№ 1025
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501332 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж. к. „В.В.“ №**, вх. 7, ет. 1, ап. 20, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № ********** год., постановено по гр. д. №
**************** по описа на РС-Варна за 2023 год., с което по иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, предявен от ищците, настоящи
въззиваеми, М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“ бл.***,
вх. 1, ет. 5 ап. 20 и Д. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В.“
бл.***, вх. 1, ет. 5 ап. 20 срещу ответницата, настоящ въззивник, Г. М. Б. е
отменен изцяло сключения между М. С. С. и Д. П. С. като дарители и Г. М. Б.
като надарена договор за дарение от 04.11.2019 год., обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том III, рег. № *****,
дело № *** от 2019 год. на нотариус № ***, с предмет: апартамент № 20,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************* по
КККР на гр. Варна, находящ се в град Варна, ж.к. "В.В.", бл.**, вход 7, на етаж
1, с площ 66,26 квадратни метра, ведно с принадлежащата му изба и 1, 0117 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена, поради отказ на надарената да даде на дарителите издръжка, от която
те се нуждаят.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че е необоснован изводът на
1
първоинстанционният съд, че за дарителите е възникнала нужда от издръжка
след извършване на дарствената сделка, тъй като имуществените задължения
на дарителя С. в размер на 7 380, 02 лв. са съществували и са били предмет на
принудително изпълнение още преди нейното сключване. Превратно е
тълкувано и нежеланието на дарителя С. за тяхното заплащане и евентуалното
му намерение за увреждане на неговите кредитори чрез сключването на
сделката. Въззивницата навежда още, че макар С. да е теглил заеми, през 2021
год. той е придобил МПС чрез възмездна сделка. Не е отчетено също, че
противно на твърдяното в исковата молба, че заемите са теглени за покриване
на задълженията на С., то задълженията са погасявани по принудителен ред.
Излага се и че възникналият в жилището на дарителите пожар е ирелевантен
за предмета на спора, доколкото не води до трайна нужда от издръжка и
произтеклите материалните щети са с еднократен, а не с траен характер.
Според поясненията в съдебно заседание на вещото лице, изготвило
заключението по СМЕ, всички медицински изделия за С. са покрити изцяло от
НЗОК. Битовите сметки и наемът на жилището на ищците, чийто размер е
значително под пазарните цени, са заплащани от другите им две деца, а
въпреки описаното в решенията на ТЕЛК здравословно състояние на С., той
продължава да полага труд. Едновременно с това получава и пенсия, а
доходите на домакинството се допълват и от доходите на ищцата. Поддържа се
и че дарителите са могли да искат издръжка от другите си деца, което те не са
сторили.
Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че ответницата е
отказала да дава издръжка на дарителите. Твърди, че отправената до нея
покана е нищожна поради липсата на приложено към нея пълномощно от
дарителите към адвоката, отправил поканата, поради което и поканата не е
произвела целените с нея правни последици. Изтъква се, че потвърждаването
е направено едва в хода на съдебния процес, чрез пълномощно с
неудостоверена по безспорен начин дата на съставяне. Твърди се, че преди
депозиране на исковата молба дарителката С. не е отправяла покана за
заплащане на издръжка, а исковата молба не може да служи като такава, тъй
като чрез нея се цели отмяна на сделката, а не заплащане на издръжка. По
изложените съображения въззивницата счита, че дарението би могло да бъде
евентуално отменено единствено в размер на 1 / 2 ид. част, т. е., до обема
права на ищеца М. С.. Твърди се още, че при постановяване на решението не
са отчетени и личностните характеристики на С. във връзка с причините,
довели до влошаване на отношенията между страните. Не е съобразена и
липсата на достатъчно средства у надарената за заплащане на издръжка,
предвид влошеното й здраве и разходите й за лечение, непостоянният
характер на доходите й и трудностите при осигуряване на законово дължимата
издръжка към дъщеря й, като даването на такава на дарителя С. би я поставило
в по-лошо положение от това на дарителите.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез
2
процесуални представители, въззиваемите – ищци, оспорват жалбата, считат,
че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излагат съображения.
В открито съдебно заседание, въззивницата не се явява и не се
представлява, съответно не изразява становище по същество на спора.
Въззиваемите, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
оспорват въззивната жалба, поддържат депозирания отговор и молят за
потвърждаване на решението и присъждането на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по подадена искова молба от М.
С. С. и Д. П. С., и двамата от гр. Варна, с която срещу Г. М. С., гр. Варна, е
предявен конститутивен иск за отмяна на сключения между страните договор
за дарение, поради отказ на дарения да даде на дарителите издръжка, от която
те се нуждаят, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че на 04.11.2019 год. по силата на
договор за дарение, оформен в нотариален акт за дарение, вписван в СВ – гр.
Варна с дв. вх. рег. № *****, вх. рег. № ***** от 04.11.2019 год., акт № **, том
**, са дарили на дъщеря си – ответницата Г. М. Б. семейното си жилище,
представляващо апартамент № 20, с кадастрален идентификатор №
*************, находящ се в гр. Варна, ж. к. „В.В.”, бл.**, вход 7, етаж 1,
ведно с прилежащата му изба № 20 и 1,0117 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена.
Излагат, че след извършване на дарението отношенията им с
ответницата са се влошили. Изтъкват, че здравословното състояние на ищеца е
силно влошено, като макар с експертно решение на ТЕЛК от 2019 год. да му е
опредЕ. нетрудоспособност 50%, а с експертно решение № 0511/10.02.2022
год. на ТЕЛК - 96% трайно намалена работоспособност, поради ниския размер
на получаваните доходи (ищецът работи на длъжност „общ работник” в
общинско предприятие „Управление на проекти и озеленяване” при Община
Варна, където получава трудово възнаграждение от 870 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация от 208,80 лв.),
му е все по-трудно да изпълнява задълженията си. Ищцата получава трудово
възнаграждение от 710 лв. и добавки за трудов стажи и професионална
квалификация. Двамата притежават МПС, с първа регистрация през 1990 год.,
не притежават недвижимо имущество. Живеят в общинско жилище, за което
всеки месец заплащат наем. Вследствие незаплатени от ответницата ВиК
задължения за процесния апартамент, фактическата власт върху който й е
била предоставена още през 2005 год. от ищците, е било образувано изп. дело
№ ********** год. на ЧСИ, рег. № *** в КЧСИ, по което длъжник е ищецът.
За заплащане на дължимото, от трудовото му възнаграждение, вследствие
наложен запор, се правят удръжки между 183 лв. – 353 лв., които продължават
и към момента на депозиране на исковата молба. За медицинските
манипулации на ищеца и за посрещане на ежедневните нужди на семейството,
е изтеглен потребителски кредит, затрудненията по изплащането на който са
3
довели до образуване срещу С. на гр. д. № ****** год. на ВРС от „М.П.М.”
АД за вземане от 1 924 лв. Наред с това твърдят, че се грижат и за внука си
М.А.И. – 15 год. към депозиране на исковата молба, който живее заедно с тях.
Поради изпитваната трайна нужда от издръжка с оглед имуществото и
здравословно състояние на ищците и наближаващата им пенсионна възраст, в
края на 2022 год. изпратили чрез телепоща покана до ответницата да им
заплаща издръжка от 300 лв. месечно. Доколкото това обаче не е било
сторено, предявяват иск за отмяна на дарението, на основание чл. 227, ал. 1, б.
„в” от ЗЗД.
В открито съдебно заседание ищците поддържат предявения иск и
настояват да бъде уважен. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор , с който
оспорва предявения иск като неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Твърди, че други две от децата на ищците заплащат битовите им сметки и
наема на жилището, което обитават, а получаваните от тях трудови доходи и
социални плащания изключват необходимостта им от издръжка. На база
интензитета на осъществяваната от ищеца трудова дейност оспорва
твърдението, че здравословното му състояние е влошено. Признава
получаването чрез телепоща на поканата за заплащане на месечна издръжка.
Сочи, че сумите по договорите за кредит не са използвани за погасяване на
задълженията по изп. дело. Излага, че доколкото не са наведени твърдения за
необходимост от издръжка на ищцата, то искът в частта, касаеща ищцата, се
явява неоснователен. Заявява, че макар да живее в чужбина, работата й е
непостоянна, а доходите й – минимални.
В открито съдебно заседание, ответницата поддържа депозирания
отговор, настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 04.11.2019 год. по силата на договор за дарение, оформен в
нотариален акт за дарение, вписван в СВ – гр. Варна с дв. вх. рег. № *****, вх.
рег. № ***** от 04.11.2019 год., акт № 24, том **, ищците са дарили на дъщеря
си - ответница Г. Б. семейното си жилище, представляващо апартамент № 20,
с кадастрален идентификатор № ************* по кадастралната карта и
кадастралните регистри гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
30/19.06.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „В.В.”, бл.**, вход 7, етаж 1, с площ от 66,26 кв. м., състоящо се от
три стаи, кухня-бокс, сервизни помещения и една тераса, ведно с
прилежащата му изба № 20, с площ от 6,57 кв. м., както и 1, 0117 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
От заключението на ССчЕ, изслушано в първата инстанция,
кредитирано от настоящия състав като обективно и безпристрастно, се
установява че от получаваното от ищеца трудово възнаграждение, в периода
01.01.2018 год. – 31.08.2024 год. са правени удръжки за погасяването на
задълженията му по следните изп. дела: № ********** год. на ЧСИ рег. № ***
4
в КЧСИ, което към 10.09.2024 год. е прекратено пради погасяване; №
*9****** год. на ЧСИ рег. № *** в КЧСИ; № ******** год. на ЧСИ рег. № ***
в КЧСИ; № ******* год. на ЧСИ рег. № *** в КЧСИ. Удръжки са правени и от
трудовото възнаграждение на ищцата за погасяване на задълженията й по изп.
дело № ********* год. на ЧСИ рег. № *** в КЧСИ. Отчетени от вещото лице
са и получаваните от ищците парични обезщетения, помощи и пенсии в
процесния период, както и сумите, заплатени от ищеца за наем на общинския
жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели” в гр. Варна. Вещото лице
е съобразило и сумите, получени от ищеца по следните договори: Договор за
паричен заем Standart 14 № ************** год. със заемодател „В.К.” ООД;
Договор за потребителски кредит № М************ год. с кредитор
„М.П.М.” ООД и съдебно-деловодните разноски, произтичащи от
образуваното за вземанията по този договор гр. д. № ****** год. на ВРС;
Договор за паричен заем Standart 14 № ************ год. със заемодател
„В.К.” ООД; Договор ******** за потребителски кредит тип „За теб” –
25.01.2022 год. със заемодател „К.К.М.” ЕАД; Договор ************** за
потребителски кредит тип „Кредитна линия на момента” – 22.08.2022 год. със
заемодател „К.К.М.” ЕАД. Експертът пояснява, че във връзка със задачата за
определяне на разполагаемия доход на ищците, експертизата използва
статистическите данни за размера на разходите за издръжка при размер на
домакинството на ищците от трима души. Тъй като периодът на задачата
обхваща месеци и от 2024 год., за които към момента на изготвяне на
заключението все още не са били налице статистически данни, експертизата
определя разходите за издръжка на база данните от 2023 год. и отчетената
инфлация за 12-месечен период спрямо юли 2024 год. – 2,4 %. Уточнено е, че
от разходите за издръжка се изключват данъци и социални осигуровки, защото
същите са приспаднати от получените трудови възнаграждения. Според
заключението, през 2018 год., разликата между разполагаемия доход на
ищците и разходите за издръжка съгласно стандарта на НСИ е била с
отрицателна стойност, като единственото изключение са месеците юли и
декември, в които нетният им доход е бил съответно 82,21 лв. и 144,56 лв.
През 2019 год. ситуацията е останала непроменена, като с положителен
баланс са били единствено месеците април – 149,07 лв., юли – 137,79 лв.,
октомври – 177,07 лв., ноември – 243,01 лв. и декември – 687,34 лв. През 2020
год., нетният доход на съпрузите през по-голямата част от годината е бил с
положителен знак и е варирал между 42,15 лв. и 1450,46 лв., като само са
месец май е бил отрицателен – 100,13 лв. Следва обаче да бъде отчетено, че
доходът от 1450,46 лв. за месец юни се дължи на изтеглен през същия месец
кредит в размер на 1 620 лв. Изключвайки нетния доход от 1 450,46 лв.,
размерът на втория най-висок такъв през 2020 год. е 755,73 лв. През 2021 год.,
нетният приход на ищците е бил отрицателен за януари, фавруари, май, юни, и
положителен за останалите месеци от годината, в които е варирал между 73,27
лв. и 460,49 лв. През 2022 год. общият нетен доход е бил отрицателен за
февруари, април, май, юни, септември, ноември, а през останалата част от
годината се е колебаел между 59,58 лв. и 808,10 лв. Следва да бъде отчетено
обаче, че през месец януари е изтеглен кредит от 500 лв., като нетният доход за
5
този месец е достигнал сумата от 456,06 лв.; съответно това се е случило и
през март – с кредит от 1000 лв. и доход от 808,10 лв.; и през месец август
2022 год. – с кредит от 700 лв. и нетен доход от 512,81 лв. Изключвайки
данните за тези суми, най-високата стойност на нетния доход за останалите
месеци на 2022 год. е 141,50 лв. – за месец юли. През 2023 год., общият нетен
доход на е бил положителен единствено за месеците септември – декември, в
които е варирал между 162,71 лв. и 257,12 лв. През 2024 год., в изследвания
период – януари – август, той е бил положителна величина за всеки един
месец, като най-ниската сума е била 186,59 лв., а най-високата – 1050,38 лв.
По делото като свидетели са разпитани Г. Д. Х. и Б.П.А., чиито
показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви. От тях се
установява, че и двамата свидетели са колеги на ищеца в предприятието, в
което работи, както и че доколкото доходите му не са достатъчни, е искал пари
назаем от всеки един от тях - на свидетеля Х. дължи 780 лв. към деня на
съдебното заседание – 30.01.2024 год. От показанията на свидетеля А. става
ясно, че ищците се грижат за своя внук М., тъй като баща му е починал, а
майка му живее в друго населено място, както и че отношенията им с
ответницата не са добри. Пояснява и че парите на ищеца не му стигат поради
заплащането на медицински консумативи. А. потвърждава и че здравословно
състояние на ищеца е влошено.
В хода на производството е проведена и СМЕ, заключението по която
настоящият състав също кредитира като безпристрастно и компетентно
дадено. От същото се изяснява, че ищецът страда от исхемична болест на
сърцето, коронарна атеросклероза, дългогодишна хипертонична болест с
добър контрол, имплантация на стентове на дясна и предна десцендентна
артерия, онкологично заболяване, от което е последвала резекция на ректума и
колостома; захарен диабет тип 2, дислипидямия. Според експертизата всички
хоспитализации и оперативни интервенции на ищеца са покривани от НЗОК.
Разходите за колостомата също се покриват изцяло от НЗОК, а друга част от
лекарствата, които приема, се реимбурсират и ищецът заплаща само около 30
лв. Според вещото лице, към момента на изготвяне на заключението за ищеца
не се налага допълнително медикаментозно лечение. Той се намира в стабилен
статус на хроничните си заболявания – хипертонична болест, захарен диабет,
исхимична блест на сърцето. Ищецът не изпитва и симптоми на стенокардия и
сърдечна недостатъчност при нормално физическо натоварване. Основните му
оплаквания са свързани с дискомфорт от колостомата при физическо
натоварване поради постоперативна херния, в която връзка ищецът е посочил,
че често приема спазмолитични медикаменти. Възможността му да изпълнява
допълнителна трудова дейност, вещото лице сочи, че се ограничава
единствено от дискомфорта в областта на колостомата. Според вещото лице за
ищеца не са наложителни оперативни намеси или интервенционални
процедури. В съдебно заседание пояснява, че възможността за палиативна
(намаляваща симптомите, но неводеща до цялостно излекуване) операция във
връзка с колостомата е много рискова с оглед сърдечно-съдовите заболявания
на ищеца. По данни на последния, експертът сочи, че ищецът се чувства добре
при движение.
6
От представения формуляр за телепоща става ясно, че на 06.06.2022 год.
ищецът, чрез адвокат Е. Е., е отправил до ответницата покана за заплащане на
сумата от 4 415 лв., събрана принудително от трудовото му възнаграждение,
по изп. дело № ********** год. на ЧСИ рег. № *** в КЧСИ за разходите за
ползваните от ответницата ВиК услуги в процесния апартамент за периода
02.04.2009 год. – 06.04.2016, както и заплащане на месечна издръжка от 300
лв. С поканата ответницата е предупредена, че в случай на бездействие по
отношение на искането за заплащане на издръжка, извършеното дарение ще
бъде отменено. Ответницата не оспорва, че е получила поканата. Във връзка с
възражение на ответницата, по делото е представено пълномощно от ищеца
към настоящия му процесуален представител с дата 06.06.2022 год., с което й
предоставя правото да инициира съдебна защита на правата му във връзка с
ползваните, но незаплатани от ответницата суми за ВиК услуги за процесния
апартамент, които са били събрани от неговия патримониум принудително.
От съвкупния анализ на представения Анекс към Договор за наем №
52/05.06.2020 год., Епикриза на ищеца за приемането му във военноморкса
болница с диагноза инхалаторна интоксикация с пушечни газове и
удостоверение, издадено на ищцата от ГД „Пожарна безопасно и защита на
населението” на МВР, става ясно, че на 05.05.2024 год., около 13:12 ч. в
обитаваното от ищците общинско жилище е възникнал пожар с преки
материални загуби, в ликвидирането на който участие са взели два
противопожарни екипа.
При тази фактическа установеност, настоящият състав достига до
следните правни изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, като съгласно
указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, служебно
следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВнОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма и при наличието на всички положителни, респ. отсъствие на
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и
неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗЗД с договора за дарение, дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Срещу полученото
дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което
7
при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. В този случай, едностранният характер на договора се променя и
съглашението се превръща в несъвършено двустранно именно поради
възникнала трайна нужда от издръжка за дарителя и поискването й от
надарения.
Чл. 227, ал 1 от ЗЗД, предвижда три хипотези, при които дарителят или
неговите наследници могат да искат отмяната на дарението, доколкото при
всяка една от тях е налице обществено укоримо поведение на дарения, което
съставлява непризнателност, проявявана в различни форми и интензитет.
Поради това и самата отмяна на дарението е санкция на дарителя за
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към
дарителя (в този смисъл мотивите към ТР № 1/21.10.2013 год. по тълк. дело №
1/2013 год. на ОСГК на ВКС).
За да бъде налице основанието за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1,
б. „в“ от ЗЗД нуждата от издръжка трябва да бъде трайна и да съществува към
датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено
нещо по делото, като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към
датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на
исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е
възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на
периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за
него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Нуждата от издръжка
по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо
да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице
за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е
формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени
кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или
намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, например за лечение, за
придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое
разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени
суми от продажби, наеми, реализирани печалби и други подобни, както и
допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена
на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат
да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът
изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в
какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед
възможност да се получат доходи от продажбата му (в този смисъл Решение №
172/16.05.2013 год. по гр. д. № 1203/2012 год. на ВКС, IV ГО и цитираната в
него съдебна практика).
В настоящия случай се установи, че ищците са дарили на ответницата
процесния апартамент.
Данните от заключението по ССчЕ водят до извод, че за ищеца е
8
възникнала трайна нужда от издръжка, имайки предвид, че през четири
месеца от първата половина на 2022 год. нетния доход на ищеца и съпругата
му е бил отрицателен, а за повишаването му през останалите два е бил теглен
кредит. Аргументът за отсъствие на трайна нужда от издръжка, изложен във
въззивната жалба, базиран на покупката на лек автомобил от ищеца през 2021
год., се явява ирелевантен с оглед обстоятелството, че необходимостта е
възникналата през следващата година. Оплакването в жалбата, базирано на
интензивността на полагания от ищеца труд, се явява неоснователно,
доколкото при изготвяне на заключението по ССчЕ, вещото лице е взело
предвид доходите на ищеца, реализирани от трудова дейност. Неотносимо е
оплакването на жалбоподателката относно причината за изтегляне на
кредитите, тъй като независимо от целта им, сумите по тях са взети предвид от
ССчЕ и въпреки това отново се достига до извод за възникнала нужда от
издръжка.
Чрез отправената посредством „телепоща“ на 06.06.2022 год., чрез
адвокат Е. Е., явяваща се негов пълномощник по настоящия съдебен спор,
покана ищецът е заявил пред ответницата искането си за заплащане на
месечна издръжка. Последната не оспорва, че е получила поканата. Въвежда
обаче възражение, поддържано и във въззивната жалба, че доколкото поканата
е била отправена чрез адвокат, то към нея е следвало да бъде приложено
пълномощно, защото липсата на такова е създало у нея съмнение относно
истинността на искането и е обосновало бездействието й. Този довод
въззивният съд намира за неоснователен, защото макар и в представеното
пред ВРС пълномощно да липсва учредена представителна власт за отправяне
на искане на заплащане на издръжка от името на ищеца, то действието
извършено без представителна власт е потвърдено с подаването на исковата
молба. Още повече, в хода на производството не са ангажирани доказателства
за изразена готовност или за извършване на плащане от надарената към
дарителите. Не без значение е и обстоятелството, че ако действително у нея е
било породено подобно съмнение, ответницата е могла да се свърже с
дарителя (неин баща) за да потвърди истинността на поканата. Липсата на
подобно поведение и събрани по делото доказателства за обратното, сочат на
заявен от ответницата отказ за изплащане на издръжката въпреки
възникналата необходимост за такава.
От обобщените данни от ССчЕ се налага извода, че за ищцата също е
възникнала трайна нужда от заплащане на издръжка. През първите осем
месеца на 2023 год. нетния доход на ищците, които живеят в общо
домакинство, е бил отрицателен. По тази причина, не само ищецът, но и
неговата съпруга – също страна по дарствената сделка, е предявила иск за
отмяна на дарението. Както беше посочено по-горе, исковата молба също
може да играе роля на покана за заплащане на издръжка. Липсват данни за
предложено или осъществено в хода на процеса плащане и спрямо ищцата. По
тези съображения неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката,
че първоинстанционното решение е неправилно по отношение на отмяната на
дарението спрямо ищцата.
Тук следва да бъде отбелязано, че недоказано, а и неоснователно се
9
явява оплакването в жалбата, че ищците имат още три деца, част от които им
помагат финансово, като те са могли да отправят и към тях искането си за
издръжка. В хода на съдебното дирене пред първата и въззивната инстанция
не са представени доказателства за конкретния брой деца на ищците, както и
за заплащането от тях на част от разходите на съпрузите. Освен това надарена
е ответницата, а не нейните братя и сестри, поради което именно тя дължи
даването на издръжка. Ирелевантно се явява и оплакването в жалбата,
свързано с твърдението за нежелание на ищеца да заплаща задължения,
фомирани преди дарението, тъй като следва да се изхожда единствено от
обективните данни по делото, а именно, че са правени удръжки от трудовото
му възнаграждение, а не от субективното му отношение. Настъпилият в
жилището на ищците пожар и логичната необходимост от извършване на
ремонт вследствие на настъпилите от него вреди, представлява допълнителен
аргумент за необхдоимостта от издръжка. Изложеното от вещото лице,
изготвило СМЕ, а именно, че медицинските изделия на ищеца се покриват от
НЗОК не променя данните от ССчЕ за изпитвани финансови затруднения от
ищците.
Като въведено за първи път пред въззивната инстанция и преклудирано
по тази причина не следва да бъде обсъждано оплакването на ищцата,
свързано с влошеното й финансово състояние, предвид което заплащането на
издръжка, би поставило нея и детето й в по-лошо положение от това на
дарителите.
Установената нужда от издръжка на двамата ищци, отправянето на
искане за такава и отказа на ответницата за предоставянето й, водят до извод
за проявена от нейна страна морално укорима непризнателност, поради което
и искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на дарението е основателен.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се
следват единствено в полза на въззиваемите. Претендирано е адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита по реда на чл.
38 от ЗАдв, което се дължи в полза на процесуалния представител. Съгласно
чл. 7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба за № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, хонорарът следва да бъде изчислен на база данъчната
оценка на имота – 17 756 лв. (пазарната му стойност не е изследвана в хода на
процеса), при което дължимото възнаграждение според наредбата възлиза на
1998 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № ********** год., постановено по
гр. д. № **************** по описа на РС-Варна за 2023 год.;
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, гр. Варна, ж. к. „В.В.” №**, вх. 7,
ет. 1, ап. 20 да заплати на адвокат Е. Г. Е. от АК – Варна, с личен номер на
10
адвокат **********, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „С.” №**, вх. В, ет. 2,
ап. 10, сумата от 1998 лева (хиляда деветстотин деветдесет и осем лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 от
ЗАдв, за оказаната от адв. Е. Г. Е. на въззиваемите (ищци) М. С. С. и Д. П. С.
безплатна адвокатска защита за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11