Решение по дело №18/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. С. Б. от Б. ,подадена чрез пълномощника му –адв.Юрукова против решение №427/17.01.2011г. на РС-Б. по гр.д.№167/2010г.,с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за собственост на движими вещи против Б. А. Т..

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което искът да се уважи.

В срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК от ответницата по жалбата не е постъпил писмен отговор.В съдебно заседание чрез пълномощника си по делото тя поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес,поради което е процесуално допустима.

Като разгледа жалбата ,обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

Страните са живели във фактическо брачно съжителство около четири години преди 09.10.2009г. В началото на съжителството им се установили в жилището на родителите на въззивника ,след това известно време са живели под наем в друго жилище .От началото на 2009г. са започнали да довършват и оборудват за съвместно живеене жилище в кв.Грамада в Б.,на У.”И. Г.” №1 .2 ,което е собственост на родителите на ответницата и се намира на един и същи етаж със семейното им жилище,в което живеят.Посочените факти се установяват от показанията на св.И. Б. ,а местонахождението и данните за собствеността на жилището, което са оборудвали страните ,и това на родителите на ответницата се установяват при съвкупната преценка на показанията на св.Б.,св.Т. и нотариален акт № 31 т.І д.№28/2007г. за учредяване право на строеж върху съсобствен недвижим имот на нотариус Виолина Тодорова с район на действие-РС-Б. –пункт 3.От показанията на св.Б. и св.С. се установява непротиворечиво,че преди да се нанесат да живеят в жилището в кв.Грамада,страните са извършили довършителни работи ,вкл. мазилка и боядисване .Св.С. установява,че преди това жилището е било в състояние „груб строеж” .Той самият бил ангажиран от въззивника за боядисване на жилището ,като по повод работата контактувал и с двамата, но сочи въззивника като възложител с думите : „Т. ни беше шеф”.По времето,когато е работил в жилището в кв.”Грамада” св.С. е станал очевидец на донасянето и монтирането на част от обзавеждането-монтиране на хладилник,миялна машина,поставяне на ламинат.Св.Б. установява ,че при подготовката на жилището за живеене в него били монтирани процесните движими вещи –кухненско обзавеждане в черно и жълно,спалня в сиво с гардероб и нощни шкафчета, абсорбатор и кухненски керамичен плот .Сочи,че ищецът е демонтирал закупения от него климатик от жилището на родителите си и го монтирал в жилището в кв.”Грамада” ,в което имали намерение да живеят с ответницата .Поради заминаването му за чужбина страните се разделили и уговорката им да сключат брак и да живеят в това жилище не се осъществила /св.Б.а/.Съдът кредитира показанията на посочената свидетелка като последователни и непротиворечиви.Въпреки възможната й заинтересованост от изхода на делото ,предвид обстоятелството,че е майка на ищеца ,показанията й следва да се ценят като достоверни предвид непротиворечивото установяване на част от спорните обстоятелства с други гласни доказателства-показанията на св.С. и св.Д., както и от писмените доказателства.Съвкупната преценка на показанията на св.Б., Д. и представените от ищеца писмени доказателства-договор от 21.01.2009г. с „Д.В.Д.”-ООД ,представлявано от управителя-свидетеля Д. ,гаранционна карта за климатик ,ведно с фактура за закупуването му №*/24.11.2007г. ,месечни извлечения от кредитна карта „VISA” ,открита на името на въззивника А. Б. ,и удостоверение от „Технополис България ” ЕАД обосновават извода,че процесните движими вещи са били закупени от въззивника и са останали във владение на ответницата.Противопоставените от нея писмени доказателства за поръчка и закупуване на кухненско обзавеждане ,спалня,гардероб и нощни шкафчета от родителите й се отнасят за вещи,които са доставени и монтирани в жилището на родителите,намиращо се на същия етаж-втори, на който е разположено и обзавежданото от страните жилище в новопостроената жилищна сграда в кв.Грамада ,описана подробно във визирания по-горе нотариален акт.Сравнението в описанието на мебелите и кухненското обзавеждане по представените от ищеца писмени доказателства /договор за изработка / и представените от ответницата-/също договор за изработка/ бележи различие по размери ,цвят и материал.Така описаното кухненско обзавеждане в представения от ответницата договор за изработка от 27.09.2008г. ,сключен между нейната майка О. Т. и „Модерато Интериори”ООД-гр.Сандански е от материал ПДЧ ,с обща дължина по дългата стена-3225см ,видно от приложения проект ,докато описаното кухненско оборудване в представения от ищеца договор за изработка ,сключен от него на 21.01.2009г. с „Д.В.Д.”ООД-Б. е за материал „Посформинг” на лицевите части ,от какъвто материал е била изпълнена поръчката /св.Д./. Ангажираните от ответницата гласни доказателства –показанията на св.Т. /неин баща/ и св.М.Хр. са непоследователни,съдържащи очевидни противоречия ,и съпоставката им с показанията на свидетелите Д. и С. мотивира решаващият състав на въззивния съд да ги приеме като недостоверни.Така св.Христова твърди,че ответницата е дала пари за обзавеждане на жилището в кв.Грамада, собственост на нейните родителите , за да живеят там с ищеца, докато св.Терзийски-баща на ответницата изобщо отрича да познава ищеца ,както че жилището предназначено за дъщеря му ,е било обзаведено с мебели и кухненско оборудване,платени изцяло от него и съпругата му.Отрича в това жилище да е работил друг човек ,но в тази част показанията му се опровергават от показанията на св.Д. и св.С.,които последователно и непротиворечиво установяват ,че в това жилище те самите са изпълнявали възложени им от ищеца работи: първият -по доставка и монтаж на обзавеждане за спалнята и кухнята,а вторият е извършвал боядисване на стаите.Освен това св.С. установява,че когато е боядисвал жилището заедно с брат си /зимата на 2009г./ не е заварил там оборудване за спалня и кухня,а от представения от ответницата приемо-предавателен протокол се установява,че поръчаното от майка й по договора с „Модерато интериори”ООД оборудване е било монтирано на 11.10.2008г. Затова съдът приема,че представените от ответницата писмени доказателства се отнасят за друго оборудване, различно от процесните движими вещи ,което е поръчано и доставено за нуждите на обитаваното от родителите й жилище.

От показанията на св.К. при съвкупната им преценка с казаното от св.Б. , съдът заключава,че процесните вещи са останали на разположение на ответницата след раздялата й с ищеца.В отговора на исковата молба тя признава,че ползва и към настоящия момент жилището,в което процесните вещи са били монтирани според установените с обсъдените доказателства данни.

При така установеното от фактическа страна ,въззивният съд стига до различни от направените в обжалваното решение решаващи изводи.Оценката на събраните доказателства по вътрешно убеждение и след съпоставка помежду им мотивират решаващият състав за крайния извод-че собственик на процесните движими вещи е ищеца и че следва да бъдат ревандикирани от ответницата,с изключение на процесния абсорбатор. Ищецът е придобил правото на собственост върху претендираните вещи по възмездни сделки-договор за продажба относно климатик марка „Чунуан” с фабричен номер на външното тяло №*1 и на вътрешното тяло-№*2 ,доказан с фактура № */24.11.2007г. ,изд. от „ВЛАДИ ВЕС”ЕООД-Б., и гаранционната карта за монтаж от 26.11.2007г.,и относно кухненския керамичен плот за вграждане марка „Горенье”,с два котлона .Процесните вещи за обзавеждане на кухня и спалня са придобити по договор за изработка,сключен от ищеца с „Д.В.Д”-ООД-Б. ,за които е платил дължимото на изпълнителя възнаграждение според показанията на св.Д..По отношение на един брой ел. абсорбатор ,описан в исковата молба като сив на цвят ,марка „Горенье” искът правилно е отхвърлен и в тази му част решението на РС следва да се потвърди.Видно от приетото като доказателство удостоверение от „Технополис България”ЕАД от обект в Б. чрез заплащане по кредитната си карта „VISA” ищецът е закупил абсорбатор марка „ТЕКА DBE 60 ІХ”,а претендираният абсорбатор е с марка „Горенье” .Не се установява идентичност на процесната движима вещ ел.абсорбатор със закупената от ищеца от „Технополис” ,поради което претенцията му по отношение на нея е неоснователна.

С оглед крайния резултат по делото ,основателно е искането на въззивника за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции по същество.На основание чл.78 ал.1 ГПК на въззивника следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 950 лв ,от които 300лв-заплатена държавна такса по исковата молба и по въззивната жалба ,и 650 лв-заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №427/17.01.2011г. на РС-Б. по гр.д.№167/2010г. в частта,в която е отхвърлен предявения от А. С. Б. ,с ЕГН *,с постоянен адрес:Б.,ЖК”Е.” бл.2. В. .5 А.13 иск за собственост против Б. А. Т. ,с ЕГН * ,с постоянен адрес:Б. ,У.”И. Г.” №1 .2 А. относно следните движими вещи:кухненско обзавеждане в черно и жълто с обща дължина на долната част -3.25м ,с дължина на горните модули -3.52 м ,и височина 2,40м ;гардероб-трикрилен с дължина 1,60м и височина 2,23м ,сив на цвят,с огледални плъзгащи се врати,спалня-сива на цвят с два бр.нощни шкафчета ,също сиви на цвят;климатик марка „Чунуан”12,с фабричен номер на вътрешното тяло №*2 и на външното тяло-№*1 и керамичен кухненски плот с два ел.котлона,черен на цвят,марка „Gorenie”,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. А. Т. ,с ЕГН * ,с постоянен адрес:Б. ,У.”И. Г.” №1 .2 А.,че А. С. Б. ,с ЕГН *,с постоянен адрес:Б.,ЖК”Е.” бл.2. В. .5 А.13 е собственик на следните движими вещи: кухненско обзавеждане в черно и жълто с обща дължина на долната част -3.25м ,с дължина на горните модули -3.52 м ,и височина 2,40м ;гардероб-трикрилен с дължина 1,60м и височина 2,23м ,сив на цвят,с огледални плъзгащи се врати,спалня-сива на цвят с два бр.нощни шкафчета ,също сиви на цвят;климатик марка „Чунуан”12,с фабричен номер на вътрешното тяло №*2 и на външното тяло-№*1 и керамичен кухненски плот с два ел.котлона,черен на цвят,марка „Gorenie” ,и ОСЪЖДА Б. А. Т. ,с ЕГН * да предаде на А. С. Б. ,с ЕГН * владението върху описаните по-горе движими вещи.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част ,в която е отхвърлен предявения иск за собственост от А. С. Б. ,с ЕГН * против Б. А. Т. ,с ЕГН * относно движимата вещ:ел.абсорбатор ,сив на цвят,марка „Gorenie”.

ОСЪЖДА Б. А. Т. ,с ЕГН * ,с постоянен адрес:Б. ,У.”И. Г.” №1 .2 А. да заплати на А. С. Б. ,с ЕГН *,с постоянен адрес:Б.,ЖК”Е.” бл.2. В. .5 А.13 сумата 950 лв/деветстотин и петдесет лева/ за направените от него съдебно-деловодни разноски в двете инстанции по същество,съразмерно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: