№ 51445
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110150599 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. И. срещу „....“ АД с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 140 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК съдът обявява на страните следния
проект за доклад по делото.
Ищецът М. С. И. твърди, че на 17.05.2023 година е сключила с ответното дружество Договор
за кредит „Бяла Карта GOLD“, по силата на който й е предоставен револвиращ кредит под
формата на разрешен кредитен лимит, усвояван чрез платежен инструмент, с първоначален
лимит от 2200 лева. Ищецът поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие със
закона, визирайки нарушение на императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. Основното възражение на ищцовата страна е свързано с липсата на надлежна
информация относно Годишния процент на разходите. Твърди се, че посоченият в договора
ГПР в размер на 48.71% е нереален и заблуждаващ, тъй като не включва всички разходи по
кредита, по-конкретно не е включена клаузата за неустойка, което според ищеца е
нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Ищецът се позовава на практиката на Съда на
Европейския съюз, включително решения по дела С-448/17 и С-453/10, като аргументира, че
липсата на ясна методика за формиране на ГПР и непосочването на всички компоненти,
формиращи цената на кредита, поставя потребителя в неравностойно положение и води до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поддържа се също така, че бланкетното посочване на ГПР, без яснота за формиращите
го елементи, представлява заблуждаваща търговска практика. Искането към съда е да
прогласи недействителността на процесния договор за кредит. Претендират се разноски.
Ответникът „....“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Ответникът заявява, че финансовият продукт
представлява револвиращ кредит, който не се погасява на равни месечни вноски, а
усвояването и погасяването зависят изцяло от волята на кредитополучателя. Дружеството
1
твърди, че клаузите на договора са в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, чл. 11 и
чл. 12 от ЗПК. По отношение на възражението за ГПР, ответникът сочи, че същият е
изчислен коректно към момента на сключване на договора при съобразяване на
допусканията, посочени в чл. 4 от договора и в приложение № 1 към ЗПК. Ответникът
изрично подчертава, че в договора не се съдържа клауза за неустойка и такава не е
начислявана, поради което е правно и логически невъзможно несъществуващ разход да бъде
включен във формирането на ГПР. Позовава се на съдебна практика на ВКС и СЕС, според
която не се изисква в договора да бъде разписана математическата формула за изчисляване
на ГПР, а е достатъчно посочването на неговата цифрова стойност и допусканията за
изчислението му. Ответникът възразява срещу искането за прогласяване на нищожност на
целия договор, като се позовава на принципа за пропорционалност и тълкуването на
Директива 93/13/ЕИО, според което недействителността на отделни клаузи не следва
автоматично да води до нищожност на целия договор, ако той може да се изпълнява и без
тях. Оспорва се и твърдението за наличие на заблуждаваща търговска практика.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, както и възражение срещу основанието за оказване на безплатна
правна помощ по чл. 38 от ЗАдв.
Съдът квалифицира правно предявения иск като такъв с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на недействителност на договор за потребителски
кредит поради неспазване на императивните изисквания за съдържание, визиран, ал. и в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
С оглед разпределянето на доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се възлага тежестта да докаже съществуването на процесното правоотношение,
облигационно отнопение , което не се оспорва от ответника, страдащ от посочените в
Искова молба пороци. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на преддоговорна информация, че сключеният договор съдържа всички
задължителни реквизити по ЗПК, че уговорените условия не са неравноправни, както и че
посоченият в договора Годишен процент на разходите е изчислен коректно съобразно
императивната методология на закона и включва всички дължими от потребителя разходи
към момента на сключване на договора и размерът му, посочен в договора - отговаря на
действителния.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в настоящия процес съдът отделя фактите
относно сключването на Договор за кредит „Бяла Карта GOLD“ от 17.05.2023 година между
страните, предоставения кредитен лимит и качеството на страните като кредитор и
потребител.
Съдът намира представените с исковата молба и отговора писмени доказателства за
относими към предмета на спора и допустими, поради което следва да бъдат приети по
делото.
По отношение на направеното от ищеца искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира същото за основателно с оглед необходимостта от специални
2
знания за проверка на математическата верификация на ГПР и формирането на
задължението. Възражението на ответника срещу допускането на експертизата се оставя без
уважение, доколкото въпросът дали ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания е
въпрос на факт, който подлежи на доказване именно чрез експертно заключение. Съдът
допуска назначаването на вещо лице икономист, което след запознаване с материалите по
делото и извършване на справка в счетоводството на ответника да даде заключение относно
размера на начислената договорна лихва, общия размер на погашенията, извършени от
ищеца, и дали посоченият в договора ГПР от 48.71% отговаря на действителния такъв,
изчислен по формулата съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се съобразят всички
разходи, включени в цената на кредита към момента на сключването му.
По отношение на искането на ответника за събиране на доказателства относно доходите на
ищеца чрез справка от НОИ и НАП с цел оспорване на предпоставките по чл. 38 от ЗАдв,
съдът намира, същото за ненужно, доколкото е представен договор за платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, подробно описани в списъците към тях.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице икономист,
което да отговори на поставените от ищеца в исковата молба задачи, както и да изчисли
какъв е действителният ГПР по процесния договор съобразно приложимата формула и дали
същият съответства на посочения в договора какво е включено в посочения ГПР в договора,
какъв би бил ГПР - ако се включат сочените в искова молба компоненти - начислени суми по
клауза неустойка. Определя депозит за вещото лице в размер на 500 лева, вносими от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението.
Определя ВЛ Любомир Бонев.
УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок с молба с препис за страната - да уточни иска си -
коя клауза неустойка - в коя конкретно клауза е предвидена, както и в какъв размер твърди
да е, която счита че следва да бъде включена при определяне размера на ГПР по договора, а
не е?, като при неизпълнение в указания срок - ИСКОВА МОЛБА в цялост , ще бъде
върната.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
3
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
ОСТАВЯ без уважение останалите доказтаелствен иискания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026г. от 10:10ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от
писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4