РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Варна, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110104945 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от П. А. Ж., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че П. А. Ж. НЕ ДЪЛЖИ на „А***" ЕООД, ЕИК *** сума в общ
размер на 2664.07 лв., по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение № *** г., представляваща, от които
главница в размер на 1176,86 лв., законна лихва върху главницата в размер на
1176,50 лв. за периода от 10.02.2011г. до 02.12.2020г., сумата от 185.71 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 01.03.2010 г. - 24.01.2011 г.,
дължими по договор № *** г.; както и сумата от 125 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
предмет на принудително изпълнение по изп.дело *** на ЧСИ ***, с район на
действие ВОС, прекратено поради настъпила перемпция на 04.11.2020г.
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че срещу него по ч.гр.д. № 2044/2011 г. по описа на ВРС,
1
на основание чл. 410 от ГПК е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение от 11.02.2011 г. Въз основа на сочената Заповед е
издаден Изпълнителен лист на 12.03.2013 г., при което взискателя „***" ЕАД,
по който е образувано срещу ищцата изпълнително дело № *** при ЧСИ ***
с per. № ***, с район на действие ВОС.
На 05.06.2015 г. *** ЕООД ЕИК ***, е конституирано по соченото
изпълнително дело като взискател, по силата на сключен между„***" ЕАД и
АПС ***ЕООД, договор за цесия. Поради „перемция" настъпила по силата на
закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ *** прекратява изпълнителното
производство на 04.11.2020г., което не е обжалвано от страните и влиза в сила
към 30.11.2020 г.
Твърди, че в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.
110 ЗЗД, във вр. с чл. 439, ГПК, тъй като за вземането по изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ *** с per. № *** с район на действие ВОС, са
изминали повече от 5 години, през които взискателя е бездействал и
давността не е прекъсвана за този период от 11.02.2011 г. до 4.11.2020 г.,
когато на ищцата е съобщено за прекратяване на производството.
Иска се на основание чл.439 ГПК да се приеме за установено между
страните, че П. А. Ж. НЕ ДЪЛЖИ на „***" ЕООД, ЕИК *** сума в общ
размер на 2664.07 лв., съгласно представен изпълнителен лист, издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г.,
предствляваща, общия сбор от главница в размер на 1176,86 лв., законна
лихва върху главницата в размер на 1176,50 лв. начислена за периода от
депозиране на заявлението по чл. 410, ГПК в съда - 10.02.2011 г. до
02.12.2020г. - датата на влизане на Постановление от 04.11.2020 г. на ЧСИ ***
за прекратяване на изп.производство, в сила, сумата от 185.71 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 01.03.2010 г. - 24.01.2011 г.,
дължими по договор № *** г.;, както и сумата от 125.00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния
представител на ответника.
В него се излага, че признава иска. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на иска, не е предприел действия за образуване на ново
2
изпълнително дело вече три години след прекратяване на предходното
изпълнително дело. Моли за възлагане на разноските по делото в тежест на
ищеца. Прави възражение за прекомерност по отношение на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.
В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
пледира за уважаване на предявените искове и постановяване на решение при
признание на иска като моли за присъждане на разноски.
Ответникът не изпраща представител, в писмена молба моли делото да
се гледа в тяхно отсъствие.
Съдът приема за установено следното:
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.
Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявените
искове. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане на
делото и правната квалификация на предявените искове, като те не са
възразили.
С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени
доказателства - уведомление за прекратяване на изпълнително производство
по изп.д.№ ***, изх.№ *** г., заповед № 1568 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ВРС, 26 състав,
изпълнителен лист от 12.03.2013 г. по ЧГД № *** г. по описа на ВРС, ***
състав, постановление за прекратяване на изпълнително производство по
изп.д.№ *** от 02.12.2020 г., уведомление № ***, по изп.д.№ *** с изх.№
***г., молба от *** от 05.06.2015 г. с приложено споразумение от 23.02.2015
г., споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
23.02.2015 г., изп.дело № *** г. - в оригинал по описа на ЧСИ *** съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага
мотиви относно признатите права.
3
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората
предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да
не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай видно от
представените разпечатки от съобщения се установява, че ответника
продължава да претендира от ищцата заплащане на процесните суми. Поради
това съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. С оглед
на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на
разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Според
доказателствата за сторени разноски от ищеца те са следните: 130,15 лева –
държавна такса по исковото производство, 600 лева – адвокатско
възнаграждение, държавна такса за частна жалба – 15 лева. Адв.С. претендира
заплащане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА по ч.гр.д.1196/2023г. на ВОС и такова се
дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 400 лева според
минималния размер, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на
ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 754,15 лева. На адв.С.
следва да се присъдят 400 лева възнаграждение за оказана безплатна правна
защита.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК съществуването на
вземането на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
срещу И. Н.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. ***, за следните суми:
сумата от 627,82 евро, представляваща непогасена главница по договор за
револвиращ кредит № *** от 19.02.2015 г., сключен между длъжника и „***“
АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „***” АД, сумата от 214,34
евро, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г., вкл., както и сумата от 7,32 евро,
представляваща начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на
пари в брой на АТМ (банкомат), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2022 г., до
4
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. 5902/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. *** да
заплати на „***” АД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 116,77 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5