Присъда по дело №1738/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 115
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330201738
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 115
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниБлагой Иванов Видин

заседатели:Екатерина Николова Ненчева
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Мирослав Емилов Йосифов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от
общ характер № 20215330201738 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Л. Л. – роден на **** г. в ***, с постоянен
адрес в ***, живущ на в ***, ****, български гражданин, без образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че
през периода от 07.03.2020 год. до 16.03.2020 год., включително, в
землището на с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, като извършител, в съучастие с Т.И.Й., ЕГН
********** действащ като подбудител и помагач, който умишлено го е
склонил и улеснил да извърши престъплението, противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
1
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“
на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на
стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А.И.С. –
физическо лице регистрирано като *** с адрес *** и код по БУЛСТАТ:
**********, които владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, вр. чл.
55, ал. 1. т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ, така
определеното и наложено наказание на подсъдимия Г. Л. Л. да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.И.Й. – роден на **** г. в ***, с постоянен и
настоящ адрес в ****, ****, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, осъждан /по негови данни реабилитиран/, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 07.03.2020 год. до
16.03.2020 год., включително, в землището на с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г. Л.
Л., ЕГН ********** действащ като извършител, в качеството си на
подбудител и помагач, който умишлено е склонил и улеснил извършителя да
присвои чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“
на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на
стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А.И.С. –
физическо лице регистрирано като *** с адрес *** и код по БУЛСТАТ:
**********, които владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ, така
2
определеното и наложено наказание на подсъдимия Т.И.Й. да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ режим.

ОСЪЖДА подсъдимите Г. Л. Л., ЕГН **********, и Т.И.Й.,
ЕГН **********, да заплатят солидарно на А.И.С. – физическо лице
регистрирано като *** с адрес *** и код по БУЛСТАТ: **********, сумата от
2050 /две хиляди и петдесет/ лева за причинените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.03.2020 г. до
окончателното изплащане.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- 1 бр. СД-диск, приложен по делото в Том 3, на лист 314, да ОСТАНЕ
по делото.
- 9 бр. овце /7 бр. порода „Вакла маришка“ и 2 бр. порода „Кръстоска“/ -
на отговорно пазене при А.И.С., да се ВЪРНАТ на правоимащото лице А.И.С.
– физическо лице регистрирано като *** с адрес *** и код по БУЛСТАТ:
**********.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г. Л. Л. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР град
Пловдив сумата от 195 /сто деветдесет и пет/ лева, представляваща сторени в
досъдебната фаза от наказателния процес разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.И.Й. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР град
Пловдив сумата от 451,20 лева /четиристотин петдесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща сторени в досъдебната фаза от наказателния
процес разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г. Л. Л. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от от 41 /четиридесет и един/ лева, представляваща държавна
такса за уважения граждански иск и сумата от 215 /двеста и петнадесет/ лева,
представляваща разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.И.Й. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от от 41 /четиридесет и един/ лева, представляваща държавна
3
такса за уважения граждански иск и сумата от 20 /двадесет/ лева,
представляваща разноски в хода на първоинстанционното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес, пред ОС – Пловдив по реда на глава ХХІ НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 16.11.2021г. ПО НОХД № 1738/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
1. Г. Л. Л., ЕГН **********, за това че през периода от 07.03.2020 год.
до 16.03.2020 год., включително, в землището на с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като
извършител, в съучастие с Т. И. Й., ЕГН ********** действащ като
подбудител и помагач, който умишлено го е склонил и улеснил да извърши
престъплението, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, както
следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла
маришка“ на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода
„Кръстоска“ на стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А. И. С. –
физическо лице регистрирано като земеделски производител с адрес *** и код
по БУЛСТАТ: **********, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
както и срещу
2. Т. И. Й., ЕГН **********, за това че през периода от 07.03.2020 год.
до 16.03.2020 год., включително, в землището на с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г. Л.
Л., ЕГН ********** действащ като извършител, в качеството си на
подбудител и помагач, който умишлено е склонил и улеснил извършителя да
присвои чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“
на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на
стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А. И. С. –
физическо лице регистрирано като земеделски производител с адрес *** и код
по БУЛСТАТ: **********, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
1
По делото е бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск от
частния обвинител и граждански ищец А.С. с искане подсъдимите Г. Л. Л. и
Т. И. Й. да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 2050 лева за
причинените имуществени вреди със законната лихва до окончателното им
изплащане.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Прави анализ на събраните в
хода на производството доказателства, като счита за безспорно доказани
извършените престъпления. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени
наказания в границите около година и половина и две години лишаване от
свобода, както и да бъдат осъдени да заплатят солидарно сторените в хода на
процеса разноски.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец моли съдът да
признае подсъдимите за виновни, като им се определят максимално
предвидените в закона наказания. Моли да бъде уважен изцяло гражданския
иск, както и да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят адвокатския хонорар.
Защитникът на подсъдимия Л. – адв. М., сочи, че неговият подзащитен
от началото на процеса признава вината си и съдейства за разследването. Като
мотив за извършване на престъплението сочи ниския социален статус и
затрудненото материално положение на подсъдимия. Моли за минимална
присъда при приложението на чл. 55 от НК.
Защитникът на подсъдимия Й. – адв. М., намира, че повдигнатото
спрямо подзащитния й обвинение е несъставомерно. Намира, че обясненията
на подсъдимия Л. не следва да се кредитират. Анализира показанията на
разпитаните свидетели, като намира, че свидетелите Ю. и А.Л.и не са
обективни, а показанията им са непоследователни и взаимно противоречащи
си. Моли подсъдимият Й. да бъде признат за невиновен. Алтернативно сочи,
че дори да бъде ангажирана наказателната отгоровност на подзащитния й,
съдът трябва да отчете дали не се касае за друго престъпление, а не за това, за
което е повдигнато обвинението, като намира, че следва да се приложи чл. 55
от НК като се отчете, че подсъдимият е бил реабилиран по чл. 88а от НК.
Подсъдимият Л. в хода на производството дава обяснения. Признава се
за виновен, като разказва какви са неговите впечатления от настъпилите
събития. В правото си на лична защита поддържа казаното от защитника му.
В последната си дума моли за снизхождение и по-леко наказание.
Подсъдимият Й. в хода на производството дава обяснения. Не
признава вината си, като представя пред съда своята версия за фактите,
осъществили се в обективната действителност. В правото си на лична защита
поддържа казаното от защитника му. В последната си дума сочи, че не е
виновен и иска справедливост.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
2
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г. Л. Л. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес в ***,
живущ на в ***, ***, български гражданин, без образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
С присъда № 75/18.07.2016 год. по НОХД № 1432/2016 год. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив, изменена с решение № 10/12.01.2017 год. по
ВНОХД № 464/2016 год. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, изменено с
решение № 108/17.05.2017 год. по наказателно дело № 281/2017 год. по описа
на ВКС подс. Л. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.
198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца. Това наказание било изтърпяно
от подсъдимия на 13.07.2018 год.
Подсъдимият Т. И. Й. е роден на ****г. в ***, с постоянен и настоящ
адрес в ***, ***, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелят А.С. бил физическо лице, което е регистрирано като
земеделски производител с адрес *** и код по БУЛСТАТ: **********, чието
занимание е отглеждане на овце, включително от породите „Вакла маришка”,
„Кръстоска” и „Местна“.
За отглеждането на овцете свидетелят назначил подс. Г.Л. на длъжност
„Пастир”. Назначаването станало чрез сключването на трудов договор за
неопределено време с изпитателен срок от 6 месеца на дата 30.09.2019 год.
След назначаването, подсъдимият Л. започнал да изпълнява служебните си
задължения от 02.10.2019 год. и тогава стадото овце, наброяващо около 300
бр. от посочените по – горе породи, му било предадено, за да ги пасе. Подс. Л.
работел като пастир при свид. А.С. в качеството му на земеделски
производител до дата 16.03.2020 год., включително, като през това време той
пасял овцете собственост на свидетеля в землището на с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, в местностите „Бонев песек” и „Ендера”, в близост до ореховата
градина.
Подсъдимите Г.Л. и Т.Й. се запознали при празненствата около
честването на Тодоровден – на 7 март през 2020г. При запознаването им, подс.
Л. изявил желание да закупи притежаван от подс. Й. лек автомобил Между
двамата била договорена цена в размер на 600 лева. След постигната
договорка обаче, подс. Т.Й. предложил на подс. Л. да му даде овце от стадото,
на което е пастир Л.. Това предложение Й. направил макар да знаел, че овцете
не са собственост на подс. Г.Л., а на свид. А.С.. Мотивиран от Й., подс. Г.Л.
се съгласил с предложението.
На неустановена дата, след Тодоровден на 2020 год., в периода между
07.03.2020 год. – 13.03.2020 год., подс. Г.Л. се намирал в землището на с.
Ръжево Конаре, обл. Пловдив, в ореховата градина в близост до местностите
3
„Бонев песек“ и „Ендера“ където пасял стадото овце собственост на св. С.. На
същата дата, в посочения час, при подс. Л. дошъл подс. Т.Й.. Последният
открил подс. Г.Л. като преди това двамата разговаряли по телефона. На
мястото подс. Т.Й. избрал седем овце от стадото, които натоварил в каруцата,
с която бил дошъл. Овцете били бременни, като 6 от тях били от породата
„Вакла маришка”, а 1 от породата „Кръстоска”. Тези овце подс. Г.Л. разрешил
на подс. Т.Й. да вземе, а последният взел и закарал в домът си в ***, с оглед
договорката във връзка с лекия автомобил.
След като откарал овцете в дома си, подс. Т.Й. провел телефонен
разговор със свид. С.И., като пожелал да получи номера на свид. Н.Х.. Св. И.
предоставил номера и подс. Т.Й. се свързал със свид. Н.Х.. При проведения
разговор между свидетеля и подс. Т.Й., последният предложил да продаде
седем овце. Това били овцете, които по – рано подс. Т.Й. взел от стадото,
което пасял подс. Г.Л.. Свид. Н.Х. приел предложението и той и свид. И.
посетили дома на подс. Т.Й.. Там свид. Н.Х., след като огледал предложените
му овце, закупил четири от тях от породата „Вакла маришка” за сумата от
640,00 лева. От останалите три овце подс. Т.Й. една заклал, а другите две
продал.
Междувременно на неустановена дата, в периода от 07.03.2020 год. –
16.03.2020 год., в следобедните часове, подс. Т.Й. посетил домът на подс.
Г.Л., находящ се в ***. При посещението подс. Т.Й. предложил на подс. Г.Л.
„да взимат“ овце от стадото на свид. А.С., които Л. пасял, и с помощта на Й.
да ги продават, като след това двамата си разделят парите. Подс. Г.Л. приел
предложението, виждайки възможността да се снабди с допълнителни
парични средства, още повече че имал желанието да закупи недвижим имот.
Въпросният разговор посочен по – горе между подсъдимите Г.Л. и Т.Й. бил
чут от свидетелите А.Л. и Ю.Л., които живеели заедно с подс. Л..
На 16.03.2020 год., преди обяд, подс. Т.Й. отново се свързал със свид.
Н.Х. и му предложил да закупи овце. Х. се съгласил и двамата с подс. Т.Й. се
уговорили да се чакат на центъра на с. Динк, обл. Пловдив, откъдето
последният щял да ги заведе до стадото.
След срещата, която станала около обедните часове на посочената
дата, подс. Т.Й. завел свид. Н.Х., който бил придружаван от свид. С.И. до
мястото, където подс. Г.Л. пасял овцете от стадото на свид. А.С.. Подс. Л.
завел двамата свидетели до ореховата градина в местността „Ендера” в
землището на с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив където по това време се
намирал подс. Г.Л.. Подс. Т.Й. се движил с каруца отпред, а отзад го следвали
свидетелите Н.Х. и С.И. с автомобил. След като подс. Й. и свидетелите
пристигнали на мястото, на което се намирал подс. Г.Л. със стадото овце, от
последното били отделени 7 овце, 6 от породата „Вакла маришка” и 1 от
породата „Кръстоска”. От тези овце, 4 от породата „Вакла маришка“, както и
тази от породата „Кръстоска“, били бременни. Тях свид. Н.Х. закупил, като
заплатил на подс. Г.Л. 600,00 лева. Отделно свидетелят дал на подс. Т.Й.
4
сумата от 50,00 лева затова, че той ги е отвел до подс. Г.Л. и стадото овце и
помогнал при преговорите за определяне на цената на последните. След
покупката, три от овцете били натоварени в автомобила, с който се
придвижвал свид. Н.Х., а останалите четири в каруцата, с която се
придвижвал обв. Т.Й.. В последствие овцете били транспортирани до фермата
на Х., находяща се в ***.
На следващия ден, 17.03.2020 год., подс. Т.Й. отново се свързал със
свид. Н.Х. и му предложил да закупи овце. По подобие на случилото се на
16.03.2020 год., подсъдимият и свидетелите Н.Х. и С.И. отишли до мястото,
на което подс. Г.Л. пасял стадото овце. Там обаче по същото време дошъл
свид. А.С.. От своя страна свид. А.С., на място виждайки стадото, се усъмнил
в бройката на овцете. Поради тази причина провел разговор с подс. Г.Л.,
който признал, че по – рано от стадото са били предавани овце. С оглед на
заявеното от подс. Л., свид. А.С. сигнализирал органите на МВР и било
образувано досъдебно производство.
По делото е прието заключение по съдебна зоо – оценъчна експертиза
(експертизата на л. 108 и сл., т. II от ДП), със задача да се определи
стойността на овцете, собственост на свид. А.С., в качеството му на
земеделски производител, предмет на настоящото дело. Видно от
заключението на вещото лице, общата стойност на овцете, предмет на делото,
е била първоначално определена на 6050 лв. По делото е прието и заключение
по допълнителна съдебна зоо – оценъчна експертиза (експертизата на л. 375 и
сл., т. III от ДП). От допълнителното заключението на вещото лице, се
установява, че стойността на 1 бр. овца от породата „Вакла маришка“ е 350,00
лева. Овца от същата порода, която е бременна е на стойност 450,00 лева. От
заключението е видно също, че стойността на овца от породата „Кръстоска“,
която е бременна е 450,00 лева. Общата стойност на всички овце е 6 100,00
лв.
По делото е прието и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза
на в.л. П., от което се установява, че подс. Л. не се води на психиатрично
диспансерно наблюдение към ЦПЗ-Пловдив и не страда от психично
заболяване, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към инкриминирания период и към изготвянето
на експертизата, може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва в етапите на
наказателния процес и да се защитава сам. Установява се и че липсва
психично разстройство и личностови специфики, определящи значими
фактори и трайни във времето мотиви, които да компрометират
възможностите му да отстоява интересите си, както и да определят поведение
под натиск и принуда или значимо повлияване, като поведението му е
определено от собствените му представи за коректност и благополучие.


5
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореописаната фактическа обстановка съдът намери за безспорно
установена след анализ на цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност:
обясненията на подсъдимите Л. и Й.,
показанията на свидетелите – А.С., С.С., С.В., В.А., М.С. А.Л., С.И.,
Ю.Л., Ф.М., К.Й., Н.Х. и Е.П.
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – Трудов договор № 1/30.09.2019г., Длъжностна характеристика
на длъжността „Пастир“, Протокол за доброволно предаване от
18.03.2020г., Протокол за отговорно пазене от 18.03.2020г., Справка за
налични животни в ОЕЗ към 05.02.2019г. за животновъден обект рег.
№ 4170-0074, находящ се в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл.
Пловдив, със собственик А. И. С., ЕГН **********, Справка за налични
животни в ОЕЗ към 08.10.2019г. за животновъден обект рег. № 4170-
0074, находящ се в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, със
собственик А. И. С., ЕГН **********, Справка за налични животни в
ОЕЗ към 11.02.2020г. за животновъден обект рег. № 4170-0074, находящ
се в с. Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, със собственик А.
И. С., ЕГН **********, Справка за налични животни в ОЕЗ към
23.02.2020г. за животновъден обект рег. № 4170-0074, находящ се в с.
Ръжево Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, със собственик А. И. С.,
ЕГН **********, Справка за налични животни в ОЕЗ към 09.03.2020г. за
животновъден обект рег. № 4170-0074, находящ се в с. Ръжево Конаре,
общ. Калояново, обл. Пловдив, със собственик А. И. С., ЕГН
**********, Зоотехнически сертификат за произход № 80/15.10.2019г.,
Зоотехнически сертификат за произход № 145/25.09.2019г.,
Зоотехнически сертификат за произход № 146/28.02.2020г., справки за
съдимост, характеристични справки, справка-данни за проведени
разговори, справка от регистър Булстат по отношение на А. И. С.,
заключенията на приобщените по делото съдебна зоо – оценъчна
експертиза, допълнителна съдебна зоо – оценъчна експертиза и
съдебнопсихиатрична експертиза на подс. Л..
Еднопосочни са събраните доказателства по отношение на факта, че
преди и към инкриминирания период, подс. Л. е работил като пастир за
ч.о.г.и. С. и се е грижил за овцете на последния. В тази връзка са както
показанията на С. и обясненията на подсъдимия, така и писмените
доказателства – трудов договор и длъжностна характеристика. Видно от
характеристиката, овцете, изведени на паша, са били поверени на подс. Л.,
който е носил отговорност за тях.
Безспорни и непротиворечащи са и доказателствата по отношение на
извършените разпореждания от страна на подс. Л. с овцете, които са му били
6
поверени да ги пази. Еднопосочна е доказателствената съвкупност по
отношение на обстоятелствата, че са били предадени 7 овце на подс. Й. на
неустановена дата в периода след Тодоровден (7 март 2020г.), от които
впоследствие 4 са били закупени от св. Х.. За извършените действия посочват
както двамата подсъдими Л. и Й. в обясненията си, така и се сочи в
показанията на св. А., И., М., Й. и Х.. Еднопосочна е и доказателствената
съвкупност по отношение на извършените разпореждания със седемте овце от
датата 16.03.2021г., като за тях свидетелстват както свидетелите Х. и И., така
и подсъдимите в обясненията си, като всички лица са били преки очевидци на
предаването на овцете на св. Х. срещу парична сума.
Налице са обаче противоречия в доказателствата по отношение на
начина на предаването на овцете от подс. Л. на подс. Й.. При съвкупния
анализ, се открояват 2 групи гласни доказателствени средства. От една страна
са обясненията на подс. Л., който сочи, че подс. Й. му е предложил вместо
пари, да му даде овце за продажбата на колата, след което на следващия ден е
отишъл да си ги натовари на каруцата. Обясненията на подсъдимия Л. се
подкрепят частично от показанията на св. Л. и св. Л., които също сочат за
проведен разговор между подсъдимите пред фургона на последната, където
двамата свидетели твърдят да са чули уговорка „да се крадат овце“, без обаче
същата да е била конкретизирана. На срещуположната страна са обясненията
на подс. Й., заявяващ, че подс. Л. е докарал овцете в дома му, противно на
желанието му. Обясненията на подс. Й. се подкрепят от показанията на св. М.
и св. Й., които също твърдят, че са видели подс. Л., заедно със св. Л., да
докарват овце в дома на подс. Й..
При анализа на всички тези доказателствени средства, и при така
констатираните противоречия, в хода на съдебното производство бяха
проведени очни ставки между подс. Л. и св. М., подс. Л. и св. Й., св. Л. и св.
М., св. Л. и св. Й. и св. Л. и св. Л., при които всеки от участниците поддържа
казаното от него и своята теза за осъществилите се факти. При преценката на
кой от подсъдимите и на кои от свидетелите да даде вяра, съдът съобрази, че
при всички положения обясненията на подсъдимите имат двояка природа –
същите могат да се третират като доказателствено средство, но и като
защитна теза. Същевременно, при всички горепосочени свидетели се
констатира известна степен на заинтересованост от изхода на делото,
доколкото се явяват близки на подсъдимите – св. Л. и св. Л. са съответно
племенник и майка на подс. Л., докато св. М. и св. Й. са съответно жена (във
фактическо съжителство) и сестра на подс. Й., като тази близост би могла да
ги мотивира да изложат версия, която се явява облагодетелстваща тезата на
съответния подсъдим.
При все това, няма как да не се отбележи, че докато подс. Й. се стреми
да изложи версия, която напълно да го оневини, не така стоят нещата при
подс. Л.. Последният признава вината си и излага своята версия за подбудите,
които са го подтикнали към извършването на деянието, мотивирани от
собствените му представи за лична облага и благополучие. В тази връзка и
7
при така изложеното, неговата теза звучи логична и последователна с оглед
на развилите се събития – желание да има кола, придобиването й със сделката
с овцете, формирането на идеята, че при продължаване на незаконните му
действия ще може да си купи къща и извършването на последващи сделки с
овцете. Липсва и каквото и да е основание подс. Л. да припише извършването
на престъплението и на подс. Й. – двамата са се запознали едва няколко дена
преди процесните деяния, няма данни и да са имали някакви предишни лични
конфликти между тях.
От друга страна, така описаното и твърдяно от подс. Й. и от св. М. и св.
Й., се явява нелогично и напълно противоречащо на последващото поведение
на подсъдимия. Така, при получаването на овцете, според версията на подс.
Й., същият още тогава не е искал да ги вземе, тъй като се усъмнил, че са
крадени – при обясненията си от 09.06.2021г. подс. Й. заявява: „ Каза ми, че
взел 3000 лева от шефа си назаем и си взел 30 овце, които били лично негови
и аз му казах, че не ми трябват такива крадени овце.“. Въпреки това подс.
Й. приел овцете, с които впоследствие се разпоредил. При така твърдяното от
подсъдимия Й., противоречащо на житейската логика би се явило след
извършената продажба на предадените му овце на св. Х., да се заеме да
посредничи между св. Х. и подс. Л. за продаването на още овце. Нещо повече
– видно от показанията на св. Х., които съдът кредитира в цялост като
последователни, логични, убедителни и с оглед незаинтересоваността на
свидетеля от изхода на делото, именно подс. Й. е инициирал последващи
продажби на овце от подс. Л. на св. Х. – „След няколко дена Т. ми се обади и
ме попита дали имам интерес да взема още овце…. каза че ще ме заведе до
човек, който продава овце…Обаждали сме се на овчаря, но държим връзка
чрез Т.… Вторият път пак Т. ме пита дали имам интерес да купя още
овце“. Посоченото от свидетеля напълно отхвърля твърдяното от подс. Й. в
обясненията му, че единствено е дал номера на подс. Л. на св. Х. и че
свидетелят го е взел за сделката само защото не е знаел как да намери овчаря.
От друга страна, знанието на подс. Й. къде се намират овцете на паша,
съответства с посоченото от подс. Л., че подс. Й. е идвал в предходен ден да
вземе седем от овцете в замяна за автомобила си именно от местността,
където подс. Л. ги е разхождал.
На следващо място, съдът обсъди и показанията на св. И.. Следва да се
отбележи, че същите не са напълно убедителни, доколкото свидетелят на
няколко пъти отбелязва, че желае да се зачете казаното от него в хода на
досъдебното производство, което сочи да отговаря на истината. Причина за
това обаче е възможно да е желанието на свидетеля да не подведе съда при
вземането на решението му с посочване на неверни детайли с оглед на
изминалия дълъг период от време от инкриминираното деяние до разпита му
в съдебно заседание, както и притеснението му да не навреди с показанията
си на подс. Й., с когото са в добри отношения и са си гостували покрай
познанството на св. И. с жената на подсъдимия. Именно поради това и съдът
кредитира показанията на свидетеля, които са били прочетени по реда на чл.
8
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, които бяха потвърдени от него като
достоверни и отговарящи на истината. Видно от тези показания, от една
страна се потвърждава заявеното от св. Х., че именно подс. Й. се е свързал със
св. Х. за закупуването на овцете. От друга страна, св. И. представя данни и по
отношение на поведението на подс. Й. при идването на св. С. на дигата в деня,
в който не се е осъществила продажба, което също се явява съмнително – „Т.
изведнъж вика „Давайте да тръгваме, да бягаме“, аз и Н. го питаме защо
така, а Т. вика „Давайте, давайте.“ – каквото поведение подкрепя
обясненията на подс. Л., че подс. Й. е знаел че овцете, които се продават, не
са на подс. Л. и е бил съпричастен към извършването на инкриминираното
деяние. Посоченото от свидетеля се подкрепя и от прочетените показания на
св. Х. по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, потвърдени от свидетеля
Х. като истина - „После си тръгнахме, като Т. каза да направим това. Каза
също, че този човек, който ни пита за овчаря, е собственикът на овцете.“.
Не на последно място, съдът съобрази и показанията на св. С., които
съдът кредитира като убедителни и незаинтересовани, който заявява, че
първоначално подс. Й. е отрекъл да знае каквото и да е за каквито и да е овце
и чак впоследствие при заплахата, че ще бъде отведен в районното, е завел св.
С. до обора на св. Х., където се намирали и присвоените предния ден овце, за
които очевидно подсъдимият е знаел с оглед участието и присъствието му
при сключване на сделката в предходния ден.
С оглед на изложеното, при съвкупния анализ на доказателствата, съдът
намери, че посоченото от подс. Й. и подкрепено от св. М. и св. Й., че е
получил от подс. Л. овцете противно на волята му и не е знаел, че същите не
са собственост на подс. Л., за негова защитна версия, поради което и не
кредитира обясненията му и показанията на св. М. и св. Й. в тези им части.
От друга страна, обясненията на подс. Л. за съпричастността ма подс. Й.
в извършването на деянията, се явяват логични и подкрепящи се не само от
показанията на св. Л. и св. Л., които както вече се посочи е възможно да са
заинтересовани, но и от показанията на св. И., св. Х. и св. С., поради което и
съдът ги кредитира в цялост.
За пълнота следва да се посочи, че не се споделя възражението на
защитника на подс. Й., че липсва мотив у него за извършване на
престъплението. Видно от обясненията на подс. Л., подс. Й. му е поискал пари
за осъществената продажба и подс. Л. му е дал от полученото. Отделно от
това, подс. Й. е получил парична сума в размер на 50 лв. и от св. Х. с оглед
извършената продажба на овце на 16.03.2020г., което също би могло да го
мотивира да продължи да склонява и подпомага подс. Л. да продава овцете.
По отношение на размера на присвоените вещи, съдът напълно
кредитира изложеното в приетата по делото допълнителна съдебна зоо-
оценъчна експертиза. Същата е изготвена след запознаване с всички
материали по делото, установяването на точните животни, които са били
присвоени в съответствие със справките за налични животни към ОЕЗ и при
9
прегледа на това кои от тях са били бременни и с колко агнета.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установеното от фактическа страна, се установява от правна
страна, че Г. Л. Л., ЕГН ********** през периода от 07.03.2020 год. до
16.03.2020 год., включително, в землището на с. Ръжево Конаре, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като
извършител, в съучастие с Т. И. Й., ЕГН **********, действащ като
подбудител и помагач, който умишлено го е склонил и улеснил да извърши
престъплението, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, както
следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла
маришка“ на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода
„Кръстоска“ на стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А. И. С. –
физическо лице регистрирано като земеделски производител с адрес *** и код
по БУЛСТАТ: **********, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Същевременно се установява и че Т. И. Й., ЕГН **********, през
периода от 07.03.2020 год. до 16.03.2020 год., включително, в землището на с.
Ръжево Конаре, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
в съучастие с Г. Л. Л., ЕГН ********** действащ като извършител, в
качеството си на подбудител и помагач, умишлено е склонил и улеснил
извършителя да присвои чужди движими вещи, както следва:
- На неустановена дата през периода от 07.03.2020 год. до 13.03.2020
год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“ на обща стойност 2
700,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на стойност 450,00 лева, и
- На 16.03.2020 год. е присвоил шест броя овце порода „Вакла маришка“
на обща стойност 2 500,00 лева и един брой овца порода „Кръстоска“ на
стойност 450,00 лева,
всички вещи на обща стойност 6 100,00 лева, собственост на А. И. С. –
физическо лице регистрирано като земеделски производител с адрес *** и код
по БУЛСТАТ: **********, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Предмет на престъплението по основния състав на чл. 206, ал.1 НК е
10
движима вещ, която е собственост на трето лице, различно от дееца. Особено
изискване от обективна страна е предметът на престъплението да се намира
във фактическата и/или разпоредителна власт на дееца, която власт да е
придобита правомерно на правно основание, което не е необходимо да е
юридическо оформено. В този смисъл същото може да бъде договор,
едностранна сделка, друг юридически акт, но и чисто фактическо предаване.
От гореизложеното следва, че субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице, което не е собственик на предмета на
престъплението и осъществява правомерна фактическа и/или разпоредителна
власт върху него на правно основание. От правна страна, няма пречка като
субект на престъплението в качеството си на подбудител и като помагач да
действа лице, което не владее инкриминираните вещи. Достатъчно за
съставомерността на деянието по текстовете на чл. 206 от НК е реалният
извършител на деянието да е субект, който владее или пази чуждата движима
вещ, да е бил подпомогнат и/или склонен от друго лице, което не упражнява
фактическата власт върху вещта.
В случая безспорно се установява, че подс. Л. е упражнявал
фактическата власт върху овцете, предадени му от собственикът им ч.о.г.и.
С., поради което и същият е годен субект да осъществи изпълнителното
деяние на процесното присвояване.
Изпълнителното деяние при обсебването се състои в извършване на акт
на фактическо или юридическо разпореждане от страна на правомерно
упражняващия фактическа власт деец с предмета на престъплението в свой
или чужд интерес, с който акт деецът външно проявява /демонстрира/
промяна в отношението си към инкриминираната вещ, а именно започва да
третира същата като своя собствена.
Фактическото разпореждане представлява въздействие върху
субстанцията на вещта -предаване във фактическата власт на трето лице,
преработване, унищожаване, повреждане, укриване, използване по
предназначение, съчетано с ограничаване възможността на собственика да се
ползва от вещта и др./.
Юридическото разпореждане представлява външно проявен израз на
волята на дееца за настъпване на правна промяна в режима на вещта, която се
намира в негово владение- сключване на договор или едностранна сделка,
издаване на разпореждане от управителя на ЮЛ до негови служители да
извършат конкретни физически действия с вещта и др.
Изискването разпореждането да е в свой за дееца или чужд интерес се
разбира като отклоняване на вещта от патримониума на нейния собственик,
като икономическата облага от нейното ползване или разпореждането с нея
постъпва в патримониума на дееца или на избрано от него трето лице,
различно от законния собственик.
В случая са били налице две действия от подсъдимия Л. на
разпореждане с вещите, собственост на ч.о.г.и. С.. Първото действие на
11
разпореждане е предаването на 7 броя от процесните овце на подс. Й. в
замяна на придобития от подс. Л. лек автомобил. Второто действие е
предаването на 7 броя от процесните овце на св. Х. в замяна на паричната
сума от 600 лв.
Изискване от обективна страна за съставомерност на деянието е актът
на имуществено разпореждане да е противозаконен, тоест да е извършен без
съгласието на собственика на вещта и да е несъвместим с правното основание,
на което деецът упражнява фактическа и/или разпоредителна власт върху
вещта. В процесния случай, действията на подс. Л. са извършени без
съгласието на ч.о.г.и. С.. Същите са били и несъвместими с основанието, на
което подс. Л. придобил фактическата власт върху овцете, а именно - да
извежда овцете на паша, след което да ги прибира.
Престъплението е резултатно, като същото е довършено в момента,
когато в резултат на извършеното имуществено разпореждане от страна на
дееца с нея, собственикът вече не може да извършва разпоредителни действия
с нея. В тази връзка се поставя изискването актът на имуществено
разпореждане да е окончателен и в резултат от него действителният
собственик да бива поставен в невъзможност да упражнява предоставените
му от закона правомощия спрямо собствената му вещ. Така с извеждането на
овцете извън стадото и предоставянето им на трети лица, ч.о.г.и. С. е изгубил
възможността да осъществява типичните за всеки носител на правото на
собственост права – владение, ползване и разпореждане с вещите.
Налице е квалифициращият признак по отношение на подс. Л., а именно
– деянието да е извършено при условията на опасен рецидив. Подс. Л. е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - с присъда №
75/18.07.2016 год. по НОХД № 1432/2016 год. по описа на Окръжен съд гр.
Пловдив, изменена с решение № 10/12.01.2017 год. по ВНОХД № 464/2016
год. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, изменено с решение №
108/17.05.2017 год. по наказателно дело № 281/2017 год. по описа на ВКС
подс. Л. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от две години и осем месеца, като е изтърпял това наказание на
13.07.2018 год. Това обстоятелство се взема предвид само по отношение на
квалификацията на деятелността на подс. Л. на основание чл. 21, ал. 4 от НК.
Установява се и че подс. Л. е действал в съучастие с подс. Й. при
извършването на процесните престъпления. Подс. Й. от обективна страна е
склонил подс. Л. да извърши действията на разпореждане. Така на първо
място подс. Й. е мотивирал подс. Л. да му предостави овце вместо пари за
продажбата на лекия автомобил. Впоследствие го е убедил да продължат да
продават овце, с което у подс. Л. се е формирала представата, че ще придобие
допълнителни парични средства, с които ще може да си купи къща. Именно в
12
резултат на тези действия на подс. Й., у подс. Г.Л. се формирало решението да
извърши присвояването.
На следващо място, подс. Т.Й. е действал и като помагач, доколкото е
улеснил извършването на престъплението чрез намирането и уговарянето на
купувач – св. Х., както и чрез превозването на част от присвоените овце от
мястото на предаването им.
Деянията на подсъдимите са извършени при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Налице са съответно две деяния.
Тези деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време (в рамките на не
повече от 10 дни), при една и съща обстановка (в един и същи район при
отсъствието на собственика) и при еднородност на вината (при общност на
умисъла), при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
От субективна страна, в случая е налице общност на умисъла у
подсъдимите Л. и Й., които са действали при пряк умисъл, като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са съставомерните му
обществено опасни последици и пряко са ги целели.
Подсъдимият Л. е съзнавал, че овцете, които предава, не са негови
собствени, и че няма право да се разпорежда с тях, но въпреки това, в
желанието си в първия случай да не заплаща цената за закупената от него
кола, а във втория случай – да получи парична сума, се е разпоредил с
вещите.
От своя страна подс. Й. е съзнавал, че овцете не са собственост на подс.
Л. и е съзнавал, че последният не следва да се разпорежда с тях, но го е
мотивирал да извърши процесните действия с обещания за бързо
забогатяване, както и е улеснил осъществяването на престъпленията чрез
намирането на купувачи и преместването на овцете. Прекият умисъл на подс.
Й. е изводим и от значителната му активност при намирането на купувачи,
както и от особеното му поведение при пристигането на собственика на
вещите – ч.о.г.и. С., на мястото където са се осъществявали предаванията на
овцете, за което поведение свидетелстват св. И. и св. Х..

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За така извършеното от подс. Л. престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, като
съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 и може да
постанови конфискация на част или на цялото имущество.
При преценка на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на
13
деянието и дееца, подбудите за извършването на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени на първо място стореното
от дееца признание на вината, както и разкриването на механизма на
извършването на деянието. Цялостното процесуално поведение на
подсъдимия сочи на едно изразено съжаление за стореното, разкаяние за
извършеното от него и стремеж да се подпомогнат съответните компетентни
органи в разкриването на обективната истина. Като смекчаващо
обстоятелство съдът отчита и доброто процесуално поведение на подсъдимия.
Същият включително е пожелал делото да приключи по реда на съкратеното
съдебно следствие, с оглед признаването на фактите, изложени в
обвинителния акт, но при несъгласието на другия подсъдим, делото е
протекло по общия ред. На следващо място, като смекчаващо обстоятелство
съдът цени и ниския социален статус на подсъдимия и затрудненото му
материално състояние – подсъдимият е с починал баща и общо 9 на брой
братя и сестри. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени и факта, че подс.
Л. е бил мотивиран и подпомогнат от друго лице в извършването на деянието,
при което у него се е формирала невярната представа че при осъществяването
на престъплението ще може да си купи къща.
Съдът приема за отегчаващо обстоятелство фактът, че се касае за
извършване на продължавано престъпление, при което са били извършени
две деяния, осъществяващи състава на престъплението „обсебване“, както и
високият размер на предметът на престъплението – общо 6100 лв.
По отношение на съдимостта на подсъдимия, доколкото за осъждането
му по НОХД № 397/2004г. по описа на РС-Пловдив е настъпила
реабилитация, а осъждането му по НОХД № 1432/2016 год. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив е съставомерен факт, обосноваващ квалификацията
на извършеното по квалифицирания състав на ал. 3 на чл. 209 от НК, то и
предходната съдимост не може да се счете като отегчаващо обстоятелство.
При преценка на всички гореизложени факти настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява както техният брой, така и тяхната специфика и
относителна тежест.
С оглед на изложеното, съдът счете, че при констатираните
гореизброени многобройни смекчаващи обстоятелства и особено с оглед на
мнението на настоящия състав, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, в настоящия случай се явява несъразмерно тежко, счете, че
наказанието на подсъдимия Л. ще следва да се наложи при условията на чл.
14
55, ал. 1, т. 1 от НК.
При обсъждането на конкретния размер на наказанието, с оглед на
посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и обществената опасност
на дееца, съдът счете, че най-справедливо би се явило наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца.
Според съда, така определеният размер на наказанието съответства на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, като така наложеното
наказание в най-пълна степен ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия.
Доколкото по делото липсват данни деецът да заема определена
държавна или обществена длъжност, нито трайно да упражнява определена
професия или дейност, съдът не наложи кумулативно предвидените в чл. 206,
ал. 3 от НК наказания лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК. При
липсата на каквото и да е имущество на подсъдимия, съдът не постанови и
конфискация нито на част, нито на цялото му имущество на основание чл. 45,
ал. 1 от НК.
С оглед предходната съдимост на подсъдимия, липсват основания за
приложение на чл. 66 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
съдът определи така определено и наложено наказание на подсъдимия Л. да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
За така извършеното от подс. Й. престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години.
При преценка на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени доброто процесуално
поведение на подсъдимия и фактът, че същият живее във фактическо
съжителство и има дете.
Съдът приема за отегчаващо обстоятелство фактът, че се касае за
извършване на продължавано престъпление, при което са били извършени
две деяния, осъществяващи състава на престъплението „обсебване“, както и
високият размер на предметът на престъплението – общо 6100 лв. Като
отегчаващо обстоятелство съдът намира и предходната съдимост на
подсъдимия – същият е осъждан за други престъпления против собствеността.
Следва да се посочи, че не се споделят аргументите на защитника на
подсъдимия, че същият е бил реабилитиран. Видно от справката му за
съдимост, последното наложено на подсъдимия наказание от 3 години
„лишаване от свобода“ е било изтърпяно от него на 24.09.2010г. Поради това
и с аргумент от чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК (а и с оглед чл. 88а,
ал. 2 от НК), реабилитация за подсъдимия ще настъпи, в случай, че не
15
извърши друго умишлено престъпление от общ характер в 10-годишен срок
от изтърпяването на наказанието, т.е. до 24.09.2020г. В случая процесното
деяние е извършено на в периода от 07.03.2020 год. до 16.03.2020 год.,
включително, т.е. преди изтичане на 10-годишния срок, поради което и
преценката дали деецът е реабилитиран или не, за целите на настоящото
производство, ще може да се извърши едва след постановяването на крайния
съдебен акт, като в случай че деецът бъде признат за виновен с влязла в сила
присъда, то и не би било налице реабилитация, но в случай, че деецът бъде
признат за невиновен с влязла в сила присъда, то и ще липсва извършено от
него престъпление в 10-годишния срок от изтърпяване на последно
наложеното наказание и за него ще е настъпила пълна реабилитация по чл.
88а от НК. За пълнота следва да се посочи, че липсват и данни за постановена
съдебна реабилитация по чл. 87 от НК, като в тази насока е и писмо вх.
№ 21503/27.04.2021г. от ОС-Пловдив (л. 42 от съдебното производство). Все
пак, при индивидуализацията на наказанието, съдът отчете големия период,
изминал от изтърпяването на последно наложеното наказание и липсата на
извършени от подсъдимия Й. престъпления през този период.
С оглед на изложеното, съдът счете, че по отношение на подс. Й. не се
констатират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК при
определянето на наказанието. Съдът обсъди и възможността за приложение
на разпоредбата на чл. 55 от НК с оглед нормата на чл. 58, б. „б“ от НК, но
счете, че степента на участие на дееца не е била малка, доколкото същият се е
явил едновременно и подбудител, и помагач, като дейността му се е изразила
не само в мотивиране на подсъдимия Л. да се разпореди с овцете, но и в
активните действия по намиране на купувачи.
При така изложеното, съдът намери, че наказанието на подс. Й. следва
да се определи при условията на чл. 54 от НК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от НК,
всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното
престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното
участие. Така, няма как да не се отчете от съда, че подс. Й. не се явява
фактическият извършител на извършеното престъпление, като действията по
разпореждане с вещите са били осъществени от подс. Л..
При обсъждането на конкретния размер на наказанието, с оглед на
посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и обществената опасност
на дееца и с оглед характерът и степента на неговото участие, съдът счете, че
най-справедливо спрямо подс. Й. би се явило наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 1 година.
Според съда, така определеният размер съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, като така наложеното наказание би
съдействало в най-пълна степен за постигане целите както на генералната,
така и на специалната превенция, без прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия.
16
С оглед предходната съдимост на подсъдимия, липсват основания за
приложение на чл. 66 от НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът
определи така определеното и наложено наказание на подсъдимия Й. да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим.
И двамата подсъдими са били задържани в хода на наказателното
производство по реда на ЗМВР и по НПК, поради което и следва да се
извърши приспадане от така определените им наказания „лишаване от
свобода“ при условията на чл. 59 от НК. При обсъждането на периода, който
следва да се приспадне, съдът съобрази известна нелогичност и несигурност в
представените документи, определящи дните, в които същите са били
задържани. Така на първо място, единият подсъдим е посочено да е бил
задържан за 24ч. на 17.03.2020г., а другият – на 18.03.2020г., като по
отношение и на двамата е посочено в заповедите, че са били освободени на
18.03.2020г. от 19,30ч. Впоследствие, с прокурорски постановления, посочени
от дата 20.03.2020г., е било разпоредено задържането на лицата за срок от 72
часа за довеждането им пред съда за разглеждането на производство по чл. 64
от НПК. Посоченото предполага подсъдимите да са били освободени за
времето от 18.03 до 19.03.2020г., след което отново да са били задържани на
следващия ден – 20.03.2020г.. Прави впечатление обаче, че и в двете
прокурорски постановления за задържане, датите са били поправяни чрез
използването на коректор. Поради това и съдът счете за уместно да не се
произнася по приспадането на наказанието, а същото да се извърши от
прокуратурата при условията на чл. 417 от НПК, след проверка на
документите и съответните дати, в рамките на които подсъдимите
действително са били задържани.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Съгласно трайната съдебна практика основание за гражданския иск в
наказателния процес е деянието предмет на обвинението. Пак според трайната
съдебна практика, за да бъде уважен гражданският иск в наказателния
процес, следва да се установят следните елементи на фактическия състав: 1.)
деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина, като следва
да е налице идентичност на деянието предмет на обвинението и на
гражданския иск.
В случая, с оглед установеното извършване на престъпното деяние по
делото, безспорно се установяват всички елементи от фактическия състав по
отношение на извършеното от подсъдимите престъпление. Поради това и
гражданският иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера му, съдът съобрази, че част от обсебените
овце, собственост на А. И. С., са били върнати, а именно – общо 9 броя овце,
сред които 7 броя овце „Вакла маришка“ на стойност от по 450 лв. и 2 броя
овце „Кръстоска“ на стойност от по 450 лв. или всички върнати овце на обща
17
стойност от 4050 лв. Поради това и за овцете, които не са били върнати на
пострадалия – 5 броя овце „Вакла маришка“ на обща стойност от 2050 лв.,
същият е претърпял имуществени вреди в този размер, които следва да му
бъдат репарирани, ведно със законната лихва от датата на деликта. На
основание чл. 53 от ЗЗД, следва подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят
солидарно вредите от деянието.
С оглед на гореизложеното, съдът счете предявеният граждански иск за
доказан по основание и размер, поради което осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на пострадалия сумата от 2050 лв. за причинените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
16.03.2020г. до окончателното изплащане.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Вещественото доказателство - 1 бр. СД-диск, приложен по делото в Том
3, на лист 314, следва да остане по делото.
Веществените доказателства - 9 бр. овце /7 бр. порода „Вакла маришка“
и 2 бр. порода „Кръстоска“/, оставени на отговорно пазене при А. И. С.,
следва да се върнат на правоимащото лице А. И. С. – физическо лице
регистрирано като земеделски производител с адрес ***и код по БУЛСТАТ:
**********.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да се осъди подсъдимият Г. Л.
Л. да заплати по сметка на ОД на МВР град Пловдив сумата от 195 лева,
представляваща сторени в досъдебната фаза от наказателния процес разноски
– половината от стойността на извършените съдебни зоо-оценъчни
експертизи.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да се осъди подсъдимият Т. И.
Й. да заплати по сметка на ОД на МВР град Пловдив сумата от 451,20 лева,
представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски –
половината от стойността на назначените съдебни зоо-оценъчни експертизи и
стойността на назначената съдебномедицинска експертиза.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да се осъди подсъдимият Г. Л.
Л. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 41 лева,
представляваща държавна такса за уважения граждански иск и сумата от 215
лева, представляваща разноски в хода на първоинстанционното производство,
от които 195 лв. за съдебно-психиатрична експертиза и 20 лв. разноски за
явяване на вещи лица.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да се осъди подсъдимият Т. И.
Й. да заплати по сметка на Районен съд – гр. Пловдив сумата от 41
/четиридесет и един/ лева, представляваща държавна такса за уважения
граждански иск и сумата от 20 лева, представляваща разноски в хода на
първоинстанционното производство за явяване на вещи лица.
18
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
19
Съобщи за изтекли лични данни