Определение по дело №196/2022 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148

 

гр. Велико Търново, 9.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 196 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

 

Жалбоподателят Г.Д. ***, чрез адв Й.М. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразно решение №1012-04-85#1от 12.04.2022 година на директора на ТП на НОИ –Велико Търново в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба №1012-04-85 от 14.03.2022 година срещу разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново, в частта му относно искането за зачитане на наборна военна служба за действителен стаж и е прекратено производството.  

Оплакванията в жалбата са, че неправилно производството е прекратено в тази му част, тъй като ответникът неправилно се позовава на влязло в сила разпореждане №2113-04-497#01 от 10.10.2018 година, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като в него имало произнасяне по зачитането на военната служба на лицето за действителен стаж. В това отношение се поддържа, че предмет на оспорване  е конкретно разпореждане, с което е отказано право на пенсия поради липса на осигурителен стаж. В мотивите му е било посочено, че не следва да се зачита нито стажът, придобит по време на наборната служба, нито трудовият стаж на лицето във Великобритания. Всъщност това разпорежданията, с които се отрича или признава право на пенсия са индивидуални административни актове и те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Цитираното от ответника разпореждане не представлява пречка по смисъла на чл.27 от АПК за ново упражняване на правото на лицето да заяви пенсиониране, както неправилно е приел ответника. Жалбата срещу отреченото право е следвало да се разгледа по същество и да се постанови решение по същество. Претендират се разноски.   

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане. Следва да се посочи, че липсва доказателство за това кога решението на ответника е връчено на лицето, поради което следва да се приеме, че жалбата не е просрочена. Жалбоподателят е легитимиран да оспори решението, тъй като е негов адресат от една страна, а от друга страна разпорежда неблагоприятни за него процесуални последици.

По същество жалбата е основателна.

Какво констатира съдът от представената му преписка?

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия на 20.06.2018 година, като в резултат на развилото се производство и след множество допълнително представени писмени доказателства ръководителят на пенсионното осигуряване при ответника е издал разпореждане №2113-04-1001#1 от 10.10.2018 година. С него е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя. В мотивите на това разпореждане е посочено, че понятието действителен стаж не включва времето за военна служба, като е налице позоваване на §1, т.1 от ДР на КСО. Не е спорно, че това разпореждане не е обжалвано и е стабилизирано. Съответно, на 22.04.2021 година жалбоподателят подава ново заявление за пенсия. След ново събиране на релевантни доказателства същият орган при ТП на НОИ-В.Търново издава разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година, като отново отказва пенсионирането на лицето. И в това разпореждане е налице позоваване на §1, т.1 от ДР на КСО. Жалбоподателят е подал жалба, №1012-04-85 от 14.03.2022 година срещу това разпореждане до ответника. По повод на тази жалба ответникът издава решението, прекратителната част от която се обжалва понастоящем пред съда. От мотивите, които са релевантни към прекратителният диспозитив на решението е видно, че ответникът приема, че искането на лицето за зачитане на периода на наборна служба за действителен стаж е счетено за недопустимо, тъй като в мотивите на разпореждането от 10.10.2018 година било налице произнасяне по този въпрос. Според ответника е следвало да се обжалва това разпореждане в преклузивния срок, който е пропуснат.

Решението, в обжалваната му част противоречи на процесуалния закон.

В случая е било налице влязло в сила разпореждане №2113-04-1001#1 от 10.10.2018 година за отказ, което е стабилизирано и представлява стабилен административен акт по смисъла на специалния закон – аргумент от чл.98 от КСО.

Заявлението на настоящият жалбоподател до ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Велико Търново от 22.04.2021 година е следвало да се квалифицира като искане за възобновяване по реда на чл.99, ал.1 от КСО, по което този орган дължи произнасяне. Това е така, тъй като разпореждането за отказ за отпускане на пенсия представлява стабилен административен акт, който не е бил обжалван нито по административен, нито по съдебен ред. При това положение ответникът е следвало да установи дали издаденото от ръководителя на ПО разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година е издадено в хода на законосъобразно проведено производство по чл.99 от КСО, образувано по допустимо заявление и дали са налице основания за отмяна/изменение на разпореждане №2113-04-1001#1 от 10.10.2018 година с оглед представяне на нови и релевантни доказателства по смисъла на чл.99, ал.1 от КСО пред пенсионният орган. В резултат на това ответникът е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора за законосъобразност на цялото разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година с решение по реда на чл.118 от КСО, в което да посочи дали ръководителят на „ПО“ ТП на НОИ - Велико  Търново е издал оспореното разпореждане в съответствие с процесуалния и материалния закон. Неправилно ответникът изкуствено разделя спора по законосъобразността на оспореното пред него разпореждане /което е един административен акт с един разпореден резултат/ според различните правни мотиви, които обосновават този разпореден правен резултат.

Изложеното дотук води до извода, че следва жалбата да се уважи. Разноски за жалбоподателя не се следват, доколкото липсват доказателства за ефективно направени от него разноски.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

О П Р Е Д Е Л И   :

 

ОТМЕНЯ решение №1012-04-85#1от 12.04.2022 година на директора на ТП на НОИ –Велико Търново в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба №1012-04-85 от 14.03.2022 година срещу разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново.

ИЗПРАЩА преписката по жалбата на Г.Д.Д., ЕГН **********,*** против невлязлата в сила част от  разпореждане №2113-04-497#12 от 31.01.2022 година на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново за произнасяне при спазване на указанията за тълкуване на процесуалния закон, дадени в мотивите на определението.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :