Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1102 Година
23.07.2019 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети юни Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 967 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С. твърди в искова
си молба и уточняващите я молби, че в бил собственик на земеделски земи и
основният му предмет на дейност бил отдаването им под наем, по който повод влязъл
в търговски отношения с ответника. На 09.07.2014 г. в С. сключили договор за
наем на земеделски земи, които се намирали в землището на -, с обща площ от
93.173 дка. Срокът на наема бил 5 стопански години от 01.10.2014 г. до
01.10.2019 г. Съгласно р. III, т. 1 от договора, ответникът се задължил да му плаща
наемна цена от 40 лева за декар за първата стопанска година 2014/2015, с
увеличение в размер на 3 лева на декар за всяка следваща стопанска година или 49
лева за декар за стопанската 2017/2018 г. с плащане до 30.10.2017 г. и 52 лева
за декар за стопанската 2018/2019 г. с плащане до 30.10.2018 г. С анекс от
15.10.2014 г. прекратили действието на договора само за стопанската 2014/2015
г. и за поземлени имоти № 090016 и № 044020, с обща площ от 8 дка. С анекс от
24.01.2016 г. размерът на наема за необработваемите имоти с обща площ от 2.962
дка за стопанската 2016/2017 г. и до края на договора, се определял на 0,00
лева. На 25.07.2016 г., с анекс към договора, се променила отново площта на
наетата земя на 90.211 дка, като наемната цена останала 40 лева за декар за
стопанската 2016/2017 г. На 17.05.2018 г., с анекс към договора, променили
наема за стопанската 2017/2018 г. на 40 лева за декар или за обработваемите
90,211 дка х 40 лева = 3608.44 лева наем, срокът за плащането на който съгласно
р. III, т. 1 от договора, бил до 30.10.2017 г. На 17.05.2018 г., с анекс към
договора, променили и наема за стопанската 2018/2019 г. на 35 лева за декар или
за обработваемите 90,211 дка х 35 лева = 3157.38 лева наем, срокът за плащане
на който съгласно р. III, т. 1 от договора бил до 30.10.2018 г. Ищецът изпълнил
коректно задължението си да предаде отдадените под наем имоти в държане на
ответника. За периода на действие на договора, осигурил спокойното и
безпрепятствено тяхно ползване. В същото време ответникът ги ползвал по
предназначение и декларирал като наети и ползвани от него в местно
компетентната О., но изпаднал в просрочие за плащане
на наема за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., като на падежите на
30.10.2017 г. и на 30.10.2018 г., не го платил по банковата сметка на ищеца.
След завеждане на исковата молба, с платежно нареждане от 07.01.2019 г., платил
дължимия наем за стопанската 2017/2018 г. в размер на 3608.44 лева, поради
което ищецът намалявал с него цената на иска си за плащането му. Обезщетението
за забава в плащането му от 31.10.2017 г. до завеждане на исковата молба на
14.12.2018 г., било в размер на 410.91 лева, а дължимата наемна цена за
стопанската 2018/2019 г. била в размер на 3157.38 лева, а обезщетението за
забава в плащането й от 31.10.2018 г. до 14.12.2018 г., било в размер на 39.46
лева. След частичното прекратяване на делото с определение от 25.04.2019 г.,
искането е да се осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата от 410.91 лева за
мораторна лихва за забава от 31.10.2017 г. до
14.12.2018 г. в плащането на наема за стопанската 2017/2018 г. по договора за
наем от 09.07.2014 г., сумата от 3157.38 лева за главница от неплатен наем за
стопанската 2018/2019 г. по същия договор, с 39.46 лева мораторна
лихва от 31.10.2018 г. до 14.12.2018 г., и законна лихва върху главницата от 17.12.2018
г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
А. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените
искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На
09.07.2014 г. страните са сключили в писмена форма с нотариална заверка на
подписите им предС.ия по делото
договор за наем (л. 8 от гр.д. № 732/2018 г. на ГРС). Същият представлява
субективно търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). С него ищецът предоставил на
ответника, за срок от 5 стопански години от 01.10.2014 г. до 01.10.2019 г., за временно
и възмездно ползване, собствените си земеделски земи с обща площ от 93.173 дка
в землището на -, подробно описани в договора, срещу наем в размер на 40 лева
за декар за първата стопанска 2014/2015 г., с увеличение от 3 лева за декар за
всяка следваща стопанска година или 49 лева за декар за стопанската 2017/2018
г. платим до 30.10.2017 г. и 52 лева за декар за стопанската 2018/2019 г.
платим до 30.10.2018 г. (л. 8 от гр.д. №
732/2018 г. на ГРС). С два анекса в писмена форма от
17.05.2018 г. страните уговорили, че за посочените в т. 1 от същите земеделски
земи от общо 90.211 дка, наети с договора, дължимия от ответника наем на ищеца
за стопанската 2017/2018 г. се намалява на 40 лева за декар, а за стопанската
2018/2019 г. - на 35 лева за декар, а всички останали клаузи от договора
остават непроменени (л. 14-15). Вярно е, че в чл. 17
от договора е уговорено, че измененията му могат да се извършват само с
допълнително писмено споразумение между страните с нотариална заверка на
подписите им, каквато заверка нямат подписите им под посочените два анекса от
17.05.2018 г. за изменението на договора, а съгласно чл. 293, ал. 2 и 6 ТЗ,
такова изменение е нищожно, защото не е извършено в тази установена с чл. 17 от
договора им форма. Но същото така е вярно, че от поведението и на двете страни
може да се заключи, че никоя от тях не се е позовала на нищожността на тези
анекси. Тъкмо напротив. Ищецът е претендирал с исковата си молба по делото
плащане именно на уговорените в тях намалени наеми за стопанските 2017/2018 г.
и 2018/2019 г., а ответникът е и платил в хода на делото на 07.01.2019 г.
уговореният в първия от тези анекси наем от 3608.44 лева за стопанската
2017/2018 г. (л. 7 и 13). Поради това, никоя от
страните не може да се позовава сега на нищожността на тези анекси и именно
според изменението с тях на договора за наем следва да се преценява
основателността на предявените по делото искове (чл. 293, ал. 3 ТЗ).
От т. 1 на заключението
на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява още, че размерът на дължимия от
ответника на ищеца според същите анекси наем за стопанската 2017/2018 г. е
3 608.44 лева (90.211 дка х 40 лева за декар),
а за стопанската 2018/2019 г. е 3 157.39 лева (90.211 дка х 35 лева за
декар) (л. 50).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава своето насрещно
задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и е платил на ищеца тези дължими наеми до
настъпването на уговорения в р. III, чл. 1 от договора
горепосочен падеж за плащането им съответно до 30.10.2017 г. и до 30.10.2018
г., лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Последният обаче не представи доказателства да е платил същите наеми, а от предС.ото от ищеца преводно
нареждане от 07.01.2019 г., преценено съвкупно с т. 6 на ЗСИЕ, е видно само, че
ответникът му е платил забавено в хода на делото на 07.01.2019 г., само
дължимия наем от 3608.44 лева за стопанската 2017/2018 г., а дължимият наем от
3 157.39 лева за стопанската 2018/2019 г., няма данни да му е платил до
приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това
му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина,
която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
При това положение
ищецът има право да иска изпълнението/плащането, както на неплатеният му наем
от 3 157.39 лева за стопанската 2018/2019 г., заедно с обезщетение/мораторна лихва за забава в плащането му от 31.10.2018 г.
до изплащането му, така и обезщетение/мораторна лихва
за забавата на ответника от 31.10.2017 г. до 07.01.2019 г. да му плати наема от
3608.44 лева за стопанската 2017/2018 г., което ищецът е и сторил с предявените
по делото искове за тяхното плащане (чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това последните, съдът
намери за напълно доказани по основание, а главния иск за неплатен наем за
стопанската 2018/2019 г. – и до претендирания от
ищеца размер от 3157.38 лева, а исковете му за мораторни
лихви за посочените в исковата му молба периоди – до посочените от вещото лице
в т. 7 от ЗСИЕ размери от 404.95 лева и от 38.59 лева (л. 66). Поради
това, като основателни, съдът следва да уважи тези искове до същите размери,
заедно с акцесорната претенция на ищеца за присъждане
и на законната лихва върху главницата от 3157.38 лева от подаване на исковата
му молба в съда на 17.12.2018 г. до изплащането й, а исковете му за мораторни лихви да отхвърли в останалата им част, над
дължимите му се такива от 404.95 лева и от 38.59 лева, до претендираните
по-големи от 410.91 лева и от 39.46 лева (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 620.63 лева (от
които 320.63 лева внесена за производството държавна такса до този поискан със
списъка на разноските размер, 100 лева внесено възнаграждение за вещото лице и
200 лева дължимо му се възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като е юридическо лице, защитавано в
настоящото производство от юрисконсулт), следва да се възложат
в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете (в
която част следва да се включи и платената от ответника в хода на делото на 07.01.2019
г. искова сума от 3608.44 лева за наем за стопанската 2017/2018 г., независимо,
че поради това й плащане ищецът се отказа от този си иск и съдът прекрати
производството по делото по отношение на него, именно защото вземането по същия
иск е платено в хода на настоящото дело, поради което ответникът е дал повод за
завеждането му и за него, и поради това по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дължи
на ищеца сторените за същия иск разноски - в този смисъл и Р 124-1957-IV г.о., Опр. 605-2002–II г.о. и Опр.
475-2005–II т.о.) или сумата от 620.07 лева (чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да иска да му бъдат
присъдени сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). По делото обаче няма
данни същият да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането
им, поради което такива не му се присъждат и с оглед диспозитивното
начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка ***:
***, BIC:
***, на С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата
от 404.95 лева за мораторна лихва за забава от
31.10.2017 г. до 14.12.2018 г. в плащането на наема за стопанската 2017/2018 г.
по договор за наем на земеделски земи от 09.07.2014 г. с нотариална заверка на
подписите от същата дата на нотариус В.Д., сумата от 3157.38 лева за главница
от неплатен наем за стопанската 2018/2019 г. по същия договор за наем, с 38.59
лева мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 14.12.2018
г., и законна лихва върху главницата от 17.12.2018 г. до изплащането й, както и
сумата от 620.07 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за мораторни лихви В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите
от 404.95 лева и 38.59 лева, до претендираните 410.91
лева и 39.46 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: