ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5024
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110217366 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Е. М., ЕГН **********, срещу фиш серия СО
№9655843/22.11.2025 г., издаден от инспектор при „Център за градска мобилност“ЕАД, с
който на основание чл.186, ал.3, вр.чл.178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100,00 лева за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения фиш. Жалбоподателят оспорва факта на
извършено от него нарушение.
От приложените към преписката материали се установява, че фишът е издаден на
22.11.2025 г. за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП. С него на Х. Е. М. е
наложена глоба в размер на 100,00 лева. Фишът е издаден в хипотезата на чл.186, ал.3 от
ЗДвП, в отсъствие на нарушителя. От съпроводително писмо вх. №397050/03.12.2025 г. на
Столична община, с което материалите по преписката са постъпили в СРС, не се установява
против така издадения фиш да е постъпило възражение по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Глобата по него не е заплатена в 7-дневен срок. По делото не са ангажирани и
доказателства, в резултат на евентуално извършено оспорване на фиша да е съставян АУАН
и да е издадено Наказателно постановление за нарушението.
При така проведената ретроспекция на извършените процесуални действия
настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба, която се явява процесуално
недопустима. Аргументите за това са следните:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, която възпроизвежда предписанието на чл. 39,
ал. 2а ЗАНН, законодателят е регламентирал ускорена диференцирана процедура за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на физически лица при
извършени от тях административни нарушения. За да бъде наложено административно
наказание по този ред, се изисква фишът да бъде подписан от нарушителя доброволно, с
което той удостоверява, че е съгласен да плати глобата и не оспорва авторството,
виновността и отговорността си относно констатираното при местоизвършването му
нарушение. Изключение от правилото, изискващо подпис на нарушителя, е регламентирано
в разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП (приложена в конкретния случай), съгласно която
фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие
на нарушителя. В този случай санкционният акт се издава на собственика на моторното
превозно средство. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се
посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което то е
извършено, накърнените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за
1
доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно
средство се смята за връчване на фиша. Глобата и в двете хипотези подлежи на плащане в 7-
дневен срок, а при неплащането й в този срок, издаденият фиш има характера на влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за принудителното му събиране - чл.186, ал.7
от ЗДвП.
Съществено в така разглежданото производство се явява отсъствието на предвиден от
законодателя самостоятелен административен и/или съдебен контрол на тази категория
актове. Предвидил е обаче възможност нарушителят да оспори нарушението или размера на
глобата, след като получи екземпляр от фиша или да откаже да подпише последния /чл.186,
ал.2 от ЗДвП, аналогично на чл.39, ал.3 от ЗАНН/. В тези случаи се пристъпва към съставяне
на акт за установяване на административно нарушение по установения в ЗАНН общ ред.
Едва издаденото въз основа на акта наказателно постановление подлежи на атакуване по
редовните способи, регламентирани в общия закон, с което по същество се обезпечава и
правото на достъп до съд.
В конкретиката на казуса, както бе споменато и по- горе, фишът е съставен на датата
на издаването си и в отсъствието на нарушителя, като е връчен по реда, предвиден в
нормата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Поради това и подадената жалба, с която той е оспорен,
следва да се приема като „възражение“, по смисъла на чл.186, ал.2 от ЗДвП. Ерго,
производството е следвало да продължи, съгласно чл. 39, ал. 3 ЗАНН, чрез съставяне на акт
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Единствено фактът на постановен санкционен акт би имал суспендиращо действие по
отношение на съставения по реда на чл.186 от ЗДвП фиш. Преди издаването на такъв липсва
годен за обжалване правораздавателен акт, респ. липсва правен интерес от обжалване пред
съд. Тук е мястото да се отбележи, че това тълкуване е съобразено и с духа на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чиито норми допускат
необжалваемост на наказателни санкции - Протокол 7 на Конвенцията. Конкретно чл.2, §2 от
този протокол предвижда изключение от правото на обжалване в наказателното
производство по отношение на маловажните престъпления, определени в закона.
В случая жалбоподателят неправилно е приел, че компетентен да се произнесе по така
депозираната жалба (тя по съществото си представлява възражение по смисъла на чл.186,
ал.2 от ЗДвП) се явява Софийски районен съд, доколкото в закона не е предписана подобна
процедура. Отговорът по наведените в нея възражения следва да бъде предоставен от самия
контролен орган в хипотезата на чл.186, ал.2 от ЗДвП. Този извод се налага предвид
систематичното и логическото тълкуване на нормите на чл.186, ал.2 и ал.7 от ЗДвП, от които
следва, че лицето, вписано като нарушител или собственикът на превозното средство имат
право в 7-дневния срок за доброволно плащане на глобата и преди фишът да бъде приравнен
на влязло в сила наказателно постановление, да оспорят вмененото нарушение или размера
на наложената глоба и да искат от органа, издал фиша, да състави акт за установяване на
административно нарушение. Въз основа на този акт, по преценка на наказващия орган,
може да бъде издадено наказателно постановление, което от своя страна вече подлежи на
обжалване, по реда на ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесният фиш
не подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, поради което и жалбата срещу него следва да
бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. С оглед на това
безпредметно се явява и обсъждането на изложените в нея възражения относно
законосъобразността на издадения фиш, доколкото въпросът за процесуалната допустимост
на жалбата е преюдициален спрямо нейното разглеждане по същество.
Така мотивиран и на основание чл.63г от ЗАНН, Софийски районен съд, 2-ри състав,
НО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №17366/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Х. Е. М., ЕГН **********, срещу фиш
серия СО №9655843/22.11.2025 г., издаден от инспектор при „Център за градска
мобилност“ЕАД, с който на основание чл.186, ал.3, вр.чл.178е от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, като
процесуално недопустима.
След влизане в сила на разпореждането, същото ведно с жалбата и материалите
по преписката да се изпратят на „Център за градска мобилност“ЕАД за преценка по
реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя Х. Е. М. и на „Център за
градска мобилност“ЕАД /за сведение/.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град, по
реда на Глава тринадесета от АПК, в седемдневен срок от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3