№ 12422
гр. С, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110114442 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от ЗК “Д З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”К А Д” № 68, насочени срещу ЗК „Д Б: Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И. и Т Т, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1938.72 лв. /съобразно допуснатото изменение на
иска в о.с.з. от 18.06.2024 г./, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение от 3877.44 лв. и ликвидационни разноски от 15.00 лв. по щета
№ ..., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.03.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 222.70 лв., представляваща лихва за забава, дължима за
период от 27.04.2023 г. до 11.03.2024 г. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от
18.06.2024 г./.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2022 г., на паркинга на магазин КООП,
находящ се в гр.С, кв.О К, е настъпило ПТП между л.а.Пежо с рег.№ ..., застрахован при
ищеца, и л.а.Опел с рег.№ ..., застрахован в ответното дружество, при което водачът на
последния губи контрол по време на движение, отклонява автомобила вляво и се удря в
л.а.Пежо. За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за
виновен се е признал водачът на л.а.Опел.
Ищецът сочи, че собственикът на другия участвал в ПТП-то автомобил, застрахован
при него по имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана
щета. Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 3877.44 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложен ремонта, като допълнително ищецът е направил
1
разходи от 15.00 лв. по определяне на обезщетението.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но от същия е погасена преди завеждане на делото част от
извънсъдебната претенция, а именно сума в размер на 1953.72 лв.
Поради това, в настоящето производство ищецът иска да му бъде присъдено част от
останалото дължимо обезщетение, което е заплатил на застрахованото лице, ведно с
направените ликвидационни разходи по определянето му, както и мораторна лихва за
забавено плащане.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв. На 08.05.2024 г. е
постъпило становище от него, с което оспорва исковете.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва иска. Ищецът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ..., е видно,
че между ищцовото дружество и „СГХ 1“ ЕООД, е сключен договор за застраховане на
л.а.Пежо с рег.№ ... с валидност на полицата от 00.00 ч. на 10.08.2022 г. до 23.59 ч. на
09.08.2023 г.
На 13.12.2022 г. в при магазин КООП в гр.С, е настъпило ПТП със застрахования
л.а.Пежо, който е ударен от л.а.Опел с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който за виновен се е признал водачът на л.а.Опел.
Във връзка със случая, представител на собственика на л..Пежо, е подал до
ищцовото дружество на 14.12.2022 г. искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на
МПС“. Към същото е приложена анкетна карта, в която е посочено, че ударът е настъпил в
момента, в който л.а.Пежо е спрял, а водачът на л.а.Опел при подхлъзване го е ударил.
По образуваната претенция № ... са изготвени протокол за оглед и опис-заключение
за вреди. Ремонтът на превозното средство е възложен на автосервиз „Е Ф Е Р – 2“ ЕАД, за
което на 15.12.2022 г. е издадено възлагателно писмо. Автомобилът е приет след ремонт от
представител на собственика му без забележки, видно от приемо-предавателния протокол от
20.02.2023 г. Стойността на ремонта е отразена в издадената фактура № .../14.02.2023 г. След
съставен ликвидационен акт № ../17.02.2023 г., сумата е изплатена на сервиза, извършил
ремонта с преводно нареждание от 20.02.2023 г.
На 27.03.2023 г. при ответника е заведена регресна покана от ищеца за
2
възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по 43 бр. щети,
сред които на 21-во място е посочена и процесната.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно на паркинга на магазин КООП в
кв.О К в гр.С, водачът на л.а.Опел при маневра на десен завой, губи контрол над превозното
средство, което се приплъзва и реализира удар в страничната лява габаритна част на
насрещно движещия се б.а. Пежо. Причините за произшествието са определени като такива
от субективен характер, а именно избраната скорост на движение от страна на водача на
л.а.Опел, както и действията му с органите за управление на автомобила – кормилна,
горивна и спирачна уредба. Вещото лице подробно е описало причинените по л.а.Пежо
вреди, като изрично е отбелязал, че те се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и всички извършени и признати от застрахователя ремонтни дейности са
били необходими за неговото възстановяване. Размерът на вредите е определен на 3877.44
лв. по средни пазарни цени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Главният
иск е иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на
прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено
валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № ....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.Опел се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО. Това се установява и от приложената на л.41 от делото
справка от сайта на Гаранционен фонд.
При така събраните по делото писмени доказателства и изслушана съдебно-
автотехническа експертиза, съдът намира, че в случая приложима е разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съобразно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
3
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед на това следва да се приеме, че водачът на л.а.Опел не е изпълнил
задълженията си, вменени му с цитираната норма от ЗДвП, при което е допуснал
автомобилът му да се отклони от директорията си и да реализира удар в застрахования при
ищеца л.а.Пежо.
По отношение вида и размера на причинените на застрахования в ищцовото
дружество автомобил, следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло заключението по
съдебно-автотехническата експертиза. От посоченото от експерта се установяват
уврежданията по л.а.Пежо, които се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП при изяснения от експерта и установен от останалите доказателства по делото
механизъм.
Съобразно чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
Затова адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни
пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента
на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд.
Определянето на по-високи цени от специализиран фирмен сервиз, оторизиран за
съответното МПС, също би било в нарушение на императивното нормативно ограничение.
При направени по-големи разходи след извършен ремонт в нарочен сервиз,
застрахователното обезщетение отново се дължи по средни пазарни цени по време на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото договореностите между собственика
на увредения автомобил и неговия застраховател не могат да бъдат протИ.поставени на
застрахователя на виновния за причинените увреждания водач /в този смисъл решение №
209/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
Ето защо в случая съдът следва да съобрази отразената стойност на ремонта в
заключението, а именно 3877.44 лв., респ. 3892.44 лв. с вкл. ликвидационни разноски.
Предвид данните по делото, че преди завеждане на иска ответникът е погасил доброволно
1953.72 лв., то дължими остават 1938.72 лв. С оглед на това, предявеният иск следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба -
13.03.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
С исковата молба се претендира и присъждане на обезщетение за забава с начален
момент 28.04.2023 г. В случая от данните по делото се установява, че ищецът е поканил
ответника да му заплати процесната сума с регресна претенция, получена от ЗК „Д Б: Ж З“
4
АД на 27.03.2023 г. С оглед на това и на предвидения в чл.412, ал.3 от КЗ 30-дневен срок за
доброволно плащане, от 27.04.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва.
Размерът на последната за заявения с исковата молба период от 27.04.2023 г. до 11.03.2024 г.
съдът определи с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е
приложена по делото, и възлиза на 222.72 лв. Т.е. искът следва да се уважи в пълния размер
от 222.70 лв.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
искане е направил. След запознаване с приложените към делото платежни документи, съдът
констатира, че ищецът е заплатил 127.55 лв. държавна такса, и 350.00 лв. депозит за
изготвяне на допуснатата експертиза. Освен това ищецът претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на
делото, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседание,
действително осъществените от пълномощника на ответника действия по защитата му,
съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК. При тези
обстоятелства настоящия състав приема, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца от 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И. и Т Т, да заплати на ЗК “Д З” АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”К А Д” № 68, сумата от 1938.72 лв.,
представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета по щета № ..., ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба - 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 222.70 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима за период от 27.04.2023 г. до 11.03.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Д Б: Ж З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ж.к.Д, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б И. и Т Т, да заплати на ЗК “Д З” АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”К А Д” № 68, сумата от 627.55 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5