Решение по дело №1976/2020 на Районен съд - Варна

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              

                                            №                 260334/3.11.2020г.

                                          гр. Варна,.03.11.2020 г.

 

 

 

 

 

 

                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд                  тридесет  и седми състав

На двадесет и първи октомври          година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

Секретар : Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1976 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от  ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф.Ч.Ч., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 20 - 0436 - 000015/07.02.2020 год. на Началник Сектор към ОД на МВР- Варна, РУ 02, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП на основание Наредба N Із- 2539 на МВР са били отнети и общо 10 /десет/ контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на жалбоподателят.

В съдебно заседание възз. не се явява, а се представлява от процесуален представител, адв. А.Д., ВАК, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска се на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство.

 

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от ю.к. Л., която излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На въззивника е съставен АУАН - серия Д, бл. № 778731/ 14.12.2019 г., за това че на 14.12.2019 год. около 18.30 часа, в гр.Варна, на бул. “Васил Левски“ до заведение „Евридей“, управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Джета“ с рег.№ В 83-70 ВХ, като автомобила бил със служебно прекратена регистрация на 21.06.2019 год. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. 

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП. Настоящия АУАН е връчен на въззивника, който го подписал без да посочи каквито и да било възражения по акта. Такива не били депозирани и в законния тридневен срок за това.

 

Образувана била прокурорска преписка № 895/2020 год. по описа на РП – Варна, в която била извършена предварителна проверка за установяване данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Преписката е приключила с издадено Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, като е установено, че на въззивника не му е било известно, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Прокурорът е приел, че деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК е несъставомерно от субективна страна. За прокурорският акт бил уведомен Началника на Второ РУ при ОД МВР - Варна. Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на 07.02.2020 год. АНО издал НП, предмет на  настоящата  въззивна  проверка.

 

АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е санкционирал въззивника, налагайки му глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на осн.чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП. На основание Наредба N Із – 2539 на МВР са отнети общо десет контролни точки.

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите – П.П. и И.Б., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр. № 895/2020 год. на ВРП и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, съгласно Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши експерт, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.  

 

Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник Сектор при ОД МВР - Варна, РУ 02, упълномощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

 

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

 

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

 

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

 

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

 

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

 

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

 

На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално - при съставен АУАН, непременно да издава НП.

 

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на копие на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка да бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

 

Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивникът, че по никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред от Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна. По АНП, а и в съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ категоричен е и разпитаният в с.з. свидетел/, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

 

В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на ВРП, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд – Варна по КНАХД № 2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд – Варна по КНАХД № 2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд – Варна по КНАХД № 546/20 г., по описа на съда и др.

Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

 

По отношение искането на страните за присъждане на юрисконсултско, съотв. адвокатско възнаграждение:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 /триста/ лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.  

 

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – в. като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.  

 

С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

                            Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0436-000015/ 07.02.2020 год. на Началник Сектор  към ОД на МВР - Варна, РУ 02, с което на Ф.Ч.Ч., ЕГН **********,***, е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Із - 2539 на МВР са били отнети и общо 10 /десет/ контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да плати на Ф.Ч.Ч., ЕГН **********, направените по делото разноски - 300 /триста/ лв. за адвокатско възнаграждение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: