РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. гр.Мадан, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100179 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от З. Н. И.
против „А.С.В” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2
325,00 лева. представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски кредит е номер * е „БНП П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК *, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.04.2025г. - датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2017г. в град С. ищецът сключил
Договор за потребителски паричен кредит * с „БНП П. П. Ф.” ЕАД с ЕИК *,
по силата на който последното като кредитор предоставило на ищеца
потребителски кредит в размер на 9 000 лева. Съгласно клаузите на Договора
„БНП П. П.Ф .” ЕАД предоставя на кредитополучателя договорената сума, а
същият се задължава да върне същата на при следните условия: Размер на
погасителна вноска в лева 357,81лв.; Ден на плащане: 20-то число, Брой на
вноски - 60; Лихвен процент - 31.68%; Годишен процент на разходите /ГГ1Р/ -
3 9,21 %; Дата на първо плащане: 20.03.2017г.; Такса ангажимент - 315.00 лв.;
Застрахователна премия - 3 024.00 лв.; Обща стойност на плащанията - 21
468.60 лв. В исковата молба се сочи, че Агенция за събиране на вземания ЕАД
в качеството му на цесионер на вземането на БНП П.Пъ. Ф. ЕАД по посочения
договор предявил иск срещу ищеца в качеството му на кредитополучател по
договора за признаване за установено между страните, че дължи на „А. С.В "
ЕАД, ЕИК * следните суми: 8 875,02 лв. - представляващи главница;
обезщетение за забава: 372,03 лв., считано от 21.05.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава върху главницата до
1
окончателното изплащане на задължението. С Решение № 71/12.06.2023г. по
гражданско дело № 388/2022 PC Мадан предявените искове били отхвърлени
поради признаването от съда на недействителността на Договор за
потребителски паричен кредит * от 24.01.2017г. на основание чл.22 от Закона
за потребителския кредит поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. С
Решение № 269/15.11.2023г„ постановено по в. гр. д. № 391/2023г. по описа на
ОС Смолян решението на PC Мадан било потвърдено. Съдебният акт на
въззивния съд е влязъл в сила като необжалван. Ищецът сочи, че Договор за
потребителски паричен кредит * от 24.01.2017г. на основание чл.22 от Закона
за потребителския кредит поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
поради което заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). В
производството по гражданско дело № 388/2022г. по описа на PC Мадан била
приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установило, че внесените
средства от кредитополучателя З. Н. И. за погасяване на задълженията му по
сключеният договор за потребителски кредит с номер * са 14 118,05лв. Поради
недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за
връщане само на чистата сума, която е получил по него - 9000,00 лева, а не на
лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 14
118,05 лева до дължимата от 9000,00 лева в размер на 5 118.05 лева била
платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на
връщане от ответника на основание чл.55. ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Част от общия
размер на плащанията, в размер на 2325,00 лева са платени на ответното
дружество, видно и от справка, приложена към молба с вх. №
3062/04.10.2024г. от „А.С.В.“ ЕАД, по гражданско дело № 1/2024г. по описа на
PC Мадан, а именно: На 16.05.2022г. - 465,00 лева, На 24.03.2022г. - 465,00
лева, На 19.02.2022г. - 465,00 лева, На 27.12.2021 г. - 465,00 лева, На
24.11.2021г. — 465,00 лева. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника А. С. В.“ ЕАД,
с който счита исковата молба за основателна. Ответникът не оспорва
изложените в ИМ доводи, като сочи, че между същите страни има
постановено Решение № 71/12.06.2023 г. по гр. д. № 388/2022 г. на Районен
съд - Мадан, съгласно което е отхвърлил иска срещу З. Н. И.. Признава
наличието на влязлото в законна сила Решение № 71/12.06.2023 г. по гр. д. №
388/2022 г. на Районен съд - Мадан, както и че в полза на АСВ е преведена,
сума в общ размер на 2325,00 лв., която била възстановена от ответника след
депозиране на исковата молба по посочената в нея банкова сметка. Моли на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от ищеца разноски в настоящото
производство да бъдат възложени в негова тежест. Ответникът счита, че в
тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
дал повод за завеждане на делото и не е получавало извънсъдебна покана за
възстановяване на получената сума. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните а и от приложеното гр.д. № 388/2022 г. по
2
описа на РС Мадан се установява, че с влязло в сила Решение № 71/12.06.2023
г. по гр.д. № 388/2022 г. по описа на РС Мадан са отхвърлени предявените
искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че З. Н. И. дължи на „А. С. В.“ ЕАД, следните суми: 8875.02 лв. -
представляващи главница по Договор за потребителски кредит № *, сключен
на * между БНП П. П. Ф. ЕАД и З. Н. И. (кредитополучател), прехвърлена от
страна на БНП П. П. Ф. ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2021 г. в полза на „А.С.В“ ЕАД; 372.03 лв. - обезщетение за забава за
периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на заявлението в съда - 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и че по процесния договор за кредит в полза на А. С. В.
ЕАД е преведена сумата от общо 2325 лева от З. Н. И..
Процесният договор № * по свoята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК – договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Доколкото сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за
неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава
трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
3
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния договор
е записана общата дължима сума от потребителя, но същата не отговаря на
посочения в договора ГПР. Годишният процент на разходите, представлява
така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва
да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според процесния
договор за кредит ГПР възлиза на 39,21 %, но липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
начин в Приложение № 1 на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото
договорената застрахователна премия е разход, пряко свързан с кредита на
осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен в годишния процент на
разходите, при което посоченият в договора ГПР от 39,21 % не отговаря на
действителния, а в по-висок размер, поради което е налице липса на
задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на ГПР,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази норма, от
една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор е недействителен на осн чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и други
такси и разноски. В хода на гр.д. № 388/2022 г. по описа на РС Мадан е
установено, че заплатените от потребителя средства надвишават чистата
стойност на кредита от 9000 лева, което е станало повод за отхвърляне на
исковата претенция от А.С. В. ЕАД против З. Н. И. произтичаща от същия
4
договор. В настоящото производство се претендира сумата от 2325 лева, като
ответникът признава, че сумата подлежи на връщане на ищеца на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както изрично с отговора на исковата молба, така чрез
конклудентни действия – чрез заплащането на сумата на ищеца в хода на
процеса – видно от представеното на л. 51 от делото платежно нареждане от
03.06.2025 г. доказателствената стойност на което не е оспорена от насрещната
страна. С оглед установените по делото обстоятелства и изявленията на
страните съдът приема за доказано, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2325 лева представляваща недължимо платени суми по Договор за
потребителски кредит е номер * е „БНП П. П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *, но с оглед
извършеното плащане от ответника в хода на процеса искът следва да бъде
отхвърлен поради погасяването на претендираното вземане. По отношение на
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, то съдът намира
същото за основателно за периода от подаване на исковата молба – 22.04.2025
г. до датата на извършеното плащане 03.06.2025г, доколкото от представените
по делото доказателства не се установява посоченото задължение да е
заплатено от ответника в хода на процеса.
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че
ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска,
макар да е признал изрично исковете за основателни. Тези предпоставки
следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба. Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото,
защото признанието, че дължи процесната сума, заплатена от ищеца по
договор № * и въпреки постановеното преди това влязло в законна сила
Решение № 71/12.06.2023 г. по гр.д. № 388/2022 г. по описа на РС Мадан е
след постъпване на исковата молба на 22.04.2025 г. Ето защо, съдът намира, че
в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същите се констатираха от съда в размер на 93 лева –
заплатена държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е въведено възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК,
по което съдът намира следното: Размерът на адвокатското възнаграждение,
по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не
по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в
случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Следователно законодателят е предвидил
три отделни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при дефиниране
на дължимия размер на адвокатско възнаграждение то трябва да е
справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната
наредба минимум. По последния критерий обаче е налице произнасяне на
Съда на Европейския съюз, обективирано в Решение на Съда (първи състав) от
23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С428/16 г., с което същият е
приел, че чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз
(ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която
5
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните
условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В
случая легитимната цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат
гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага
подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното
производство. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии,
въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са
справедливи и обосновани, поради което според настоящата инстанция
преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой
размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед
всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес,
присъстващ като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Със свое
последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-
438/22 г. СЕС изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г.
легитимност на целите при прилагането на Наредбата и невъзможността на
съда да присъжда по-ниски възнаграждения. СЕС е посочил, че тези
обстоятелства разкриват достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на материалния интерес, затова и е
приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Следователно, дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и
количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на
делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е
висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден (така и
решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при
определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент
от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва
да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и
сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно
заседание, при признание от страна на ответника на основните спорни факти
по делото и извършено плащане на претендираната сума в хода на процеса,
както и ориентировъчните размери на възнаграждението на адвокатската
работа определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС, счита, че същото
следва да бъде намалено до размера от 350 лева. Така в тежест на ответника
следа да бъдат възложени разноски в общ размер на 443 лева. С оглед
изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н. И., ЕГН **********, с адрес * срещу:
„А.С.В. ” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано
от З.С.Б. – Изпълнителен директор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 325 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит е номер *, сключен с „БНП П. П. Ф. “ ЕАД с ЕИК * като погасен чрез
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от З.С.Б. – Изпълнителен директор иск да заплати на З. Н.
И., ЕГН **********, с адрес * законната лихва за периода от 22.04.2025 г. –
датата на депозиране на исковата молба в съда до 03.06.2025 г. – датата на
извършеното плащане върху главницата от 2325 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит с номер *,
сключен с „БНП П. П. Ф.“ ЕАД с ЕИК *.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от З.С.Б. – Изпълнителен директор иск да заплати на З. Н.
И., ЕГН **********, с адрес * направените по делото разноски в общ размер
на 443 лева (четиристотин четиридесет и три лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7