Определение по дело №569/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба вх. док. 3772/15.03.2024 г. от Н. А. Н. от [населено място] срещу писмо с рег. № МД-Т2400203ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което е уведомен оспорващия, че не са налице основания за корекция на начислените данъчни задължения на оспорващия за 2024 г. за данък превозно средство (ДПС). С жалбата се иска съдът да отмени волеизявлението на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна като незаконосъобразно и да върне преписката със задължителни указания за преизчисляване на данъка, като втората вноска да е 75 лева.

Предвид Определение № 6372 от 23.05.2024 г. по адм. д. № 4626/2024 г. на ВАС оспореното писмо следва да се приеме, че обективира властническо волеизявление на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представляващо отказ за извършване на корекция в размера на данъчните задължения за данък върху превозните средства на Н. А. Н. за 2024 г., което подлежи на съдебен контрол. Производството по делото е висящо - насрочено е за разглеждане в открито съдебно заседание.

С молба от 02.07.2024 г. оспорващият заявява, че по много граждански дела съдът постановява по чл.389 ГПК мярка за обезпечение „спиране на изпълнението“ на изпълнителното дело. Посочва се, че след 30.06.2024 г. оспорващият има задължение за заплащане на първата вноска за данък за превозното си средство (ДПС), което му създава пречка да мине ГТП и да продаде автомобила си. С молбата се иска съдът на основание чл. 389 и сл. ГПК да обезпечи бъдещ или настоящ иск с обезпечителна мярка спиране на изпълнението на задължението от 56,28 лева.

Съдът намира, че не са налице основания за удовлетворяване на искането на оспорващия, по следните съображения:

1. В случая не е налице издаден акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД), с който да е установено задължението за заплащане на дължимата от оспорващия първа вноска за ДПС за 2024 г.;
2. Няма данни да е налице и обжалване по административен ред на АУЗД, в рамките на което производство решаващият орган да дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на АУЗД – чл. 153, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ;
3. Не е налице и обжалване по съдебен ред на АУЗД, спиране на изпълнението на който е възможно да се постанови от съда при условията на чл. 157, ал. 2 – 4 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ;
4. В случая задължението за заплащане на ДПС произтича от обстоятелството, че Н. е собственик на МПС, като задължението за заплащането е по силата на закона, а не е възникнало въз основа на изрично издаден административен акт, който акт да е предмет на настоящото съдебно производство;
5. Дори да е налице някакво основание за постановяване от съда на спиране изпълнението на процесното задължение на оспорващия за първа вноска за ДПС за 2024 г., то това спиране е временна мярка до влизане в сила на АУЗД, с който се установява задължението, какъвто АУЗД не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство по адм. д. № 569/2024 г. на АдмС – Варна и няма данни такъв АУЗД да е издаден;
6. Спиране изпълнението по принцип на задължение, възникнало по силата на административен акт или на закон, е временна мярка, която препятства изпълнението на акта до произнасянето на съда, но със спирането не отпада задължението, а само се препятства предварителното му изпълнение. В този смисъл дори да е налице някакво предвидено в закона основание за произнасяне на съда в рамките на настоящото съдебно производство и постановяване на спиране на изпълнението на задължението на оспорващия за заплащане на първа вноска за ДПС за 2024 г., то задължението му няма да бъде временно заличено и да отпадне препятствието за явяване и преминаване на ГТП и за продажба на автомобила;
7. Няма данни в случая да е налице образувано изпълнително дело за процесното задължение на оспорващия за първа вноска за ДПС за 2024 г., спиране на изпълнението на което изпълнително производство да е възможно;
8. Искането на оспорващия за спиране на изпълнението на задължението от 56,28 лева за първа вноска за ДПС за 2024 г. като обезпечителна мярка няма индиция да е обосновано с предявяването на някакъв бъдещ или настоящ иск, включително по ЗОДОВ, а и в рамките на настоящото производство, както се посочи не е оспорен АУЗД;

Предвид горепосочените съображения, следва да се отхвърли искането на оспорващия за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на задължението от 56,28 лева, „излязло с Фактура 5305Т354663 за 2024/001 на Местни данъци и такси към общ. Варна“.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. А. Н. за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск с обезпечителна мярка спиране на изпълнението на задължение от 56,28лв излязло с Фактура 5305Т354663 за 2024/001 на Местни данъци и такси към общ.Варна.

Определението подлежи на обжалване, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред Върховния административен съд на РБ.