№ 67
гр. гр.Велинград, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200006 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Г. П. К., чрез адв. К.-АК Благоевград, против
Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-6 от 09.01.2022 г. на полицейски
инспектор М.М.Е., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С
обжалвания акт е заповядано задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал.
3, във вр. чл. 19, ал. 1 НК, във вр. връзка със ЗМ № 22/09.01.2022 г.. Като
фактически основания за задържането е посочено опит за кражба на метален
контейнер.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени посочената
заповед, като незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните
разпоредби, допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие
с целта на закона. Липсвали данни за извършено от жалбоподателя
престъпление, поради което намира задържането за самоцелно. Сочи като
нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, както и че при
издаването на Заповедта се превишавала целта на закона. Излага, че същата
не съдържала описание на конкретна фактическа обстановка, което било
самостоятелно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.
Органът, издал оспорвания акт, в писмено становище, излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед и моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна и необоснована.
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
1
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията на
оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед,
издадена на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт,
очертани в нормата на чл. 146 от АПК.
Задържането на лице за срок от 24 часа, за което има данни, че е
извършило престъпление е принудителна административна мярка,
предвидена в чл. 72, ал., т. 1 ЗМВР, която се налага от полицейски орган с
мотивирана писмена заповед. Според трайна практика на ВАС за прилагането
й е достатъчно само наличието на данни, че лицето е извършило
престъпление, като не е нужно тези данни да обосновават повдигане на
обвинение. Не е нужно при издаването на заповедта да са били събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. При всяко съмнение, за това че
дадено лице може да препятства или да затрудни разследването, такава мярка
може да бъде оправдана.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия. Издателят на процесната заповед към датата издаването й заема
длъжност, включена в структурата на териториално звено на МВР, поради
което има качеството на полицейски орган.
С обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-6 от
09.01.2022 г., издадена от инспектор М.М.Е. при РУ Велинград, на същата
дата в 17,20 часа, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане на РУ Велинград. Като правно основание за
задържането е посочено, извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във
вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3, във вр. чл. 19, ал. 1 НК, във вр. връзка
със ЗМ № 22/09.01.2022 г.. На задържаното лице са разяснени правата по чл.
72, ал.3 и ал.4 и чл. 73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на
екземпляр от заповедта от задържаното лице, посочено е, че е освободено на
10.01.2022 г. в 17,10 часа. Съставен е Протокол за обиск на Г. П. К., който е
подписал декларация по обр. Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от
Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица
и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.
От събраните по делото доказателства се установи, следното:
На 09.01.2022 г., следобед, кметът на с. Пашови-свидетелят М. АЛ. М.,
обикалял с личния си автомобил улиците на селото. Получил обаждане от
Х.А., който го извикал да отиде изхода на селото, където били поставени
предоставените за ползване на с. Пашови контейнери за смет. Когато отишъл,
2
видял до контейнерите червен микробус, в който три лица от ромски
произход, единият от които свидетелят С.А., се опитвали качат да един от
металните контейнери. Жалбоподателят К. се намирал в кабината на
микробуса, на мястото на водача. М. обяснил на А. и останалите, че му
създават по този начин проблеми и поискал от тях да свалят контейнера,
което те изпълнили. През това време пристигнали други жители на селото.
Породило се напрежение между жителите на с. Пашови и лицата, които се
намирали при контейнерите, което било овладяно от кмета и до саморазправа
не се стигнало.
На 09.01.2022 г., в 16,13 часа кметът на с. Пашови подал сигнал на
ЕЕНСП 112 кмета за три, четири лица от ромски произход, които крадат
кошове за боклук. Поискано е съдействие от органите на МВР. Осъществена
била конферентна връзка с полицейски служител.
На място бил изпратен полицейски екип. Заварените лица, сред които и
шофьора на микробуса-жалбоподателят Г.К., били отведени в РУ Велинград и
задържани за срок от 24 часа в помещенията за задържане. По отношение на
К. била издадена обжалваната Заповед № 367зз-6/09.01.2022г.. Задържането
му продължило в периода от 17,20 часа на 09.01.2022 г. до 17,10 часа на
10.01.2022 г.. Образувана била полицейска преписка ЗМ № 22/09.01.2022 г..
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетеля
М. АЛ. М., отчасти от показанията на свидетеля СТ. М. АЛ. и от приобщения
към делото, като вещественото доказателство диск с обаждане от М.М. на
ЕЕНСП 112. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. за
обстоятелството, че няколко лица, сред които свидетелят А., са се опитвали
да качат един от контейнерите за смет на с. Пашови в превозното средство, в
кабината на което на шофьорското място по това време е седял
жалбоподателят К.. Показанията на свидетеля почиват на личните му и
непосредствени впечатления за този факт. Не се установи М. да се намира с
жалбоподателя или с ответника по жалбата в отношения, които да поставят
под съмнение показанията му поради предубеденост или заинтересованост от
изхода на делото. Освен това показанията му се подкрепят и от приобщения
по делото диск със запис на обаждането му от същата дата на тел. 112.
Доколкото това обаждане е преди пристигане на място на полицейските
служители, не може да се приеме, че е с цел да се обезпечи материалната
законосъобразност на обжалвания акт.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А., че контейнера за смет
не е бил натоварван в управлявания от жалбоподателя автомобил. А. е едно
от заварените да товарят контейнера за смет в автомобила лица, което
действие е послужило за фактическо основание за издаване на обжалвания
акт. По тези съображения съдът намира, че е заинтересован от изхода на
делото и на показанията му не следва да се дава вяра.
При проверка за законосъобразността на издадената заповед, съдът
намира, че са нарушени нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта. Не са посочени конкретни данни, обосноваващи
прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Посочването, че се издава във вр. със ЗМ 22/09.01.2022г. - за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр.
чл. 20, ал. 3, във вр. чл. 19, ал. 1 НК-опит за кражба на метален контейнер, не
удовлетворява критериите за мотивиране на акта, за да се счита спазено
изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 4
НК е квалифициран състав на престъплението кражба според начина на
извършването й. Начинът на извършване е елемент на престъпния състав,
поради което следва да бъде посочена конкретната хипотеза на тази
разпоредба, когато като правно основание за задържането на лице се сочат
данни за квалифицирана кражба по чл. 195, ал.1, т. 4 НК, което не е сторено.
Освен това, видно от посоченото от полицейския орган правно основание,
3
опитът за кражба е извършен в съучастие, но не е посочено в какво се е
изразила съучастническата дейност на жалбоподателя-извършител,
подбудител или помагач. От така посочените фактически основания за
издаване на заповедта не може да се установи съпричастността на
жалбоподателя в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр.
чл. 194, ал. 1 НК, за което е образувана полицейската преписка. За
обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически
обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или
да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби №
50027/08 и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни
основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Основанията за издаването на заповедта и доказателствата за
наличието на релевантните факти, които ги установяват, следва да са
посочени в самата заповед или в преписката по нейното издаване, като
адресатът следва да е запознат с тях. В случая тези изисквания не са спазени.
В Заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите
факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен
преди или по време на издаването на акта. Подобни мотиви не могат да се
обективират в последствие, вкл. и по време на процеса по оспорване на
заповедта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се
представят и на такъв по-късен етап, но те следва да установяват вече описана
фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не
да се изготвят в последствие за целите на защитната теза на ответника. Само
това основание е достатъчно, за да се отмени процесната Заповед, като
издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
В допълнение, налице е нарушаване на един от основните принципи на
административното производство-принципа за съразмерност, регламентиран
в чл. 6 от АПК, който задължава административния орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с
издадения акт не допуска засягане правата и законните интереси на
гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на
законната цел. По делото липсват данни Г.К. да е оказал каквато и да е
съпротива спрямо служителите и предприетите от тях действия. По
изложените по-горе съображения настоящия съдебен състав на РС Велинград
намира, че в конкретния случай с прилагане на принудителната
административна мярка полицейският орган е излязъл извън обхвата на
преследваните цели. Съдът приема, че са засегнати правата на адресата на
акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която се налага регламентираната от закона мярка, поради което е допуснато
нарушаване на принципа на съразмерността.
Обжалваният акт, макар и издаден от компетентен орган, е
незаконосъобразен, тъй като не притежава всички необходими реквизити. От
съдържанието му не става по никакъв начин ясно по каква причина и на какво
основание се налага процесната мярка. Дори в последствие съставените и
4
представени доказателства не внасят яснота и не са в състояние за заздравят
този порок, който се явява и най-съществен за спора въпрос. С издаването на
оспорената Заповед са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви и фактически установявания, въз основа на
които е ограничено правото на свобода на жалбоподателя, защитено от КРБ и
редица международни правни актове.
С оглед изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че жалбата против Заповед за задържане рег. № 367зз-6/09.01.2022 г.
е основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски на
осн. чл. 143, ал. 1 АПК за държавна такса и процесуално представителство по
адм. дело 6/2022г.. Искането за заплащането им е заявено своевременно-с
жалбата, поради което е допустимо.
Съдът съобрази, че по делото Г.К. е представляван от адв. К.-АК
Благоевград, като видно от представеното пълномощно, осъществяваното
процесуално представителство е на основание безплатно предоставена правна
помощ, на осн. чл. 38, 1, т. 3 от ЗА. В този случай разноски се дължат не по
силата на сключения между страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА.
Разноските следва да се присъдят в полза на адв. К., като размерът им да се
определи по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая същият
възлиза на 400,00 лв., в който размер искането за присъждане на разноски
следва да се уважи.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ и чл. 173,
ал. 1 от АПК, Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-6 от 09.01.2022 г.,
издадена от полицейски орган полицейски инспектор при РУ Велинград
ОДМВР Пазарджик М.М.Е., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3, във вр.
чл. 19, ал. 1 НК, във вр. връзка със ЗМ № 22/09.01.2022 г., е разпоредено
задържането за срок до 24 часа на Г. П. К., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
ул. ****** № 4.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА,
Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на Г. П. К., ЕГН:
********** от гр. Велинград, ул. ****** № 4, разноски за държавна такса по
адм. дело № 6/2022 г. на Районен съд Велинград, в размер на 10,00 лв. /десет
лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА,
Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на адв. В.П. К., АК
Благоевград, личен адв. № **********, с адрес на дейността-гр. София, ул.
„Тунджа“ № 33, вх. А, ап. 3, разноски по адм. дело № 6/2022 г. на Районен
съд Велинград, в размер на 400,00 лв./четиристотин лева/ за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5
6