Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 24.02.2020 год.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното
от съдия Бишуров АНД № 2203 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.З.М., ЕГН **********
против НП № 19-1006-003082 от 19.08.2019 год. на началник група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Релевираните в бланкетната жалба
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено
становище от такъв, с което се поддържа въззивната жалба по съображенията в нея
и се иска отмяна на обжалваното НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща представител. Заедно с
административнонаказателната преписка изпраща писмено становище по съществото
на спора, с което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 16.09.2018 год., около 17.50 часа, на АМ „Тракия”, км 90, в посока
за гр.София, управлявал л.a. „Фолксваген
Венто” с рег. № ***, собственост на С.С.М., в лентата за принудително спиране
на магистралата, без да е била налице повреда на ППС или наличие на
здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство.
Това било нарушение на чл.58, т.3 от
ЗДП, което не било констатирано лично от служители на ОД на МВР-Пазарджик,
включително и от актосъставителя – св.К.В.. Преди да бъде прието от страна на
контролните органи, че жалбоподателят М. е извършил вмененото му нарушение, в СДВР-София
бил подаден писмен сигнал от гражданин – А.Н.Д., с приложени видеозаписи от
видеорегистратор, свалени на компактдиск, както и подробен списък на МПС с регистрационни
номера /общо 73 на брой/, които били заснети да се движат в лентата за аварийно
спиране по АМ „Тракия” на посочената по-горе дата и място. Въпросният гражданин
бил очевидец на нарушението, както и на десетки други подобни, извършени на
същата дата и място от други водачи. Сигналът бил изпратен от СДВР по
компетентност в Сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик. След получаването на сигнала в
ОД на МВР-Пазарджик била образувана полицейска преписка, която била възложена
за работа на св. П.Х.. Той установил самоличността на собственика на процесното
МПС – С.М., след което поискал от колегите си от РУ МВР-Елин Пелин, където бил
официалния адрес на собственика на МПС, по делегация да снемат писмени
обяснения от него. Такива били снети от М. на 09.04.2019г., като в тях тя
посочила, че продала процесният автомобил на жалбоподателя М., но не
прехвърлили собствеността по нотариален ред. На същата дата тя подала
декларация по чл.188 от ЗДП, в която посочила, че на 16.09.2018г., автомобилът
бил управляван от А.М.. Пак на 09.04.2019г. били снети и писмени обяснения от М.,
в които той посочил, че на процесната дата, час и място действително е
управлявал автомобила.
По повод на всичко това било възложено
на актосъставителя – св.В. да състави против М. АУАН за нарушение на чл.58, т.3
от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствие на възприетия като нарушител, без
същият да бил канен преди това да се яви за съставянето му. В акта като
свидетели на неговото съставяне били вписани разпитаният и като свидетел в
настоящото производство – П.Х., както и колегата му С.В.. След съставянето на АУАН
същият бил изпратен по делегация в РУ
МВР-Елин Пелин за връчването му на лицето. Актът бил предявен и връчен на М. на
10.07.2019 година. След връщане на акта актосъставителят окомплектовал
преписката и я изпратил на АНО.
Въз основа на съставения акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 21.10.2019
год., а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 22.10.2019 год. При това
положение въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на
обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.В., а също от тези на св.Х..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по
същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за
принудително спиране. Изтъкнатата в жалбата обективна причина за движение по
тази лента – техническа повреда на автомобила, който загрял по време на
движение, респ. наведените доводи за наличие на обстоятелствата по чл.58, т.3
от ЗДП, даващи право за движение по нея, респ. дерогиращи забраната, въведена с
посочената правна норма, останаха голословни и доказателствено необезпечени. По
тази причина съдът не ги прие за достоверни.
В същото време обаче е налице основание
за отмяна на обжалваното НП, т.к. съдът констатира, че в хода на АНП са били
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, драстично накърняващи правото
на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място следва да се отбележи, че
според настоящия съдебен състав, при започването на
административнонаказателното производство е било допуснато СПН, което е
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН
е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма
императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави
присъствието на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или
на неговото установяване. Изключение от
това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е
разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи
безспорно, че актосъставителят и неговите колеги, вписани като свидетели в акта,
не са били свидетели на извършване на нарушението, нито на неговото
установяване. Установи се категорично от показанията на св.В. и най-вече на св.Х.,
както и от приетите като писмени доказателства по делото – кореспонденция между
СДВР-София и ОДМВР-Пазарджик, че сигнал/сведения за пътно нарушение е било
изпратено по гореописания начин, както и че единственият пряк свидетел–очевидец
на нарушението е било лицето, което е подало сигнала, а именно А.Д.. Същото се
е идентифицирало в подадения сигнал с трите си имена, адрес и телефон за връзка
с него. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта
и да впише като свидетел в него не неговите колеги, а свидетелят-очевидец.
Вместо това обаче той е вписал като свидетели в акта своите колеги без да са
били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Нещо повече, дори не е посочил в
какво качество ги вписва като свидетели, т.е. дали на извършване или на
установяване на нарушението, или пък в качеството на „двама други свидетели” по
смисъла на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната
норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за
гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв
начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона
случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в
случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в
разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Още повече, че в НП не са
били посочени, нито дори загатнати доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, т. е. в него липсва задължителен реквизит по чл.57
ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото на
защита.
Следващото СПН се изразява в това, че
според показанията на актосътавителя стана категорично ясно, че АУАН е бил
съставен на 20.06.2019г. в отсъствие на нарушителя М., но без той да е бил
канен изрично да се яви пред компетентния орган за това действие – съставяне,
предявяване и връчване на акт за нарушение. Това пък следва от отразеното в
акта, а именно, че е бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя на 10.07.2019г.,
а св.Х. поясни, че бил изпратен за връчване по делегация. Това е поредното драстично
процесуално нарушение, т.к. са били нарушени императивните правила на чл.40
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се
съставя в присъствието на нарушителя. Изключение от това правило се намира в
хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в
отсъствие на нарушителя, само когато не може да бъде намерен или след
надлежна покана не се яви за съставянето
на акта. Това изключение обаче в конкретния казус не е било налице.
Обстоятелството, че в крайна сметка
АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не
санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно
административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало се
поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е
актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието
спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира
изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати
административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере
данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление
на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг
повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се
допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще създаде
предпоставки за административен произвол, т.к. ще бъде възможно
актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в
отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца
от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от
извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за
предявяване на акта.
Всичко това е достатъчно за отмяна на
атакуваното НП.
По делото не бе направено съответно и
своевременно искане за присъждане на разноски, поради което съдът служебно не
може да направи това.
Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 19-1006-003082 от 19.08.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на А.З.М., ЕГН **********, на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на
чл.58, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: