РЕШЕНИЕ

 

Номер   260647                      02.12. Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На      единадесети  ноември                               2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    1243     по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 482618-F504103/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1756.46лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

    

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 482618-F504103/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1756.46лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен, счита че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като данъчно задължено лице не начислил ДДС в размер на 1756.46лв. за периода 01.03.2018г.-31.03.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F504103/12.08.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода на съдебното производство свидетелят по Акта Б.Й.Г. изцяло поддържа отразените в него констатации.

 

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ административно нарушение по чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на свидетеля по Акта, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, протокол, справки, финансови отчети, фискални бонове, Заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

    Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, безспорно се установява датата и мястото на деянието, както и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това видно от приложената по делото финансова документация, от сумата на облагаемия оборот категорично са били извадени необлагаемите доставки по ЗДДС – продажба на билети и проведени беседа, и въпреки това жалбоподателят е достигнал оборот над 50 000лв. именно към 31.07.2017г. Въпреки това същият не е предприел необходимото да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Освен това в периода 01.03.2018г.-31.03.2018г.  са били извършени облагаеми доставки, за които лицето не е начислило ДДС, тъй като не е било регистрирано по ДДС, но е било длъжно да се регистрира още към 14.08.2017г. и не е сторило това.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок и начисляване на ДДС върху облагаемите доставки в продължителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с надлежното начисляване на ДДС и подаване на съответната информация за това към данъчната администрация. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 482618-F504103/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1756.46лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 1756.46лв., то същата е наложена в размер на минимално предвидения такъв, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

 

С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.