Решение по дело №629/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20207060700629
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 33

Велико Търново,  22.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

при участието на секретаря  - В.Г.

и прокурора от Окръжна прокуратура  - ИЛИАН БЛАГОЕВ

като разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 629/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано по Искова молба/ИМ/ вх. № 3861/14.10.2020г. в АСВТ, подадена от името на Х.М.В.. Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди  срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, които представляват заплатеното адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 20.08.2019г., свързано със защитата срещу НП № 24-0000223/01.08.2019г., издадено от началника на ОО“Автомобилна администрация“ В. Търново, проведена на две съдебни инстанции. Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400,00лв. Претендират се  и разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображения изложени в ИМ.  Моли за уважаване на исковата молба, както и за присъждане на направени в настоящото производство разноски, като отбелязва по повод възражението на ответинка за прекомерност, че същите са в минимален размер.

Ответникът по иска - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София в представен писмен отговор от упълномощения ПП, оспорва иска по размер, възразява за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение, както по АНДело  и по настоящото дело, като моли същите да бъдат намалени до минимално определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът дава мотивирано заключение за частична основателност на предявения иск за имуществени вреди. Предлага съдът да го уважи, но да редуцира неговия размер, съобразно ТР № 1/2017г. на ОСС на ВАС.

По въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:

Административнонаказателната дейност е административна такава, в широк смисъл, съгласно изясненото в съвместното ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, отговорността за вреди от незаконосъобразна административна дейност е на самата държава. За ищеца, като потърпевш от незаконна административна дейност към момента на издаване на НП и при съдебното им обжалване не е съществувал друг ред за възстановяване на сторените разноски за АВ. Гражданскоправният ред е неприложим поради изричната новела на чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и специалния характер на този закон спрямо чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД. Налице е основание за ангажиране на отговорността на ИА „Автомобилна администрация” по реда на чл. 203 АПК. След като държавата е възложила на органи при  ИА”АА” да изпълняват административнонаказателна дейност чрез издаване на НП, то отговорността за неправилно изпълнение на такава дейност следва да се носи от държавата, а надлежен ответник, съгласно нормата на чл.7 от ЗОДОВ е именно ИА”Автомобилна администрация” - организацията, на която са възложени административни правомощия, чиито адм. органи са издали незаконосъобразния акт. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София е юридическото лице, в състава на което е издателя на процесното НП/служител на съответния областен отдел/, съгласно чл. 2, ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА”АА”. По тези съображения, съдът счита, че искът е насочен срещу надлежен ответник.

Съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищецът е адресатът на отмененото НП, с което на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвт.Пр. му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Същият е правоспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск, разполагащо с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен  от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е насочен  против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл.205 от АПК. В случая, постоянният адрес на ищеца е в гр. Велико Търново, т.е. в района на действие на АСВТ, поради което спорът е местно подсъден на АСВТ, съгл. чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. ИМ отговаря на формалните изисквания за реквизити. Подадена е чрез лице с валидно учредена представителна власт. Настъпилите законодателни промени в ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., на основание §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ са приложими към настоящата искова молба, постъпила в съда след влизането му в сила. Тези в ЗАНН обн. в същия бр.94 на ДВ от 29.11.2019г. са неотносими към настоящото производство, т.к. фактите, на които ищецът основава своите претенции са се осъществили преди влизане в сила на тези промени, в т.ч. съответното о.с.з., пороведено пред РС. Тоест към онзи момент не е съществувал друг ред за правна защита, поради което настоящата ИМ е допустима. Изводът е, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки за това.

Разгледана по същество ИМ е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото: 

С Разпореждане от 06.11.2020г. съдът направи предварителен доклад на делото. В тази връзка указа на ищеца на основание чл.7, ал.1 от ГПК  и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже, че са се осъществили следните факти, представляващи в кумулативност елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: че е претърпял вреди/имуществени/, които са причинени от акт на административен орган /отменен като незаконосъобразен по съответния ред/, който АА е издаден в резултат на изпълнение на административна дейност. В тази връзка следва да представи доказателства, че е налице влязло в сила съдебно решение за отмяна на НП, както и това, че при обжалването същият е ангажирал адвокатска защита и е заплатил уговореното АВ.

Във връзка с това указание по доказателствената тежест, ищецът ангажира писмени доказателства в хода на съдебното следствие, тези приложени към ИМ и се приложи в цялост АНД № 265/2019 г. на РС Свищов, ведно с  КНАХД № 10313/2019г.на АСВТ. Всички тези  писмени доказателствени средства не са оспорени от страните по ерда ан чл.193 от ГПК. Няма направени изрични признания на факти от никоя от страните. Не са обявени служебно известни на съда такива.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в Исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1.Срещу Х.М.В. с ЕГН ********** е издадено НП № 24-0000223/01.08.2019г. на началник Обл. отдел „Автомобилна администрация” гр. В. Търново в ГД”АИ” на ИА”АА. Санкциониран е за нарушение на чл.32, §1, изреч.1-во от Регламент/ЕС/ № 165/2014 и на основание чл. 93в, ал.1 от ЗАвтПрЧОД му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв.

 2. Така цитираното НП е обжалвано пред Районен съд - Свищов, който e отменил същото с Решение №95/05.141.2019г., постановено по АНД № 265/2019г. Последното е оставено в сила с Решение № 1/21.01.2020г., постановено оп КАНД № 10313/2020г. на АСВТ.

 3. В производствата пред РС по АНД № 265/2019 г. ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат. Депозиран е Договор за правна защита и съдействие с бл. номер 761339 от 20.08.2019г. Оригиналите на пълномощното и ДПЗС се намират  на л.5 по приложеното АНД. Заплатеното адвокатско възнаграждение пред РС е в размер на 400,00лв, която сума е записана като заплатена в брой при сключване на договора за правна защита и съдействие.

3.1. В касационното производство пред АСВТ ищецът не е бил представляван в о.с.з., но е депозиран писмен отговор на КЖ. Настоящият сътав прие, че същият е изготвен от  упълномощения адвокат, видно от съдържанието на отговора и предвид обстоятелството, че пълномощното не е ограничено до производството пред РС. За производството пред касационната инстанция не е заплатено допълнително АВ, т.е. заплатеното АВ за двете инстанции възлиза на 400лв.

Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че между страните по делото не е спорно, че съдът е отменил процесниото НП. Пред въззивната и касационната инстанция ищецът е защитаван от адвокат. Последният се е явявал в о.с.з. пред РС и подготвил  писмен отгово пред АСВТ. Представителството е основано на писмено адвокатско пълномощно  и сключен ДПЗС. Уговореното АВ е заплатено в брой при подписване на ДПЗС. В обобщение може да се каже, че на практика страните не спорят по фактите, касаещи иска за имуществени вреди. Факти, които се установяват от непротиворечивите писмени доказателства, които ценени в тяхната съвкупност потвърждават твърдяното от ищеца.

При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от административен деликт и по-точно от незаконосъобразно издадено НП. Националното право урежда тези отношения чрез правните норми на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/обнародван в ДВ бр.60 от 1988г., в сила от 01.01.1989г., с посл. изменения/.  Отмяната на НП с влязло в сила решение на съда е осъществена при действието на ЗОДОВ. Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от същия закон, на основание точка първа на диспозитива на ТП №2/2014 от 19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. по описа на ВКС, на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на  ВАС, доколкото АС разглеждат  искове по ЗОДОВ в изрично посочена от закона, изключителна хипотеза.  

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Доколкото в АПК няма специални правила доказателствената тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е за ищеца. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което и отменено НП. В тази връзка в хода на защитата на ответника не е правено възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който е приложимия материален закон: незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът намира при анализа на доказателствената съвкупност, че е безспорно доказано наличието на отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

С ТП № 2/2014г. на ВКС и ВАС въпросът за административния характер на дейността по административно наказване е решен по обвързващ за настоящия състав начин. Според дадените в него разяснения от върховните съдии, независимо че НП не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, от значение за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. В случая отмененото като незаконосъобразноНП представлява властнически акт, издаден от административен орган, в рамките на неговата компетентност, който акт на администрацията, макар да поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Доказана е отмяната по съответния ред от съда с влязло в сила решение на НП поради  неговата незаконосъобразност. Не се спори, че упълномощеният адвокат е осъществил договореното процесуално представителство и защита на дружеството в производството пред районния съд в проведеното открито заседание по делото. Доказано е и извършеното заплащане в брой на АВ пред възивната инстанция, съгласно приложения  ДПЗС, т.е. моментът на увреждане на патримониума на ищеца и размерът на вредата са доказани.

 Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред.

Въпросът за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между платения хонорар на адвокат за защитата срещу отмененото от съда  НП, т.е. срещу незаконосъобразната административна дейност също е изяснен по тълкувателен път с ТР №1/15.03.2017г. на ВАС, което е задължително за настоящия състав. Така според болшинството от върховните магистрати след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Наказаното лице не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН/към момента, когато е извършен разхода – 20.08.2019г. и проведено заседанията пред РС/15.10.2019г./, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

По тези съображенията, основани на мотивите, изложени в Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСС на ВАС, съдът намира, че заплатените от ищеца хонорари за адвокат по обжалване на НП пред РС и за производството пред АСВТ е вреда, пряко и непосредствено причинена на ищеца от издаденото срещу него незаконосъобразно НП на ОО„АА”-В.Търново. 

Предвид това, предявеният иск за имуществени вреди в размер на 400,00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, е доказан в своето основание.

Промените в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, въведени с ДВ бр. 94 от 2019г. не са били действащо право при произнасяне на РС при обжалването на НП. В действащата тогава редакция в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. След като липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на колегиите на ВАС), обуславя се извод, че направените от него разноски за правна помощ в хода на това производство, приключило с отмяна на наказателното постановление, представляват имуществена вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство. След като това е така, а  искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Новелата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, приета с §9 от ЗИД ЗОДОВ/обн. ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ е в сила от 03.12.2019г., т.е. не е действащо право при разглеждане на АНД и е неприложима по отношение на фактите, визирани в депозираната ИМ, осъществени преди влизането й в сила.

По въпроса за размер на предявения иск съдът прие следното:

Налице са безспорни доказателства, че упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, свързано с процесното НП, пред две съдебни инстанции, за което му е било заплатено в брой, в хода на производството пред РС. Съдът приема за доказано, че при подписване на ДПЗС с номера 761339 от 20.08.2019г. ищецът е заплатил в брой уговореното възнаграждение в размер на 400,00лв. за процесуално представителство пред съд, предвид оформената разписка в договора.

Съгласно приетото по т.1 от диспозитива на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила *** възнаграждение. Договорът е оформен по начин, който безспорно го свързва с процесното НП. Съдът счита за доказано, че ищецът е ангажирал адвокат за защита срещу издаденото НП и му е платил АВ в пълния уговорен размер – 400лв. С това имуществената сфера на ищеца е накърнена. Намаляла е със сумата от 400,00лв. общо.  Това е достатъчно съдът да приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на загуба в размера на платения адвокатски хонорар. Поради това съдът приема за доказан иска за имуществени вреди, в пълния предявен размер от 400,00 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен за защитата срещу процесното НП. В тази връзка съдът съобрази следното:

Въпреки че осъществяването на плащането е доказано в посочения размер, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело №2/2016г., в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за АВ -  да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция на ДВ бр.7 от 22.01.2019г., действала при сключване на ДПЗС/ е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В същото време в разпоредбата на чл.81 от ГПК е предвидено, че разноските се дължат за съответната инстанция, като нормата на чл.2, ал.4 от Наредбата  гласи, че възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. 

В случая определеното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. надхвърля нормативно установения минимален размер, но това само по себе си не е основание за неговото намаляване, за горницата над 300лв. В конкретния случай съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съразмерно на фактическата и правна сложност на делото, което предполага познаване на норми на Европейското право. Адвокатът е изготвил Жалба пред РС, явил сее  в о.с.з., ангажирал е нови доказателства, подготвил е и отговор на КЖ пред АСВТ, т.е. сумата от 400лв. е за защитата пред двете съдебни инстанции. Поради това, съдът прие, че АВ не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, при което с него не се накърняват или облагодетелстват интересите на някоя от страните в производството. Заплатеното на адвоката възнаграждение е в размер  съответен/съразмерен на обема на действително оказаната правна защита по делото.

В заключение, съдът намери за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в  размер на 400,00лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото за отмяната на процесното НП, издадено от началник ОО „Автомобилна администрация” -В.Търново. Предвид това, решаващият правен извод на настоящия състав на съда е в смисъл, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от 400лв. е доказана по основание и размер, и следва да бъде уважена.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

В настоящото производство ищецът претендира разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 350. 00 лева - заплатена държавна такса и 300.00 лева - адвокатски хонорар. Изхождайки от посоченото по-горе правило и предвид изхода на делото, ответникът следва да плати на ищеца внесената държавна такса в размер на 50лева. За плащането на сумата от 300,00лв. за АВ в настоящото производство са представени доказателства /договор за правна защита и съдействие от 30.09.2020г., в който е посочено възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой. Съобразявайки материалния интерес по делото - 400 лв. за имуществени вреди, сумата на претендираното АВ от 300лв. е в предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение, който изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата е 300,00 лв. Предвид това, възражението за прекомерност на АВ за това производство, заявено от ПП на ответника е неоснователно. Съдът може да разгледа и уважи възражение за прекомерност само за суми, навишаващи определения по Наредбата минимален размер. При това сумата на дължимите на ищеца разноски възлиза на 350,00 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати.

 Воден от горните мотиви, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с ал.2 от с.з. и чл.203 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ

 

РЕШИ:

 

         ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  гр. София да заплати на Х.М.В. с ЕГН ********** от гр. В. Търново обезщетение за претърпени имуществени вреди  в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева), представляващи сумата на платените от същия разноски за адвокат по АНД от № 265/2019г.  по описа на РС Свищов за  обжалването на НП № 24-0000223/01.08.2019г., издадено от началника на ОО“Автомобилна администрация“ В. Търново на ИА”Автомобилна администрация”.

        ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  гр. София да заплати на Х.М.В. с ЕГН ********** сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща съдебни разноски за настоящото производство.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.

Решението, на основание чл.138 от АПК, да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: