МОТИВИ по НОХД №
54 по описа за 2020 г. на РС - Попово
Производството
по делото е образувано по внесен от РП – Търговище, ТО- Попово обвинителен акт против Д.М.М., за това, че на 29.02.2020г., около 13.00ч. в гр. П., обл.Т.,
по ул.„***", е управлявал МПС- „Нисан Алмера Тино“ рег. № **, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.86 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
– Дрегер“ 7410 с №0047 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание, представителя на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в
размер на една година, с изпитателен срок от три години, наказание глоба в
размер на 200.00 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година.
Подсъдимият,
редовно призован, се явява лично. По реда на глава XXVII НПК и при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият признава изцяло вината си и фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия
адв. Б. К. – ТАК пледира наказанията на подсъдимия да
бъдат определени към предвидения от закона минимум.
Защитникът на
подсъдимия адв. С.Л.
- АК – Русе пледира за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, алтернативно за
минимално наказание.
В последната
си дума подсъдимият моли да не му бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС, тъй като му оставало малко време до пенсия.
След
анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Д.М.М. е български гражданин, със средно образование,
работи като шофьор в „**" ООД в гр.С., разведен, реабилитиран. Същият е правоспособен
водач на МПС с категории „В, С, СЕ, AM, ТКТ, BE“.
На 28.02.2020г.
вечерта, подс. М. бил на гости в квартирата на свой
приятел - св. Н., където консумирал
алкохол / около 500 гр. ракия/.
На сутринта, подсъдимият продължил да
употребява алкохол и около обяд, докато пушил цигара в леглото, предизвикал
пожар в жилището.
На
местопроизшествието били изпратени служители на РУ - Попово. В тяхно
присъствие, св. Н. изгонил М. от жилището. Малко след това, М. се качил в личния
си автомобила и потеглил по ул.„**.“*** пред погледите на полицейските
служители св.Я. и св.Х..
След като
изминал няколко метра, подсъдимият бил спрян за проверка от полицаите. Св. Я.
изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с № 0047,
което отчело 1.86 на хиляда алкохол в издишания въздух. След като се запознал с
показанията на уреда, подсъдимият се съгласил с тях и отказал да му бъде взета
кръвна проба.
Така
приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал, а именно - направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.
371, т.2 от НПК на всички факти, така, както са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство.
Като
релевантни за размера на наказанието, в хода на съкратеното съдебно следствие
съдът прие като писмени доказателства Трудов договор № 1771/12.11.2019г. и
Удостоверение за дейност от 18.01.2020г.
Събраните по делото доказателствени
материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от
предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото,
същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си.
Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия, поради което
съдът не намира за нужно поотделното им обсъждане.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните
изводи:
Подсъдимият
Д.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343б,
ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимия е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на 29.02.2020г., около 13.00ч. в гр. П., обл.Т.,
по ул.„**", е управлявал МПС- „Нисан Алмера Тино“ рег. № **, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.86 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
– Дрегер“ 7410 с №0047
От субективна страна за съставомерността на деянието се изисква
умисъл у извършителят, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от
състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на
алкохол в кръвта. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието
си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при
което е реализирал намерението си. Подсъдимият съзнавайки, че е употребил
алкохол, умишлено е управлявал МПС. Ето защо, анализирайки деянието от
субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма
на вината при пряк умисъл.
Съдът
намира, че не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 9,
ал.2 от НК.
Извършеното
от подсъдимия деяние не е малозначително по смисъла
на посочената норма, каквато е тезата на защитата. За да се приложи тази
разпоредба, е необходимо деянието да не е обществено опасно въобще или неговата
обществена опасност да е явно незначителна, какъвто не е настоящият случай.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, към датата на инкрминираното деяние, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” от една до три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева.
При определяне вида и размерна на наказанието
“лишаване от свобода”, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, чистото
съдебно минало на дееца /реабилитиран е по право/, възрастта му /почти седемдесет
годишен/, изказаното съжаление за случилото се, както и факта, че от
придобиване на правоспособността за управление на МПС /26.03.1969г./, до
момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е санкциониран
само два пъти по ЗДвП , което го окачествява принципно като дисциплиниран водач.
Като
смекчаващи вината обстоятелства в полза на подсъдимия следва да бъдат ценени и фактите, мотивирали М. да напусне жилището и да предприеме управление на
МПС, а именно възникналия пожар в жилището и породените от това стрес и
объркване у подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства не бяха
установени.
Съдът прие, че в случая е от една страна е необходимо, а от друга достатъчно на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година “лишаване от свобода”, което на
основание чл. 58а от НК намали с 1/3 и осъди подсъдимия на “лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи с
изпитателен срок от три години.
При индивидуализацията
на наложеното на подсъдимия наказание “глоба”, съдът съобрази обсъдените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства и прие, че адекватно на
извършеното престъпление е неговият размер да бъде определен на 200.00 лв..
По отношение
наказанието лишаване от право да управлява МПС, съобразявайки се с установените
по делото смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че за да бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция е достатъчно това
наказание да бъде наложено за срок от три месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание
чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 29.02.2020г.
Воден от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: