№ 339
гр. Плевен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело
№ 20214430103613 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 от
ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В РС - Плевен е постъпила искова молба от “***“ *** - гр. София с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***“ ул. ***“ № ***,
представлявано от изп. директори *** и ***, чрез юрисконсулт ***, против П.
Б. П. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №*** настоящ адрес:
с.***, ул.“***“ №*** с която се твърди, на основание Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
***г, банката е предоставила на ответника- като кредитополучател кредит в
размер на 1000лв. с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21,95 % годишно, формиран от стойността на
референтен лихвен процент в размер на 0,220% и фиксирана надбавка в
размер на 21,730 %. Твърди се, че ответницата не е заплащала четири месечни
погасителни вноски по кредита, поради което на ***г. е обявена предсрочна
изискуемост на вземането на основание чл.33 и чл.34 от договора. Посочва се,
че ищецът е уведомил за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
длъжника с уведомление изх.№ ***г., получено на ***г. Твърди се, че
ищцовото дружество подало на ***г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
1
като било образувано ч.гр.д.№1042/2021г. по описа на ПлРС и издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № ***/***г.
Образувано било и изпълнително дело №***г. по описа на ЧСИ *** рег.№
***, с район на действие ПлРС. Заповедта за незабавно изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило
подаването на искова молба срещу ответника. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ищцовото дружество има
вземания към ответника за сумата от 994,64лв. - главница; сумата от 6,36 в. -
обезщетение за забава за периода от ***г.-10.02.21г., сумата от 274,15лв. -
договорна лихва за периода от 10.02.2020г. до 13.01.2021г., сумата от
80,60лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът П. Б. П., чрез особен представител адв. К. Я.. в срока на
чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва се иска по основание и размер, като се оспорва
действителността на договора; прави възражение за нищожност на отделни
клаузи- противоречие на чл.1 от договора с добрите нрави, противоречие на
договора и ОУ със ЗПК, злоупотреба с право от страна на кредитора,
противоречие на клаузите с ГПР и ГЛП, клаузите за възнаградителна и
наказателна лихва с добрите нрави и ЗПК).оспорва се обстоятелството, че
длъжникът е получил фактически картата като платежен документ, че
последната е активирана, както и че именно ответницата е изтеглила
търсените суми,
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По делото се установява, че между „***“*** и отв. П. П., е сключен
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, от ***г, с предмет издаване и ползване на кредитна карта
***; Банката предоставя револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит
в размер на 1000 лв/месечно. Страните са уговорили, че кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
4/95% годишно, при ГПР от 24,30%, падеж- 10- то число. Към договора са
представени и Общи условия, подписани на всяка страница от
2
кредитополучателя. Представена е и Тарифа на таксите, също подписана от
ответника. Установява се също, съобразно представена декларация- л. 102 и
сл.., подписана от ответника, че същата е получила физически издадените
кредитни карти. По делото се установява също и факта на изпращане на
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено на
***г. лично.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението на която се
установява следното: ВЛ е установило, че между страните по делото е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта, с револвиращ
кредит, под формата на кредитен лимит от 1000лв, при ГПЛ от 21,95%
/променлив/ и ГПР от 24,30%; посочена общо дължима сума от 1122,84лв. ВЛ
е установило, че съгласно чл.25 ал.З от ОУ, срока за ползване на кредита
съвпада със срока на валидност на картата; на осн. чл.26 ал.3, клиентът
заплаща променлива лихва в размер на договореният лихвен процент по
кредита, който се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.
Съгласно чл.31, Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за
револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да
внесе в рамките на определен срок след падежната дата /гратисен период/,
посочени в условията за съответния вид карта. Погасяването на кредита е в
следната последователност- минимални суми за револвиране от предходни
периоди, лихва, такси, месечни вноски за погасяване на кредитен лимит. ВЛ е
установило също, че съгласно ОУ, стандартния лихвен процент по кредита е
21.95% или 0.06% дневно. ВЛ е посочило, че първоначално договорният
лихвен процент е начислен в размер на 21.95% годишно, а след това
процентът е намаляван, както следва от 15.07.2019г. е променен на 21,94%, от
15.01.2020г. е променен на 21.92%., от 15.07.2020г - 21.90%, от 15.01.2021г.-
21.88%, но поради обявена изискуемост на ***г. лихвеният процент се
начислява след това с 10%,; посочено е, че последният лихвен процент не
намира приложение за експертизата. ВЛ е установило също, че минималната
месечна вноска е в размер на 3% от усвоеният кредитен лимит — в размер на
30 лв. ВЛ е установило също, че крайният падеж на кредита е 20,02,2022г.
съгласно погасителният план към договора, при месечна вноска от 93,57лв.
Експертизата е констатирала неплатени месечни вноски считано от
10.11.2019г., общо усвоени суми са в размер на 1080,00 лв., като са
извършвани плащания за погасяване на задължението. Установено, че е
3
начислена договорни лихва до 13,01,2021г датата на изискуемостта- 380,44 лв.
и такси — 98,50 лв./ - общо начислени суми- 1558,94лв. ВЛ е установило, че
по издадената кредитна карта, за периода на действието й, ответникът е
заплатил 213,28 лв. при минимална месечна вноска 30лв; първа непогасена
месечна вноска- м.11.2019г. Ответникът не е заплащал дължимата лихва след
28,10,2019г., поради което кредита е обявен за изискуем от ***г. ВЛ е
посочило, че със сумата от 213,28 лв. са погасени следните задължения:
такси — 17,90 лв., договорна лихва — 110,02 лв. и главница — 85,36 лв. ВЛ е
установило, че по регистрите на банката, към датата на подаване на
заявлението и към момента са следните непогасените суми са: главница
994,64 лв., такси 80,60 лв., и договорна лихва за периода от 10,10,2019-
13,01,2021г. /изискуемостта на задължението/ - 270,42 лв. ВЛ изрично
посочва, че лихвата е начислявана върху стойността на усвоената и
непогасена главница, без да са включени лихви и такси. ВЛ е установило, че е
начислено обезщетение за забава, след изискуемостта в размер на 6,36 лв., за
периода от ***-10,02,2021г. /10%/. По изрично поставените от ответника,
чрез особеният представител въпроси, ВЛ посочило, че кредитният лимит е
формиран от усвоените суми, начислените такси и лихви през съответният
период, от които суми са приспаднати извършените плащания /при наличие
на такива/. Така крайното салдо в периода към всяко едно месечно
извлечение представлява стойността на кредитният лимит. Превишение е
налице тогава, когато сумата посочена в последната колона „Крайно салдо в
края на периода” надвишава 1000 лв. ВЛ изрично посочва, че не е налице
превишение на кредитния лимит. ВЛ е посочило също, че договорната лихва,
която не е заплатена към 13,01,2021г., е в размер на 270,42 лв., а не в размер
на претендираната 274,15 лв., като отново е посочило, че същата е
начислявана само върху усвоената главница/без лихви и такси/. ВЛ посочва
също, че месечна вноска 93,57лв. по погасителен план включва главница и
лихва, при ГПЛ при отпускане на кредита 21,95% и 12 месечни вноски,
платими за периода 20,03,2019-20,02,2020г. ГПР при това положение е
24,30%, който е изчислен при допусканията, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година. ВЛ е посочило, че
ответникът не е усвоил сумата изцяло и незабавно и не се е ползвал от
правото си да погасява на вноски по този ред и погасителен план. Посочено е
също, че ГЛП по договора е променян, тъй като същият зависи от РЛП и
4
фиксирана надбавка , съобразно уговореното в договора.
В заключение, като рекапитулация, ВЛ е посочило: Усвоени суми от
кредитният лимит — 1080,00 лв., погасена сума от този лимит 85,36 лв..
неизплатена главница от кредитният лимит - 994.64 лв. Начислени суми за
договорни лихви - 380,44 лв. към 13,01,202г.; погасени договорни лихви
110,02 лв., неизплатени договорни лихви- 270.42лв. за периода 10.11.2019г.-
13.01.2021г, само върху усвоената и непогасена главница. Начислена лихва за
забава — 6,36 лв., върху главницата от 994,64 лв., след изискуемостта до
датата на заявлението по чл.417 от ГПК. Начислени такси - 98,50 лв.,
погасени 17,90 лв., неизплатени такси — 80.60 лв.. от които 75,00 лв. такса
нереволвиране /т.е. необслужване с минимална месечна вноска/ и 5,60 лв.
такса теглене АТМ други банки.
При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че по делото се установи съществуването на валиден
договор за кредит /кредитна карта ***/, под формата на револвиращ такъв, от
***г, по който отв. П.- като кредитополучател, е усвоявала парични суми, до
уговорения кредитен лимит от 1000лв. Съдът намира, че процесния договор
за банков кредит, е сключен в писмена форма- като форма за действителност,
по арг. чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му са възникнали права и
задължения за страните по него. Безспорно по делото се установява и факта,
че отв. П. фактически е получила издавената кредитна карта, за което е
подписала нарочна декларация. От заключението по изготвената ССЕ
безспорно се установява и факта на усвояване на суми по кредита, бе з
превишение на кредитния лимит, както и извършване на плащания, макар и
частични от страна на ответника, до м. ноември. 2019год. По делото се
установява също, както бе посочено по- горе, факта на изпращане на
уведомление до длъжника- кредитополучател, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, редовно връчено на ***г. лично, както и факта, че са
били налице предпоставките за това, визирани в чл.33 и чл.34 от ОУ към
Договора. Видно от заключението на ВЛ, същото е установило, че след
28.10.2019г. няма плащания по кредита.
Съдът намира за установено също, че говореният по договора годишен
лихвен процент от 21,95%, не е в нарушение на нормата на чл. 19, ал.5 от
5
ЗПК, и клаузата се явява валидна и действителна. Съобразно цитираната
норма, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, към датата на сключването му законовата лихва е била 10,00%
/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява
50,00%. Годишният процент на разходите- установен в размер на 24,30%,
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. По делото се установява също, че за срока на
договора, е налице намаляване на лихвения процент по кредита, дадени от ВЛ
в табличен вид стр. 6 от заключението. Съдът намира за установено също,
съобразно заключението на ВЛ, и размерът на претенцията на ищеца. Съдът
намира, че процесният договор не е сключен в нарушение на ЗЗПотр. и на
ЗПК и същият не съдържа нищожни/неравноправни клаузи, респ.
направените от особеният представител възражения в тази насока са
неоснователни.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде съобразен установеният от ВЛ размер на договорната лихва, за
процесния период. Следва да бъде признато за установено спрямо ответникът,
че дължи сумата в размер на 994,64лв. - главница; сумата от 270,42лв. -
договорна лихва за периода от 10.02.2020г. до 13.01.2021г. сумата от 6,36 лв.
-обезщетение за забава за периода от ***г.-10.02.21г., и сумата от 80,60лв.-
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до
изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, от
***г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №***/***г.
по ч. гр.д.№ 1042/2021г на ПлРС, като за разликата до пълния предявен
размер от 274,15лв.- договорна лихва за същия период, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
6
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в
настоящето производство разноски, съразмерно на уважената част от иска в
размер на 995,13лв. Съдът изчислява общ размер на сторените разноски в
настоящето производство в размер на 997,88лв., от които внесена държавна
такса, юрк. възнаграждение, определено от съда в минимален размер от
100лв, депозити за особен представител и ВЛ. Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в рамките на ч.гр.
№ 1042/2021г на ПлРС, в размер на 76,90лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ЧЕ П. Б. П., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, общ. ***, обл. Плевен,
ул. ***, №*** ДЪЛЖИ НА “***”*** гр. София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н ***, ул.”***”, №*** представлявана от
*** и *** сумата от 994,64лв. - главница; сумата от 270,42лв.- договорна
лихва, за периода от 10.02.2020г. до 13.01.2021г. , сумата от 6,36лв. -
обезщетение за забава, за периода от ***г.-10.02.2021г., и сумата от
80,60лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
***г. до изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, от
***г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №***/***г.
по ч. гр.д.№ 1042/2021г на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен
размер от 274,15лв.- договорна лихва, за периода от 10.02.2020г. до
13.01.2021г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Б. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес с. ***, общ. ***, обл. Плевен, ул. ***, №*** ДА
ЗАПЛАТИ НА “***”*** гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н ***, ул.”***”, №*** представлявана от *** и ***,
сумата от на 995,13лв.- разноски в настоящето производство и сумата от
76,90лв- разноски по ч. гр.д.№ 1042/2021г на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8