№ 61
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900214 по описа за 2023 година
ИЩЦИТЕ – В. С. К. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка С. М. К. и В. М. П. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка
С. М. К. и двамата от гр.Б., чрез пълномощника си - адвокат Р. М. от САК, със съдебен адрес
гр. С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет.4 са предявили против ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК **********,
следните обективно и субективно съединени искове:
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че последният не е изплатил
посочените в извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., сключено между ищците,
чрез адв. С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД суми в размер на 60 000 лева на В. С. К. по
нейна лична банкова сметка, доколкото е непълнолетно лице и 70 000 лева на В. М.
П. по негова лична банкова сметка, доколкото е малолетно лице, в нарушение на
императивната норма на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното
застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт;
иск по чл.26, ал.1, предложение 2-ро и 3-то – за прогласяване за нищожно на
подписаното извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., между ищците, чрез адв.
С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД, поради заобикаляне на закона и поради противоречието
му с добрите нрави;
иск по чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД – за унищожаване на подписаното извънсъдебно
споразумение от 12.05.2023г., между ищците, чрез адв. С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД,
поради сключването му поради крайна нужда и при явно неизгодни условия;
1
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на
сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частични от 200 000 /двеста
хиляди/лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от смъртта на техния
фактически съпруг и баща - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на
06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина
на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.05.2023 год. –
датата, на която е уведомен ответника за настъпилото ПТП до окончателното им
заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Първите три иска са съединени при условията на евентуалност – при отхвърляне на
първия да се разгледа втория, а при отхвърляне на втория да се разгледа третия. Четвъртият
иск по чл.432, ал.1 от КЗ е предявен като евентуален на всеки от останалите искове, като
условието при което следва да се разгледа този иск е уважаването на всеки един от главните
искове – виж уточняваща молба от 07.12.2023г. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ и акцесорният му такъв по чл.429, ал.3 от КЗ са
съединени кумулативно с останалите искове – Решение № 40/07.04.2020г. на ВКС по гр.д. №
2383/2019г. на III – то г.о. , Решение № 50088/10.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 4409/2021г. на
II – то г.о.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 06.08.2022г. на път III-161, с посока на
движение от с. Л. към град Б., област Софийска, В. К. П. от с. В., област Софийска,
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, в който на задната седалка пътувал
- М. К. П.. В района на километър 27+000, В. К. П. изгубил контрол върху управлението на
автомобила и напуснал пътното платно в дясно по посоката на движението му, след което се
блъснал в крайпътно дърво и се обърнал по таван.
Твърди се още в исковата молба, че вследствие на настъпилото ПТП М. К. П. получил
несъвместими с живота травматични увреждания и починал на мястото на произшествието.
Местопроизшествието било посетено от представители на КАТ при РУ – Ботевград.
Полицейските служители съставили Констативен протокол с пострадали лица №
153/11.08.2022г. Във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство
№ 40/2020г. по описа на ОДМВР - София и пр. пр. № 2321/2022г. по описа на ОП-София.
В исковата молба се излага още, че починалият М. П. е фактически съпруг на В. К. и
баща на В. П. – ищци по делото. Сочи се, че те тежко понасяли мисълта от внезапната и
непрежалима загуба на своя близък. Ритъмът им на живот сега бил изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. Моралните страдания на ищците – преживяваната скръб от
2
невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им
живот. След загубата на толкова близък човек ищците сочат, че страдат от безапетитие,
нарушение на съня и тревожност. Излагат, че никога нямало да преодолеят смъртта на своя
близък - спътник в живота на В. К. и баща на В. П..
Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, управляван от В. К. П. била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
03.05.2022г. до 02.05.2023г.
Ищците излагат, че с искане от 12.07.2023г. били предявили доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях в
резултат на процесното ПТП. Ответникът не отговорил на претенцията.
Изложено е още в исковата молба от ищците, че по повод дадени от тях пълномощия
на адв. С.Б. и подписано от него споразумение с ответното застрахователно дружество на
12.05.2023г., застрахователят определил и изплатил по банкова сметка на адвокат С.Б.
парична сума в размер на 60000 /шестдесет хиляди/лева за репариране на неимуществени
вреди, търпени от В. К. от смъртта на нейния фактически съпруг М. П., както и парична
сума в размер на 70000 /седемдесет хиляди/лева за репариране на неимуществени вреди,
търпени от В. П. от смъртта на баща му М. П.. Ищците твърдят, че подписаното от адв.
Бърборски споразумение не било съгласувано и одобрено от тях /не били давали и съгласие
за предложената от застрахователя парична сума/, затова те на 23.05.2023г. уведомили
застрахователното дружество, че са оттеглили дадените на адв. Бърборски пълномощия.
Ищците твърдят още в исковата си молба, че плащането от застрахователя на парични
суми било извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014
г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз (Загл. изм. -
ДВ, бр. 33 от 2017 г.) указваща, че в случаите, при които увреденото лице не е навършило
пълнолетие или е лице, което е поставено под запрещение застрахователното обезщетение се
заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр това лице. В този смисъл ищците
считат, че не е налице изобщо извършено плащане от страна на застрахователя.
Поддържа се още от ищците в исковата молба, че с клаузите на т. 5 от фактическа част
и т. 3, 4, 5, 6 и 7 от споразумителната част на подписаното споразумение се заобикаля
закона, като същевременно споразумението е сключено в противоречие с добрите нрави,
поради неоправдано занижен размер на обезщетение за неимуществени вреди, предвид на
което били нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба и че сключеното от името на ищците, чрез адв.Бърборски
споразумение е такова, сключено при явна нужда и при крайно неизгодни условия по
смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД. Излага се, че ищцата В. К. е непълнолетна, като е майка на
едно малолетно момче, чийто баща е починал месец, след като се е родило. Поради
внезапната смърт на бащата на детето си, ищцата В. К. останала практически без доход, с
3
който да отглежда едномесечното си бебе. Затова ищците подписали на 11.05.2023г.
пълномощно на адв. С.Б., по силата на което да ги представлява пред застрахователя и води
преговори за уреждане на отношенията по доброволен ред. Условията, при които адвокат
С.Б. подписал споразуменията от името на ищците с ответното застрахователно дружество
за доброволно уреждане на отношенията по повод на възникналото застрахователно
събитие, били крайно неизгодни за ищците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД е подал писмен
отговор, чрез процесуалния си представител юрк. А. С., с който е оспорил исковете по
основание и размер, като неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД и собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ.
Твърди се в отговора на исковата молба от ответника, че той е изпълнил
задълженията си по извънсъдебен ред като е изплатил уговореното и дължимо
застрахователно обезщетение, за което имало сключено споразумение.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, като сочи, че М. К. П. пътувал без
поставен обезопасителен колан, което обстоятелство довело до неговата смърт. Счита, че при
това положение приносът на пострадалия следва да е в размер не по-малък от 100%.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ответникът счита същото за прекомерно завишено.
В отговора на исковата молба се оспорва и предявения акцесорен иск, поради
неоснователността на главния.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с
която са оспорили възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, като
неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от препис извлечение от акт за смърт № 12 от 08.08.2022г., че М. К. П. е
починал на 06.08.2022г. в с.Л..
Установява се от представеното с исковата молба удостоверение за наследници и
удостоверение за раждане, че ищеца В. М. П. е син на М. К. П., а ищцата В. С. К. е майка на
ищеца – В. М. П..
От представения по делото заверен препис от присъда № 15 от 26.03.2024г.
постановена по НОХД № 55/2024г. по описа на СОС се установява, че подсъдимият В. К. П.,
роден на 01.06.2002г. в гр.Б., с ЕГН **********, българин, български гражданин,
неосъждан, с настоящ и постоянен адрес в с. В., община Б., ул. „Г.“ № 32, Е ПРИЗНАТ ЗА
4
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.08.2022г. около 17.35 часа, на третокласен път - 161, в района
на 27-ми километър, в землището на с. Л., община Б., област Софийска, с посока на
движение от с. Л. към гр.Б., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с peГ. № СА 1403 РВ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. К. П., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б. и средна телесна
повреда на Г. Б. Г., с ЕГН ********** от с. В., общ. Б., изразяваща се в счупване на лява
ключица в областта на външния й край, което увреждане му причинило трайно (за срок по-
дълъг от тридесет дни) затруднение на движението на левия горен крайник, поради което и
на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б“, пр. 1, вр. ал. 1, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.чл. 58 а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което наказание е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за
срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 11.04.2024г.
От показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели Г. Г. и В. К. П.,
участници в ПТП, очевидци на същото, от приобщените писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие от 06.08.2022год., както и от заключението по назначената
комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и пълно, се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 06.08.2022 година към 17,50 часа – в светлата част от денонощието, при отлична
видимост, сухо асфалтово покритие, без нарушения на пътната настилка, по третокласен път
№ 161 от републиканската пътна мрежа се движил лек автомобил „Фолксваген Голф” с
регистрационен номер СА 1403 РВ, управляван от В. К. П., в посока от село Л. към гр. Б..
На задна дясна седалка в автомобилът пътувал пострадалият М. К. П..
Към този момент платното за движение по път №161 било предназначено за
двупосочно движение, с обща широчина 7,20 метра, като в ляво и дясно на същата е имало
оформени и загладени каменисти банкети, всеки с широчина по 1,80 метра, без наличие с
хоризонтална маркировка. В дясно от десния банкет се намирала затревена площ и в дясно
на нея - водосточна канавка. В зоната на ПТП, за посоката на движение на процесния
автомобил, в сила били пътен знак ”А2”- „Опасен завой наляво” и пътен знак п.з. „В24”-
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Фолксваген Голф” с
десните си гуми плавно навлязъл в десния банкет, при което водачът В. К. П.
противодействал със завиване на волана вляво и автомобилът пресякъл лентата за движение
в посока от с.Л., към гр. Б. и навлязъл с левите си колела в лентата за насрещно движение.
Последвала реакция на водача П. с рязко навиване на волана вдясно, при което челната част
на автомобила се насочила към десния банкет и в същото време автомобилът започнал
ротационно движение около вертикалната си ос в посока на посоката на въртене на
часовниковата стрелка. По този начин, същият преминал през дясната си пътна лента, през
крайпътното пространство и с десните си гуми навлязъл във водосточната канавка, при
5
което се преобърнал надлъжно, през дясната си странична част по таван. Към момента на
преобръщането автомобилът вече с челната си лява част достигнал до дънера на дърво, в
който се ударил с челната си лява странична част и се приплъзнал по него. Именно в този
момент тялото на пострадалият, намирайки се в областта на задната седалка, следствие на
центробежните сили от преобръщането се насочило към стъклото на задна лява врата и
изпаднало от автомобила, който с тавана си в следващия момент паднал върху тялото в
областта на главата му, без да нанася телесни повреди в останалата част от тялото. След
окончателното падане върху тавана, автомобилът се установил в мястото, в което бил
описан в протокола за оглед на местопроизшествие
От техническа гледна точка вещото лице - автоексперт сочи, че първопричината за
възникване на ПТП следва да се търси в действията на водачът на автомобила - В. К. П.,
който не упражнявал непрекъснато контрол върху движението на управляваният от него
автомобил, следствие на което последният навлязъл в дясното крайпътно пространство.
Вещото лице заявява също така, че към момента преди да започне да оставя следи от
гуми, лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СА 1403 РВ, се е движил
със скорост около 90 км/час, а в момента на удара в дънера на дървото скоростта му била
около 40 км/час.
Вещото лице установява още, че правилно поставен предпазен колан, в конкретния
случай не би позволил на тялото на М. П. да изпадне от автомобила.
Установява се още по делото от заключението на тази комплексна експертиза, че
пострадалият М. П. получил счупване на костите на главата с хлътване на фрагментите в
черепната кухина, размачкване на костите, образуващи основата на предната черепна ямка
вдясно и средната черепна ямка в лявата й половина. Костните фрагменти преминали в
мозъчната кухина. Мозъкът на пострадалия бил грубо разкъсан. Получените увреждания
били локализирани изцяло в областта на главата и били вследствие на високо енергийно
притискане на същата между твърди предмети. Тези увреждания били напълно
несъвместими с живота на пострадалия и представлявали непосредствена причина за
смъртта му.
Горното заключение на КМАТЕ е оспорено от ищците, чрез процесуалния им
представител – адв.М.. По делото е допусната повторна КСМАТЕ.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената
повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установяват
същите обстоятелства, установени от първоначалната КСМАТЕ, като разликата е, че в
заключението на повторната експертиза е посочено, че първоначално е бил удара в дървото,
а след това в резултат на сложни ротационни движения е изпаднало тялото на М. П. от
автомобила, през прозореца на задна лява врата, след което главата му е била притисната
между терена и автомобила.
Отново вещите лица сочат, че при наличието на поставен обезопасителен колан със
сигурност пострадалият е нямало да изпадне от автомобила и да получи тежката
6
черепномозъчна травма довела до смъртта му. Коланът не позволявал на тялото на пасажера
или водача да изпадне от автомобила при преобръщане, като по този начин се избягвала и
възможността за получаване на травматични увреждания извън автомобила, каквито били
получени в конкретния случай.
По делото е прието заключение на съдебно психологична експертиза, което
установява, че В. К. в резултат от стресогенното събитие е преживяла психична криза със
следните прояви: затруднена адаптация, безпокойство, тревожност, страх. Появили се и
трудности при заспиване, разстройство на съня, неприятни сънища. Емоционалното й
състояние било съпроводено и с притеснение за детето й, свързани с факта, че ще трябва да
го отглежда сама. Интензитетът на психичните прояви и усещания при В. С. К. започнал да
затихва и намалява известно време след като се преместила заедно с детето си В. да живее
при своите близки - майка, баща, братя и сестри, които й помагали и подкрепяли. Към
настоящия момент тя успяла да овладее и превъзмогне промените в емоционалното си
състояние. Загубата на М. П. била преживяване, което довело до значима житейска промяна
за В. К.. Породените в резултат от това емоционални и психични реакции, затрудненията в
адаптацията към нов начин на живот и ежедневните дейности, свързани с отглеждането на
детето й били с различна продължителност, но към настоящия момент били отзвучавали.
Вещото лице сочи още, че по отношение на ищеца В., който е малолетен не може да
се изготви заключение, предвид на възрастта му.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищците, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
М.П.Б., който е баща на ищцата В. К.. Последният установява, че В. била на 13 години,
когато се събрала да живее с М. П.. Излага, че В. и М. сами се запознали и харесали. От
момента на годежа им, те двамата заживели във В., при родителите на М.. М. работел,
изкарвал пари, грижел се за В. и за детето. М. и В. се обичали и детето им В. било плод на
любовта им. Свидетелят сочи, че не е виждал В. и М. да се карат или да се разделят през
времето, в което били заедно. В. много зле възприела новината за смъртта на М.. Тя
изпаднала в депресия. Започнали да я водят по болници. Не говорела, само гледала в една
точка. Много плачела. Не можела да се грижи за бебенцето си. Установява се още от
показанията на този свидетел, че родителите на В. я прибрали в дома си и към момента тя
живеела при тях. В. продължавала да страда за М.. Тя не говорела, но като станело въпрос за
него, започвала да плаче.
Не е спорно между страните по делото че е налице застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ, сключено с ответника, и валидно към датата на
ПТП.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ от
ищците до ответника с дата 12.07.2023г. е, че ищците са сезирали ответника с претенция за
доброволно заплащане на неимуществени вреди в резултат на смъртта на М. П.. Същите не
са представили банкови сметки с претенцията си. Такива не са представени и в хода на
7
настоящото съдебно производство.
По делото са представени две пълномощни от 11.05.2023г. с нотариална заверка на
подписите, с които ищците са упълномощили адв. С.Б. да ги представлява пред ответника
във връзка с процесното ПТП, включително и с правата да сключва споразумение за
доброволно уреждане на въпроса, както и да получава суми в изпълнение на
споразумението.
С две декларации от 22.05.2023г. на ищците по делото, подписите под които са
нотариално заверени, са оттеглени пълномощията предоставените на адв. Бърборски.
С молба от 23.05.2023г. депозирана при ответника, ищците са го уведомили, че са
оттеглили пълномощните дадени на адв.Бърборски, във връзка с процесното ПТП.
По делото е представено споразумение от 12.05.2023г., сключено между ответника и
ищците по делото, представлявани от адв. Бърборски по повод дадени от тях пълномощия
на адв. С.Б.. Въз основа на посоченото споразумение застрахователят изплатил по банкова
сметка на адвокат С.Б. парична сума в размер на 60000 /шестдесет хиляди/лева за
репариране на неимуществени вреди, търпени от В. К. от смъртта на нейния фактически
съпруг М. П., както и парична сума в размер на 70000 /седемдесет хиляди/лева за
репариране на неимуществени вреди, търпени от В. П. от смъртта на баща му М. П..
Последното обстоятелство се установява и от представените по делото платежни
нареждания от 12.05.2023г.
С посоченото споразумение страните по него са се съгласили, че определените
застрахователни обезщетения в размер на 60000 /шестдесет хиляди/лева за репариране на
неимуществени вреди, търпени от В. К. от смъртта на нейния фактически съпруг/семеен
партньор М. П., както и в размер на 70000 /седемдесет хиляди/лева за репариране на
неимуществени вреди, търпени от В. П. от смъртта на баща му М. П. са справедливи и
достатъчни да компенсират претърпените от ищците неимуществени вреди от процесното
ПТП и те нямат други претенции, като отношенията между тях и застрахователя по повод
процесното застрахователно събитие са окончателно уредени.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
По предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че последният не е изплатил
посочените в извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., сключено между ищците, чрез адв.
С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД суми, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има правен интерес
от това. Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита, като това
дали ищецът има правен интерес от защита чрез предявяване на установителен иск винаги се
преценява конкретно. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск
следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите
8
на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително
за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки
непосредствено правната му сфера. Наличието на правен интерес от предявяване на
установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи
служебно. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право вече е
предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Това е така, защото и чрез тези искове ще
се разреши гражданският спор със сила на пресъдено нещо, но едновременно с това ще се
постигнат и присъщите им защитни цели в по-голям обем. Спрямо правата, които могат да
бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита.
В случая след като с искова молба ищците са предявили и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане
на сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частични от 200 000 /двеста
хиляди/лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от смъртта на техния фактически съпруг
и баща - М. К. П., настъпила при процесното ПТП, по които искове със силата на пресъдено
нещо ще се разреши правния спор между страните дали им е заплатено такова обезщетение
или не е заплатено, въз основа на сключеното споразумение от 12.05.2023г., липсва правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване на същото право.
Предвид на горното настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено в
частта му, с която ищците са предявили отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че
последният не е изплатил посочените в извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г.,
сключено между ищците, чрез адв. С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД суми в размер на 60 000 лева
на В. С. К. по нейна лична банкова сметка, доколкото е непълнолетно лице и 70 000 лева на
В. М. П. по негова лична банкова сметка, доколкото е малолетно лице, в нарушение на
императивната норма на чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното
застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен транспорт.
По предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение 2-ро и 3-то – за
прогласяване за нищожно на подписаното извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г.,
между ищците, чрез адв. С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави, съдът намира следното:
Всяка страна, която твърди нищожност на сключен с нея договор, респ. на отделни
негови клаузи, има правен интерес да иска прогласяване на нищожността му по съдебен ред,
чрез предявяване на установителен иск. С установителния иск, се цели да се установи
съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от
нарушаване. Правният интерес в случая произтича от самото качество на ищците като
страна по договора, при основателни съмнения за действителността на който, правното им
положение е смутено. Следователно винаги, когато ищецът има интерес да внесе яснота в
отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях
9
съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е
допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договора и релевиране на
последиците на този вид начална недействителност. За наличие на такава неяснота,
създаваща несигурност в правното му положение, отстранима със съдебното решение по
установителния иск, е достатъчно титулярът му да е направил „разумна субективна
преценка”.
В случая правният интерес на ищците произтича от възможността при установяване
със сила на пресъдено нещо на нищожността на процесното споразумение да претендират
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
фактически съпруг и баща - М. К. П., настъпила при процесното ПТП, каквито искове
ищците са предявили.
Предвид на горното предявените искове са допустими.
Разгледани по същество същите са основателни.
Няма спор по делото, че на 12.05.2023г. между ответното застрахователно дружество,
малолетния В. М. П. и непълнолетната му майка В. С. К., действащи със знанието и
съгласието на майката на В. К. – С. К., представлявани от адв. С.Б., упълномощен с
нотариално заверено пълномощно, е сключено споразумение за размерите на дължимите
застрахователни обезщетения за неимуществените вреди на В. П. от смъртта на неговия
баща, а именно за сумата от 70 000 лева, както и на В. К. от смъртта на мъжа, с който е
живеела на съпружески начала – за сумата в размер на 60 000 лева, които суми следва да
бъдат платени по посочената в споразумението адвокатска сметка с титуляр адвокат С.Б. /т.
2/, като е обективирано и изрично изявление, че с подписването му и получаването на
определените суми се уреждат крайно и окончателно претенциите на увредените лица във
връзка с процесното застрахователно събитие /т. 4 и т. 7/.
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над
изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което
увреденият изрично е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. С получаването
на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на
предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането /К3/, респ. чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента. Разяснено е, че
валидно сключеното извънсъдебно споразумение обективира волята на страните за
уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпените вреди
от непозволеното увреждане, като след постигната спогодба увреденото лице има основание
да търси обезщетение от застрахователя само за неудовлетворени вреди, които не са били
предмет на споразумението или за новонастъпили вреди /ексцес/.
Ако увреденото лице не е пълнолетно, при сключването на споразумението със
застрахователя то се представлява от родител или настойник, когато е малолетно, респ.
10
действа със съгласието на родител или попечител, когато е непълнолетно, като за
валидността на постигнатата спогодба не се изисква разрешение от съда съгласно чл. 130,
ал. 3 Семеен кодекс /СК/. Извънсъдебното споразумение между пострадалия и
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС има за
предмет установяване на вида и обема на претърпените вреди, определяне на размера и
начина на плащане на застрахователно обезщетение за тези вреди, т. е. придобиване, а не
отчуждаване на имуществени права от патримониума на увреденото лице. Това
споразумение не попада автоматично и в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като по
принцип не представлява отказ от права. Размерът на обезщетението за претърпените вреди
се определя от страните, отразява общата им воля за уреждане на спора чрез парично
репариране на болките и страданията на увреденото лице и е израз на тяхното разбиране за
справедливост /в този смисъл решение № 144 от 14.11.2017 г., т. д. № 1084/2016 г., ВКС, I т.
о. /.
Застрахователят е длъжен, когато увреденото лице не е навършило пълнолетие, да
заплати застрахователното обезщетение по банкова сметка, на която пострадалият е титуляр
/чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз/. Разпоредбата е императивна, като целта й е да защити интересите на
малолетното и непълнолетното лице при разпореждане с неговото имущество, а
нарушението й би довело до нищожност на съответната договорна клауза поради нарушение
на закона. Само при изплащане на застрахователното обезщетение по банкова сметка с
титуляр пострадалия малолетен или непълнолетен, неговите права ще са гарантирани в
пълна степен, тъй като за разпореждане с парични влогове на малолетен или непълнолетен е
необходимо разрешение от районния съд, който следи разпоредителните действия да не
противоречат на интересите на детето /чл. 130, ал. 3 СК/.
Възможността да бъде открита клиентска сметка от адвокат, по която да се превеждат
суми за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно
сключения между клиента и адвоката договор /чл. 39, ал. 1, вр. ал. 3, т. 3 Закона за
адвокатурата /ЗА/, не променя горния извод. С оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 3 ЗА,
изрично регламентиращи, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на
адвоката, а са му предоставени от клиенти за разходване - за заплащане на разноски,
държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лице, различни от
адвоката, за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно
сключения договор между клиента и адвоката и други цели, предвидени в договора между
клиента и адвоката, както и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от същия закон, съгласно която за
внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, като
адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, може да се
направи извод, че клиентската сметка се открива от адвоката в изпълнение на сключени
между него и клиентите договори, с които той е приел да извършва от тяхно име и за тяхна
сметка определени действия. Отношенията между адвоката и неговия клиент се
11
регламентират от правилата на договора за поръчка /чл. 280 и сл. ЗЗД/, като адвокатът-
довереник е длъжен да даде на клиента- доверител сметка и да му предаде всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката /чл. 284 ЗЗД/.
Независимо от тези специфики, страни по договора за предоставяне на платежни
услуги са банката- доставчик на платежни услуги и адвокатът- ползвател на платежни
услуги и титуляр на платежната сметка, който има правото да нарежда или да се съгласява
предварително с плащания от тази сметка, освен в хипотезата на принудително изпълнение
/чл. 118 и сл. Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, вр. чл. 2, ал. 2
Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че адвокатът - титуляр на сметката няма задължение да
информира или предоставя отчет на банката за клиентите и техните партиди, ако води
такива.
Предвид изложеното, ако се приеме, че застрахователното обезщетение на
пострадалото малолетно или непълнолетно лице може да бъде изплатено от застрахователя
по клиентска сметка на упълномощен адвокат, посочена изрично в извънсъдебното
споразумение, би се стигнало до заобикаляне на закона. Независимо че сумите по
клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката /чл. 39, ал. 2 ЗА/, последният е
страна по договора с банката-доставчик на платежни услуги и е единствен титуляр на
банковата сметка, който може да се разпорежда с наличностите по нея. В този смисъл дори
паричните средства да са на негов клиент – малолетно или непълнолетно лице, за
разпореждането с тях няма да е необходимо разрешение на районния съд, респективно няма
да са гарантирани правата и интересите на малолетния или непълнолетния – Решение №
50095 от 25.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1286/2022 г., I т. о., ТК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че за да е валидна клаузата в
споразумението от 12.05.2023г., регламентираща начина на плащане, респ. за да настъпи
погасителният ефект на плащането на договорените застрахователни обезщетения за
претърпените от пострадалите малолетен и непълнолетна вреди, следва застрахователят да
се е задължил и да е платил по банкови сметки с титуляр увредените лица.
При липсата на спор, че договорените суми в случая в размер на 60 000 лева и 70 000
лева са платени от ответното застрахователно дружество по клиентска сметка на адвокат
Бърборски, а не по банкови сметки на ищците, настоящият съдебен състав намира, че
изявлението, обективирано в т. 8 от процесното споразумение, а именно, че ако
застрахователят не е заплатил обезщетението по т.II.1 в едномесечен срок от подписване на
споразумението, същото ще се смята за недействително и необвързващо страните, води до
недействителност на цялото процесно споразумение. При липсата на действителна
договорна клауза относно начина на плащане на определеното по размер застрахователно
обезщетение, както и на валидно плащане с погасителен ефект в едномесечния срок от
сключване на споразумението /не се спори между страните по делото за това обстоятелство/,
не може да се приеме, че е налице валидно споразумение между страните по делото,
12
сключено извънсъдебно, съответно, че е погасено материалното право на ищците да
претендират обезщетение по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Предвид основателността на първото въведено от ищците основание за нищожност
на процесното споразумение – заобикаляне на закона, съдът не следва да разглежда
останалите въведени основания за същото.
По предявеният от ищците иск по чл.33, ал.1, изр.1 от ЗЗД – за унищожаване на
подписаното извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., между ищците, чрез адв. С.Б. и
ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД, поради сключването му поради крайна нужда и при явно неизгодни
условия съдът намира следното:
Предвид на обстоятелството, че този иск е предявен като евентуален на предходните
искове по чл.26 от ЗЗД, както и поради уважаването на последните съдът намира, че не
следва да го разглежда.
По предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ,
за заплащане на сумите от по 100 000 /сто хиляди/ лева, предявени като частични от 200 000
/двеста хиляди/лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, резултат от смъртта на техния фактически съпруг
и баща - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на
път III-161, в района на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
12.05.2023 год. – датата, на която е уведомен ответника за настъпилото ПТП до
окончателното им заплащане:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
13
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците по делото. С нея ищците не са посочили банкови сметки за
плащане на претендираното обезщетение. Такива не са представени и в настоящото съдебно
производство.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са от кръга на лицата – наследници на починалия при ПТП, които
14
имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие на загубата
на М. П..
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право
на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30.ХI.1984 г. С
него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г.
и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на
посоченото тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В случая с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, е задължителна постановената от наказателния съд и
приложена по делото влязла в сила на 11.04.2024 год. присъда по НОХД № 55/2024 год. на
СОС – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца. От горното следва, че зачитайки посочената присъда, настоящият съдебен състав
следва да приеме за установено извършеното виновно от В. К. П. деяние, съставляващо
престъпление по НК.
На следващо място по делото се установи от изслушаната и приета КСМАТЕ,
15
настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на М. П., т.е. установи се и причинната връзка
между процесното ПТП и смъртта на М. П..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СА 1403
РВ, управляван при ПТП от деликвента В. К. П., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/12200128235106, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., т.е. към датата на ПТП,
06.08.2022 год.
Съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като пътувал в процесния автомобил
без поставен обезопасителен колан. Ответникът счита, че съпричиняването е в размер на 100
%. Това възражение се установи по делото при условията на пълно и главно доказване. И
двете изслушани по делото КСМАТЕ – основна и повторна установиха, че ако М. П. е
пътувал с правилно поставен обезопасителен колан е нямало да изпадне от автомобила при
ПТП и да получи тежката черепномозъчна травма довела до смъртта му. Коланът не
позволявал на тялото на пасажера или водача да изпадне от автомобила при преобръщане,
като по този начин се избягвала и възможността за получаване на травматични увреждания
извън автомобила, каквито били получени в конкретния случай. Затова съдът приема, че
процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. П. в
случая е 60 %.
В настоящия случай се установи по делото материалноправната легитимация на
ищцата В. К., тъй като по делото се установи особено близката връзка между нея и
починалия /двамата са живеели на съпружески начала и имат общо дете/ и действително
претърпените от смъртта му вреди.
По отношение на ищцата В. К.:
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ от В. К. – за заплащане
на обезщетение за причинени й неимуществени вреди е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
16
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически, душевни
болки и страдания, търпени от ищцата К. като пряка и непосредствена последица от смъртта
при процесното ПТП на мъжа, с който е живеела на съпружески начала.
Предвид събраните гласни доказателства настоящият състав споделя твърденията
изложени в исковата молба. Установи се, че между ищцата В. К. и М. П., починал при
настъпилото ПТП са съществували особено близки взаимоотношения, изразяващи се в
характерните съпружески отношения на взаимопомощ, разбирателство, любов и обич.
Безспорно е, а се и установи по делото от показанията на свидетеля Б., че ищцата В. К.
скърби за мъжа, с който е живеела на съпружески начала – М. П.. В. К. преживяла психична
криза със следните прояви: затруднена адаптация, безпокойство, тревожност, страх. Появили
се и трудности при заспиване, разстройство на съня, неприятни сънища. Емоционалното й
състояние било съпроводено и с притеснение за детето й, свързани с факта, че ще трябва да
го отглежда сама. Интензитетът на психичните прояви и усещания при В. С. К. започнал да
затихва и намалява известно време след като се преместила заедно с детето си В. да живее
при своите близки.
Съдът отчита както вида на връзката между починалия и ищцата К., така и
обстоятелството, че са поддържали силна връзка, основана на обич и разбирателство. В
заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив
размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък,
съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на ищцата В. К. е в размер на 150 000 лева. Същата,
съобразно изложеното по-горе относно основателността на възражението на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирана със 60%, а именно до сумата от 60 000 лева. За
разликата от определения размер –60 000 лева до пълния предявен размер на иска от В. К. –
100 000 лева, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата от 60 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да присъжда
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
12.05.2023год. – датата, на която е уведомен застрахователя – ответник с извънсъдебна
претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото, тъй като ищцата К. е
в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представила
банкова сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
По отношение на ищеца В. М. П.:
Съдът намира, че и по отношение на ищеца В. П. се установи по делото материално-
правната му легитимация да претендира застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 от КЗ.
17
Макар този ищец да е бил само на един месец към датата на процесното ПТП, то той е син
на ищеца и въпреки невъзможността с оглед възрастта си да осъзнава случилото се, то част
от неимуществените вреди за него неминуемо са налице, а други тепърва ще настъпват.
Смъртта на М. П. оставя без емоционална и физическа грижа едно малолетно дете само на
един месец, което се нуждае най – вече в тази крехка възраст от родителски грижи.
Отделно от това детето остава без баща и макар да не осъзнава към настоящия
момент дефицита на бащината грижа и опора, то това неминуемо ще бъде налице само след
няколко години. Обстоятелството, че детето предвид на възрастта си не осъзнава, че баща му
е починал и че е останало без бащина подкрепа, както емоционална, така и финансова не
означава, че не търпи неимуществени вреди. Децата винаги имат нужда от грижите и
подкрепата на родителите си, а тази нужда е особено силна до тяхното израстване и
пълнолетие. Несвоевременната смърт на М. П. ще се отрази крайно негативно върху
психическото състояние на детето, тъй като смъртта на родител за детската психика е
непреодолима травма. Съгласно разясненията дадени в т.1 на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., на Пленум на ВС, на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. В
заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив
размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък,
съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на ищеца В. П. е в размер на 150 000 лева. Предвид на
гореизложеното досежно възражението за съпричиняване на ответника, предявения иск от
В. П. за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на баща му М. П. следва да
бъде уважен до размера от 60 000 лева, като за разликата до пълния му предявен размер от
100 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху сумата от 60 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ не следва да присъжда
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
12.05.2023год. – датата, на която е уведомен застрахователя – ответник с извънсъдебна
претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото, тъй като ищеца В. П.
е в кредиторова забава, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК /не е представил
банкова сметка/, съответно застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
По отношение на разноските:
Тъй като с определение № 521/11.12.2023 год. ищците са освободени на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса от 10 000 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 2300 лева –
възнаграждения на в.л. по допуснати експертизи.
В хода на производството по делото ищците не са направили съдебни разноски.
18
Тъй като, видно от представените в о.с.з. на 1.04.2025 год. договори за правна помощ
/л.287 и 288 от делото/, сключен между ищците – В. К. и В. П. и адв. Р. М. от САК с личен
номер от ЕАР при ВАС № **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Ц.А.“ № 1, същите са
за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на осъдителните
искове /2 х 60 000 лева/ и уважените установителни искове /2 х 130 000 лева /минималният
размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 възлиза на 24 500 лева, което е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищците - адв. М. в
едно съдебно заседание, в което са събрани показанията на трима свидетели и е прието
заключението на една комплексна експертиза и една единична. Отделно от това следва да се
отчете и обстоятелството, че по делото са предявени три различни евентуално съединени
иска от двама ищци и четвърти различен иск пак предявен от двамата ищци, който е
кумулативно съединен с останалите.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 15 000 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
19
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 800
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и за призоваване на
свидетел. Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед изложените съображения за
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с
участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от
ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 570 лева, съставляваща
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 214/2023г. по описа на Софийски
окръжен съд В ЧАСТТА МУ, касаеща предявените от В. С. К. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П. с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа
лично и със съгласието на своята майка С. М. К. против ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК
********** отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че последният не е изплатил
посочените в извънсъдебно споразумение от 12.05.2023г., сключено между ищците, чрез адв.
С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД суми в размер на 60 000 лева на В. С. К. по нейна лична банкова
сметка, доколкото е непълнолетно лице и 70 000 лева на В. М. П. по негова лична банкова
сметка, доколкото е малолетно лице, в нарушение на императивната норма на чл. 17 от
Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
транспорт.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, нищожността на
сключеното на 12.05.2023г. между В. С. К. с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П. с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието
на своята майка С. М. К., чрез адв. С.Б. и ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК **********
извънсъдебно споразумение, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********** да
заплати на В. С. К. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка С.
М. К., сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
20
причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на мъжа, с
който е живеела на съпружески начала - М. К. П., настъпила при ПТП, осъществило се на
06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В. К. П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева,
както и иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна лихва върху претендираното
застрахователно обезщетение, считано от 12.05.2023г. - датата, на която е предявена
извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение, до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********** да
заплати на В. М. П. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
В. С. К., която от своя страна действа лично и със съгласието на своята майка С. М. К.,
сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от смъртта на баща му - М. К. П.,
настъпила при ПТП, осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района
на километър 27+000, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СА 1403 РВ - В.
К. П., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/12200128235106 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до
02.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен размер от 100 000 лева, както и иска по чл.409 от КЗ за заплащане на законна
лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, считано от 12.05.2023г. - датата,
на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********** да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 12 300 лева /дванадесет хиляди и
триста лева/, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК ********** да
заплати на адв. Р. И. М. от САК с личен номер от ЕАР при ВАС - № ********** и служебен
адрес - гр. С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет.4 сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, В. С. К. с ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка С. М. К. и В. М. П. с ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител В. С. К., която от своя страна действа лично и със
съгласието на своята майка С. М. К. да заплатят на ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД с ЕИК **********
сумата от 570 лева /петстотин и седемдесет лева/, съставляваща определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и направени разноски съразмерно с отхвърлената част
21
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
22