№ 769
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500843 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №: 9666/07.02.2023г. от М. В. Д.
с ЕГН**********, чрез процесуален представител против Решение № 59/06.01.2023г. по
гр.дело № 5254/2021г. по описа на ВРС, 19 св., В ЧАСТТА, с която въззивника Е
ОСЪДЕН да заплати на Ч. А. М. ЕГН**********, сумата от 4928,43евро, представляваща
платено от ищеца задължение на ответника към Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор
за кредит от 29.09.2008г., за периода от 01.11.2018г. до 13.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1223,90евро, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г., на осн. чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, претендира
отмяната му и постановяване на друго , с което предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Излага,че по делото ответника,чиято е била доказателствената тежест
не е представил доказателства, че той е заплатил процесните суми по процесния банков
кредит. Твърди, че към дата на ипотекирането на имота в гр.Варна , кв.Владиславово
бл.302,ап.20 същия е бил СИО, поради което не може да се приеме, че е ипотекиран за чужд
дълг. Съда не е обсъдил възраженията на ответника, че сключения договор за банков кредит
с Райфайзенбанк /България/ ЕАД от 29.09.2008г. е симулативен , като действителната
страна по него е ищеца. Излага, че иска, по който е образувано т.д. № 1750 по описа на ВОС
за 2018г. не е предявен като частичен, поради което и настоящия такъв се явява недоказан
по основание и размер. Оспорва присъдената сума за мораторна лихва с твърдения, че след
1
като съда е приел, че ищеца не е страна по договора , а се е суброгирал в правата на
кредитор на ответника, то лихвата се дължи след покана , а такава по делото доказателства
да е отправена не са представени.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание, въззивника чрез процесуалния си представител с писмена молба
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, над определения минимален размер на адвокатските
възнаграждения към момента на завеждане на иска. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание, въззиваемия , чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, претендира потвърждаване на решението в обжалваната част. Излага,че
възраженията на ответника са идентични с вече решените със сила на присъдено нещо с
решението по т.дело № 1750 по описа на ВОС за 2018г. По същото спора не е заведен като
частичен и това не е било необходима т.к. в настоящото производство се претендира друга
сума , за друг период, въз основа на вече изяснените в предходното дело факти. Оспорва
наличието на предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. доколкото по делото не са налични
доказателства за затруднено материални положение на ответника – въззивник. В тази връзка
възразява срещу поисканите за настоящото производство разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Ч. А. М. срещу М. В. Д.,с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове :
- с правно основание чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 5252евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., за периода от
01.11.2018г. до 15.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска -
13.04.2021г. до окончателно изплащане на задължението ;
- с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1223,90евро /след
допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска /, обезщетение за забава за
периода 01.11.2018г. до 15.04.2021г.
В евентуалност – иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумите от 5252евро и 1223,90евро, подлежащи на връщане
като платени без основание от ищеца за задължение на ответника към Райфайзенбанк
/България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска от предявяване на иска - 13.04.2021г. до окончателно
изплащане на задължението.
В искова молба ищецът твърди, че бракът между страните е прекратен с Решение
№2128/14.06.10г. по гр.д. №9226/09г. на ВРС, като по време на фактическата раздяла
ответницата сключила договор за кредит с Райфайзенбанк /България/ ЕАД на 29.09.2008г. за
сумата от 18324,41евро. Твърди , че кредитополучател е единствено ответницата, като
кредитът бил усвоен изцяло от нея и употребен за нейни лични нужди. Излага, че в
предходни съдебни производства ответницата е заявила, че част от кредита бил използван за
довършителни работи на ателие №3 в гр.Варна, като с Решение №43/05.04.2013г. на ВКС
2
бил отхвърлен иска за делба на този имот, което налага извод за лична собственост на имота
от ответника. Сочи, че за обезпечение на заема страните са учредили с НА №77/29.09.08г.
договорна ипотека върху съсобствения им тогава имот - апартамент №89, находящ се в
гр.Варна ж.к."Вл.Варненчик" бл.№306, вх.7, ет.3, за което ищецът изпратил на ответницата
заверени пълномощни. Излага, че с влязло в сила Решение от 20.08.2015г. по гр.д.
№18208/10г. по описа на ВРС този имот бил възложен в дял на ищеца. Предвид заявеното от
ответницата твърдение за личен характер на средствата, с които били заплащани месечните
вноски по кредита, и отказа й да ги заплаща, считано от 03.05.2010г. ищецът започнал да
превежда всяка месечна сума по погасяване на кредита от своята банкова сметка в Испания,
по която се издължавали вноските с посочено основание - вноска по погасяване на заем,
ипотека. Сочи, че за периода от м.05.10г. до м.10.18г. бил превел по сметката за погасяване
на кредита сумата от 21840 евро. За установяване на това обстоятелство впоследствие завел
дело във ВОС, с решението по което искът му бил уважен за сумата от 18449,81евро.
Решението било потвърдено от АС – Варна. С настоящата молба се предявява идентичен
иск, но за сумата от 5252евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника
към Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договора за кредит от 29.09.2008г., но за периода от
01.11.2018г. до 15.04.2021г. Твърди, че при плащането на чуждия дълг е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор срещу длъжника. В евентуалност, ако се приеме, че плащането
е извършено без правен интерес, счита, че това плащане е било лишено от основание.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва да са извършвани
плащания по вноски от ищеца за погасяване на кредита, както и че платеца по
представените извлечения е ищеца. Твърди, че сключеният договор с банка Райфайзенбанк
/България/ ЕАД е относително симулативен, като действителна страна по него е ищецът,
действал чрез скрит представител и пълномощник - ответницата М. В. Д.. Сочи, че
действителната уговорка между страните била кредитът да се използва за ремонт на
семейните жилища , т.е. разходването му било за общо имущество на страните. Твърди, че
действителният получател по кредита бил Ч. М., а не ответницата, който получил
съществена част от кредита, а по - малка част била използвана за ремонт на семейните
имоти. Твърди, че по този кредит ответницата е заплатила 7800евро собствени средства,
предмет на гр.д. гр.д. №19107/2019г. по описа на ВРС. Сочи, че от средствата по кредита
10000евро са предадени на ищеца, а другата част са използвани за ремонт и обзавеждане на
семейните имоти. Твърди, че тъй като ищецът не плащал вноските се наложило тя с лични
средства да ги заплаща.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
3
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
Настоящия съдебен състав счита , че в хода на производството ищеца чиято е
доказателствената тежест е установил пълно и главно елементите на фактическия състав на
нормата на чл.155 от ЗЗД - че е изпълнил лично задължение на ответника спрямо трето лице
както, наличието на правен интерес да изпълни чуждия дълг; наличието на неоснователно
имуществено разместване, изразяващо се в намаляване на патримониума на ищеца за сметка
на ответника.
По делото не се спори,че страните са бивши съпрузи , като брака им е прекратен с
влязло в сила Решение №2128/14.06.10г. по гр.д.№ 9226/09г. на ВРС.
Видно от решение № 43 /05.04.13г., постановено по гр.д. № 802/12г. на ВКС
предявения от Ч. А. М. против М. В. Д. иск за делба на ателие №3, находящо се в гр.Варна,
ул. „Хан Тервел" №42, ведно с избено помещение №16, както и 6,9654% ид.ч. от ОЧС и
правото на строеж и 3 кв.м.ид.ч. от УПИ- 12,13 по плана на гр.Варна е отхвърлен, като в
мотивите на решението е прието, че с оглед фактическата раздяла на страните от настъпила
няколко години преди придобиването му , на името на съпругата , то М. няма принос в
придобиването му.
Видно от решение № 3542/20.08.15г., постановено по гр.д.№18208/10г. на ВРС,
влязло в сила на 20.12.16г., в дял на Ч. А. М. е поставен недвижим имот - апартамент №89,
находящ се в гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бл.306, вх.7, ет.3, със ЗП от 40,71кв.м., заедно с
изба с площ от 2,10кв.м. и 0,4826% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, а в дял на М. В. Д.
недвижим имот-апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бл.302, вх.3,
ет.4, със ЗП от 56,72кв.м., заедно с изба с площ от 3,75кв.м. и 2,9134% ид.ч. от ОЧС и от
правото на строеж.
От приетия по делото Договор за банков кредит от 29.09.08г., сключен между
Райфайзенбанк /България/ ЕАД и М. В. Д., като кредитополучател са установява,че банката
е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 18324,41евро, с краен срок на
погасяване 05.10.2026г. За обезпечаване на вземанията, в полза на банката е учредена с НА
№190, том 7, рег.№16922, дело №1390/29.09.08г. ипотека от ипотекарните гаранти Ч. А. М. и
М. В. Д. върху апартамент №89, находящ се в гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бл.306, вх.7, ет.3,
който през 2016г. в производство по чл.34 от ЗС между бившите съпрузи е възложен в дял
на ищеца.
По делото е представено и приобщено влязло в сила Решение от 12.06.2020г. по т.д.
№1750/2018г. по описа на ВОС, с което е уважен предявения от Ч. М. против М. Д. иск с
правно основание чл.155 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД и ответника е осъден да заплати на ищеца
18449.81 евро,представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ по договор за кредит от 29.09.2008г. за период м.08.2010г.
до 30.10.2018г. , ведно със законна лихва върху нея от предявяване на иска -30.10.2018г. до
окончателното заплащане.
За да постанови обжалваното решение, в мотивите си съда е обсъдил възражения на
ответника идентични с направените в настоящото производство и е приел, че целта на
придобитите чрез кредита парични средства от ответницата е била не за задоволяване на
семейни нужди, а само за лични, свързани със собствения й имот; за този кредит не е
4
възникнала пасивната солидарност по чл.32, ал.2 СК;ищецът се явява собственик на
ипотекиран в обезпечение на чужд дълг имот, като с плащането му ипотекарният длъжник
съгласно специалната норма на чл.155, ал.2 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор срещу длъжника до погасената част на дълга.
Възраженията на въззивника, че предявения по т.д. № 1750 по описа на ВОС за 2019г.
иск не е заведен като частичен, поради което със сила на присъдено нещо не се ползват
установените по него факти е неоснователно. Претенцията на ищеца и по двата иска е
обоснована с едни и същи правопораждащи факти: - изтеглен от ответника на 29.09.2008г.
кредит, сумата по който е ползвана за личните му нужди, като задължението за връщане на
заетата сума също е на ответника. Ищеца е ипотекирал свой собствен имот , с което по
отношение на тегления кредит същия е ипотекарен длъжник – трето лице, което няма
задължение да плати, но има интерес от погасяването му поради спиране на плащане от
страна на ответника.
Следва да се има предвид , че в конкретната хипотеза не се касае за различни по
размер претенции, а за претенция за различен период от време, произтичащи от един и същ
правопораждащ факт.
Иска е доказан по основание, както и по размер.
От приетото по делото без възражения на страните заключение на вещото лице по
изготвената ССЕ,което съда кредитира като компетентно и изчерпателно се установява, че
за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г. общо платената сума по процесния договор от Ч. М.
възлиза на 4928,43евро, а на каса от М. Д. са изтеглени суми общо в размер на 1469,01евро.
Няма данни М. Д. да е правила вноски за погасяване на кредита. Размерът на лихвата за
забава за същия период от 01.11.2018г. до 13.04.2021г, вещото лице е установило е
1223,90евро.
Основателността на главния иск, предполага основателност и на акцесорния за
заплащане на законна лихва ,считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението .
Предвид уважаване на главния иск не подлежи на разглеждане предявения в условия
на евентуалност такъв по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Основателно е възражението на въззивника касателно сумата от 1223,90евро,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г. – т.е. по
отношение на присъдената мораторната лихва.
При обоснованост на извода , че ищеца Ч. М. се суброгира в правата на кредитор на
ответника – М. Д. , същата ще е в забава по отношение на заплатена от него сума по
кредита, едва след отправянето и получаването на покана. В конкретния казус ищеца не е
навел твърдения и не е представил доказателства, такава да е отправяна, съответно и
вземането му за посочената сума не е станало изискуемо.
В тази част обжалваното решение следва да бъде отметено и вместо него постановено
друго, с което предявения иск за сумата 1223,90евро, представляваща обезщетение за забава
за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г. да бъде отхвърлен като неосновател и недоказан.
Несъвпадането на изводите на двете инстанции предполага коригиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представени доказателства за първа
инстанция на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1428.22 лв.
Възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно с оглед
цената на исковете и разпоредбите на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
5
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За първоинстанционното производство на ответника следва да се присъди сумата от
23.90 лв. - внесен депозит за вещо лице. За оказаното процесуално представителство по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на адв. И. В. –ВАК следва да се присъди възнаграждение в размер на
209.09 лева.
За настоящото производство, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 913.25 лева представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита
за неоснователно с оглед цената на иска и разпоредбите на чл.7 ал.2 от Наредба № 1от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На адв. И. В. в
качеството му на процесуален представител на въззивника следва да бъдат присъдена
сумата от 217.45 лева на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59/06.01.2023г. по гр.дело № 5254/2021г. по описа на ВРС, 19
св., В ЧАСТТА, с която М. В. Д. с ЕГН********** Е ОСЪДЕНА да заплати на Ч. А. М. с
ЕГН**********, сумата от 1223,90/хиляда двеста двадесет и три евро и деветдесет евро
цента/ евро, представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г.
на сумата от 4928,43евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., на основание чл.86
ЗЗД, както и в частта за присъдените разноски , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ч. А. М. с ЕГН********** против М.
В. Д. с ЕГН********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1223,90/хиляда двеста двадесет и три евро и деветдесет евро цента/ евро,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г. на сумата от
4928,43евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към
Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., на основание чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. "Вл.Варненчик" бл.
№306, вх.В, ет.4, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ на Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ж.к."Вл.Варненчик" бл.№306, вх.7, ет.3, сумата от 1428.22/хиляда четиристотин двадесет и
осем лв. и двадесет и две ст./ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.дело № 5254/2021г. по описа на ВРС и сумата от 913.23 /деветстотин
и тринадесет лева и двадесет и три ст./ лева сторени съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.
№306, вх.7, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ж.к.
"Вл.Варненчик" бл. №306, вх.В, ет.4, ап.20 сумата от 23.90 /двадесет и три лева и
деветдесет ст./лева, съдебно - деловодни разноски в производството по гр.дело №
5254/2021г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ч. А. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.
№306, вх.7, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. В. –ВАК сумата от 209.09/ двеста и девет лева и
девет ст./ лева адвокатско възнаграждение в производството по гр.дело № 5254/2021г. по
описа на ВРС и сумата от 217.45/двеста и седемнадесет лв. и четиридесет и пет ст./ лева
адвокатско възнаграждение във въззивното производството на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. и чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/06.01.2023г. по гр.дело № 5254/2021г. по описа на
ВРС, 19 св., В ЧАСТТА, с която М. В. Д. с ЕГН********** Е ОСЪДЕНА да заплати на Ч.
А. М. с ЕГН751210114 сумата от 4928,43евро представляваща платено от ищеца
задължение на ответника към Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от
29.09.2008г., за периода от 01.11.2018г. до 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7