Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова Загора, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на
прокурора: разгледа докладваното от
СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1596 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Банка ДСК” ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1036, ул.„Московска” № 19, представлявано от
Р.И.Г. - главен юрисконсулт и пълномощник, със съдебен адрес:***
против Е.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** с правно
основание: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, с цена на иска
- 9781.37 лева, от които: 8520.00 лева – главница; 1069.68
лева - договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
29.01.2018 г.; 71.69 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018
г. до 29.01.2018 г.; 120.00 лева -
заемни такси.
В
исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, получено на 03.09.2019 г., „Банка ДСК” ЕАД била
уведомена за указания на заповедния съд за предявяване на иск относно
вземането, предмет на заявлението срещу Е.С., с ЕГН **********, поради
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение, приложена към покана за доброволно изпълнение. В указания от закона
и съда едномесечен срок, „Банка ДСК” ЕАД депозирала настоящата
искова молба по чл.422 от ГПК.
Сочи
се, че със Заповед № 65/02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 06.02.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, кредитополучателят Е.С., с ЕГН **********
била осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми по Договор за кредит
за текущо потребление от 23.02.2017 г. - 8520.00 лева - неизплатена
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.01.2018 г. до
окончателното ѝ плащане; 1069.68 лева - неплатена редовна лихва
за периода от 05.03.2017 г. до 29.01.2018 г.; 71.69 лева - лихвена
надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г.; 120.00
лева - дължими заемни такси и разноски, както и 195.63 лева - държавна
такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по ч.г.д. № 90/2018 г.
по описа на Pайонен съд - Нова Загора.
Ищецът
сочи, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят
съществуването на вземането на „Банка ДСК” ЕАД са следните:
На
13.11.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Е.С., с ЕГН **********,
като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, в
размер на 10000.00 лв. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни
вноски.
На
23.11.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Е.С., като
кредитополучател, бил сключен Договор за кредитна карта от същата дата с лимит
1000.00 лв.
На 23.02.2017
г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Е.С., като кредитополучател, бил
сключен Договор за кредит за текущо потребление, с който били погасени
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 13.11.2012 г. и Договор
за кредитна карта от 23.11.2012 г. Към датата на сключване - 23.02.2017 г.
общият размер на дълга по него възлизал на 8659.50 лв. с крайна падежна дата за
окончателно издължаване – 23.12.2022 г.
Кредитът
се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 13,45 % годишно, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,326 % към датата на
сключване на договора за кредит) и надбавка в размер на 13,124 % при изпълнение
на Условията по програма „ДСК Партньори” (Приложение № 2 към Договора за
кредит). При нарушаване на Условията, кредитополучателят губел преференциите си
изцяло или отчасти и приложимият лихвен процент се увеличавал, съгласно
Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен процент,
приложим при стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 .
Неразделна
част от Договора били и Общите условия по договори за потребителски кредити на
физически лица, които кредитополучателят приемал и получавал с подписването на
Договора.
Съгласно
чл.18.2 от Договора за кредит за текущо потребление от 23.02.2017 г. „при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта” и с Нотариална покана – уведомление с изходящ номер на БДСК №
05-/20/-01046/14.09.2017 г. с рег. № 3485, том 2, акт №39 на Нотариус Николай
Бъчваров, с рег. № 416 НК и с район на действие Районен съд – Нова Загора,
връчена на 03.01.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК и
обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Поради преустановяване
на погасяването на задължението по Договора за кредит за текущо потребление от
23.02.2017 г. и неплащане на вноски по погасителен план с падежни дати
05.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г., 05.07.2017 г., 05.08.2017 г., 05.09.2017 г., 05.10.2017 г.,
05.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 05.01.2018 г., и при наличие на предпоставките
по т.18.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД обявил кредита за
предсрочно изискуем, след което на 30.01.2018 г. подал заявление по реда на чл.417
от ГПК пред Районен съд - Нова Загора.
На
основание издадените по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова
Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК” ЕАД, срещу ответника било
образувано изпълнително дело № 553/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев,
с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие Окръжен съд - Сливен. На
основание чл.47, ал.5 от ГПК, Поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя чрез
залепване на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с
отбелязване на връчването им са приложени по ч.гр.д. 90/2018 г. по описа
на Pайонен съд - Нова Загора от ЧСИ Павел Георгиев, peг. №
837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл.418, ал.5 от ГПК.
Предвид
изложеното в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо, че по
отношение на Е.К.С., с ЕГН ********** съществуват вземания на „Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, за които са били издадени Заповед № 65/02.02.2018
г. и Изпълнителен лист от 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 23.02.2017 г., включващи: 8520.00 лева - неизплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018 г. до
окончателното плащане на задължението; 1069.68 лева - договорна лихва
за периода от 05.03.2017 г. до 29.01.2018 г., 71.69 лева -
лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018
г.; 120 лева - дължими заемни такси, както и да му бъдат присъдени
разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 90/2018
г. по описа на Районен съд - Нова Загора в общ размер от 345.63 лева
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и направените в настоящото производство разноски.
Ищецът прави особено искане, като моли
съда в производството да бъде привлечено като трето лице-помагач на
страната на ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, тъй като на 07.01.2019
г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), с
който „Банка ДСК” ЕАД, считано от
15.11.2012 г. прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕООД, с ЕИК *********,
считано от 15.11.2012 г., пакет от вземания, ведно със всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в т.ч. било
прехвърлено и вземането, възникнало по силата на сключения между „Банка ДСК”
ЕАД и Е.К.С.Договор за кредит за текущо
потребление от 23.02.2017г.
С
исковата си молба ищецът представя и моли съда да приеме като такива писмени
доказателства по делото.
Ищецът
моли съда да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице
- счетоводител, което след запознаване с писмените доказателства по делото и след
като извърши проверка в счетоводството на „Банка ДСК” ЕАД, да отговори на поставените
в исковата молба въпроси.
Ответната
страна в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по
предявения срещу нея иск, чрез особения представител - адв. К.Т.Ч.-Е.,
с който заявява че е запозната с предявения иск, който счита за допустим, а по
основателността на иска заявява, че поради липса на връзка с ответника не може
да изложи нейното становище. Поради това изразява становището
си на база изложените факти в исковата молба и представените писмени
доказателства към нея.
Намира,
че от представените
по делото доказателства не било видно дали сумата от
8520.00 лв. е усвоена от Е.К.С.,
т.е дали след
подписване на приложените по делото документи - договори, погасителни планове,
общи условия и т.н. реално лицето, на което е особен представител, е
получило сумата по кредита и съответно я е
изтеглило от кредитна карта издадена на нейно име.
Хипотетично, ако Е.К.С. е получила реално сумата по кредита, то
видно от представените по делото доказателства от „Банка ДСК” ЕАД, Е.С. не била
погасила нито една вноска (нито една част) от кредита си в размер на 8520.00
лв.
Моля
съдът да задължи ищеца да представи доказателства, че действително Е.К.С. била
получила процесната сума 8520.00 лв., т.е че реално ги е усвоила и се е
възползвала от тази парична сума.
В
случай, че не бъдат предоставени доказателства за реалното усвояване от Е.К.С.
на паричната сума в размер на 8520.00 лв., моли почитаемия съд да постанови
решение, с което да отхвърли предявения срещу Е.К.С.
установителен иск, с който се иска да се установи със сила на присъдено нещо,
че съществува вземане на Банка ДСК срещу ответницата, произтичащо от Договор за
кредит за текущо потребление от 23.02.2017 г., като неоснователен и
недоказан.
Третото
лице-помагач „ОТП Факторинг България” ЕАД на страната на ищеца „Банка ДСК”
ЕАД, чрез нарочно депозирана по делото молба с вх.№ 1842/03.06.2020
г. моли съдът да уважи предявения от ищеца иск, като основателен и доказан.
В съдебно
заседание по делото на 04.06.2020 г. съдът е конституирал „ОТП Факторинг
България” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Банка ДСК” ЕАД и е
назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от гл.юрк. Р.Г., която поддържа
иска и моли съда да го уважи, като основателен и доказан. Приема заключението
по изготвената експертиза.
В
съдебно заседание ответника, чрез особения си представител – адв. Е. също е
приела заключението на вещото лице С.К.С.. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
След преценка доводите на страните и на
събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от
13.11.2012 г.; Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 23.11.2012
г.; Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2017 г., ведно с Общите
условия и Погасителния план към Договора; Молба за образуване на изпълнително
дело № 553/2018 г по описа на ЧСИ Павел Георгиев, pег. № 837 на КЧСИ с район на
действие ОС Сливен; Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД; Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК; Заповед за изпълнение на
парично задължение № 65 от 02.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 06.02.2018 г.,
издадени по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Договор за покупко-продажба на
вземания („Договор за цесия”) от 07.01.2019 г.; Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия; Писмено потвърждение за
извършената цесия; Юрисконсултско пълномощно; Приемо-предавателен протокол;
Молба с изх.№ 2033/26.03.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД до ЧСИ Павел Георгиев с
рег.№ 837 на НК; Нотариална покана от „Банка ДСК” ЕАД
с изх. № 05-2001046/14.09.2017 г.; Нотариална покана от „Банка ДСК” ЕАД с изх. № 05-2001046/14.09.2017 г.;
известие за доставяне, извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК” ЕАД за
сметка № 11/24227723/30.01.2018 г. по Договор за кредит №
11/24227723/23.02.2017 г.; разписка за удостоверяване на извършени действия от
връчителя при ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 по изп. дело № 553/2018 г.
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД – като
кредитор и Е.К.С. като
кредитополучател на 23.02.2017 г. бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление. Съгласно договорките между страните, „Банка ДСК” ЕАД
ѝ отпуснала кредит в размер на 8520.00 лв., който следвало да се издължи
на 70 месечни вноски с падеж 5-то число на месеца. Кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент в размер на 13,45 % годишно, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR (в размер на 0,326 % към датата на сключване на
договора за кредит) и фиксирана преференциална надбавка в размер на 13,124 %
при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори” При нарушаване на
Условията, кредитополучателят губел преференциите си изцяло или отчасти и
приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на Условията, бил променливият лихвен
процент, приложим при стандартни потребителски кредити, в размер на
б-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,124 %. Крайният срок за погасяване на задължението била
23.12.2022 г., както е видно и от Погасителния план, неразделна част от
Договора за кредит. Неразделна част от Договора били и Общите условия по
договори за потребителски кредити на физически лица, които кредитополучателят
приемал и получавал с подписването на Договора.
На
23.02.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и М.А.А., с ЕГН **********
като поръчител, бил сключен Договор за поръчителство, с който се обезпечава
изпълнението на задълженията на Е.К.С. по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.02.2017 г.
Съгласно
чл.18.2 от Договора за кредит от 23.02.2017 г. „при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта”, а след
тази дата предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред.
Поради
липса на погасяването на задължението по Договор за кредит (считано от първата
частично неплатена вноска с падеж 05.03.2017 г.) и при наличие на
предпоставките по т.18.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД обявил
кредита за предсрочно изискуем и чрез Нотариус Николай Бъчваров връчил на
30.11.2017 г. Нотариална покана до М.А.А., получена от Н.Р.Х. – снаха.
Въз
основа на подаденото на 30.01.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, било образувано ч.
гр. дело № 90/2018 г. по описа на PC Нова Загора. По посоченото дело
били издадени Заповед № 65/02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 06.02.2018 г. в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД срещу
кредитополучателя Е.К.С. и М.А.А.,
като солидарни длъжници.
На
основание издадените изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК” ЕАД, срещу
ответника било образувано изпълнително дело № 553/2018 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен. На
основание чл.47, ал.5 от ГПК, Поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя Е.К.С., чрез залепване
на уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с
отбелязване на връчването им са приложени по ч.гр.д. 494/2018 г. по описа
на PC Нова Загора.
На 07.01.2019
г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, „Банка ДСК” ЕАД,
прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2,
представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил
Димитров Кръстев - Прокурист, пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, като в това число
било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК” ЕАД
като кредитор и Е.К.С., като
кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2017 г.
Не е
спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за кредит за
текущо потребление от 23.02.2017 г. като е отпуснал на Е.К.С. кредит в
размер на 8520.00 лв., който следвало да се издължи на 70 месечни вноски с
падеж 5-то число на месеца с краен срок за погасяване на
задължението – 23.12.2022 г., както и че ответницата Е.К.С.
не е изпълнявала задължението си по процесния договор, поради
което кредиторът пристъпил към принудително събиране на вземането си по
съдебен ред.
Кредитополучателят не
е извършил действия за погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава
ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му
от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 90/2018 г. едномесечен срок за
предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 03.10.2019 г. в
РС – Нова Загора е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против Е.К.С..
Изискуемостта
на вземането спрямо кредитополучателя е настъпила с уведомяването на поръчителя
М.А.А.. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор.
Процесните
задължения са в размер на 9781.37 лева, от които: 8520.00 лева -
главница; 1069.68 лева - неплатена редовна лихва за периода от 05.03.2017
г. до 29.01.2018 г.; 71.69 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
19.01.2018 г. до 29.01.2018 г.; 120.00 лева - дължими заемни такси и
разноски.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза от в.л. С.К.С.. Заключението по нея е прието от страните. Съдът също
кредитира заключението според което:
1.
Предоставените съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от 13.11.2012 г. в размер на 10000.00 лв. и по Договор за
кредитна карта от 23.11.2012 г. с лимит 1000.00 лв. са усвоени напълно.
2.
По Договор за кредит за текущо потребление от
23.02.2017 г. от страна на кредитополучателя Е.К.С.
– няма постъпили суми за погасяването му.
3. Тъй
като няма внесени суми за погасяване на кредита по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.02.2017 г. счита се,
че плащането на суми по него е преустановено на 05.03.2017 г. – датата на падеж
на първата погасителна вноска по приетия погасителен план.
4. Размерът
на непогасените изискуеми задължения по Договор за кредит за текущо потребление
от 23.02.2017 г. към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист /30.01.2018 г./ е в размер на 9781.37 лв.
представляващи, както следва: 8520.00 лв. – главница по договора; 1069.68 лв. -
договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. /дата на падеж на първата
погасителна вноска/ до 29.01.2018 г.; 71.69 лв. – лихвена надбавка за забава за
периода от 19.01.2018 г. /дата на настъпване на изискуемост/ до 29.01.2018г.,
120.00лв. – дължими такси и разноски /заемни такси/.
5. Тъй като няма извършени плащания
от ответника за погасяване на процесния кредит след датата на издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК,
размерът на дължимите суми към датата на изготвяне на настоящето заключение
остава - в същия размер - 9781.37 лв.
6. Към
датата на настоящото съдебно заседание -
20.08.2020 г. вноските по погасителния план на
процесния кредит с настъпил падеж и вноските по погасителния план с ненастъпил
падеж са както следва :
- Вноски с настъпил падеж -
18 бр. на стойност - 3173.22 лв. /18 бр. х 176.29 лв. = 3 173.22 лв./;
- Вноски с ненастъпил падеж -
52 бр. на стойност - 9043.74 лв. /51 бр. по 176.29 лв. = 8990.79 лв.+ 1 бр. по 52.95 лв. = 9043.74
лв./
7.
Сумата от 8520.00 лв. отпусната по Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2017
г. на С. е усвоена напълно. С нея са погасени задълженията на С., произхождащи от
незаплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2012 г. и
по Договор за кредитна карта от 23.11.2012 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните
е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключения на 23.02.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор
и Е.К.С., като
кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление в размер на
8520.00 лева.
Видно и
от заключението на вещото лице, прието от страните и съда сумата 8520.00 лв. отпусната по процесния договор е
усвоена напълно и с нея са погасени /рефинансирани/ задълженията на ответницата
Е.С., произхождащи от незаплатени суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 13.11.2012 г. и по Договор за кредитна карта от 23.11.2012 г.
Ищецът
„Банка ДСК” ЕАД в качеството си на кредитор изпълнил задълженията си
по Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2017 г. като отпуснал
на ответницата/кредитополучател посочения кредит, но последната не е
извършила действия за погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава
ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му
от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 90/2018 г. едномесечен срок за
предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 03.10.2019 г. в
РС – Нова Загора е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД против Е.К.С..
Изискуемостта
на вземането спрямо кредитополучателя е настъпила с уведомяването на солидарния
длъжник за това и на кредитополучателя по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
От същият момент целият или неплатеният остатък по кредита е станал
изискуем. Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор.
С оглед
на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по
договора за кредит за текущо потребление, тъй като е изпълнил своето задължение
да предостави сумата в размер на 8520.00 лв. по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.02.2017 г. на кредитополучателя Е.К.С., последната
обаче е неизправна страна, тъй като не е заплащала в срок погасителните месечни
вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При тези съображения предявеният положителен установителен иск срещу
ответника - кредитополучател, за установяване в полза на кредитора на
посочените в исковата молба вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.2017
г., сключен с ответника/кредитополучател Е.К.С.
е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
При
такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, в общ
размер на 1503.63 лева, от които, от които: 195.63 лв. – държавна такса и
300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, 723.00 лв. – възнаграждение на
особен представител и 285.00 лв. – за съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид
изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а
именно по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на РС - Нова Загора в
общ размер на 345.63 лева, от които: 195.63 лева – внесена държавна такса
и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на Е.К.С., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, ул.„Московска” № 19, със законен представител: Виолина Маринова
Спасова – главен изпълнителен директор; Доротея Николаева Николова, Диана
Дечева Митева и Юрий Благоев Генов – изпълнителни директори, СУМАТА: 9781.37 лв. /девет хиляди
седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, от които:
8520.00 лв. /осем хиляди петстотин и двадесет/ – главница; 1069.68 лв.
/хиляда шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ - неплатена
редовна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 29.01.2018 г.; 71.69 лв.
/седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - лихвена надбавка
за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г.; 120.00 лв. сто и
двадесет лева/ - дължими заемни такси и разноски, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 30.01.2018 г. до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.К.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД,
с ЕИК: *********, СУМАТА от 1503.63
лв. /хиляда петстотин и три лева и шестдесет и
три стотинки/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.К.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, направените
разноски по ч.гр.д. № 90/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в
размер на 345.63 лв. /триста
четиридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ищеца „ОТП
Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: