Р Е Ш Е Н И Е
Номер 191 01.02.2016
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На осемнайсети януари две хиляди
и шестнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Н.Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5864 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Н.А.П., с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** , против „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”,
с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на пасивно легитимираната по делото страна, че съществува вземането
му по частно гражданско дело № 5089/2015 година по описа на Районен съд-гр.
Бургас, по което е издадена заповед № 2865 от 04.08.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/, за
сумата от 1653.75 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение,
за месеците ноември и декември 2014 г., в размер на по 735 лева за всеки от тях
и 183.75 лв. за отработените 5 дни от месец януари 2015 г., както и сборна
мораторна лихва за забава, в размер на 90.25 лв., определена върху падежа на
всяко месечно възнаграждения, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 1653.75 лв. от 03.08.2015 г. до изплащането на вземането. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Обективно съединените установителни искове
са процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл.
245, ал. 2, от Кодекса на труда КТ/. Предявени са от лице, имащо правен интерес
от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК.
Ответникът „Професионален спортен футболен клуб Черноморец”
АД, не представя отговор на исковата молба. В хода на делото, по съществото на
спора заявява, че установителните искове по делото са неоснователни. Не навежда
конкретни доводи, не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че установителните искове по делото са частично основателни, поради следното:
От представения по делото и неоспорен
от страните трудов договор № 1-13/17.02.2014 год. съдът установява, че по
силата на валидно възникнала трудовоправна връзка ищецът П. е бил назначен на
длъжността „***” в „ПСФК Черноморец Бургас” АД, в Спортна
дирекция-Детско-юношеска школа, на пълно работно време 8.00 ч., с основно
месечно трудово възнаграждение от 700.00 лв., платимо до 30-то число на
следващия месец, с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит - 5 %. Трудовият договор е прекратен с приетата като
доказателство по делото заповед на прокуриста П.К. № III-10/12.01.2015 г., на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 12.01.2015 г., поради съкращаване
на длъжността. По тези факти и обстоятелства не се спори между страните
по делото. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
От заключението на допуснатата,
изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът
установява, че месечните заплати на ищеца П. за периода месец ноември 2014 г. -
месец януари 2015 г. не са изплатени. Съгласно счетоводните документи на
работодателя, в частност издадените въз основа на ведомостите му за заплати фишове,
за периода месец ноември 2014 г.- месец януари 2015 г., на ищеца П. е начислено
брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1330.47 лв., удръжки – 507.80 лв.
и нетна сума за получаване - 822.67 лв., по месеци както следва: месец ноември 2014
г.- трудово възнаграждение от 742.00 лв., удръжки от 305.76 лв. и нетна сума за
получаване от 436.24 лв.; месец декември 2014 г.-трудово възнаграждение от 411.81
лв., удръжки от 163.86 лв. и нетна сума за получаване от 247.95 лв.; месец
януари 2015 г.-трудово възнаграждение от 176.66 лв., удръжки от 38.18 лв. и
нетна сума за получаване от 138.48 лв.
Работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила да заплати възнаграждението
на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото
на чл. 242 от КТ за възмездност на положения труд е от публичен ред и не може
да бъде дерогирано от страните по трудово правоотношение. Ето защо, главният
установителен иск по делото относно нетното трудово възнаграждение като
основателен и доказан следва да бъде уважен до размера от 822.67 лв., а в останалата част, до
претендирания размер от 1653.75 лв., отхвърлен.
Частичната основателност на главния
иск за заплащане на трудовите възнаграждения повлича частична основателност и на акцесорната претенция за лихва за
забавата на плащането, към която е приложима разпоредбите на чл. 245, ал. 2 от КТ. В периода на забавата ищецът П. неоснователно
е бил лишен от облагата да ползва парите си. Предвидената от законодателя
покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, тъй като задължението за
заплащане на труд е ежемесечно. Срокът кани длъжника. Относно размера на лихвата
за забава съдът кредитира неоспореното заключение на счетоводната експертиза по
делото, пояснено в отритото съдебно заседание, от което установява, че за
периода от 01.01.2015 г. до 03.08.2015 г. лихвата за забавеното плащане на
всяко от процесните нетни месечни възнаграждения е в общ размер от 44.79 лв. До
този размер акцесорната претенция следва да бъде уважена, а в останалата част,
до претендирания размер от 90.25 лв., отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца
П., съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 100.00 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, както и разноските за държавна такса по исковете от
100.00 лв. и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната
експертиза от 130.00 лв., общо 230.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс „Лазур”, ЧЕ ЧАСТИЧНО СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на Н.А.П., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, по частно
гражданско дело № 5089/2015 година по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е
издадена заповед № 2865 от 04.08.2015 г. за изпълнение на парично
задължение, за неплатено нетно трудово възнаграждение за изпълняваната длъжност
„***”, в общ размер от 822.67 лв.(осемстотин двадесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки)-главница, от който за месец
ноември 2014 г. 436.24 лв., за месец декември 2014 г. 247.95 лв. и за месец
януари 2015 г. 138.48 лв., както и лихва за забава върху главницата от 44.79 лв.(четиридесет и четири лева и седемдесет и девет
стотинки), определена върху падежа на
всяко месечно възнаграждения, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 822.67 лв., считано от 03.08.2015 г. до изплащането на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
главния иск от уважения общ размер 822.67 лв. до претендирания размер от 1653.75
лв., акцесорния иск за лихва за забава от уважения общ размер 44.79 лв. до
претендирания размер от 90.25 лв., ведно с лихвата за забава върху
неоснователната част от главницата от подаването на заявлението-03.08.2015 г.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс
„Лазур”, да заплати на Н.А.П., с ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, направените
по делото разноски, в размер на 100.00 лв.(сто
лева).
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ”
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България,
област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ж. к. Лазур, Спортен комплекс
„Лазур”, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр. Бургас, разноски по делото от 230.00 лв.(двеста и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД