РЕШЕНИЕ
№ 1840
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110105831 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Е.П. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, „В.Т. – Г”, бул. „В.В. 258 срещу Т. Г. М., ЕГН
**********, адрес: град Варна, бул. „О.п.п.“ № 116А, обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 689,30лв.,
представляваща 7/24 от дължима ел.енергия за периода от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г.,
следствие редовно снети показания от СТИ за обект с клиентски номер ********** и с
абонатен номер **********, находящ се на адрес: град Варна, ул. „О.п.п.“ № 116 А ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата
от 35,73 лв., представляваща 7/24 от сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от
издадените фактури, за периода от 03.01.2020 г. до 11.12.2020г. вкл., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2021 г. по описа на Районен съд, град
Варна по реда на чл. 410 ГПК
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ответницата е клиент на „Е.П.П.и” АД с клиентски номер ********** във връзка с
продажбата на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в град Варна,
ул. „О.п.п.“ № 116 А. Заявява, че ответницата е съсобственик на процесния недвижим имот
като притежаваните от нея права са в размер на 7/24 ид.ч., съобразно постановеното и влязло
в сила съдебно решение по гр.д. № 8188/2015 г. по описа на ВРС. Съгласно общите условия,
регламентирани в чл. 17, т.2, чл. 26 от ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина определен в общите
условия като същият е уведомен, че дължи плащане независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението и той изпада в забава от
1
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходима изрична покана. При
неплащане в срок се твърди, че се дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че потребителят има неизплатени задължения за
потребена ел. енергия, в размер на 689,30лв., представляваща 7/24 от дължима ел.енергия за
периода от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г., следствие редовно снети показания от СТИ за
обект с клиентски номер ********** и с абонатен номер **********, находящ се на адрес:
град Варна, ул. „О.п.п.“ № 116 А, както и в размер на 35,73 лв., представляваща 7/24 от
сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за периода от
03.01.2020 г. до 11.12.2020г. вкл. За претендираните суми е подадено заявление по реда на
чл. 410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 153/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна. В срок от страна на длъжника,
настоящ ответник е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което в
едномесечния срок е подаден иск за установяване на вземанията. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
Съдът като се запозна с материалите по делото констатира и с оглед събраните
по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искови претенции са допустими и подлежат на разглеждане по
същество, доколкото същите са заявени в указания от съда срок.
По делото е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 153/2021 г. по описа на
Районен съд – град Варна, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответницата депозира
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
От приобщеното ч.гр.д. № 153/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна ведно с
представените по него писмени доказателства – решение по гр.д. № 8188/2015 г. по описа на
Районен съд – град Варна се установява, че ответницата е собственик 7/24 ид.ч. от
самостоятелен обект, находящ се в град Варна, ул. „О.п.п.“ № 116 А. От приетите по делото
Общи условия, неоспорени от страна на ответника, чл. 4 се установява, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. С оглед тази разпоредба и предвид горепосоченото писмено
доказателство, съдът приема за доказано обстоятелството, че ответницата има качеството
потребител на електрически услуги относно процесния обект, поради което същата се явява
задължена да заплаща потребените услуги. Тези обстоятелства не се и оспорват от страна на
Т.М.. По делото не е спорно още, че между тях съществуваща валидна облигационна връзка.
От приетите по делото писмени доказателства – фактура от 13.12.2019 г. се
установява, че дължимата ел.енергия за периода 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г. е в размер на
87.61 лева; фактура от 14.01.2020 г. – че дължимата ел. енергия за периода 21.11.2019 г. до
20.12.2019 г. е в размер на 242.36 лева; фактура от 12.02.2020 г. – че дължимата ел.енергия
за периода от 21.12.2019 г. до 20.01.2020 г. е в размер на 366.52 лева; фактура от 13.03.2020
г. – че дължимата ел.енергия за периода от 21.01.2020 г. до 20.02.2020 г. е в размер на 372.12
лева; фактура от 13.04.2020 г. – че дължимата ел. енергия за периода от 21.02.2020 г. до
20.03.2020 г. е в размер на 266.63 лева; фактура от 14.05.2020 г. – че дължимата ел.енергия
за периода от 21.03.2020 г. до 20.04.2020 г. е в размер на 320.22 лева; фактура от 15.06.2020
г. – че дължимата ел.енергия за периода от 21.04.2020 г. до 20.05.2020 г. е в размер на 209.40
лева; фактура от 15.07.2020 г. – че дължимата ел. енергия за периода от 21.05.2020 г. до
20.06.2020 г. е в размер на 98.62 лева; фактура от 13.08.2020 г. – че дължимата ел.енергия за
периода от 21.06.2020 г. до 20.07.2020 г. е в размер на 98.59 лева; фактура от 15.09.2020 г. –
че дължимата ел.енергия за периода от 21.07.2020 г. до 20.08.2020 г. е в размер на 104.15
2
лева; фактура от 13.10.2020 г. – че дължимата ел.енергия за периода от 21.08.2020 г. до
20.09.2020 г. е в размер на 103.46 лева; фактура от 13.11.2020 г. – че дължимата ел.енергия
за периода от 21.09.2020 г. до 20.10.2020 г. е в размер на 93.64 лева.
По делото като писмени доказателства са приети фискални бонове от 06.07.2021 г.,
представени от ответницата Т.М., от които е видно, че са заплатени дължимите суми за
потребена ел.енергия за 21.12.2018 г. до 08.04.2021 г., в който се включват и процесните
суми. Фактът на заплащане на претендираните в настоящия процес суми се признава и от
страна на ищеца, с депозираната от 28.09.2021 г. молба.
С оглед съвкупния анализ на гореописаните писмени доказателства, съдът приема, че
„Енерго – Про Продажби“ АД е изправна страна по съществуващото облигационно
отношение като е доставил процесните количества ел.енергия за процесния период, както и
техният размер. На основание достигнатите изводи, следва че е доказана дължимостта на
главната искова претенция. Липсват доказателства за извършено своевременно плащане
/след възникване на задължението/ от страна на ответника, я такова е извършено едва на
06.07.2021 г., поради което и акцесорната претенция се явява доказана по основание и
размер.
Предвид извършеното плащане на процесните претендирани суми от страна на
ответника в хода на производството, преди първото по делото заседание, което се признава
от страна на ищеца, следва изводът, че исковите претенции подлежат на отхвърляне,
доколкото съдът дължи установяване на правното положение между страните към датата на
приключване на устните състезания, на основание чл. 235 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира заплащане на сторените в заповедното производство разноски –
49.72 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и в
исковото производство разноски в размер на 50.28 лева за заплатена държавна такса и в
размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно постановките на
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне и за
разноските в заповедното производство. При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8
ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя
размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид извършеното
плащане на претендираните суми в хода на производството, след неговото образуване,
съдът намира, че ответницата Т.М. е дала повод за завеждане на настоящото производство,
поради което в нейна тежест следва да се възложат разноски в размер на 99.72 лева за
заповедното производство и в размер на 150.28 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, „В.Т. – Г”, бул. „В.В. 258 срещу Т. Г. М., ЕГН **********, адрес:
град Варна, бул. „О.п.п.“ № 116А, обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК
във връзка с чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че Т. Г. М., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 689,30лв., представляваща 7/24 от
дължима ел.енергия за периода от 21.10.2019 г. до 20.10.2020 г., следствие редовно снети
показания от СТИ за обект с клиентски номер ********** и с абонатен номер **********,
находящ се на адрес: град Варна, ул. „О.п.п.“ № 116 А ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 07.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35,73 лв., представляваща
3
7/24 от сбора на дължима лихва за забава върху всяка една от издадените фактури, за
периода от 03.01.2020 г. до 11.12.2020г. вкл., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 153/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410
ГПК
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН **********, адрес: град Варна, бул. „О.п.п.“ № 116А да
заплати на Е.П. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, „В.Т.
– Г”, бул. „В.В. 258 сторените в заповедното производство разноски в размер на 99.72 лева,
както и сторените в исковото производство разноски в размер на 150.28 лева
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4