Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело № 838/2021 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.62
ал.3 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба
от Н.Т.П., ЕГН ********** срещу Заповед № Л-1153/31.03.2021 г. издадена от
заместник - главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ /ГДИН/, с която е наредено Н.Т.П., ЕГН ********** да
бъде настанен в затвора град Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание.
Изложил е, че близките му са в гр. Варна. Баща
му е с трайно намалена работоспособност, за което представя решение на ТЕЛК,
поради което желае да изтърпява наказанието лишаване от свобода в гр. Варна. В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя. Желае в Затворническо
общежитие /ЗО/ – Разделна да доизтърпи наказанието си, тъй като родителите му
нямат възможност да го посещават в Затвора – гр. Бургас.
Ответникът - заместник - главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието, лично в писмо с.д. № 6982/12.05.2021 г. сочи,
че оспорената заповед е за първоначално настаняване по реда на чл. 58 от ЗИНЗС.
До момента в ГДИН не е постъпвала молба от жалбоподателя да доизтърпи
наказанието си в Затвора – гр. Варна. Сочи, че процесния административен акт е
издаден от компетентен орган, в съответната форма при спазване на законовите
процедури и съгласно целта на закона. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител – старши юрисконсулт Св. С. оспорва жалбата. Пледира за
отхвърлянето й, поради това, че наказанието лишаване от свобода се изтърпява по постоянен адрес, а не
по настоящ адрес на лишения от свобода.
Съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От представена справка рег. № 41/20.05.2021 г. от зам. –
началник на „РНОД“ – Затвора Варна, относно Н.Т.П. се установява:
-
На 03.02.2021 г. е
преведен в Затвора – Варна, за изпълнение на мярката по ДП № 1069/2020 г. по
описа на Второ РУ- Варна. Настанен е в приемно отделение.
-
От 10.02.2021 г. е
разпределен в 7 гр. /чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС/.
-
На 11.02.2021 г. е
получено за изпълнение Споразумение № 9/08.02.2021 г. по НОХД № 109/2021 г. на
ОС – Варна, с което е осъден на 2 г. лишаване от свобода при строг режим.
-
На 02.03.2021 г. е
получено за изпълнение Постановление 99/08.02.2021 г. по НОХД № 109/2021 г. на
ОС – Варна, с което на основание чл. 68, ал.1 от НК се привежда в изпълнение
наказанието по НОХД № 371/2020 г. на ОС – Варна от 1 г. и 10 м. Наказанието е
приведено в изпълнение с начало 13.09.2020 г. /зачетен е арест 5 м., 27 дни/.
След като изтърпи това наказание ще му бъде приведено наказанието от 2 години. След
получаване на наказанието лишаване от свобода /на 02.03.2021 г./ е разпределен
като осъден в Затворническо общежитие „Разделна“, където се намира до момента.
От справка НБД „Население“ направена на 13.05.2021 г. се установява, че Н.Т.П.
е с постоянен адрес в гр. Обзор, обр. Бургас, ул. Славянска № 5 и настоящ адрес
*** Освободител № 93, вх. Б, ап.11.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на
07.04.2021 г. Жалбата е депозирана на 16.04.2021 г. в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед № Л-94/11.01.2021 г. на главния директор на
ГДИН е възложено на заместник – главен директор Цветан Цветков да премества
лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5
от ЗИНЗС и чл. 58 от ЗИНЗС, във връзка със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
главен директор на ГДИН, изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018 г. - на
главен директор на ГДИН, /включително в случаите на т.6 от заповедта/ или да
прави отказ за преместване.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган зам. –
главен директор на ГДИН, в условията на делегирани правомощия в съответствие с
чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед № Л-919/09.03.2017 г. на главен директор на ГДИН.
С оспорената заповед се извършва разпределяне на
жалбоподателя в място за лишаване от свобода – чл. 58 от ЗИНЗС, но поради това,
че до издаване на процесната заповед бил в Затвора - Варна от 03.02.2021 г. до
02.03.2021 г. и е в ЗО – Разделна от
03.03.2021 г. до настоящия момент, по същество с оспорената заповед се извършва
преместване на лишения от свобода. Поради това реда за оспорване е предвиден в
чл. 62, ал.3 от ЗИНЗС. Основанията за издаване на оспорената заповед са
предвидени в чл. 58 от ЗИНЗС.
Изложени са фактически и правни основания за издаване на
оспорената заповед, ясна е разпоредителната й част. Изложено е в мотивите на
заповедта, че лишения от свобода Н.Т.П. *** на 03.02.2021 г., с начало 13.09.2020
г. е приведено в изпълнение наказанието в размер на 2 години лишаване от
свобода определено по НОХД № 109/2021 г. на ОС – Варна. Лицето е с постоянен
адрес ***, поради което на основание чл. 58 от ЗИНЗС и т.4.3 от Заповед № Л-919/08.03.2017
г. на главен директор на ГДИН е наредено: Н.Т.П. ЕГН ********** да бъде
настанен в затвора град Бургас, за доизтърпяване на наложеното наказание.
От съдържанието на процесната заповед се установява, че същата
отговаря не изискванията на чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК. При издаване на
процесния административен акт не са допуснати процесуални нарушения, които да
се основание за отмяната му.
Процесната Заповед №Л-1153/31.03.2021 г. на зам. – главен
директор на ГДИН е за първоначално настаняване на лишен от свобода в място за
изтърпяване на наказанието му и е издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС. Това се
установява от съдържанието й.
Съгласно чл. 58 от ЗИНЗС: Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред,
определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл.
43, ал. 4, както следва:
1. в затворите – осъдените с
първоначално определен специален режим;
2. в затворите или
затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен
строг режим;
3. в затворническите
общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим.
Съобразно чл. 58 от ЗИНЗС е издадена Заповед
№Л-919/08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН, с която е определил съответни
места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съобразно категорията
осъдени /откри и закрит тип/ и вида им /непълнолетни – младежи и девойки, жени,
мъже, ученици и чужденци/. Изпълнението на заповедта е възложено на заместник –
главен директор на ГДИН. Съгласно Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главен
директор на ГДИН осъдените лишени от
свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежитие както
следва, т.4.3 – Затвора – гр. Бургас и ЗО „Дебелт“ – лишените от свобода от
обл. Бургас, обл. Сливен и обл. Ямбол. Жалбоподателят е настанен да изтърпи
наказанието си в Затвора – гр. Бургас, в
съответствие с т.4.3 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН,
вр. чл. 58, т.2 от ЗИНЗС, тъй като е осъден на лишаване от свобода при строг
режим /справка – л.31/ и постоянния му адрес е в гр. Обзор, обл. Бургас.
Досегашния престой в Затвора – Варна и ЗО – Разделна на
жалбоподателя е бил с оглед изчакване влизане в сила присъда /в случая е
сключено споразумение/ по НОХД № 109/2021 г. на ОС – Варна /2 г. лишаване от
свобода/ и привеждане в изпълнение на присъда по НОХД № 371/2020 г. на ОС -
Варна /1 г. и 10 м. лишаване от
свобода/, поради което до този момент не е съблюдаван чл. 58 от ЗИНЗС.
Наличието на 80 % трайно намалена работоспособност на Т.Й.П.
– баща на жалбоподателя, както и невъзможност близките на жалбоподателя да го
посещават в Затвора – гр. Бургас не са основание за неспазване изискванията чл.
58 от ЗИНЗС, поради което административния орган не е допуснал нарушение в тази
насока и не е налице основание за отмяна на оспорената заповед. Същата е в
съответствие с целта на закона – лишените от свобода да са настанени в места за
лишаване от свобода, най – близко до постоянния си адрес, за да им се създаде
удобство да са в близост до обичайното си място на живеене. В този смисъл не е
допуснато нарушение на чл. 6, ал.2 от АПК. При наличието на промяна на
обстоятелства, които създават трудности при изтърпяване на наказанието е
допустимо да се извърши преместване, но при доказване на предпоставките по чл.
62, ал.1 т.1-5 от ЗИНЗС.
За жалбоподателят съществува възможност по реда на чл.
62, ал.2, т.1 – 5 от ЗИНЗС да отправи искане за преместване от един затвор в
друг, при наличие на предвидените предпоставки. Това е заявил и ответника в
молба – л.13, като е посочил, че до момента в ГДИН не е постъпвала молба от
жалбоподателя да доизтърпи наказанието си в Затвора – гр. Варна.
Оспорената заповед и издадена от компетентен орган, при
спазване на съответната форма, процесуалния ред, материалния закон и целта на
закона. Не са налице основания за отмяната й, предвидени с чл. 146, т.1- 5 от АПК, поради което жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Страните
не са претендирали присъждане на сторени разноски в производството, поради
което съдът не следва да се произнася по дължимостта им, като те остават така както са сторени.
На
основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Т.П., ЕГН **********
срещу Заповед № Л-1153/31.03.2021 г. издадена от заместник - главен директор на
ГДИН, с която е наредено Н.Т.П., ЕГН ********** да бъде настанен в затвора град
Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: