№ 210
гр. С**, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С** в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря **и Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900296 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Д. С. А., действащ лично и със съгласието на майка си А. И. М.
твърди в исковата си молба, че е син на починалия вследствие на ПТП ** А.,
на 38 г. Изложени са обстоятелства, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е
настъпило ПТП на главен път І-5, км. 253+700 в землището на **, при което се
е движил л.а. „**“ с peг. № **, управляван от К. Н. К., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се
МПС л.а. „**“ с peг. №**, управляван от ** А.. В резултат на реализираното
ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. „**“ - ** А., както и телесни
повреди и смърт на повече от едно лица. Сочи се, че по случая е образувано
ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по
описа на ОП-С**, което към настоящия момент не е приключено. Твърди се,
че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К. К. нарушения на
правилата за движение по пътищата. Посочено е, че в конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди се, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите
общественоопасни последици - смъртта на ** А.. Посочва се, че за
увреждащия л.а. „**“ с peг. № **, с водач К. Н. К., има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” със З** обективирана в полица №
BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.
Излагат се аргументи, че по силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването
на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума
1
представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „** с писмо,
получено от застрахователя на 07.03.2023 г., към която са приложени всички
документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане
обезщетение. Счита се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за причинените неимуществени и имуществени
вреди на ищеца. Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал ** А., на 38
г., баща на ищеца. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни
увреждания. Починалият е бил деен, активен и в добро здравословно
състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно
за сина си. В деня на инцидента починалият е пътувал, за да присъства на
о.с.з. по водено дело във връзка с причинена смърт на сестра си при ПТП.
Сочи се, че Д. С. А. е син на загиналия ** А.. Твърди се, че ищецът
изключително тежко преживява смъртта на своя баща. Тя е била неочаквана и
съкрушителна за него. Връзката помежду им е била изключително силна,
изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. ** е бил опора на своя
син. Д. А. е растял с всеотдайните грижи на баща си, неговите съвети и
напътствия. ** е влагал много старание и любов в отглеждането на Д.,
осигурявал му е всичко, от което се нуждае, не го е лишавал от нищо. В
резултат на трагичния инцидент, обаче, ищецът губи моралната и физическата
подкрепа на баща си, тази, която винаги е имал и на която е разчитал.
Внезапната смърт на бащата - неочаквана и насилствена, е причинила на
ищеца неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и
към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на най -
близкия до него човек е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява
крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищеца.
Сочи се, че моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа смърт на ** А. ще го съпътстват през остатъка от
живота му. Твърди се, че независимо от изминалото време, болката от загубата
не утихва, в резултат, на което ищецът продължава да страда и скърби.
Изложено е, че при определяне обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на родител, следва да се обезщетят не само болките и
страданията, които децата към момента търпят, а и тези, които ще търпят в
бъдеще поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила. Сочи се, че детето
Д., освен, че е лишено изцяло от бащина обич и грижи, е лишено също и от
издръжка от баща си за целия си живот. За почти 1 година и 3 месеца до
навършване на пълнолетие, като се има предвид, че издръжка се дължи
месечно, а това са 15 месеца и при минимална издръжка от 200 лв. месечно,
съответно издръжката, от която детето е лишено е сума в размер на 3 000 лв.
Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия
следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат
на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото, като се излагат доводи по чл.432 от КЗ.
2
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените
искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗАД „** гр.
** да заплати на Д. С. А., чрез майка му А. И. М., обезщетение в размер на 26
000 лв., частичен иск от 200 000 лева, за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговия баща ** А., както и обезщетение в размер на 1000
лв., частичен иск от 3 000 лв., представляващи 15 месеца лишаване от
издръжка от баща, считано от датата на причинената смърт на баща му
29.11.2022 г., до навършване на пълнолетие на детето.
Претендира законната лихва върху сумите от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът ЗАД „** гр. ** оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във
връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че
произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно
поведение на водача на лек автомобил ** с peг. № **. Посочва се, че в
исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без
дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водачът и
какви правила за движение по пътищата е нарушил. Заявява, че липсват
каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К.. Отбелязва се,
че е представен единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на
противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил ** с peг. №
** ВА - К. К.. Според ответника, при липса на противоправно поведение на
водача, не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право.
Сочи се, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да
има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата,
извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Твърди се, че доколкото договорната отговорност на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е
налице и основание за ангажиране на отговорността на ЗАД „** във връзка с
предявения главен иск. Твърди, че произшествието е настъпило вследствие на
противоправно и виновно поведение на пострадалия ** А., като водач на л. а.
** с peг. № **. При условията на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване на произшествието от страна на пострадалия ** А., като водач
на л. а. ** с peг. № **. Твърди, че същият се е движил в нарушение на
правилата за движение по пътищата и със скорост, която е по-висока от
максимално разрешената за съответния пътен участък, поради което е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП и получените тежки и
несъвместими с живота увреждания. При условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване от страна пострадалия ** А., изразяващо се в
3
нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан, с което
поведение е допринесъл в изключително висока степен за получаването на по-
тежки по вид, степен и характер увреждания. Заявява, че в случай, че ** А. е
бил с поставен предпазен колан, то той не би получил тежките и
несъвместими с живота травми. Предвид възраженията по-горе, в случай, че
се приемат предявените от ищеца против *** искове за основателни, то моли
да се намалят определените размери на обезщетение с процент, съответстващ
на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, а именно 50%. Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените
като причинени на ищеца неимуществени вреди. Посочва, че не съществува
основание в закона, въз основа на което съдът да презюмира действително
претърпените неимуществени вреди. Твърди, че не са настъпили
претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и
страдания, то те не отговарят на степента и интензитета, твърдян от ищеца.
Излага съображения, съгласно чл. 51 ал. 2 и чл.52 от ЗЗД. Оспорва размера на
предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и
неоснователно завишен, в противоречие с принципа на справедливост по чл.
52 от ЗЗД. Счита, че претендираният размер на обезщетение не съответства на
твърдените в исковата молба като претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Оспорва по основание и размер и предявения иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от издръжка. Оспорва като неоснователни
акцесорните искове за присъждане на законна лихва за забава върху размерите
на обезщетенията, предвид неоснователността на главните искове. Оспорва
акцесорните искове и с оглед началната дата на периода, за който се
претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022 г. Заявява, че
ищецът не сочи основанието за претендирания период. Посочва, че
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба
на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Сочи се, че ищецът е предявил претенциите си за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди по реда на чл. 380 от КЗ, с молба от 07.03.2023 г., както е посочено в
исковата молба. Твърди, че към молбата не са представени документи,
обосноваващи основанието и размера на претенциите. Сочи, че предвид
липсата на доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, ** не е в
забава, поради което не дължи лихва за забава. Намира, че при условията на
евентуалност, предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за
периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователните
обезщетения, в случай на основателност на главните искове е 08.06.2023 г. -
датата, следваща изтичането на тримесечния срок по 496, ал. 1 от КЗ, с оглед
предявяване на претенциите по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя с
горепосочената молба от 07.03.2023 г.
Оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца, в
случай че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба №
1/2004 г. на ВАС. Претендира присъждане на направените по производството
съдебни и деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
4
По делото е постъпила допълнителна искова молба /молба/, с която
ищецът моли на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК да се обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а. „**“.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани. Счита, че неоснователно ответникът оспорва
механизма на процесното ПТП, вината и противоправното поведение на
водача на л.а. **“ К. К.. Заявява, че доколкото констативният протокол за ПТП
с пострадали лица е изготвен от органите на полицията, след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва е обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - датата па
настъпване на ПТП, участниците в него, мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобилите. По отношение вината и противоправността на
деянието се посочва, че към исковата молба са представени доказателства и са
направени доказателствени искания. Посочва също, че в гражданското право,
за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Оспорва
твърдението, че вина за ПТП има починалият. Заявява, че ответникът
неоснователно навежда възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия. Счита, че от представените писмени
доказателства не може да се направи извода, че той е извършил нарушения,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат. Счита, че не са налице основания за намаляване
размера на претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на
ответното дружество. Намира за неоснователно оспорването на настъпилите
за ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно-следствената връзка с
процесното ПТП. Посочва, че с исковата молба са направени доказателствени
искания - разпит на свидетели. Счита, че ответното дружество неоснователно
оспорва и настъпилите за ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи - издръжка. Намира, че неоснователно ответникът оспорва
размера на предявения иск. Счита, че същият е съобразен от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
ищеца, вследствие смъртта на неговия баща при процесното ПТП, а от друга
страна - броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за
2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. По
отношение претенцията за лихви за забава, посочва, че при деликт лихви за
забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Сочи, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Заявява, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ и
тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в
7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, което не
се оспорва от ответника, то за застрахователя възниква задължение за плащане
на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата
5
молба - 06.12.2022 г. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско /
адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от
ответника разноски.
По делото е постъпил допълнителен отговор на искова молба от
ответника, с който оспорва допълнителната искова молба изцяло по основание
и размер. Поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения и
оспорвания относно основателността и размера на предявените искове за
заплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, както и относно акцесорните искове за заплащане на
законна лихва за забава.
По повод оспореното възражение, свързано с механизма на процесното
ПТП, предвид липсата на доказателства за противоправно и виновно
поведение на водача на л. а. ** с peг. № ** ВА, заявява, че доказателствената
тежест за наличието на деликтна отговорност, съответно за отговорност на
застрахователя е изцяло върху ищцовата страна. Заявява, че действително,
съгласно презумпцията за вина при непозволено увреждане в чл. 45 от ЗЗД,
вината се предполага до доказване на противното, но основанието за
деликтната отговорност е осъществен фактически състав, включващ четири
кумулативни елемента, само един от които е вината - противоправно
поведение, вреда, причинна връзка и вина. Счита, че ищцовата страна при
условията на пълно и главно доказване следва да установи осъществяването
на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, за да
обоснове основателността на претенцията си. Сочи, че наличието на всички
тези елементи е обусловено от установяването по безспорен начин на
механизма на настъпилото ПТП, което е в тежест на ищеца. Поддържа и
твърди, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и
виновно поведение на починалия ** А., като водач на л. а. ** с peг. №**.
Прецизира и допълва възражението си в първоначалния отговор, като твърди,
че ** А., като водач на л. а. ** с peг. № ** е извършил забранени и
необезоп**и маневри в нарушение на Закона за движението по пътищата, с
което е причинил ПТП. Поддържа възражението си при условията на
евентуалност, за съпричиняване на ПТП от страна на ** А., като водач на л. а.
** с peг. № **. Предвид липсата на относими доказателства към настоящия
момент, моли да му бъде дадена възможност, след като се запознае с
материалите от наказателното производство, допълнително да прецизира
възраженията си. По повод изложеното в допълнителната искова молба,
заявява, че не оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на ** А., но поддържа възражението за
съпричиняване от страна на починалия поради нарушение на задължението за
ползване на обезопасителен колан като водач на л. а. ** с peг. № **, което е
направил с първоначалния отговор на исковата молба. Във връзка с
изложените в допълнителната искова молба доводи относно акцесорните
искове за заплащане на законна лихва за забава, уточнява, че визираната
разпоредба на чл. 429 ал. 3 от КЗ е неотносима, тъй като касае общата
застраховка „Гражданска отговорност“. Задължението на застрахователя по
6
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано
от специалната разпоредба на чл. 497 ал. 1 от КЗ. Посочва, че предвид същата,
в случай на основателност на главните искове, релевантната начална дата за
периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение е 08.06.2023 г. - датата, на която е изтекъл тримесечния срок по
496 ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ
пред застрахователя с молба от 07.03.2023 г. Прави възражение за
недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцовата
страна. Заявява, че е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Сочи, че в съдебната практика
категорично се поддържа, че възнаграждение по чл. 38 от ЗА се присъжда на
пълномощника адвокат, само при сключен със страната, която представлява,
договор за правна помощ с отбелязване, че представителството е поето при
тези условия. Твърди, че по настоящото дело такъв договор не е представян.
Сочи, че наличието на пълномощно прави упълномощаването по делото
надлежно, но на него не може да се основава присъждане на разноски по чл.
38 от ЗА, доколкото липсва такава уговорка с упълномощителя.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. на главен път 1-5, км. 253+700 в
землището на ** е настъпило ПТП между л.а. „**“ с peг. № **, управляван от
К. Н. К. и л.а. „**“ с per. № **, управляван от ** А..
В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на водача на л.а.
„**“ с per. № ** ** А..
Видно от представените по делото доказателства –удостоверение за
раждане на ищеца Д. С. А., изд. от Общ.Казанлък, както и от препис-
извлечение от акт за смърт на ** А., изд. от гр. Н.о,Общ.Н.о, ищецът е син на
починалия в резултат на ПТП ** А., водач на л.а. „**“ с per. №**. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника по делото и съдът ги е приел за
ненуждаещи се от доказване в доклада по делото, изготвен на осн.чл.146 ГПК.
Във връзка с описаното ПТП е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на
ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С**, което към
настоящия момент не е приключено.
Не се оспорва обстоятелството, че за л.а. „**“ с peг. № **, с водач К. Н.
К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З** обективирана
в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до
29.03.2023 г.
Ищецът е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди пред ЗАД „** с молба от 07.03.2023г.,
което се признава от ответника по делото. В законоустановения срок, а и към
настоящия момент застрахователят не е заплатил обезщетения на ищеца за
7
претърпените неимуществени и имуществени вреди, причинени от смъртта
на неговия баща ** А., причинена от гореописаното ПТП.
С оглед изясняване фактическите обстоятелства по делото са назначени
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и повторна
съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е оспорено в автотехническата й част от страна на ответника по
делото. Освен това, от обясненията на вещото лице – автоексперт в съдебно
заседание на 17.04.2024 г./л.208 от делото/ се установява, че при изчисленията
в заключението си автоекспертът е взел предвид обстоятелството, че в
багажника на л.а. ** към момента на ПТП са се намирали 300 кг. метал -мед.
Това обстоятелство не е безспорно по делото, като в официалните изготвени, с
оглед досъдебното производство, документи от ОД на МВР Ст.Загора липсват
данни за наличието на такъв товар в л.а. ** към момента на ПТП. Подобни
обстоятелства се сочат единствено от свидетелите по делото – св. К., водач на
л.а. „**“ с peг. № **, участник в ПТП и св.Д. С. И., пътник в същия автомобил,
чиито показания съдът намира за заинтересовани и пристрастни в тази им
част.
С оглед на изложеното, съдът намира тези твърдения за наличие на
300кг. товар /метал-мед/ в л.а. ** за недоказани.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не следва да
възприема заключението на първоначалната комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза в автотехническата й част, тъй като при
изготвянето й са използвани недостоверни данни. Поради това и експертизата
в тази й част не се коментира от съда в настоящото изложение.
От заключението на повторната автотехническа експертиза /л.253 –
л.300 от делото/ се установява следният механизъм на настъпване на ПТП:
На 29.11.2022 г., около 11:25 ч., по ПП 1-5 в посока от север на юг се е
движил л.а. ** с peг. **, управляван от К. Н. К.. До водача, на предна дясна
седалка е пътувал Д. И.. Било е светлата част на денонощието. Пътният
участък бил прав, с наклон на спускане 2° на юг. Времето било облачно и
дъждовно, а пътната настилка е била мокра. В същото време, по същия път и в
същата посока, пред него се е движил л.а. ** с peг. № 470 М 074, управляван
от ** А. и пътници: Г. И. - заемал предна дясна седалка, на средната седалка
са пътували Каде Алилова, ** А.а и ** А.а, а на задната седалка - ** А. и **.
+700
На километър 253, водачът на л.а. * е спрял на крайпътна отбивка, след
което е предприел маневрата „Завиване в обратна посока“. Водачът на л.а. ** е
възприел л.а. * като опасност за движението си и на разстояние 76,21 м е
завъртял кормилния кръг наляво, с намерението да предотврати удар между
двете МПС, като е навлязъл в източната пътната лента, предназначена за
насрещно движещите се ПС. Времето, за което л.а. ** изминава това
разстояние е 2,57 сек. Мястото на удара се намира на около 19,25 м южно от
ориентира т. Ор и на около 3,15 м - 4,75 м източно от западната граница на
платното за движение и заема част от двете пътни ленти. Видът на удара
между двата автомобила е страничен - кос. За л.а. ** ударът е настъпил в
8
предните му челни състави, а за л.а. * - в странична лява част, в областта на
предната и задната врата. След удара, л.а. ** е продължил движението си
напред и е напуснал платното за движение на югоизток. Установил се е в
покой с предните си състави, насочени на югоизток така, както е описан в
протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на удара, л.а. *
се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовата стр** и е
продължил движението си с предните си състави на югоизток. Напуснал е
платното за движение и се е установил в покой източно от него, с предните си
състави насочени на югоизток в непосредствена близост до л.а. **, вдясно от
него. В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. * и пътниците
** А.а и Каде Алилова. Другите пътници са получили различни по степен
телесни увреждания, като в резултат на уврежданията от ПТП, ** А. е починал
след няколко дни в болницата. Водачът на л.а. ** и пътникът до него също са
получили травматични увреждания. На двата автомобила са нанесени
материални щети.
Видно от експертизата, разрешената скорост в участъка, в който е
реализирано ПТП е 90 км/ч.
Автоекспертът е установил, че скоростта на движение на л.а. ** с peг. **,
управляван от К. Н. К., преди и по време на удара е около 106,56 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. * към момента на удара е била 15,30 км/ч.
Скоростта на л.а. * преди ПТП е нарастваща величина, от 0 км/ч до 15,30
км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. ** за скоростта му на движение със
скорост 106,56 км/ч е 112,97 м.
Опасната зона за спиране на л.а. ** при скорост на движение от 90 км/ч е
85,83 м.
Опасната зона за спиране на л.а. * за скоростта му на движение със
скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.
Видно от експертизата, преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. ** е
променил направлението си на движение наляво, спрямо първоначалното си
положение. Мястото на удара заема част и от двете пътни ленти. Установено е
от експертизата, че към момента на реакция на водача - въртене на кормилния
кръг наляво, л.а. ** се е намирал на разстояние от мястото на удара - 76,21 м,
като времето, необходимо на л.а. ** да измине разстоянието от момента на
реакция на водача с въртене на кормилния кръг наляво до мястото на удара е
2,57 сек.
В материалите, приложени по делото, има данни, че л.а. **, с peг. № **
се е движил в западната пътна лента на път 1-5 в посока от север на юг.
Водачът е напуснал платното за движение и е навлязъл в пътна отбивка,
намираща се вдясно и от там е предприел маневрата „Завиване в обратна
посока“. По делото са събрани противоречиви данни за това, дали водачът на
л.а. * е спрял преди да предприеме маневрата, поради което вещото лице е
направило анализ на пътната ситуация в два варианта:
- Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. *
предприема маневрата „Завиване в обратна посока, като потегля от
9
крайпътната отбивка;
- Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. * не спира
на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока в
движение, от нея.
В първата ситуация, при която водачът на л.а. * предприема маневрата
„Завиване в обратна посока, вещото лице е разгледало хипотеза в която л.а. *
потегля от крайпътната отбивка, от средата на пътната отбивка, един метър
преди да навлезе в пътната лента за движение на л.а. **. В тази пътна
ситуация към момента на потегляне на л.а. * от крайпътната отбивка, л.а. ** се
е намирал на разстояние 114,25 м от мястото на удара. Към момента на
навлизане на л.а. * в западната пътна лента на път 1-5, л.а. ** се е намирал на
разстояние 74 м от мястото на удара. Към момента на реакция на водача на л.а.
** с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. * е изминал от изходното си
положение разстояние 0,92 м, т.е. към момента на реакция на водача на л.а. **
с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. * се е намирал в крайпътната отбивка
и все още не е навлязъл западната пътна лента на път 1-5.
От получените резултати експертът прави извод, че водачът на л.а. ** е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, както със скоростта си
на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, като предприеме
аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. * от крайпътната отбивка,
тъй като опасната му зона за спиране и при двете скорости е по-малка от
разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.
Ако водачът на л.а.** предприеме аварийно спиране към момента на
навлизане на л.а. * от крайпътната отбивка в западната пътна лента на път 1-5,
той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при траекторията
му на движение наляво, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч,
така и със скорост от 90 км/ч, тъй като опасната му зона за спиране и при
двете скорости е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото
на удара към този момент.
Ако към момента въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а. ** е
предприел аварийно спиране и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се
разминали безопасно, като експертът е посочил, че този извод важи за всички
пътни ситуации.
Експертът е изследвал възможността на л.а. ** да премине зад л.а. *, ако
запази разположението си в западната пътна лента, без да предприема
намаляване на скоростта или спиране, като е установил, че в този случай, той
би могъл да премине зад л.а. *, но с дистанция, по-малка от безопасната. Ако
настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той би бил със
значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би настъпил в
задните леви състави на л.а. *, като в този случай механизмът на ПТП би бил
различен от реално настъпилия.
В пътна ситуация, при която автомобил * потегля от крайпътната
отбивка от позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път
1-5, до навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, л.а. ** се е намирал
10
на разстояние 100 м от мястото на удара. Към момента на реакция на водача на
л.а. ** с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. * е изминал от изходното си
положение разстояние 0,40 м. От това следва изводът, че водачът на л.а. ** е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с
максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно
спиране към момента на потегляне на л.а. * от крайпътната отбивка и
навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона
за спиране е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара към този момент.
Водачът на л.а. **, обаче е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при траекторията му на движение наляво, при скоростта му
на движение от 106,56 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента
на потегляне на л.а. * от крайпътната отбивка и навлизането му в западната
пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от
разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.
Изводът на автоексперта е, че ако водачът на л.а. ** запази
разположението на автомобила в своята пътна лента и предприеме
своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на л.а. * в
западната пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха
се разминали безопасно.
Изследвана е възможността на л.а. ** да премине зад л.а. *, ако запази
разположението си в западната пътна лента, без да предприема намаляване на
скоростта или спиране. В този случай, ако водачът на л.а. ** запази
разположението си в дясната част на западната пътна лента, но не предприеме
намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране, той би могъл да
премине зад л.а. *, но с дистанция, по-малка от безопасната. Според
експертизата, ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той
би бил със значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би
настъпил в задните леви състави на л.а. *, т.е. механизмът на ПТП би бил
различен от реално настъпилия.
Анализирана е възможността на водача на л.а. * да предотврати ПТП
при тази пътна ситуация, като изводът на вещото лице е, че водачът на л.а. * е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме
аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като
дължината на опасната зона за спиране на л.а. * е по-голяма от разстоянието,
което е изминал до мястото на удара по платното за движение.
Експертът е разгледал пътна ситуация, при която водачът на л.а. * не
спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна
посока“ в движение, от нея. В този случай, видно от направените в
експертизата изчисления, към момента на навлизане на л.а. * в западната
пътна лента на път 1-5, л.а., ** се е намирал на разстояние 50 м от мястото на
удара. Водачът на л.а. ** е реагирал, като е завъртял кормилния кръг наляво,
когато автомобилът се е намирал на разстояние 76,21 м от мястото на удара.
От получените резултати следва изводът, че водачът на л.а. ** е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при траекторията му на
11
движение наляво, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и
със скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на
навлизане на л.а. * от крайпътната отбивка в западната пътна лента на път 1-5
със скорост 15,30 км/ч, тъй като опасната му зона за спиране и при двете
скорости е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара л.а. ** към този момент.
Ако към момента на въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а.
** е предприел аварийно спиране към момента на въртене на кормилния кръг
наляво и запази разположението на автомобила в своята пътна лента, не би
настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.
Безопасната странична дистанция ДВ при скорост 106,56 км/ч е 0,76 м.
Ако водачът на л.а. ** запази разположението си в дясната част на
западната пътна лента, но не предприеме намаляване на скоростта на
движение или аварийно спиране, той би могъл да премине зад л.а. *, но с
дистанция, по-малка от безопасната. Ако настъпи удар между двете МПС при
тази ситуация, то той би бил със значително по-малка препокриваща площ
(най-много 0,21 м) и би настъпил в задните леви състави на л.а. *, т.е.
механизма на ПТП би бил различен от реално настъпилия.
Вещото лице посочва следните причини за настъпване на процесното
ПТП от техническа гледна точка:
- субективните действия на водача на л.а. **, който към момента на
възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране
и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята
(западната) пътната лента.
- субективните действия на водача на л.а. **, който непосредствено
преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за
конкретния пътен участък;
- субективните действия на водача на л.а. *, който е предприел маневрата
„Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението, посоката
и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на юг л.а. **.
Видно от експертизата, водачът на л.а. „**“ е имал възможност да не
допусне ПТП.
Ако се приеме вариант 1.1., при който л.а. * потегля от крайпътната
отбивка от средата на пътната отбивка, един метър преди да навлезе в пътната
лента за движение на л.а. **. (позиция № 1 от мащабна скица №3):
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от
90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а.
* от крайпътната отбивка, тъй като опасната му зона за спиране и при двете
скорости е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на
удара към този момент.
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
12
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
Ако се приеме вариант 1.2., при който л.а. * потегля от крайпътната
отбивка от позиция, в която е в непосредствена близост до западната пътна
лента на път 1-5 (мащабна скица № 4):
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако се е движил с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като
предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. * от
крайпътната отбивка и навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй
като опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието на което се е
намирал до мястото на удара към този момент.
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако запази разположението на автомобила в своята пътна лента и
предприеме своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на
л.а. * в западната пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата
автомобила и те биха се разминали безопасно.
- Водачът на л.а. ** е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
Ако се приеме вариант 2, при който водачът на л.а. * не спира на
крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в
движение, от нея - мащабна скица № 5:
- Водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на
кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята
пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те
биха се разминали безопасно.
В експертизата е изследвана техническата възможност водачът на л.а.
**, с peг. № ** да не допусне ПТП, като от резултатите, получени при
направените изчисления е видно, че водачът на л.а. * е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към
момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като дължината на опасната
зона за спиране на л.а. * е по-голяма от разстоянието, което е изминал до
мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. *
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
При вариант 1.2. - Автомобил * потегля от крайпътната отбивка от
позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5 –
(мащабна скица мащабна скица № 4) водачът на л.а. * е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към
момента на отклоняване на л.а. ** наляво, тъй като дължината на опасната
13
зона за спиране на л.а.* е по-голяма от разстоянието, което е изминал до
мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. *
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
При вариант 2. - Автомобил * не спира на крайпътната отбивка, а
предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея
(мащабна скица № 5), водачът на л.а. * е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към момента на
навлизането в западната пътна лента на път 1-5, тъй като дължината на
опасната зона за спиране на л.а. * е по-голяма от разстоянието, което е
изминал до мястото на удара по платното за движение.
При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. *
предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне
движещия се от север на юг л.а. **.
Видно от заключението на комплексната съдебно-автотехническа
експертиза в медицинската й част, която страните по делото не са оспорили и
която се възприема и от съда, при ПТП пострадалият водач на л.а.“**“ ** А. е
получил следните увреждания: счупване на ребра в лява гръдна половина,
счупване на гръдната кост, контузия на двата бели дроба, разкъсване на
десния бял дроб, контузия на дясното предсърдие на сърцето, разкъсване на
дъгата на аортата, набиране на кръв в двете плеврални кухини,
кръвонасядания по кожата на гръдния кош. Разкъсване на слезката,
кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек, кръвоизлив в
задкоремничното пространство в ляво, разкъсване на левия купол на
диафрагмата, набиране на кръв в коремната кухина. Счупване костите на
лявата предмишница. Разчленяване на лонното съчленение на таза.
Разкъсноконтузни рани на лявата очница и лявата очна ябълка. Охлузвания и
кръвонасядания на шията и долните крайници.
Експертът е категоричен, че причина за смъртта на А. е тежка съчетана
гръдна и коремна травми, несъвместими с живота.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото писмо от
Окръжна прокуратура -С** до З** ** А., водач на л.а. „*“ е неправоспособен
водач и същият не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено
от България. При огледа на местопроизшествието в л.а. „*“ е установено
гръцко свидетелство за управление на МПС. По ДП № 1228 зм 295/2022 г. е
назначена техническа експертиза, съгласно заключението на която
„Предоставеният за изследване документ – 1 бр. Свидетелство за управление
на МПС с № ********* на името на *** от Р.България с дата на раждане
01.10.1984 г., издадено от Р.Гърция представлява неистински документ за
управление на МПС.“
Във връзка с механизма на ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства.
14
Свидетелят К. Н. К., водач на участвалия в ПТП л.а. „** А8“, в
дадените от него показания посочва, че е пътувал от ** с л.а. „** А8“, след
селата е настъпило ПТП, извън населено място. Пред него се е движил
автомобил, който подал десен мигач и отбил в уширението в дясно спрямо
посоката на движение на двете превозни средства. Автомобилът не спрял
напълно в уширението. Подал десен мигач и в следващия момент без да
подава мигач се озовал в платното пред автомобила на св.К. и настъпило ПТП.
Свидетелят посочва, че превозвал отпадъчна мед с тегло 305 кг. Не може да
каже на какво разстояние се е движел автомобилът пред неговия автомобил и
какво е било разстоянието между двата автомобила. Този автомобил /л.а.*/
изцяло напуснал пътното платно и влязъл в отбивката за спиране. Той не
спрял напълно в уширението. След това, без да даде сигнал, че ще се включи,
влязъл в платното. Св.К. твърди, че не очаквал такава маневра и не успял да
реагира. Свидетелят посочва, че за него ударът бил челен, за другия
автомобил - странично ляво. Св. К. посочва, че се е движил със скорост 90-100
км/ч.
Свидетелят Д. С. И., пътник в л.а. ** 8, посочва, че е участвал в ПТП на
29.11.2022г. Пътували за **. Не помни кое е селото, след селото изскочил
автомобил на пътя и се блъснали. След селото пътят правел десен завой и
надолу бил прав. Пътното платно било с две пътни летни, по една лента за
всяка посока на движение. Пътували с **, управлявал К. К.. Свидетелят стоял
отпред в дясно. Имало добра видимост. Пред тях имало автомобил, срещу тях
нямало. Автомобилът пред тях влязъл в отбивката в дясно и направил обратен
завой.
Дал десен мигач, влязъл в отбивката и рязко завил на ляво. Не спрял
преди да навлезе в лентата, в която се движил л.а.**. Според свидетеля, л.а.**
се отбил в отбивката, движил се и направил обратен завой. Не може да каже
какво разстояние е изминал в отбивката преди да направи обратен завой.
Преди да навлезе в лентата този автомобил не подал ляв мигач. На 15-20 метра
пред тях този автомобил навлязъл в тяхното платно. Според свидетеля, К. не е
променял посоката си на движение преди да настъпи удара. Ударът настъпил в
тяхната пътна лента. Не може да каже под какъв ъгъл е бил автомобилът,
когото са ударили, но ударът е настъпил в лявата страна - предна лява врата и
задна. След удара и двата автомобила се отклонили в ляво. Напуснали пътното
платно. Автомобилът бил **. Автомобилите след удара, като спрели, били
долепени един за друг. К. след удара излязъл от автомобила, попитал
свидетеля как е, подал сигнал на 112, откопчал колана на свидетеля и отишъл
да помага на другите. Не може да каже кога са дошли полицаи и кой е дошъл.
Бил е в автомобила, бил заклещен от удара. Наложило се и двата автомобила
да бъдат разместени, за да могат да извадят хората от автомобила.
Свидетелят посочва, че му е известно, че другият шофьор нямал книжка.
Посочва, че това му е известно от мястото, от където е купен автомобилът.
Посочва, че книжката на водача на л.а. „**“ била фалшива. В ** 8 имало 305
кг мед – метал. С К. имали пунктове за отпадъци. Били тръгнали за ** да
носят медта за мостра. Там щели да я предават. Посочва, че след инцидента ги
взели линейките, не е виждал автомобила, не знае къде е, не знае къде е тази
15
мед. Автомобилът, с който катастрофирали е собственост на К. К..
Посочва, че тръгнали да носят товара от ** за **. Били заедно с К.. Тази
мед взели от фирма „** от **. Посочва, че за тази мед има документи.
Документалната част била взета от фирмата, откъдето е взета медта.
Документът не бил у свидетеля. Дали кантарна бележка на К.. Медта била
взета на консигнация, тя не била плащана. Свидетелят посочва, че всеки ден
стойността на медта се мени, тогава била около 2 000лв. Не може да каже в
момента на произшествието дали багажникът е бил отворен. След като
извадили свидетеля от автомобила, го качили в линейката. В автомобила
останали обувките му. Свидетелят посочва, че медта била качена предния ден.
Свидетелят е присъствал на товаренето, били с две коли. Качили я в неговия
багажник предния ден и останала в неговата кола. Медта била на тънки
косъмчета, фини. Тези фини косъмчета мед били сложени в пет чувала. Един
стандартен чувал можел да събере 150 кг мед. Към момента на удара ** се
движело успоредно на оста на пътя.
Свидетелят посочва, че преди да тръгнат, не е гледал колко чувала има в
колата, колата била клекнала. След инцидента не е виждал този товар.
Свидетелят посочва, че К. не е взимал товара.
Свидетелят посочва, че от влизането в селото започнали да се движат
след *а. Няма спомен къде видели *а за първи път на пътя. Вътре в селото се
движили с 50 км/ч, а извън него в ограничението - 80-85 км/ч. Свидетелят не
може да каже на какво разстояние са били, когато *а започнал да се отклонява
на дясно в отбивката.
Преди удара автомобил ** 8 се движел в дясната част на тяхната пътна
лента.
Свидетелят посочва, че взели мостра от метала и искали да видят дали
ще може да го продадат. Взели това количество, за да се изследва дали има
примеси в метала. Такава била уговорката, такова количество да се занесе.
Свидетелят посочва, че работят заедно с К.. Взимат метал от даден човек.
Имало работници, които натоварили метала в колата. Натоварили го следобед
на предния ден. Този метал бил претеглен, бил 305 кг. Свидетелят видял, като
теглили метала.
С „** уговорката била, да вземат от „** ** и да го занесат в **. С
управителя на дружеството се разбрали за метала. И двамата с К. били там.
Говорили с управителя на базата. Тогава Янко бил управител на базата. От
промишлена зона ** го взели. Свидетелят посочва, че не познава човека от **
и не може да каже къде точно в ** трябвало да закарат медта. Не познава
човека, не може да кажа коя е фирмата. Посочва, че и двамата с К. имат
пунктове за изкупуване на метали и работят заедно.
Свидет**та ** Г.а А.а е посочила, че е участвала в катастрофа през
2022г. Тръгнали за ** за делото на майка й от Н.о. Сбъркали пътя и ** се
обадил на **н. Не може да посочи на кое място сбъркали пътя. ** бил
шофьорът, той карал колата. Звъннал на **н. Първия път отбили на една
отбивка и там пуснал аварийните, обадил се на **н. **н казал да обръщат
колата и че ще ги чака. Изключил си телефона и го дал на баща й. Пуснал си
16
мигача, погледнал си огледалото, дали има кола на пътя, нямало нищо, дори
пътниците в колата също гледали, нямало коли. Тръгнал да прави обратен
завой и много силно идвала кола и от този момент свидет**та посочва, че не
помни какво е станало. Не помни кой й е помагал да излезе от колата. В колата
свидет**та седяла от дясната страна. В колата били седем човека. Тя била в
дясно след баща си. Всеки бил на собствена седалка от тези седем човека.
Свидет**та била на втория ред от дясната страна. Виждала таблото на
автомобила, виждала мигача, видяла, че водачът гледа в огледалото, нямало
нищо. Дори и пътниците се обръщали да гледат, нямало нищо.
Според свидет**та, спрели колата в отбивката. Той говорел по телефона
с **н пет, десет минути. Свидет**та не помни, дали от момента, в който е
подал мигач и тръгнал до момента на удара колата се е движила или е спирала
преди това. Не помни като спрели на тази отбивка, предната част на колата
накъде е сочела. Не помни дали от момента, в който ** потеглил и пуснал
мигача до момента на удара, колата е била постоянно в движение или е имало
спиране. Били в началото на пътя, той завил с колата, видели, че няма кола.
Във времето, в което били на отбивката нямало други коли. Гледали, че няма
коли. В последния момент, като започнал да върти колата, той си гледал,
нямало кола и свидет**та посочва, че не знае от къде дошла тази кола, много
силно идвала. После не знае какво е станало, била е в безсъзнание, не знае кой
я е извадил от колата. Като тръгнали от отбивката да правят обратен завой се
движели постоянно. Свидет**та посочва, че тя самата няма шофьорска
книжка. Преди това се била возила с този автомобил. Не знае дали друг път е
участвала в ПТП. Не знае какво значи ПТП. Посочва, че това е единствената
катастрофа, в която е участвала.
Свидет**та посочва, че не е имало втори път спиране. Тя била поставила
предпазен колан. И баща й бил с колан, другите не видяла. Свидет**та била в
болницата, там дошла в съзнание и там й казали, че е станала катастрофа. Не
знае на какво разстояние е възприела другия автомобил за първи път. Видяла
автомобила, не знае каква марка, видяла го много близо до тях, почти до тях
бил, когато го видяла. Дори не могли да кажат „а“, и настъпил удара. Не знае,
не помни как била разположена колата им на пътното платно към момента на
удара. ** тръгнал да прави обратен завой и тази кола ги ударила от лявата
страна. Преди удара видяла колата. Главата й била обърната към пътя на ляво
към посоката, от която дошла колата. Колата идвала много силно, свидет**та в
тази катастрофа изгубила брат си. Не знае, не помни дали шофьорът на
тяхната кола се е опитал да избяга от тази ситуация и да даде газ. Не знае, не
може да каже в каква посока били тръгнали с колата. Трябвало да направят
обратен завой, за да се върнат обратно. Отпред бил шофьорът, до него баща й.
На втория ред била свидет**та, зад баща си, до нея седяла Каде и от другата
страна била **. Каде била в средата, а в ляво седяла **. На третия ред имало
две седалки. На тях седели брат й и **, но не помни кой от коя страна седял.
Свидет**та посочва, че били тръгнали за делото на майка й в **. Не са
закъснявали за делото. Свидет**та посочва, че през деня пътували за **, било
светло, не валял дъжд, когато станала катастрофата. Преди да тръгнат от Н.о
валяло, но по време на катастрофата не валяло. Не помни дали колата им е
17
била с включени светлини. Не видяла и не знае дали другият автомобил, който
ги ударил, имал пуснати светлини. В средата на отбивката спрели и от там
тръгнали. Като тръгнал ** да завива трябвало бързо да обърне колата от
другата страна. Пътниците видели колата, от прав участък идвала. Не помни,
не може да каже дали колата е ускорявала след като потеглила. Завели я в
болницата, била в безсъзнание. Свидет**та посочва, че като излизали от
отбивката нямало кола. Колата изведнъж дошла много силно. Посочва, че знае
какво е мигач, чула го как работи. Не знае дали е дал ляв или десен мигач, но
чула звука на мигача.
Свидетелят Г. А. И., осъждан за шофиране в нетрезво състояние, с дело
като ищец срещу две застрахователни дружества, е посочил в показанията си,
че е бил малко пиян и му взели книжката, за това бил осъждан.
Посочва, че през м.ноември 2022 г. участвал в катастрофа. Тръгнали от
Н.о за **. Жена му *** имала дело и тръгнали за делото от Н.о. Минали от
С**. ** карал, баща му бил с тях. Две коли били, защото били десет човека.
Излезли от С** за **. Дядото останал зад тях, спрял да купува нещо от
магазин. После им се обадил по телефона. Видели една отбивка. Пътували към
Димитровград. Водачът бил **. Свидетелят седял отпред, отдясно до **. Отзад
била ** – дъщеря му. Тя стояла зад него от дясната страна. До нея стояла
Кадер в средата, в ляво стояла **. На третия ред зад ** стояла **, ** стоял зад
***, от дясната страна. ** объркал пътя и тръгнали към Димитровград.
Бащата на ** им се обадил. Те спрели на отбивката, защото чакали да дойде
**н, защото пътували с две коли. **н бил в другата кола. Казал „**е,
объркахте пътя. Трябва да се връщате.“ На отбивката стояли 10-15 минути,
говорили с **н по телефона. **н казал на ** да се връщат. Двигателят на
колата работел. ** тръгнал, огледал се, дал мигач. Нямало коли. Свидетелят
недоумява откъде излязъл водачът с **то, карал много силно - с 200 км/ч.,
според този свидетел. Почти да направят завоя, да навлязат в лявата страна на
платното и тази кола много силно дошла и ги ударила. Свидетелят бил в
безсъзнание, бил като умрял и чувал „Дайте помощ! Обадете се на линейки!“
и се събудил. Видял ** паднал на волана. Викал бабата - нямало я. На Кадер
викал „Каде! Каде!“ - нямало никой. Събудил се, дъщеря му **, викала „Татко,
добре ли си?“. Казал „Добре съм, ти добре ли си?, тя отговорила: „Болят ме
краката. Татко, изкарай ме от колата.“
Свидетелят излязъл и видял, че тримата са починали. Изкарал дъщеря си
на асфалта на 5-6 м на едно поле и видял ** и ** - те били на асфалта, паднали
на земята. Според свидетеля, ударът настъпил от лявата страна, в другата
лента за движение, те почти направили завоя, когато ги ударила другата кола,
която навлязла в тяхното платно. Ударът настъпил в насрещната лента. Преди
да направят обратен завой се огледали, и свидетелят също гледал. Нямало
никаква кола. Откъде излезла тази кола, не могли да разберат. На тяхната кола
имало счупени седалки, прозорци. Седалките на третия ред отзад били
счупени. На втория ред не знае какво се е случило, но *** била приклещена на
седалката. От багажника на **то нямало разпилени части. Свидетелят
отговаря, че след удара **то било ударено отпред, но свидетелят не видял
разпилени части или вещи. Отпред не видял дали има на **то разпилени
18
части, а отзад нямало. Багажникът му бил затворен. Ходил до **то отзад и
било отворено. Шофьорът на ** излязъл и клекнал до **то без да помага на
пострадалите в тяхната кола. На отбивката спряли с предната част на колата
към Димитровград. Не гасили двигателя. Потеглили първо направо и после
завили наляво. От потеглянето до момента на удара изминали 1-2 метра,
водачът им дал мигач, и свидетелят се оглеждал, защото жена му починала от
катастрофа преди три години и свидетелят се страхувал от коли, даже идвал
на делата в С** и пак се страхувал от колите. Когато ** потеглил, докато му
каже „**е, кола, блъскай на газта!“, да може да оправи колата по-бързо, да не
ги удари колата, **то ги ударило. Искал да каже „**е, натискай газта!“, за да
може да се изтеглят по-бързо и да не ги удари **то. Свидетелят посочва, че и
друг път е разпитван за този случай пред друг състав на съда. Казал и пред
другия състав на съда това, че докато каже „**е, блъскай газта!“, ги ударила
другата кола. Едновременно се случили нещата - в момента, в който
предупреждава, се случили нещата. Видял за първи път **то в момента, в
който ги ударило. **то влязло от лявата страна срещу тях. Искал да ги
заобиколи отпред. Ударило ги странично в предната лява част на автомобила,
до вратата от лявата страна. В предната лява врата ги ударил. Преминали
разделителната линия между двете платна, малко я преминали и ** ги
ударило. В момента на удара предната част на техния автомобил сочел към
полето, задницата сочела към отбивката. В момента на удара тяхната предна
част на автомобила била преминала бялата лента. **то било без фарове.
Докато го видят, **то ги ударило. Как станало, свидетелят твърди, че не
помни. Платното, по което се движили, имало маркировка „прекъсната
линия“. Имал право ** да прави завой. Преди да направи опит ** да направи
обратен завой, ** включил мигача. Свидетелят не може да каже с каква
скорост се движел автомобилът, докато правел обратен завой, защото не е
видял километража. Свидетелят посочва, че е от дясната страна и не може да
види километража. Мигачът се намира от лявата страна. Видял, че ** пуска
мигача. Свидетелят чул и звука на мигача.
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Иван Минчев Кънев, баща на А. И. М. и дядо на ищеца
твърди в показанията си, че ** А. му е бил зет двадесет и няколко години, но
се разделили с дъщеря му. А. и ** имали три деца- **, ** и Д.. ** била на 23г.,
** - на 18г. навършени и Д. на 16г. ** не учила, тя се оженила. Д. учил в гр. Н.о
в Професионално училище „** Редовно посещавал занимания. Свидетелят
твърди, че всеки ден се среща с внука си Д. и че му помага. Посочва, че не
помни точно коя година се разделили ** и дъщеря му. Преди 15-16 години се
разделили, защото ** била малка. Според свидетеля, ** и Д. били признати от
** като негови деца. ** не била призната от ** като негово дете. ** останала с
майка си А. и двете останали със свидетеля. Като се разделили, ** живеел с
майка си в квартал „Възраждане“ в Н.о, имали къща. Помагали на Д., и
свидетелят помагал, имали добри отношения. Свидетелят твърди, че като
дядо, питал дали баща им се грижи добре за децата. ** се грижел за децата си.
19
Били облечени, на училище ги изпращал. Бащата се грижел добре за тях.
Грижел се добре за Д.. Д. и ** били постоянно заедно. Когато се разделили, Д.
и ** останали при баща си, той се грижел за тях. ** останала при майка си,
която отишла при родителите си. ** се грижел за двете деца. ** се оженил,
имал едно дете момиче от тази жена. Според свидетеля, ** се женил няколко
пъти, но не знае имената на другите му деца. Дъщеря му не искала срещи със
**, затова купувала разни неща на децата и ги пращала чрез свидетеля и той
им ги носил. Майката се срещала по центъра или по улицата с ** и Д.,
говорили си. Поддържала отношения с децата.
Сега вече Д. отишъл при тях. ** останала в къщата на баща си, тя се
оженила. Д. го прибрала майка му. Направила му лична карта, живеел на
нейния адрес. Той не искал да учи. Свидетелят го притиснал да продължава.
Според свидетеля, ищецът е свикнал са баща си, но се приспособявал. Казвал,
че не може да свикне с това, че баща му починал, че му е трудно. Ищецът не
искал да учи след като починал баща му. Сега бил в 11 или 12 клас, свидетелят
не сочи със сигурност. Свидетелят го съветвал да продължи да учи. Според
свидетеля, ** и Д. до последно били заедно. ** е работил към общината, на
други места, изкарвал пари. Казвал, че е ходил няколко пъти по чужбина,
временно за три месеца. Според свидетеля, ** печелел хубави пари, не бил
търсил пари на заем. Грижел се сам за децата си. Според свидетеля, взимал
минималната заплата. Не се оплаквал да няма пари. ** и Д. ходели заедно за
риба. Имал един син и се грижел много за него, обичал го. Мачове гледали на
стадиона, излизали. Според свидетеля, откакто баща му и баба му починали,
Д. не бил добре. Плачел понякога. Според свидетеля, Д. бил на около три
години, когато ** и А. се развели. Останал при баща си, защото баща му го
искал. Казал, че ще вземе Д. и **. ** казал, че няма да си даде децата. Майка
му помагала много за отглеждането на децата.
Свидетелят Юлиян Сашев Атанасов посочва, че от 15-16 години се
познават със ** – бащата на Д.. Живеели на сто метра от дома на свидетеля,
били приятели. Постоянно идвал в село, често се виждали. Чул, че е станал
инцидент със **, че е катастрофирал. След инцидента, на третия, четвъртия
ден видял Д., той се разплакал, станало му много мъчно. Към настоящия
момент Д. не бил такъв, както преди, игрив. Утихнал, постоянно му се
плачело, като чуел тъжни песни. Сега Д. живеел в новата махала при майка си.
Ходел и в Н.о при сестра си. Майката на Д. живеела в новата махала в Н.о.
Понякога оставал при ** в Н.о. Свидетелят бил общински съветник и всеки
месец се събирали по сватби, рождени дни. С бащата на Д. били приятели,
били в едно село. Д. живял при баща си до последно. Д. бил при **, откакто се
разделил последният с жена си. Тогава Д. бил на две години и оттогава баща
му се грижел за него. ** бил в чужбина, пращал им пари. Когато ** бил в
чужбина, майката на ** /баба му/ гледала Д.. Д. учел в Н.о, бил в 10-ти клас. **
изкарвал 800 – 1000лв. на месец. Имало завод за дограма в Н.о и ** ходел да
работи там. Изкарвал за децата. Преди ходели за риба на язовир Жребчево. **
гледал Д., купувал му дрехи и други неща. Преди два, три дни видял Д., който
му казал, че не му е добре. Постоянно му е тъжно, не е както преди, имало
промяна при детето. Д. постоянно искал да види на баща си гроба. Имал един
20
чичо Юлиян, който ходел с него, не му се ходело сам.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и И. относно
наличието на товар в л.а. ** 8, шофиран от св. К.. Видно от представените по
делото доказателства – писмо до адв.К. по ДП №1228ЗМ-295/2022г. по описа
на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Ст.Загора и албум за оглед на
веществени доказателства л.а.** 8, рег.№** /л.326-л.332 от делото/, такъв
товар в багажника на л.а. ** не е установен. Твърденията за наличие на метали
от 503кг. –мед, не се подкрепят от други доказателства, събрани по делото.
Тъй като ищецът е бил непълнолетен към датата на образуване на
настоящото дело, съдът е изискал социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ и е призовавал дирекцията като заинтересована страна в
производството. Докладът е изготвен и приложен по делото след посещение в
дома, където живеят ищецът и неговата майка и след разговор с майката А. И.
М..
Според приложения доклад /л.138-139 от делото/, грижите за детето Д.
С. А. са поети изцяло от неговата майка, която среща морална и финансова
подкрепа от страна на своя съжител Иван А. Дяков. Според доклада, същите
полагат необходимите грижи за ищеца, задоволяват основните му жизнени
потребности, свързани с храна, облекло, подслон, здравни грижи при нужда и
са му осигурили сигурна и безопасна семейна среда на живот. Според
приложения доклад, ищецът живее в жилището на майка си в с.Нова Махала,
Общ.Н.о, като една от петте стаи е обособена като стая за него. Ищецът към
момента на изготвяне на социалния доклад /31.01.2024г./ е ученик в 10 клас на
Професионална гимназия „**гр.Н.о.
Според приложения доклад, между ищеца и неговата майка има силно
изградена емоционална връзка.Взаимоотношенията между членовете на
семейството са добри. Същите си помагат и подкрепят изцяло в отглеждането
и възпитанието на ищеца. Ищецът е споделил на социалните работници, че
много обича своята майка и че същата полага необходимите грижи за него.
Изводите на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ са, че за непълнолетния Д. С. А. се полагат необходимите грижи,
задоволяват се основните му жизнени потребности, свързани с храна, облекло,
подслон, здравни грижи при нужда. На същия е осигурена сигурна и безопасна
семейна среда на живот, в която той да живее сигурно и щастливо.
Видно от приложената служебна бележка изх.№184/25.04.2024г. на
Професионална гимназия „**гр.Н.о, през учебната 2021/2022г. ищецът е
започнал обучението си в дневна форма на обучение, специалност
„Електрообзавеждане на производството“ и към датата на издаване на
служебната бележка същият е в 10-ти клас.
Към настоящия момент ищецът е навършил пълнолатие.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
21
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. „**“ с peг. № **, с водач К. Н. К. със З** обективирано
в полица №BG/33/122000927131 и със срок на валидност от 29.03.2022 г. до
29.03.2023 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникване на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищецът е отправил до ответното дружество писмени застрахователни
претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, получени от З** като са образувани ликвидационни преписки
№30023000101 по повод ПТП от 29.11.2022г. /л.11 от делото/. В
законоустановения срок, а и към настоящия момент, застрахователят не е
заплатил претендираните обезщетения.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че скоростта на движение на л.а. ** с peг. **, управляван от К. Н.
К. преди и по време на удара е била около 106,56 км/ч. Скоростта на движение
на л.а. * към момента на удара е била 15,30 км/ч. Разрешената скорост в
участъка, в който е реализирано ПТП е 90 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. ** за скоростта му на движение със
скорост 106,56 км/ч е 112,97 м.
Опасната зона за спиране на л.а. ** при скорост на движение от 90 км/ч е
22
85,83 м.
Опасната зона за спиране на л.а. * за скоростта му на движение със
скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.
Според експертизата, преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. ** е
променил направлението си на движение наляво, спрямо първоначалното си
положение. Мястото на удара заемало част и от двете пътни ленти. Установено
е от автоексперта, че към момента на реакция на водача - въртене на
кормилния кръг наляво, л.а. ** се е намирал на разстояние от мястото на удара
- 76,21 м, като времето, необходимо на л.а. ** да измине разстоянието от
момента на реакция на водача с въртене на кормилния кръг наляво до мястото
на удара е 2,57 сек.
Видно от експертизата, техническите причини за настъпване на
процесното ПТП, посочени от вещото лице са:
- субективните действия на водача на л.а. **, който към момента на
възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране
и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята
(западната) пътната лента.
- субективните действия на водача на л.а. **, който непосредствено
преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за
конкретния пътен участък;
- субективните действия на водача на л.а. *, който е предприел маневрата
„Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението, посоката
и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на юг л.а. **.
Видно от експертизата, водачът на л.а. „**“ е имал възможност да не
допусне ПТП както при пътна ситуация, при която л.а. * потегля от
крайпътната отбивка от средата на пътната отбивка, един метър преди да
навлезе в пътната лента за движение на л.а. **, така и при ситуация, при която
л.а. * потегля от крайпътната отбивка от позиция, в която е в непосредствена
близост до западната пътна лента на път 1-5, а също и при вариант, при който
водачът на л.а. * не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата
„Завиване в обратна посока“ в движение, от нея.
Водачът на л.а. **, с peг. № ** е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП нито чрез предприемане на аварийно спиране към момента
на отклоняване на л.а. ** наляво при нито една от разгледаните пътни
ситуации.
ПТП, обаче не би настъпило, ако водачът на л.а. * предприеме маневрата
„Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг
л.а. **.
Следователно, от правна страна, допуснатите от водача на л.а. **, с peг.
** нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил л.а. **
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на ЗАД „** следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди
23
са доказани по основание.
Изводите на експертизата, обаче, са категорични, че процесното ПТП не
би настъпило, ако водачът на л.а. **, с peг. №** предприеме маневрата
„Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг
л.а. **.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. **, с peг.
№** ** А..
Относно размера на исковете за неимуществени и имуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Обезщетението следва да се определи към
датата на застрахователното събитие – 29.11.2022 г.
От съвкупната преценка на обсъдените гласни доказателства, съдът
приема за установено, че между ищеца и починалият при ПТП негов баща **
А. са съществували пълноценни взаимоотношения на обич и привързаност,
типична за отношенията родител-дете. Безспорно се установи по делото, че
родителите на ищеца са се разделили още докато същият е бил съвсем малък
2-3 годишен и от тогава до смъртта на баща си ищецът е живеел при него.
Баща му е полагал основните грижи по отглеждането и възпитанието му,
осигурявал е всичко необходимо за ищеца и сестра му **, изпращал ги е на
училище. Ищецът и баща му са били са в много близки отношения,
прекарвали са заедно свободното си време, според свидетелските показания,
обичали да бъдат заедно, да ходят заедно за риба, да ходят на мач. Ищецът
тежко преживял смъртта на баща си, променил се, не бил така весел, често
плачел.
Преживяната трагедия променила изцяло живота му – въпреки че живее
24
вече в дома на майка си, изпитва чувство на загуба, силна мъка и скръб, които
се отразяват върху цялостното му поведение. Скръбта по загубата на баща му
не е преодоляна и ще го съпътства и занапред.
Съдът отчита, че починалият ** А., баща на ищеца, е бил в
работоспособна възраст, бил е грижовен към децата си, и по-конкретно към
ищеца по делото. Съдебният състав отчита и възрастта на ищеца /към момента
на постановяване на настоящото решение е навършил 18 години/, но към
датата на смъртта на баща си ** А. ищецът е бил на 15 години и 8 мес. –
възраст, в която се нуждае от моралната, емоционална и финансова подкрепа
на родител и в лицето на баща си е имал тази подкрепа.
Преценявайки конкретните обстоятелства за случая - отношенията
между починалия ** А. и ищеца, болезненото преживяване на загубата на
починалия баща, начина на настъпване на смъртта, шокът, който безспорно
ищецът е преживял, научавайки трагичната вест, както и икономическите
условия в страната към датата на процесното произшествие, намиращи
отражение и в нивата на застрахователно покритие, настоящият състав
намира, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
от ищеца e в общ размер на 160 000 лв. Искът е предявен като частичен за
сумата 160 000лв., като частичен от 200 000лв., но съдът приема, че искът в
общ размер на 160 000лв. е основателен, като над сумата 160 000 лв. до общия
предявен размер от 200 000лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на иска за имуществени вреди съдът счита, че същият е
основателен за сумата 3 000лв. Искът се претендира за дължима финансова
издръжка на ищеца, който към датата на смъртта на баща си е бил на 15г. и
8мес., т.е. до навършване на 18 г./пълнолетие/ и завършване на 11 клас /като
липсват данни към момента ищецът да е все още учащ се / са оставали 2г. и
4месеца. или 28 месеца. За този период от време ищецът е претендирал,
поради загубата на бащата, който е осигурявал грижата и издръжката на
ищеца, загубена месечна издръжка с общ размер на 3000лв. или по 107,14лв.
на месец, т.е. 28 месеца по 107,14лв. месечна издръжка. Съдът счита, че с
оглед възрастта на ищеца и икономическото състояние в страната,
предявеният иск от 3 000лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени от смъртта на баща му ** А. за периода от 29.11.2022г. до
навършване на пълнолетието на ищеца, се явява основателен в посочения
размер.
По възражението за съпричиняване съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението
за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
25
следва да прецени дали конкретните, установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяване
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От страна на ответното дружество е направено възражение, че вината за
настъпилото ПТП е изцяло на водача на л.а. **, с peг. №** ** А., който поради
виновното си поведение, според ответника, е причинил процесното ПТП.
Ответникът е направил възражение и за съпричиняване, изразяващо се в
неправомерно поведение от страна на починалия в резултат на ПТП ** А.,
който е предприел обратен завой, без да се съобрази с движещия се л.а. ** 8.
От заключението на повторната съдебно- автотехническа експертиза,
която настоящият състав на съда възприема, се установява по категоричен
начин, че техническите причини за настъпване на процесното ПТП, са:
- субективните действия на водача на л.а. **, който към момента на
възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране
и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята
(западната) пътната лента.
- субективните действия на водача на л.а. **, който непосредствено
преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за
конкретния пътен участък;
- субективните действия на водача на л.а. **, с peг. №**, който е
предприел маневрата „Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на приближаващия се в
посока от север на юг л.а. **.
Следователно, от правна страна, допуснатите от водача на л.а. **, с peг.
** нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Изводите на експертизата, обаче, са категорични, че процесното ПТП не
би настъпило, ако водачът на л.а. **, с peг. №** преди да предприеме
маневрата „Завиване в обратна посока“, беше пропуснал движещия се от
север на юг л.а. **.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая възражението за
съпричиняване от страна на водача на л.а. **, с peг. № ** е основателно и
доказано. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а. **, с peг. №** ** А., което настоящият състав на съда счита, че е
50 %. Този процент съпричиняване следва да бъде зачетен от съда при
определяне размера на претендираните от ищеца вреди – неимуществени и
имуществени.
Тъй като настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца e в размер на 160 000 лв., то
след зачитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и починал при ПТП водач на л.а. **, с peг. №** съдът приема, че
26
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
смъртта на баща му ** А. в размер на 80 000лв. В този размер искът за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен.
Както беше посочено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед
възрастта на ищеца и икономическото състояние в страната, предявеният иск
от 3 000лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
смъртта на баща му ** А. за периода от 29.11.2022г. до навършване на
пълнолетието на ищеца, се явява основателен в посочения размер. След
зачитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и починал при ПТП водач на л.а. **, с peг. №** съдът приема, че
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 1 500лв. В този размер искът за претърпени
имуществени вреди следва да бъде уважен.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от 06.12.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата. По делото е представено уведомление
от К. Н. К., от което се установява, че на 08.12.2022 г. същият е уведомил ЗАД
„** за настъпилото ПТП, като това е и датата, от която следва да се присъди
законната лихва върху двете обезщетения на ищеца.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал. 2
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по
чл.101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е
задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва
да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал.2, т. 5
НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на
27
извършената работа и размера на защитения интерес.
В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадало
лица към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на
автомобилистите" за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди при ПТП. Направени са възражения на ответника за
съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл.52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл.
за експертиза, повторна експертиза, разпит на свидетели, очна ставка, които
по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела.
Действително се касае до обективно съединени искове, като фактическите
обстоятелства, на които се основават, са едни и същи.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическа и правна
сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищеца от адв. К.,
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 9 000 лв.
с ДДС общо. За иска за неимуществени вреди, уважен от съда в размер на
80 000лв., дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 8460лв. с ДДС
на осн.чл.71 ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а за иска за имуществени вреди, уважен от съда в размер на
1 500лв., дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 540лв. с ДДС на
осн.чл.7, ал.2,т.2 от същата наредба. Или общият размер на дължимото от
ответника адвокатско възнаграждение, съобразно цената на двата иска, е в
размер на 9 000лв. с вкл.ДДС, тъй като адв.К., видно от данните по делото е
регистрирана по ДДС.
С оглед изхода на делото, ЗАД „** следва да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
в размер на 9 000лв.с вкл.ДДС.
Видно от данните по делото, ЗАД „** е направило разноски по делото в
размер на 3 165лв. общо. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да заплати направените от дружеството разноски по делото в размер
на 1 582,50 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗАД „** следва да бъде
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 3 260 лв., съобразно цената на уважените искове.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З** гр. **, **, ЕИК ** да заплати на Д. С. А., с ЕГН
**********, с адрес: ****, съдебен адрес : **, чрез адв.П. К. сумата
80 000лв./осемдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща ** А.,
починал в резултат на ПТП от 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху
28
сумата, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80 000 лв. до
претендирания размер от 160 000 лв., предявен като частичен от 200 000лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА З** гр. **, **, ЕИК ** да заплати на Д. С. А., с ЕГН
**********, с адрес: ****, съдебен адрес : **, чрез адв.П. К. сумата 1 500лв.
/хиляда и петстотин лв./, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка в резултат на
смъртта на неговия баща ** А., починал в резултат на ПТП от 29.11.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1 500 лв. до претендирания размер от 3 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З** гр. **, **, ЕИК ** да заплати на адвокат П. К. САК
сумата 9 000лв. с вкл. ДДС /девет хиляди лева/ – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца Д. С. А.,
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д. С. А., с ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: **,
чрез адв.П. К. да заплати на З** гр. **, **, ЕИК ** направените разноски по
делото в размер на 1 582,50 лв./хиляда петстотин осемдесет и два лв. и
50ст./, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З** гр. **, **, ЕИК ** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата 3 260 лв. /три хиляди двеста и шейсет
лв./, съобразно цената на уважените искове за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред **ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Съдия при Окръжен съд – С**: _______________________
29