Решение по дело №2547/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260145
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530102547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   260145              Година   29.09.2020              Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети септември                                                                                      Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2547 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

 

Ищцата Н.Ж.Д., като - и законен представител на малолетното дете П.Д.Д., твърди в исковата си молба, че с решението по гр.д. № 605/2019 г. на Районен съд С., бил прекратен по взаимно съгласие гражданският й брак с ответника, който бил осъден да заплаща на детето им ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от влизане на решението в сила, със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Детето се отглеждало изключително и само от нея. Всички негови нужди за храна, отопление, облекло, разходите за обучение, учебни помагала, рождени дни, ежедневни разходи, екскурзии, летни и зимни почивки, се поемали изцяло от нея. Детето било -. Било будно и любознателно. Имало отличен успех. Тя имала сключено трудово правоотношение с фирма - и получавала МРЗ в размер на 610 лева. Нямала други допълнителни доходи. Независимо че с ответника не били семейство, спрямо общото им дете продължавал да действа принципа за равенството между тях, що се отнасяло до средствата, необходими за отглеждането и възпитанието му. Родителското задължение за издръжка било безусловно по своя характер. Всеки родител имал първостепенна отговорност да осигури в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето му. Ответникът бил трудоспособен, но нямала информация дали и къде работел. Били налице предпоставките за увеличаване размера на присъдената издръжка съобразно чл. 150 СК. Искането е да се увеличи размера на присъдената издръжка на малолетното на страните дете с решението по гр.д. № 605/2019 г. на Старозагорския районен съд, като се осъди ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова - и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба в съда на 16.07.2020 г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира разноски.

 

          Ответникът Д.С.Д. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена писмена защита.

 

Д. С., редовно призована, представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          Малолетното дете на страните е родено на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст -(л. 3). Негови родители са страните по делото. Сключеният от тях на - г. граждански брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с влязлото в сила на 15.03.2019 г. решение по приложеното гр.д. № 605 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК, с което на ищцата са били предоставени за упражняване родителските права върху малолетното им дете, а ответникът е бил осъден да му заплаща чрез нея ежемесечна издръжка в размер на 160 лева, считано от влизане в сила на решението на 15.03.2019 г., със законната лихва върху всяка просрочена вноска (л. 3).

 

          От датата на присъждането на тази издръжка до приключване на съдебното дирене по делото е изминал период от време от повече от една година и шест месеца. През същият е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението на размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на посочената издръжка е била 560 лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е 610 лева (ПМС № 350/19.12.2019 г.). Въпреки неоснователните доводи за противното на ответника, за посочения период, и нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното им с ищцата дете несъмнено е нараснала трайно и съществено. Не само с нарастването на възрастта му. Но и с оглед установените по делото обстоятелства, че същото е вече ученик в - клас в ОУ „**“ в С., видно от социалния доклад и представеното от ищцата удостоверение (л. 6), за което несъмнено са необходими парични средства за закупуване на учебници, полагала и униформа,  а видно от показанията на свидетелката К., които в тази им част съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства, ищцата възнамерява да възобнови и посещаваните от това дете на страните през предходната година уроци по -, таксата за които е 50 лева месечно, както и да посещава частни уроци по -, за което също са необходими парични средства (л. 51).

 

Съдът не кредитира в останалата им част показанията на тази свидетелка, че нямало държавна занималня за учениците от - клас и поради това ищцата искала детето на страните да посещава частна занималня, която посещавало лятото, когато била на работа, за която таксата била 90 лева седмично (защото в тази им част показанията й противоречат на чл. 102, ал. 2 от ЗПУО, според който, училището организира целодневна организация на учебния ден и за учениците от - клас, при желание на родителите и съобразно възможностите си), че детето нямало таблет и поради това по време на извънредното положение било принудено да използва телефона си за онлайн обучение (защото в тази им част показанията й противоречат на социалния доклад, от който е видно, че детето на страните има и таблет – л. 46), както и че в началото на пандемията ищцата поискала, но ответникът отказал да даде на детето им един от компютрите си (защото в тази им част показанията й са изолирани и не са непосредствени, а почиват само на разказаното й от ищцата по делото - чл. 172 ГПК). 

 

А тези установени по делото горепосочени обстоятелства, въпреки неоснователните доводи за противното на ответника, са достатъчно основание съдът да намери, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на това му дете е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на същата при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС № 5/1970 г.).

 

В случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че е ученик и нуждите му от посещения на посочените извънкласни занимания. А възможностите на родителите му да му осигуряват такава, съдът определи според техните доходи, имотно състояние, квалификация и работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока са обаче обстоятелствата, дали и какви удръжки се правят от доходите им, и дали и какви други разходи за данъци, такси, ел.енергия, вода, телефон, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси, кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях кредити, заеми, наеми, плащане на потребителски сметки и прочие, не могат да се противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на делото са и доводите на ответника и представените в тяхна подкрепа доказателства и твърденията му пред социалните работници, че поради обстоятелството, че бил само - на посочения в социалния доклад - на своята -, не получавал трудово или друго възнаграждение за тази си или за друга дейност, а разчитал само на финансова подкрепа от своите родители (л. 46), защото в задължителната си практика ВКС приема, че не се освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители (какъвто несъмнено е ответника), които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители, роднини или съпрузи (т. 12 от ППВС № 5/1970 г.). Без правно значение за изхода на делото са и твърдените от ответника в отговора му обстоятелства и представени в тяхна подкрепа със същия писмени доказателства, поради което и съдът не ги обсъжда в настоящото решение, за заплащани от него сметки за мобилния телефон на детето, закупувани му дрехи, книги и други, защото те са относими само към погасяването в натура на задължението му за издръжка на това му дете, а не за наличието на трайно и съществено изменение на нуждите му от такава и възможностите на дължащите му я родители да му я осигуряват, а само последните са от значение за настоящото дело (чл. 150 СК).    

 

Поради това съдът взе предвид, че за разлика от ищцата, която няма и друго ненавършило пълнолетие дете, на което да е безусловно задължена да осигурява издръжка, ответникът има родено в хода на делото на - г. и друго малолетно дете, видно от социалния доклад (л. 45), на което също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От съвкупната преценка на социалния доклад и представеното от ищцата удостоверение за доходите й се установява, че същата има - образование и работи по безсрочно трудово правоотношение като - във -, от което правоотношение е получила за периода от юли 2019 г. до юни 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 7020 лева или - месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 585 лева, като по делото същата не е представила декларация за СИС, в която да декларира дали получава и други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и дали притежава имоти и МПС (л. 5 и 45). От социалния доклад обаче е видно, че притежава закупено с ипотечен кредит жилище в С. (л. 46). От социалния доклад се установява още, че ответникът има - образование и работи като - на посочения в същия доклад -, но в отговора, пред изготвилите доклада социални работници и представената декларация за СИС твърди, че не получава за това никакво възнаграждение, като няма никакво имущество и доходи, а получавал само финансова подкрепа от своите родители, която не е посочил и разчитал на спестени пари от продадени земеделски земи, които също не е декларирал в декларацията си за СИС (л. 29 и 46). По делото обаче няма и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена работоспособност. Тъкмо напротив. От социалния доклад е видно, че работи като - на посочения - на своята -. При това положение възможностите му следва да се преценяват с оглед -месечния осигурителен доход за страната на трудоспособния български гражданин, който за юли 2020 г. е 1058.71 лева по данни на НСИ, публикувани в интернет. Ето защо съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното, същият разполага с възможности да осигурява издръжка на своя малолетен син, в границите на дължимата се от него такава, обусловени от нуждите на този му син, тъй като е работоспособен и работи (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното на страните дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, и обстоятелствата, че е ученик и горепосочените извънкласни форми на обучение, е необходима и достатъчна общо сумата от 432 лева месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелствата, че има - образование и друго малолетно дете, като е работоспособен и работи, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си малолетно дете в искания с исковата молба размер от 250 лева месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото му дете общо 432 лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова -, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение, предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете на страните издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, така, както е предявен, като увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК).

 

Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се за същото такава в размер на 129.60 лева, върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищцата разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение от 150 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото ответникът няма право да му бъдат присъдени разноски, а и той не е поискал присъждането им (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 02.10.2020 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 605 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща по банкова сметка ***: ***, на малолетното си дете П.Д.Д., с ЕГН **********, чрез неговата - и законен представител Н.Ж.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 16.07.2020 г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

ОСЪЖДА Д.С.Д. с п.с., да заплати на Н.Ж.Д. с п.с., сумата от 150 лева за разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 129.60 лева за дължима се за производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 02.10.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: