№ 157
гр. Русе, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500209 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: *********- гр.София, е обжалвала
решението на Районен съд-Русе по гр. д. № 5699/2020 г., с което на основание чл. 422 ГПК е
уважен предявеният против нея иск. Излага доводи за неправилност на решението и иска
същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира
разноските по делото.
Ответникът по жалбата "Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: *********
взема становище за нейната неоснователност.Моли решението на РРС съд да бъде
потвърдено, претендира разноски.
В първоинстанционното производство, като трети лица помагачи на страната на
ответника са конституирани „Хидрострой“ АД- гр. София, ЕИК ********* и
„Пътинженеринг“ АД- гр. Русе, ЕИК *********, които считат жалбата за изцяло
основателна.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от страна по
спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ЗК
„Лев Инс“ АД против Агенция “Пътна Инфраструктура”, с която е предявен иск по чл.422
ГПК да се признае за установено, че ответника дължи заплащане на сумата от 236.64 лв. –
1
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи за причинени
имуществени вреди по застраховка „Каско“, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
10.12.2018 г. поради неизправност на републикански път, както и мораторна лихва.
Въззивният съд споделя установената от РРС фактическа обстановка, в частта, в която е
прието, че на 10.12.2018г. е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген”, модел „Туран” с
рег.№ *** собственост и управляван от М.Н на КПП – Дунав мост към РБългария е
преминал през несигнализирано и необезопасено препятствие на лявото пътното платно –
дупка, в резултат, на което, на автомобила са били причинени материални щети – увредени
предна лява и задна лява гуми. В протокола за ПТП изрично е посочено че процесният
автомобил е навлязъл в несигнализирано препядствие/дупка/, както и че произшествието е
настъпило около 07,20 часа на 10.12.2018г. Няма спор и че на 23.02.2018г. е бил сключен
договор за застраховка „Каско“ за л.а. „Фолксваген”, модел „Туран” с рег.№ *** между
собственика му М.Н и ищцовото дружество с действие на застраховката от 24.02.2018г. до
23.02.2019г. Пред „Лев Инс" АД е била депозирано уведомление, че на 10.12.2018г. по
Дунав мост, с процесния л.а. е настъпило ПТП, като автомобилът попаднал в дупка и били
увредени предна и задна гуми и джанти. След извършен оглед и оценка на щетите по
автомобила, с платежно нареждане от 17.02.2018г. застрахователното дружество изплатило
на собственика на л.а. сумата от 226.64 лв.Безспорно е и че ликвидационни разходи
възлизат на сумата от 10.00лв.
По силата на чл.30 ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура“ е вменено задължението да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища, какъвто е и процесният път.
Предвид установените фактически положения, въззивният съд приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа или да обезопаси пътната
неравност /дупка/, вследствие на която е настъпил инцидентът. Наличието на неизправност
по пътя се установява както от писмените доказателства – протокол за ПТП, така и от
автотехническата експертиза. Механизмът на произшествието и причинените вреди се
установяват от посочения протокол за ПТП и заключенията на вещото лице. То изнася и
данни за пазарната стойност на вредите. По делото няма доказателства въз основа на които
да се приеме, че е налице виновно поведение на ищеца, като водач на увредения автомобил,
което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Не се установява да е управлявал
автомобила с превишена или несъобразена с метеорологичните условия скорост, да е имал
възможност да избегне преминаването през неравността, или да е допуснал каквото и да е
нарушение на правилата за движение по пътищата, за да бъде прието, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради виновното му поведение или той да е допринесъл за това, в който
смисъл направеното от ответника възражение е неоснователно. Освен това, съгласно
трайната практика на ВКС, съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
2
като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. При липса на доказан принос на Н/какъвто е настоящия случай/ и то
при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
По изложените съображения и на посоченото основание ответникът следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, заплатени на
увредения по силата на сключена застраховка „Каско“, тъй като с виновното си бездействие
жалбоподателят е създал предпоставки за настъпването му.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че е възложил задълженията по
поддръжката на пътя на трето лице и съответно агенцията не носи отговорност.
Отговорността за поддръжката на пътя е на Агенция "Пътна инфраструктура" и агенцията не
може да се освободи от нея, като я прехвърли. Правоотношенията между ответника и лицата
на които е възложил поддръжката на пътя са самостоятелни и не влияят на отговорността на
Агенция "Пътна инфраструктура" за задълженията, които са й възложени със закон.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен и правилно е уважен от
районния съд.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се възложат разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260657 от 17.12.2021г., постановено по гр. д. №
5699/2020 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: *********- гр.София да заплати
на "Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК: *********- гр. София сумата от 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника Агенция “Пътна Инфраструктура”, Булстат: *********- „Хидрострой“ АД- гр.
София, ЕИК ********* и „Пътинженеринг“ АД- гр. Русе, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3