№ 568
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело №
20251800500902 по описа за 2025 година
С Решение № 75/27.02.2025г., постановено по гр.д. № 115 по описа РС-
гр. Ботевград за 2024 г., поправено с Решение № 243/01.07.2025г. по същото
дело, е изменен размерът на присъдената със съдебна спогодба по гр. д. №
1453/2015 г. на РС – гр. Ботевград издръжка, която П. И. И. с ЕГН **********
да заплаща на дъщеря си Д. П. И. с ЕГН **********, като размерът й е
увеличен от 170 лв. на 350 лв. месечно, считано от 04.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна
причина за прекратяване или изменение на издръжката, а искът по чл. 150 от
СК е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 600 лв. месечно.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Д. П. И. срещу
горното решение в отхвърлителната му част, като го счита за неправилно,
необосновано и тенденциозно. Оспорва мотивите на районния съд. Твърди, че
същият целенасочено не бил разгледал обстоятелството, че бащата по никакъв
начин не участва в отглеждане на детето и не е изпълнявал никога
определеният му от съда родителски контакт, както и не полага никакви грижи
за детето, като няма признаци, това да се промени в бъдеще. Развива
съображения, че размерът на дължимата издръжка се определя като се вземат
предвид възрастта на детето, разходите за облекло и храна и потребностите му
въобще, съгласно Решение № 1039/14.07.2008 г. по гр. д. № 459/2008 г. и т. 7 от
ППВС № 51970г. Подчертава, че издръжката трябва да бъде разпределена
между двамата родители съобразно възможностите им, като при това се имат
предвид и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.
Подчертава установената по делото негова извънучилищна ангажираност и
изчислява необходимите разходи за това. Намира, че съдът неправилно не се
1
бил съобрази с възрастта и потребностите й, нито с възможностите на нейния
баща. Неправилно не били кредитирани представените от ищцата касови
бонове и извлечения по банкови сметки, тъй като всички отразени в тях
разходи били за покриване на нейните нужди - дрехи козметика и др.
Подчертава, че е важно, детето да живее така, както би живяло без да се е
случила раздялата между родителите му, а всеки от тях е длъжен да поеме
своята част от отговорността. Счита за ноторен факта, че е в период на активен
растеж и се налага често закупуване на дрехи и обувки на значителна
стойност, както и че ежедневно има разходи, изискващи джобни средства за
училище и за поддържане на социален живот. Изтъква, че разходите й за
учебници и помагала ежегодно са на значителна стойност, а възрастта й
предполага активен социален живот. Намира, че при съобразяване с тези
фактори (нужди за храна, битови разходи, облекло, дневни, джобни средства,
извънкласни форми на обучение, здравни и образователни потребности,
развлечения в рамките на обичайното за възрастта) съдът е следвало да
определи месечна издръжка в много по голям размер. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи предявения
иск за изменение на издръжката в пълен размер от 600 лв. Претендира
разноски.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия, и в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който я оспорва и моли съда да я
остави без уважение. Счита за неоснователно изложеното в нея твърдение, че
определената от съда издръжка не съответствала на нуждите на ищцата.
Споделя мотивите на районния съд, основани на задължителната съдебна
пракитка, обективирана в ППВС № 5 от 16.11.1970г. Подчертава, че
издръжката не следва да включва извънредни, инцидентни разходи, като
еднократното закупуване на скъпи вещи (напр. лаптоп), нито допълнителни
разходи на детето, извън тези за неговото здраве, за осигуряване на прехрана,
за поддържане на нормални жилищно - битови условия и за обучение. Счита,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са неотносими
към правния спор, тъй като касаят закупени артикули, несвързани със
задоволяване нуждите на непълнолетната ищца (бижута, органайзери за
бижута, калъфи за телефони - няколко броя, мъжко облекло, иноксови тави и
др.). Оспорва наложителността на разходите за допълнителното обучение по
математика и български език. Акцентира върху заплащането на разходи за
другото си дете. Навежда довод за съизмеримост между доходите на двамата
родители. Намира, че изводите на съда са съобразени с данните на НСИ за
последното тримесечие на 2024 г., практиката на българските съдилища,
официалните статистически данни и събраните доказателства по делото.
Оспорва релевантността на обстоятелството, че не бил участвал в
отглеждането на детето и не се изпълнявал режима на лични отношения, като
го счита за неотносимо към въпроса за издръжката. Изтъква, че въпреки това е
заплащал винаги редовно и в срок дължимата издръжка, вкл. в увеличения й
размер от 350 лева, въпреки че решението не е влязло в законна сила.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се
явява. Представлява се от адв. Симеонова, която оспорва отговора, поддържа
жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение по изложените
в нея съображения. Счита, че събраните доказателства доказват размера на
издръжката и възможностите на бащата. Намира, че той има дълг и
възможност да се грижи не само за едното от децата си. Моли да бъде взето
предвид, че той се е дезинтересирал от нея и не осъществява никакъв контакт.
2
Обосновава размера на нуждите си. Моли съда да уважи жалба. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и
съдействие.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се явява
лично и с адв. Д., който оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли
съда да остави в сила обжалваното решение, а подадената въззивна жалба -
без уважение. Препраща към съображенията, изложени в писмения отговор.
Поддържа направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Счита за неотносим поставеният от насрещната страна
въпрос за личните контакти на доверителя му с детето, което вече е и
навършило пълнолетие. Намира, че обжалваното решение е съобразно с
доказателствата по делото и с разпоредбите на Семейния кодекс, като моли
съда да го остави в сила. Не претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и пълно в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция като писмени
доказателства по делото са били приети представените документи от страна на
жалбоподателката – касови бонове за извършени покупки и извлечения от
банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение и поправящото го такова са
валидни, доколкото са постановени от надлежен съдебен състав, в писмен вид
и са подписани от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля
е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решенията са и допустими, тъй като са постановени при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
От представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за
раждане се установява, че въззиваемият е баща на жалбоподателката, която е
навършила пълнолетие на 19.03.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
3
Следователно, въззиваемият е бил задължен да осигурява издръжка на
жалбоподателката до 19.03.2025г., която е и предмет на делото.
Спорен е въпросът за нейния размер.
За да се произнесе по така повдигнатия правен спор, съдът взе предвид,
че основен критерий за определяне на справедливото количествено измерение
на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление №
359 от 23 октомври 2024 г. на Министерски съвет, размерът на минималната
месечна работна заплата за страната е определен на 1077 лв., считано от
01.01.2025г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 269,25
лв. и не може да бъде определен под тази граница.
Във въззивната жалба е наведен довод за несъобразяване на издръжката с
реалните потребности на детето, както и за несъответствието й с
доказателствата по делото, който е по принцип релевантен по смисъла на чл.
142, ал. 1 от СК, доколкото конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя въз основа на нуждите на лицето, което
има право на такава, и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е.
следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и
възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай
релевантни обстоятелства.
Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от
16.XI.1970 г.
Анализирайки фактите по делото, и при съобразяване с относимите
нормативни разпоредби и задължителната съдебна практика, съдът намира, че
районният съд правилно е взел предвид възрастта на детето, учебната му
заетост (вкл. трайните извънкласни ангажименти), както и възможностите на
дължащия издръжка родител.
От друга страна, по делото не се твърдят и не се доказват здравословни
проблеми, специфични или изключителни нужди и потребности на детето по
смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК, поради което такива не може да се
презюмират.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че представените от нея
извлечения от банкови сметки и фискални бонове следва да се кредитират
като доказателства за изключително нейни разходи. В тази насока е
основателно възражението на насрещната страна, че тези документи
удостоверяват закупуването на редица продукти, които не може да бъдат
свързани с обичайните потребности на дете на нейната възраст и с нейния
пол. Съответно, те правилно не са били кредитирани от БРС, и настоящият
съдебен състав също не ги кредитира. Същото се отнася и до приетите във
въззивното производство доказателства, тъй като част от документите не
съдържат данни за закупената стока или услуга, а други удостоверяват
закупуване на автомобилно гориво, мъжки дрехи, големи количества
хранителни продукти, които съответстват на потребностите на цяло
домакинство, а не на дете на 17- годишна възраст, както и разходи за почивка в
Турция не само на детето, но и на неговата майка и баба му и дядо му по
майчина линия (л. 19, 26, 30, 31, 32, 34, 35, 36, 42 от в.гр.д. № 354/2025г. на
ОС- София). Отделно от това следва да се има предвид, че голяма част от тези
доказателства (л. 20, 22, 23, 24, 32, 43, 46, 47, 48, 51 от в.гр.д. № 354/2025г. на
4
ОС- София) касаят период след навършване на пълнолетие на
жалбоподателката, поради което са неотносими към предявения иск за
изменение на издръжката на непълнолетно лице по чл. 143, ал 2 от СК.
Също неоснователно жалбоподателката черпи аргументи от
обстоятелството, че баща й не участва в нейното отглеждане и не изпълнява
определения му режим на лични отношения, тъй като тези обстоятелства са
ирелевантни за размера на издръжката.
Що се отнася до възможностите на двамата родители да осигуряват
издръжка, мотивите на районния съд следва да бъдат споделени само
частично, поради следните съображения. Съгласно т. 5 от цитираното по- горе
ППВС, възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В конкретния
случай не са ангажирани доказателства за образованието и квалификацията на
въззиваемия, но от удостоверението на л. 66 от първоинстанционното дело се
установява, че средномесечният му осигурителен доход за периода от м. юли
2024г. до м. декември 2024г. е 3630 лв. Същевременно, по делото няма данни
за притежавани от него недвижими имоти и подлежащи на деклариране
движими вещи.
Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката,
е, че майката на жалбоподателката и също задължено за нейната издръжка
лице е със средномесечен осигурителен доход за същия период от 2620 (л. 65
от първоинстанционното дело).
Същевременно, не се твърди и не се доказва наличие на никакви други
имущества на двамата родители и/или техни потенциални приходи. Поради
това, размерът на дължимата издръжка следва да се определи при
съобразяване само с така установените източници на техните доходи,
съотношението между които показва, че тези на бащата са с около 40% по-
високи от тези на майката. Поради това, материалното участие на въззиваемия
в издръжката на детето следва е по- голямо от това на другия родител.
Във връзка с горното, страните не спорят, а и от данните по делото се
установява, че детето живее при майка си. Поради това съдът намира, че освен
парична издръжка, тя реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи
по неговото отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари.
Съобразяването с този фактор също обуславя задължение на въззиваемия да
осигурява по- голяма част от необходимата парична издръжка на
жалбоподателката, отколкото нейната майка.
Всички горни обстоятелства обуславят извод за присъждане на
относително по- висок размер на издръжката.
Налице е, обаче, и основание за ограничаване на размера на издръжката,
дължима от П. И. на дъщеря му Д. И.. То се състои в това, че той има и друго
дете – Викторио Петров И., към което има задължение от същия ред като
задължението към жалбоподателката.
Поради това размерът на издръжката на последната следва да бъде
увеличен спрямо присъдения от районния съд, но не до пълния претендиран
от нея размер.
С оглед гореизложеното, справедливият размер на месечната издръжка,
която въззиваемият следва да заплаща на жалбоподателката, е 400 лв.
5
По тези съображения, жалбата е частично основателна, а обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Д. П.
И. срещу П. И. И. за заплащане на месечна издръжка за разликата над 350 лв.
до 400 лв., и потвърдено в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата
над 400 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски във въззивното
производство, пропорционално на уважената част от жалбата. Данни за такива
се съдържат в договора за правна защита и съдействие на л. 53 от в.гр.д. №
354/2025г. на ОС- София. Възражението на въззиваемия, че този договор е
сключен преди навършване на пълнолетие от страна на жалбоподателката, е
обективно вярно (с оглед формално посочената в него дата), но не го
дисквалифицира като доказателство за заплатения адвокатски хонорар. По
аргумент от чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, вр. чл. 27 от ЗЗД, договорът, сключен от
непълнолетно лице, без съдействието на негов законен представител
(родител), е унищожаем. Докато не бъде унищожен по надлежния ред, обаче,
той поражда целените с него правни последици. Поради това и с оглед
отразеното в процесния договор, съдът намира, че той доказва заплащането на
адвокатски хонорар от 1000 лв. (Допълнителен аргумент в тази насока е
фактът, че в договора е посочен номерът на делото пред въззивния съд, което е
образувано на 16.04.2025г., т.е. след навършване на пълнолетие от страна на
жалбоподателката.) Поради това и с оглед съотношението между уважена и
отхвърлена част на жалбата, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката 50/250 части от този хонорар, т.е. 200 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на така претендираното
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време цената на иска
се формира от сбора на платежите за три години. В случая защитаваният във
въззивното производство материален интерес е в размер на 250 лв. на месец,
т.е. цената на иска е 9000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР,
съответстващото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 400 +
(9000 – 1000)*10/100 = 400 + 800 = 1200 лв. В случая се претендира по- ниско
такова, поради което съдът намира, че същото не е прекомерно.
Въззиваемият не е претендирал разноски в настоящото производство,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75/27.02.2025г., постановено по гр.д. № 115 по
описа РС- гр. Ботевград за 2024 г., поправено с Решение № 243/01.07.2025г. по
същото дело, В ЧАСТТА МУ, с която искът на Д. П. И. срещу П. И. И. по чл.
150 от СК е отхвърлен за разликата над 350 лв. до 400 лв., считано от датата на
депозиране на исковата молба (04.04.2024 г.) до настъпване на законна
причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната
6
лихва върху всяка просрочена вноска, като вместо това ОСЪЖДА П. И. И. с
ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си Д. П. И. с ЕГН ********** месечна
издръжка от още 50 лв. над присъдената от 350 лв. с Решение №
75/27.02.2025г., постановено по гр.д. № 115 по описа РС- гр. Ботевград за 2024
г., поправено с Решение № 243/01.07.2025г. по същото дело (т.е. месечна
издръжка от общо 400 лв.), считано от 04.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за
прекратяване или изменение на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75/27.02.2025г., постановено по гр.д. №
115 по описа РС- гр. Ботевград за 2024 г., поправено с Решение №
243/01.07.2025г. по същото дело, В ЧАСТТА МУ, с която искът на Д. П. И.
срещу П. И. И. по чл. 150 от СК за изменение на размера на издръжката е
отхвърлен за разликата над 400 лв. месечно до пълния предявен размер от 600
лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба (04.04.2024г.)
до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН ********** да заплати на Д. П. И. с ЕГН
********** разноски във въззивното производство в размер на 200 лв. –
пропорционално на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН ********** да заплати на Софийския
окръжен съд с БУЛСТАТ ********* държавна такса върху уважената част от
въззивната жалба в размер на 72 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7