Р Е Ш Е Н И Е
№375 15.10.2021год.
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на шестнадесети
септември през
две хиляди и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева с
участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №343
по описа за
2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Районно
управление Гълъбово при ОД МВР Стара Загора против Решение №260027/17.05.2021г,
постановено по АНД №124/20г. по описа РС
Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление №20-0447-000243/02.07.2020г
на Началника на същото РУ на МВР с наложена на В.Д.Г. глоба в размер на 50лв за
това, че на 06.06.2020г на път трети клас №554, управлява в посока запад-изток
МПС с рег***при следните обстоятелства: В град Гълъбово на кръстовището
образувано от улица Загоре и път ІІІ 554 км.45 посока запад-изток управлява
собствения си лек автомобил като водач на МПС от категории М1, М2, М3, N1 N1 N3, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, с което е нарушил чл.137А ал.1 от ЗДвП.
За да отмени НП РС Гълъбово е приел, че се касае за маловажен случай, тъй като водачът
има две издадени НП за цялото време, в което притежава СУМПС и то за
превишаване на скорост. Случаят се явява изолиран и не следва да бъде наказван.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено без да са налице основанията по чл.28 вр. с чл.93 т. 9 от НК, тъй
като защитната теза на лицето, че не е извършил нарушението не се е доказала,
което сочи, че извършването на нарушението не е резултат на пропуск. Не
поставянето на предпазен колан от водача е факт, който е доказан и доколкото
АНО е преценил, че не се касае за маловажен случай то наложеното
административно наказание е правилно. От съда се иска да бъде отменено
въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване
на наказателното постановление. В случай, че се претендират разноски за
адвокат, то възнаграждението да бъде определено в минимален размер. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции.
Ответника В.Д.Г. иска от съда да бъде оставено в
сила решението на РС Гълъбово.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
бъде потвърдено въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение
на материалния закон.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме, че е налице по-ниска степен на
опасност на извършеното нарушение съдът се е позовал на поведението на дееца
като водач на МПС от 1972г, като до момента има извършени и наказани две
нарушения на ЗДвП за не спазване на правилата за скорост, съответно през 2010г
и през 2011г, поради което е счел, че не поставянето на обезопасителен колан не
сочи на съзнание у дееца, което да бъде поправяно и превъзпитаване към спазване
на реда за държавно управление не е нужно. Действително въззивния съд се е
позовал само и единствено на наложените с наказателни постановления
административни наказания, а от представената справка за нарушител се
установява, че през 2018г е наложена глоба в размер на 400лв отново за не
спазване на правилата за скорост по чл.182 ал.1 т.4 вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП,
посредством електронен фиш. Освен това в обясненията си лицето е посочило, че
действително е свалило обезопасителния си колан, тъй като е решил да слиза от
автомобила, за да намери място за паркиране, като съдът е приел, че събраните
гласни доказателствени средства установяват вменените му факти – оборудван с
колан автомобил, който не се използва от водача по време на движение.
Действително при движение по път между отделни населени места, който преминава
през населеното място и образува кръстовище с улица, не може да се спре точно
преди него, за да се търси място за паркиране. Тези обстоятелства обаче касаят
съставомерността и ако не са налице не би могло да се обсъжда прилагане на
института на освобождаване от отговорност. Като се има предвид, че нарушението
е за първи път и поведението на водача относно спазването на правилата за
движение би могло да се приеме, че в случая може да бъде освободен от
административно наказателна отговорност. Друго би било положението, ако се
касаеше за неспазване на правилата за безопасност на другите участници в
движението.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260027/17.05.2021г. постановено по АНД №124/2020год.
по описа на Районен съд Гълъбово.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.