№ 19983
гр. С, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140602 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Г. В., ЕГН: **********, с
адрес: град С, ж.к. „Н 2", бл. ...., действаща чрез адв. Л. И. Б., насочена срещу
ответника „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, р-
н В, бул. „Т А“ No 109- 115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, съдържаща претенция
спрямо ответното дружество да бъде установено, че ищецът не дължи поради
изтекла погасителна давност сумите, произтичащи от договор за кредит с №
.... от 16.04.2003 г., сключен между ищцата и кредитора „Ю Б“ АД. Постъпил е
отговор от страна на представител на ответника, с който на основание чл. 237
ГПК признава иска на ищцата, като претендира приложение на хипотезата на
чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на претенцията за съдебно - деловодни
разноски.
Съдът, след като съобрази възраженията и доводите на страните, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл.237 от ГПК, тъй като ответникът е признал
предявения иск, като не са налице отрицателните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, посочени в чл. 237, ал. 3
ГПК. Представено е нарочно пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.
По отношение на разноските ответното дружество възразява, че не е дало
повод за образуване на исковото производство и изрично признало иска,
1
поради което следвало да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В
тази връзка от материалите по делото се установява, че ищцата е получила
уведомление за сключен договор за цесия, като на 24.03.2025 г. същата се
позовала на възражение за погасяване по давност на претендираните с
уведомлението задължения. На 02.07.2025 г. Л. В. обаче получила по
електронен път извънсъдебна покана за доброволно плащане от ответника, в
която било заявено, че ако не извърши плащане до 30.07.2025 г., то кредиторът
ще предприеме съдебни действия за събиране на дължимата сума. В този
смисъл ответникът е отказал да уважи възражението на ищеца за
недължимост на претенцията, поради което единствената възможност за него
е била да инициира настоящото исково производство, ето защо и в негова
полза следва да се присъдят разноски. Представя се договор за правна помощ
от 10.07.2025 г., в който е посочено, че в полза на адвоката е заплатено
възнаграждение в размер на 1 700 лева. Този размер е и под предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г., макар съдът да не е обвързан от изискванията на
посочения подзаконов нормативен акт. В тази връзка съдебният състав
съобразява, че възражението за прекомерност на ответната страна е
основателно и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва
да се намали до 1 000 лева, с оглед липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото, цената на иска, обстоятелството, че процесуалният
представител се е явил в откритото съдебно заседание, изготвил е една искова
молба и уточнение към нея, липсата на процесуални усложнения в хода на
производството, липсата на представени допълнителни доказателства, което
да е продиктувало необходимостта от допълнителна подготовка. Към
адвокатското възнаграждение следва да бъде добавена и заплатена държавна
такса от 595.10 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 237 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между Л. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: град С, ж.к. „Н 2", бл.
.... и „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, р-н В,
бул. „Т А“ No 109- 115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, че ищцата не дължи в
полза на ответното дружество суми, произтичащи от договор за кредит № ....
2
от 16.04.2003 г., а именно 4 546.68 лева главница, 10 014.41 лева лихва, 65.16
лева неустойка, 251.03 законна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф И“ ЕАД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ
на Л. Г. В., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в общ размер на 1 595.10 лева (хиляда петстотин деветдесет и пет
лева и десет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
датата на неговото получаване пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3