№ 17275
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П.А
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119990 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Л.
Б.а и Л. Б. Й. кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се
признае за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, а
именно: 352,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС за периода от
м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, и 51,87 лева - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016г. до 23.04.2019г., както и суми за дялово разпределение:
39,69 лева - главница за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и
6,93 лева - лихва за периода от 30.05.2016г. до 23,04.2019г., както следва:
- за Б. Л. Б.а – сумата от 234,96 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена в топлоснабден
имот на адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 34,58 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от 26,46 лева – главница, представляваща
1
стойността за извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от
м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,62 лева – мораторна
лихва върху главницата за УДР за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г.;
- за Л. Б. Й. – сумата от 117,48 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена в топлоснабден имот на
адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 17,29 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от 13,23 лева – главница, представляваща
стойността за извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от
м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,31 лева – мораторна
лихва върху главницата за УДР за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 26222/2019 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците, с които оспорват предявените искове.
2
Ответницата Б. Л. К. оспорва исковете като погасени по давност.
Ответникът Л. Б. Й. оспорва да е налице облигационно отношение
между него и ищеца. Оспорва иска за лихва за забава поради липса на главен
дълг. Оспорва иска за мораторна лихва по отношение на услугата дялово
разпределение, с оглед липсата на изпратена покана и съответно на забава.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
4
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77
от 29.12.2008 г., том XIV, рег. № 19368, дело № 2404/2008 г. по описа на I
нотариус рег. № 40 при НК се установява, че Б. Л. Б.а е придобил 2/3 ид. ч. от
процесния топлоснабден имот, а Л. Б. Й. 1/3 ид. ч. от същия.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
5
се установи, че ответниците са придобил собствеността върху процесния имот
с договор за продажба от 29.12.2008 г. и в това си качество –собственици на
топлоснабдения имот, са били клиенти на доставената до същия топлинна
енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
6
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото не е спорно количеството и стойността на доставената в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
По делото се установи, че за исковия период по отношение на процесния
топлоснабден имот са издадени фактури и то след извършване на реален отчет
при осигурен достъп. Издадените фактури не се връчват на клиента на ТЕ, а се
публикуват на интернет страницата на ищеца.
Публикуването на приложимите общи условия е служебно известен на
съда факт, същевременно няма данни по делото, ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което влезлите в сила ОУ за процесния
период имат силата на договор между ищцовото дружество и ответника, без
да е необходими изричното им приемане.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
7
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
настоящият иск се счита предявен на 14.05.2019 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
8
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Най-старите задължения са от м.04.2016 г. със срок за плащане до
15.06.2016 г., т. е. обективно не е било възможно от настъпване на
изискуемостта на тези задължения до 14.05.2019 г. да изтече тригодишният
давностен срок.
При това положение възражението за погасяване на исковите суми по
давност се явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на
общо 51,87 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ
9
размер на 750,00 лв., от които за заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 25,00
лв. за ДТ, 400,00 лв. за депозит за особен представител, 150,00 лв. за депозит
за вещи лица и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които на ищеца следва да се присъдят
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на 738,47 лв., от които
Л. Б. Й. следва да заплати 508,73 лв., а Б. Л. Б.а – 229,74 лв.
Ответникът Б. Л. Б.а претендира и доказва разноски в общ размер от
840,00 лв. с вкл. ДДС, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се
присъдят 12,91 лв.
Ответникът Л. Б. Й. не претендира разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Л. Б.а, ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 234,96 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 34,58 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия от 14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от
26,46 лева – главница, представляваща стойността за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,62 лева – мораторна лихва върху
главницата за услуга за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 г. до
23.04.2019 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
26222/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Б. Й., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
10
ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 117,48 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г.
до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 17,29 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия от 14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от
13,23 лева – главница, представляваща стойността за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за УДР за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г.; за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 26222/2019 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Б. Л. Б.а, ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 229,74
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Л. Б. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 508,73
лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Б. Л. Б.а, ЕГН ********** сумата от 12,91 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11