№ 13276
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110165769 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано Производството е образувано по искова молба, подадена от [фирма]
срещу И. Х. И., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 183,14 лв. –
дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., 49, 24
лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2023 г., 12, 60 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода м. 07.2020 –м. 04.2021 г., 3, 35лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., ведно със
законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 50021/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между [фирма] и И. Х. И., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия ищецъте доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ***, като тои не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случаи,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат наи-
1
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за които се отнася, което ответникът не е
сторил, поради което претендира от него процесните сумите, за които суми по ч. гр. дело №
50021/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 15.09.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответника И. Х. И.
чрез процесуалния му представител адв. Б., в които исковете се оспорват като недопустими
и неоснователни. Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна енергия, не е титулятр
на абонатен номер № ***, поради което и не пасивнолегитимиран да отговаря по иска.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Намира исковете за недоказани и необосновани. Сочи, че в процесния имот
радиаторите са демонтирани на 30.04.2018 г.
С определение от 01.04.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
[фирма]. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
Посочило е, че за процесния дяловото разпределение е извършвано съгласно изискванията
на закона.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 50021/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 15.09.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
2
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. По делото е приет като доказателство
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен на 05.03.1986 г. по реда на чл. 117
ЗТСУ, по силата на който В. А. И.а и И. Х. И. в качеството им на купувачи придобИ.т
недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в ***. Прието като
доказателство е и удостоверение, издадено от Столична община – Район Искър, от което се
установява, че съгласно новата номерация на жилищните блокове в район *** в *** става
бл. 215 в ***, освен това по делото не спори относно идентичността на имота. Ищецът обаче
нито навежда твърдения, нито представя доказателства защо счита, че ответникът е
единствен, изключителен собственик на процесния имот. При това положение, а и с оглед
изричното оспорване от страна на ответника, съдът като съобрази разпоредбата на чл. 30,
изр. 2 от Закона за собствеността намира, че частите на приобретателите /съсобственици/ В.
А. И.а и И. Х. И. се считат за равни. Ето защо и отговорността на ответника като
собственик, респективно потребител на топлинна енергия, доставена до процесния имот,
следва да бъде сведена до квотата му в съсобствеността, а именно до ½.
С оглед на изложеното, съдът приема, че И. Х. И. се явява страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен
писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът И. Х. И. да е възразил срещу прилаганите
3
от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между
него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия на топлофикационното дружество
клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, а според чл. 36 клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е представен е
Протокол от 26.01.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесният имот, а именно сграда с адрес ***, на
което е взето решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Под № 22 в приложения списък е посочено името на
ответника И. Х. И., посочен е абонатен номер № *** и е положен негов подпис, чието
авторство не се оспорва. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от
приложен договор № 2005 от 06.02.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен и приет Договор
от 03.06.2020 г. между [фирма] и [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение
по реда на чл. 139 ЗЕ и от него се установява обстоятелството, че ищецът и третото лице
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
4
собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно [фирма] е извършвало
услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се
потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС,
намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в процесната сградата – етажна собственост, е била измервана
чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, които е
отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответника са начислявани само суми за сградна инсталация, не са начислявани нито суми за
отопление на имота, нито за битова гореща вода. Сумата за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляаема кубатура от 147 куб.м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 183, 17
лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (201, 20 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки (18, 03 лв.), като посочената стоиност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
5
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и неините стоиности за исковия период. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Същото е
обосновано и изготвено въз основа на професионалните му знания и компетентност, поради
което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си изводи.
По делото е изслушана и съдебно-сетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието като доказателство по делото, поради което съдът го
кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
неплатените за абонатен номер *** суми за топлинна енергия за процесния период е в
размер на 183, 14 лв., представляващ сбора от обща фактура от 31.07.2020 г. за сумата от 99,
96 лв. и обща фактура от 31.07.2021 г. за сумата от 93,31 лв. , от който е извадена сумата от
10, 13 лв. – корекция на цената. Вещото лице е посочило, че размерът на сумите, начислени
за дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г. е 12, 60 лв.
Съдът следва да се произнесе по своевременно релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 08.09.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила не
след и на 08.09.2020 г., а след и на 02.07.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за които се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това
за м. април 2020 г. е станало изискуемо на 15.06.2020 г., т.е. преди 02.07.2020 г., поради
което то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период –
м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позоваваики се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г. чрез включването им в тази
фактура е правно ирелевантно, доколкото с това деиствие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1
6
или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, с оглед липсата на изложени твърдения, а и на ангажирани доказателства за
извършени от страна на ответника плащания на процесните суми, следва да се приеме, че
главното задължение на ответника за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява
на ½ част посочената по-горе сума от 183, 15 лв., отразяваща реално доставената и
потребена такава. От нея следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., които предвид данните от заключенията на вещите
лица и представените общи фактури възлиза на 89, 84 лв., следователно непогасена по
давност сума за доставена топлинна енергия за периода от м.май 2020 г. до м. април 2021 г. е
в размер на 93, 31 лв. и ответникът дължи заплащането на ½ от нея, т.е. на сумата от 43, 65
лв., с оглед правата му в собствеността.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 12, 60 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
[фирма] и [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.07.2020 г., ,
поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. По отношение на това
вземане отговорността на ответника отново следва да бъде сведена до ½ или до сумата от 6,
30 лв., съобразно правата му в съсобствеността.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
7
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не
е необходимо отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава. По изложените съображения, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК, върху главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 19.73 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. Както вече беше
посочено ответникът отговаря до ½ от вземането, следователно за сумата от 9.86 лв., до
които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 49, 24 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.
Мораторната лихва е изчислена като се взе предвид, че за вземанията по обща фактура за
отоплителен сезон 2019г./2020 г. са погасени по давност, респективно не се дължи лихва за
забава върху приети за недължими като погасени по давност вземания – арг. чл. 119 ЗЗД., а
за вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2020г./2021 г.потребителят изпада в
забава на 15.09.2021 г.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.04.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 12,09 лв.,
начислена за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
8
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 50021/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 19,97 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и на 190,35 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
Ответникът е направил разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърлената част от
исковете му се дължи сумата от 146 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Х. И., ЕГН **********, с адрес в ***, ***
дължи на [фирма], ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните
суми: 43, 65 лв., представляваща ½ от цената на незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., 9, 86 лв. представляваща ½ от мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., 6, 30 лв.,
представляваща ½ от цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до
м. 04.2021 г., ведно със законните лихви върху главниците от 08.09.2023 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.09.2023 г.
по ч.гр.д. № 50021/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на цена за доставена топлинна енергия над уважения размер от 43, 65 лв.
до пълния предявен размер от 183, 14 лв. и за периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г.
като погасен по давност, иска за мораторна лихва над уважения размер от 9, 86 лв. до
пълния предявен размер от 49, 24 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., иска за
заплащане на цена за услугата дялово разпределение над уважения размер от 6, 30 лв.. до
пълния предявен размер от 12, 60 лв. и иска за сумата от 3, 35 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
31.08.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, с адрес в ***, *** да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 19,
9
97 лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност и сумата от 190, 35 лв. -
разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
И. Х. И., ЕГН **********, с адрес в ***, *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 146
лв. - разноски в исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма], ЕИК ** – [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10