№ 239
гр. Елин Пелин, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820101048 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ ...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, район ..., бул. „...” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А. М. А.,
ЕГН **********, с адрес: с. ..., общ. Елин Пелин, ул. „...“ № 16, с която се иска признаването
за установено, че дължи сумата от: 3819,64 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40010818217 от 20.07.2022 г.; 1630,85 лева,
договорно възнаграждение за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 123,64 лева, лихва за
забава от 26.08.2022 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. дата на
предсрочна изискуемост; 326,64 лева, законна лихва от 05.01.2024 г. датата на предсрочна
изискуемост до 29.05.2024 г.; ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, както и осъдителни искове за сумата от: 1465,74 лева,
възнаграждение за закупена услуга Фаст и 2566,66 лева, възнаграждение за закупена услуга
Флекси.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А. М. А..
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По ч.гр.д № 660/2024 г. на Районен съд Елин Пелин по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ ...”
1
ЕООД срещу А. М. А. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 430/ 05.06.2024 г.
за плащане на сумите: 3819,64 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 40010818217 от 20.07.2022 г.; 1630,85 лева, договорно
възнаграждение за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 123,64 лева, лихва за забава от
26.08.2022 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. дата на предсрочна
изискуемост; ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. С разпореждане, включено в заповедта, са отвхвърлени исканията на заявителя
за присъдждане на сумата от: 1465,74 лева, възнаграждение за закупена услуга Фаст и
2566,66 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси. На 18.06.2024 г. в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от А. М. А..
За сумата от 326,64 лева, законна лихва от 05.01.2024 г. датата на предсрочна изискуемост до
29.05.2024 г. заповедният съд по ч.гр.д № 660/2024 г. на Районен съд Елин Пелин не се е
произнесъл.
На 20.07.2022 г. ответницата А. М. А. е подписала декларация във връзка с обработката на
личните им данни, попълнила карта на клиент и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
На 20.07.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № 40010818217 с между
„ПРОФИ КРЕДИТ ...” ЕООД, в качеството на кредитор и А. М. А. в качеството на
кредитополучател със параметрите на потребителски кредит – 4000 лева, срок на заема 36
месеца, размер на вноска 194,78 лева, ГПР 48,99 %, годишен лихвен процент 41,00 %,
лихвен процент на ден 0,11 %, дължима сума по кредита 7012,20 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от общите условия на Профи Кредит ... ЕООД към
договор за потребителски кредит в случай, че клиента/солидарен длъжник просрочи
плащането на вноските по заема, кредитора начислява лихва за забава в размер на ОЛП +
10% годишно изчислено за всеки ден забава върху размер на просроченото плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 3 от общите условия на Профи Кредит ... ЕООД към
договор за потребителски кредит в случай, че клиента/солидарен длъжник просрочи една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на
КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други. В този случай, страните могат
допълнително да договорят и различен начин за уреждане на отношенията си по ДПК. При
прекратяване на ДПК на основание чл. 12, т. 3 от ОУ, върху остатъчния размер на
задължението на КЛ/СД по погасителен план се начислява неустойка в размер на 50 % (чл.
12, т. 4 от ОУ).
С анекс № 1 към ДРЗ за отлагане на вноски, сключен между Профи Кредит ... ЕООД и А. М.
А. от 10.02.2023 г. е посочено, че длъжника е поискал с молба от 02.02.2023 г. и страните се
съгласяват за отлагане на вноски. Приложен е коригиран погасителен план.
Представено е уведомително писмо от Профи Кредит ... ЕООД до А. М. А., с което е
уведомена според обратна разписка от 05.01.2024 г., че непогасената част на задълженията
2
са обявени за предсрочно изискуеми.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По установителните искове:
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парично вземане, за
което на ищеца е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство на оснoвание
чл. 410 ГПК. Против заповедта е депозирано възражение от ответника. В
законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящият
установителен иск е за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното
предявеният от ищеца искове са допустими - за страните е налице активно и респ. пасивно
процесуална легитимация.
Предвид наличието на предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че не е налице кумулативно
изискуемата материално-правна предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - а именно не
всички от предявените искове са вероятно основателни, ето защо намира, че не следва да се
постанови неприсъствено решение.
Относно установителните претенции, съдът намира, че същите са доказани за сумата от:
3819,64 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт № 40010818217 от 20.07.2022 г.; 1630,85 лева, договорно възнаграждение за
периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 123,64 лева, лихва за забава от 26.08.2022 г. дата на
изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. дата на предсрочна изискуемост. По делото е
представен договор за потребителски кредит, според който е видно, че ищецът е
предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 4000 лева. Предоставени са
всички изискуеми приложения към договора, както и погасителен план. Между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение в уговорените и посочени по-горе
параметри, а ответницата е била длъжна да върне заетата сума, заедно с уговорената
възнаградителна лихва. Доколкото това не е сторено в сроковете по договора, са възникнали
предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита, която е обявена надлежно на
длъжника. Поради изпадането в забава длъжникът следва да заплати и претендираната
мораторна лихва. По делото не са представени доказателства, че ответницата е погасила
задълженията по договора, поради което съдът намира, че заявените установителни искове
се явяват основателни.
Искът за признаване за установено, че се дължи сумата от: 326,64 лева, законна лихва от
05.01.2024 г. датата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. следва да се прекрати, тъй
като по него няма произнасяне в заповедното производство.
По осъдителните искове:
С разпореждане в заповедното производство са отхвърлил претенциите на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение за сумите представляващи възнаграждение за услугите
„Фаст“ и „Флекси“, което е мотивирало ищеца да предяви осъдителен иск по чл. чл. 415, ал.
3
3, предл. второ вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. В процесния договор, освен цитираните по-
горе уговорки са налице клаузи за заплащане на сума от 1465,74 лева, възнаграждение за
закупена услуга Фаст и 2566,66 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В настоящият случай съдът приема, че се касае
именно за такъв договор, което налага да се изследва въпросът за наличието на
неравноправни клаузи. Отделните проявни форми на неравноправност на клаузите в
потребителския договор са изброени в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Според чл. 143, ал. 1
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално уговорена, т. е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗП ); клаузата е
уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца
и потребителя, т. е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. Сключеното
споразумение за предоставяне на пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е
съответно за приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Възнаграждението, което
потребителят дължи не е за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени
„възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора.
Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е
неравноправна и следователно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 3 вр. чл. 146, ал. 5 вр.
ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК предвиждат, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Анализът на съдържанието на описаните условия налага
категоричния извод, че те касаят усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане
и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на
кредита. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на
50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя,
което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Обсъжданите
клаузи, регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от
4
допълнителни услуги, са във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие
между неговите права и задължения и тези на ищеца. Поради това се явяват неравноправни
по смисъла на общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 208,66 лева за внесена дължима държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът има разноски в съдебното производство в размер
на 198,66 лева за дължима държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 405,04 лева за направени разноски в исковото и
заповедното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. А., ЕГН **********, с адрес: с. ..., общ. Елин
Пелин, ул. „...“ № 16, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ ...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, район ..., бул. „...” № 49, бл. 53Е, вх. В, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 430 от 05.06.2024 г. по ч. г. д. №
660/2024 г. на РС Елин Пелин сумата от: 3819,64 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40010818217 от 20.07.2022 г.; 1630,85
лева, договорно възнаграждение за периода от 25.12.2022 г. до 05.01.2024 г.; 123,64 лева,
лихва за забава от 26.08.2022 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. дата
на предсрочна изискуемост; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на
30.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „ПРОФИ КРЕДИТ ...” ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ..., бул. „...” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А.
М. А., ЕГН **********, с адрес: с. ..., общ. Елин Пелин, ул. „...“ № 16, за признаването за
установено, че дължи сумата от: 326,64 лева, законна лихва от 05.01.2024 г. датата на
предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ ...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район ..., бул. „...” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу А. М. А., ЕГН
**********, с адрес: с. ..., общ. Елин Пелин, ул. „...“ № 16, за осъждане на ответницата да
заплати сумата от: 1465,74 лева, възнаграждение за закупена услуга Фаст и 2566,66 лева,
възнаграждение за закупена услуга Флекси.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, с адрес: с. ..., общ. Елин Пелин, ул. „...“ № 16, ДА
5
ЗАПЛАТИ НА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ..., ул. „...” № 29, ет. 7, сумата от 405,04 лева, разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6