№.............
град Шумен, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на двадесети и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева, като
разгледа докладваното от съдията АД № 475 по описа за 2020г. на Административен
съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
жалба на „Т.“ ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Д.Л.В.и П.Х.Т.срещу
Решение №260 от 08.12.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е
оставена без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки, изх. № С200027-023-0003436/17.11.2020г., издадено от Г.Й. на длъжност
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ
Шумен. В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност на административния
акт и се иска отмяната му от съда, понеже липсвала информация и яснота за какво
задължение е запорираната сума в размер на 795529.07лв., допуснати процесуални
нарушения при налагане на обезпечителната мярка и изрядност на дружеството,
което в срок заплаща задълженията си към фиска. Наложеният запор затруднявал
дейността на дружеството в настоящите условия на пандемия, както и заплащането
към съконтрахенти, работници и НАП. Твърди
се също, оспорващото дружество не е получавало
никакви актове като доклад и
ревизионен акт и други, които да показват предполагаем размер на публични
задължения. С оглед подробно изложените съображения за незаконосъобразност на
решението и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни
мерки, е отправено искане за отмяна на Решение №100/18.04.2019г., с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С200027-023-0003436/17.11.2020г., на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, като бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото, дружеството-жалбоподател, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът- Директор
на ТД на НАП- град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От процесуалния му представител юрисконсулт В.М.е представено
писмено становище, съдържащо аргументи за неоснователност на оспорването.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа страна следното:
С Искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03000320005786-039-001/07.10.2020г.
на органа по приходите е отправено искане да бъдат наложени мерки за
предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия, извършвана по отношение на „Т.“ ООД, с ЕИК ********,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000320005786-020-001/25.09.2020г.,
като са посочени очаквания размер на задълженията, които ще бъдат допълнително
установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне. С Искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03000320005786-039-02/06.11.2020г. на
органа по приходите е отправено искане за намаляване на наложеното обезпечение
във връзка с молба на ревизираното лице за възстановяване на недължимо внесени
суми по отменен РА № Р-03002719004040-091-001/01.06.2020г., по която предстои
издаването на АПВ за възстановяване в условията на неприключило ревизионно
производство, като сумата ще бъде преведена по банкова сметка ***. Предвид
очакваното задължение на дружеството, се предлага да бъде наложен запор на
банкова сметка ***титуция в размер на очаквания размер на задълженията- данък
върху доходите 282421,41лв. и лихва 88996,97лв.; универсален пенсионен фонд-
43569,51лв. и лихва 13246,27лв.; ДОО за осигурители 208876,78лв. и лихва
62173,51лв. и вноски за здравно осигуряване за осигурителя- 73834,37лв. и лихва
22410,22лв., като лихвите са изчислени към 06.11.2020г.
В мотивите е посочено още, че дружеството
осъществява дейност в сферата на транспортните услуги в и извън територията на
Република България с наети шофьори местни лица. В хода на провежданото
ревизионно производство, е установено, че изплащаните в повече суми по
индивидуалните партиди на работниците представляват скрито изплащане на трудови
възнаграждения, които подлежат на облагане с ДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски.
Въз основа на подаденото искане, Г.Й.. на длъжност
старши публичен изпълнител при ТД на НАП-
гр.Варна, офис Шумен е издала Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх.№ С200027-023-0003436/17.11.2020г. на основание
чл.121 ал.1 от ДОПК по отношение на дружеството, с което е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ
Обединена българска банка, BIC: ***, за сумата от 795529,07 лева, с титуляр на
сметката „Т.“ ООД. Публичният изпълнител е възпроизвел мотивите, съдържащи се в
искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Било изпратено Запорно съобщение, издадено на осн.
чл.202 ал.1 от ДОПК до кредитната институция от 17.11.2020г., като с писмо от
20.11.2020г./стр.19 по делото/ банката уведомила ТД на НАП, че запорът е
наложен, но в сметката има недостатъчно авоари.
Постановлението за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП- град Варна е
обжалвано пред Директора на ТД на НАП– гр. Варна, който се е произнесъл с Решение
№ 260/08.12.2020г., с
което е потвърдил постановлението, като правилно и законосъобразно.
При така установените факти, от правна страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, което има правен интерес от оспорването и против акт, който подлежи на съдебно
обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция е Решение № 260/08.12.2020г. на
директора на ТД на НАП- град Варна, постановено по жалба против ПНПОМ изх.№
С200027-023-0003436/17.11.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - град
Варна.
Както ПНПОМ, така и потвърждаващото го решение са
издадени от компетентните за това административни органи, доколкото ПНПОМ е
постановено от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна съобразно
изискванията на чл.121 ал.2 от ДОПК, а обжалваното решение- от Директора на ТД
на НАП-гр.Варна, в унисон с разпоредбата на чл.197 ал.2 от с.к.
Двата акта са изготвени в изискуемата писмена форма
и притежават визираните в чл.196 от ДОПК, респ. в чл.59 ал.2 от АПК реквизити.
В хода на административното производство по издаване на обсъжданите актове не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
ПНПОМ е издадено в хода на започнала ревизия и по мотивирано искане на орган по
приходите, в унисон с изискването на чл.121 ал.1 от ДОПК. Решението на
горестоящия административен орган е постановено при съблюдаване на 7-дневния
срок от депозиране на жалбата срещу ПНПОМ на 04.12.2020г., съобразно чл.197
ал.2 от ДОПК.
Оспорваното решение и потвърденото с него ПНПОМ са
издадени и при съблюдаване на материалния закон. От мотивите на ПНПОМ се
установява, че същото е издадено по мотивирано искане на орган по приходите в
ТД на НАП - гр.Варна, в качеството му на ръководител ревизия на дружеството,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320005786-020-001/25.09.2020г.
за определяне на задължения за данък върху доходите на ФЛ, ДОО, УПФ и здравно
осигуряване на наетите в дружеството работници. В искането е посочен
предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени
с ревизионния акт по главница, вид и лихва с краен период. От мотивите на
постановлението се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения
ще бъде затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно
производство по отношение на дружеството.
Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Т.е. първата предпоставка е
установяване висящност на ревизионно производство– такова се доказва да е
налице към датата на издаване на постановление за налагане на ПОМ от публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна. Конкретното ревизионното производство срещу „Т.“ООД е образувано с издаването на Заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000320005786-020-001/25.09.2020г. и следователно, по аргумент
от чл.112 ал.1 ДОПК, от тази дата е в ход ревизионно производство.
Спазена е и нормата на чл.121 ал.3 от ДОПК, според
която предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират
извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са изложени
мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че целта е да се
съхрани имуществото в патримониума на длъжника и да му се отнеме възможността
на се разпореди с активите си, преди да е започнала процедура по принудителното
им събиране. Налагането на обезпечение се мотивира и с опасността
удовлетворението на публичното вземане да бъде невъзможно или да бъде
значително затруднено. Липсват доказателства, а и не се твърди да е искано
разрешение по чл.229 от ДОПК за неотложни плащания.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.197 ал.1 от ДОПК. Съгласно чл. 197 ал.3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако:
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание; или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл.121 ал.1 от ДОПК и чл.195 ал.5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя
и обхвата на съдебната проверка.
Съгласно първата хипотеза на чл.197 ал.3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на
тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени
от жалбоподателя, въпреки дадените от съда указания с определението за
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
На следващо място, доколкото в конкретния случай не
са налице хипотезите на чл.195 ал.5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест
не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични
вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на
изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при
издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл.121 ал.1 от ДОПК. В процесния случай, безспорно се установява, че е
налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено
съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена
и разпоредбата на чл.121 ал.3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират
и не възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т.е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава
възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът
намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, понеже
видно от приложена справка от Регистър на банковите сметки и сейфове от
БНБ/стр.20/, дружеството е титуляр на шест броя банкови сметки, като наложеното
обезпечение е само по отношение на една от тях.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП- град Варна.
Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този
риск е дефинирана и целта на мерките– за предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки
е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз
основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи
искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна
не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна
преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител
следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да
може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.
В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни
мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните
обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично
задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения
публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се
ползва от преценката на ревизиращия орган.
Настоящият съдебен състав споделя извода за
невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя
от факти и доказателства, които се извличат от естеството, характера и
продължителността на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо
финансово и имуществено състояние, фискална история и други. Подобни конкретни
факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ,
както и в решението на директора на ТД на НАП- град Варна.
От
страна на оспорващия не се ангажират нито с жалбата, нито в откритото с.з.
доказателства, че в следствие на така наложения запор дейността на
жалбоподателя ще спре или че търговецът няма да може да обслужва своята
търговска дейност. Поради това, съдът намира тези възражения за защитна теза и същите
не оборват релевантните за решаващата воля на съда факти и обстоятелства. Следва
да се отбележи, че по арг. на чл.121 ал.3 изр.второ ДОПК, дори и когато
наложеното обезпечаване води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, то пак е допустимо според закона, ако наложените обезпечителни мерки не
водят до спиране извършваната от ревизираното лице дейност. Последното отново
не се опровергава от оспорващата страна, която не представя никакви доказателства,
че наложеното обезпечение води до спиране на търговската му дейност, поради
невъзможност тя да бъде обслужвана. За пълнота на изложението следва да се
добави, че ревизираното лице разполага с възможност по реда на чл.229 от ДОПК
за снабдяване с разрешение за неотложни плащания, поради което и доводът за възпрепятстване
на дейността на дружеството се явява неоснователен.
Съдът не установи и твърдените нарушения в жалбата,
свързани с липса на връчени документи на дружеството и информация относно
данъчни задължения. Видно от изисканите допълнително РА от 01.06.2020г.,
Решение, с което същия е отменен от Директор на Дирекция ОДОП Варна, Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000320005786-020-001 от 25.09.2020г. и заповед за
нейното изменение от 30.12.2020г., всички те са връчвани надлежно на
ревизираното лице и същото е уведомено за предмета на проверката и вида на
задълженията в обхвата на ревизията.
Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП- град Варна, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С200027-023-0003436/17.11.2020г.,
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен., е
законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
С
оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено от ответната страна в писмено становище, депозирано от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото. Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че в полза на ТД на
НАП-гр.Варна (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100
лева.
Предвид изричната правна регламентация в чл.197 ал.4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на чл.121 ал.2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от горното и на основание чл.197 ал.2
и ал.4 от ДОПК,
във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителите Д.Л.В.и П.Х.Т.срещу Решение № 260
от 08.12.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без
уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. №
С200027-023-0003436/17.11.2020г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Д.Л.В.и П.Х.Т., да заплати на ТД на
НАП - гр. Варна направените разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: