РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря М.Т.Д.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120200104 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба подадена от К. В. Г., ЕГН ********** с
адрес: с.***, община ***, област Бургас, улица „***.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-
000441/09.03.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и
административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва,
че са налице извършени процесуални и материалноправни нарушения. Прави
се позоваване на чл.28 ЗАНН. Отправя се молба за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство.
1
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не
се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства,
освен тези в административната преписка.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 22.11.2021 г., видно от
разписката, която е неразделна част. Жалбата е била подадена при наказващия
орган на 29.11.2021 г. с вх.№346000-3813/29.11.2021 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за
произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.05.2019 г. около 11:40 часа Т.С. (полицейски инспектор „Пътен
контрол“ при РУ – ***) бил на работа съвместно със своя колега К.М. и
обхождали района на с.***, община ***, област Бургас. Така на общински път
BGS 1211 те спрели за проверка мотоциклет „Симсон“ с рег. ***
Самоличността на вода била установена и това бил настоящия жалбоподател
К.Г.. Била извършена справка с ОДЧ по регистрационните табели, по време на
която било установено, че в информационните масиви на МВР нямало данни
за регистрирано МПС с такива номера.
В резултат на посочената проверка с установяване на нарушителя и в
тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на
нарушителя, на място и на 20.05.2019 г. св.Т.С. съставил против
жалбоподателя А. Акт №142/20.05.2019 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) бланков №994384 със свидетел К.М.,
препис от който бил връчен на К.Г.. В словесен вид вмененото на
жалбоподател административно нарушение било за това, че на посочената
дата управлявал мотоциклет „Симсон“ модел „S51“ с рама *** и двигател
№***, което МПС не било регистрирано по надлежния ред. В цифров вид
нарушението било посочено в АУАН като такова по чл.140, ал.1 ЗДвП.
По този повод и вероятно по реда на чл.33, ал.2 ЗАНН, в РУ – *** било
2
започнато досъдебно производство № 346 ЗМ 78/2019 г.; пореден
№1108/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, което било
прекратено с Постановление от 26.02.2020 г. на прокурор.
На 09.03.2020 г., в рамките на давностния[2] срок по чл.81, ал.3, във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН и макар извън рамките на
инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган
издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на
жалбоподателя на 22.11.2021 г. В цифров и словесен вид вмененото на
жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.
На 29.11.2021 г., в тогавашния седемдневен преклузивен срок по чл.59,
ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№346000-
3813/29.11.2021 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
На лист 21 от изисканото от съда и приложено процесно досъдебно
производство се намират две снимки на регистрационната табела на
управлявания от жалбоподателя мотоциклет. Ноторен факт е, че този вид
табели не се използват отдавна в Република България. На л.33 от това
досъдебно производство се намира докладна записка от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Бургас, съгласно съдържанието на която
процесния мотоциклет е бил регистриран на 27.11.1985 г., но понастоящем не
се води на отчет. Посоченото означава, че на процесната дата жалбоподателя
е управлявал нерегистрирано МПС.
Основен аргумент в подадената жалба е изтичане на давностен срок.
3
Съгласно мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, в чл.34 ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща
абсолютната давност и именно тази празнина се преодолява с приложението
на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН, т.е. четири
години и половина от 20.05.2019 г. С други думи, тази абсолютна давност в
настоящия случай ще изтече на 20.11.2023 г. При посоченото в този абзац
настоящия състав намира посочения аргумент за изтекла в полза на
жалбоподателя давност за неоснователен.
Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при
вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен
случай.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1 ЗАНН
22.наказателен състав на Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №19-0346-
000441/09.03.2020 г., издадено от Началник група към РУ – *** при
ОД на МВР – гр.Бургас.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228
АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
В.О.:Ж.М.
4