№ 19759
гр. С, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140368 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на Ц. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес в
гр. С, ж.к. О № 2, № ...., чрез адвокат Д. Т. Т., срещу ответника ,,Н К“ ООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, р-н И, ул. Л С № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х- С. В исковата молба са наведени следните
твърдения - на 01.03.2024 г. между Ц. М. И. и ответното дружество ,,Н К“
ООД бил сключен договор за потребителски кредит №..., по силата на който
на ищеца бил предоставен заем в размер на 700 лева за срок от 7 месеца. За
ползване на сумата кредитополучателят дължал на кредитора възнаградителна
лихва в размер на 40.65%, при годишният процент на разходите 49.14 %.
Заемната сума се изплащала на седем месечни вноски, всяка в размер на 114
лева, като общата дължима сума възлизала на 798 лева. В чл. 4, ал. 3 от
договора било предвидено задължение за потребителя в срок до края на деня,
следващ деня от сключване на договора за кредит, да обезпечи заема с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която
трябвало да бъде за сума в размер на 798 лева и със срок на валидност
03.10.2024 г. При неизпълнение, потребителят дължал неустойка в размер на
518 лева - чл. 6, ал. 1 от договора. Ищецът посочва, че в сключения договор за
1
потребителски кредит не била разписана методика по формиране на ГПР по
кредита, уточняваща кои компоненти са включени в него и как същият
възлизал на 49.14%, като в него безспорно не бил включен размерът на
предвидената неустойка, която обаче представлявала разход по кредита. Ето
защо се твърди нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се и нарушение на
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Обосновава се, че размерът на неустойката
нарушава добрите нрави, като така уговорена тя излизала извън присъщите й
функции. Самите условия по предоставяне на обезпечение били неизпълними,
което доказвало, че ответникът не е имал за цел да обезпечи главното си
вземане, а единствено да осигури допълнителен финансов ресурс. С тези
аргументи с петитума на исковата молба се иска целият договор да бъде
провъзгласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД. Представя писмени доказателства - договор и
платежно нареждане, като претендира разноски.
В своя отговор ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не
съдържала основанията, чрез които ищецът обосновава твърденията си за
нищожност на целия договор. Признава изрично сключването на процесния
договор и отпускането на заемна сума в размер на 700 лева, обстоятелството,
че предвидената в чл. 6 от договора неустойка не била включена в ГПР, като
единственият компонент, взет под внимание от кредитора била
възнаградителната лихва. Възразява да е начислявал процесната неустойка,
както и договорът да недействителен поради неспазване изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като в тази връзка излага и правни съображения.
Акцентира се, че действащото законодателство не задължавало страната да
посочва изрично кои компоненти формират ГПР, като те били нормативно
определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Отправя искане за цялостно отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски. Отправя възражение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на ищеца за съдебно-деловодни
разноски.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото е безспорно установено, че между страните в производството е
сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на ищеца
бил предоставен заем в размер на 700 лева за срок от 7 месеца. За ползване на
2
сумата кредитополучателят дължал на кредитора възнаградителна лихва в
размер на 40.65%, при годишният процент на разходите 49.14 %, както и че
предвидената в чл. 6 от договора неустойка не била включена в обявения ГПР,
като същият съобразява единствено уговорената възнаградителна лихва.
Последно посоченото обстоятелство е обявено за безспорно в докалада по
делото, като с оглед на него настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за недействителност на облигационната връзка поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за основателна. Съгласно член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените
разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая процесният договор за заем само формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
всъщност в него е изградена конструкция, чрез която да се заобиколи
забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, като
неустойката, определена в чл. 6, ал. 1 от договора, не е включена в размера на
обявения ГПР, макар да е следвало. Посочената от кредитора сума, дължима
като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на
практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от
неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално
овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било
приложимо изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а за прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил
3
размера му и го е включил в погасителния план. Самото основание на
начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на
неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като
условие за сключване на самия договор. А в случая дори е предоставен срок, в
който е обективно невъзможно изпълнението за предоставянето на гаранция,
следваща да отговоря на ред изисквания, като и тези обезпечения са
несъответни на самия характер на договора - потребителски заем за 700 лева.
Именно в т. 44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС са дадени
принципни указания към българския съд да вземе предвид всички разпоредби
на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и
фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи
дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на
понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице
допълнително възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка.
Поради което по този начин се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т.
44 от цитираното по-горе решение по дело C - 714/22 на СЕС). Оттук
включването на тези суми при изчисляването на ГПР със сигурност ще доведе
до надвишаване на размера от 50%.
Отделно от това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C -
714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Или заключението е, че посочването на ГПР, който
4
не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР,
което води до недействителност на цялата договорна връзка.
При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, като по
отношение на претендираното възнаграждение от 400 лева съдът не намира
основания за неговото намаляване.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в отношенията между
страните в настоящото производството Ц. М. И., ЕГН: **********, с настоящ
адрес в гр. С, ж.к. О № 2, № .... и ,,Н К“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление в гр. С, р-н И, ул. Л С № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х- С,
че сключеният между тях договор за паричен заем № ... от 01.03.2024 г. е
изцяло недействителен поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н К“ ООД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ
на Ц. М. И., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5