Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6964/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от ***, ЕИК ***против Б.А.А. ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1380,27лева, представляваща цена на
консумирана и неплатена електрическа енергия за остойностяване и такса
възстановяване, за които са издадени фактури в периода 20.06.2018г. до
20.12.2018г., за аб.
№ ********** и кл. № **********, за обект находящ се в ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 34,08лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за което вземане е издадена заповед № 1008/11.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2128/2019г. на ВРС,
10 състав.
Ищецът основава исковата си
претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С
ответницата са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същата има
качество на потребител с № ********** и кл. №
**********, за обект находящ се в ***. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на ***, приети на основание чл.
98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не
е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в периода 20.06.2018г. до
20.12.2018г., за която са издадени осем броя фактури в периода 20.06.2018г. до
20.12.2018г. на обща стойност 1380,27лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при
неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки ден на просрочие.
За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2128/2019г. по описа на ВРС. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата чрез адв. Е., назначена като особен представител на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК. С него искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се
облигационното правоотношение между страните, както и реалната доставка на
посочената електроенергия до обекта. Оспорва верността на показанията на потребената ел.енергия от СТИ остойностени
в процесните фактури. Оспорва доказателствената
стойност на представените фактури.
В с.з.
исковата молба и отговорът се поддържат
от процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д. №2128/2019г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответницата има качество на потребител
по договор за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за
посочения период; че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил
посоченото във фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при
изправност на средството за търговско измерване и че фактурираното количество
ел. енергия, съответства на доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението
за плащането й, както и размер на мораторната лихва
върху главниците. Ответната
страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”
АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от
ищеца общо 8броя фактури, както следва: с № **********/20.06.2018г. за сумата
от 120,34лева, №**********/19.07.2018г. за сумата от 163,04лева,
№**********/20.08.2018г. за сумата от 128,47лева, №**********/20.09.2018г. за
сумата от 173,40лева, №**********/19.10.2018г. за сумата от 196,43лева,
№**********/19.11.2018г. за сумата от 19лева, №**********/20.11.2018г. за
сумата от 385,37лева, №**********/20.12.2018г. за сумата от 194,22лева, за
обект находящ се в ***, както и справка за
потреблението и извлечение от сметка към 17.04.2019г.
Ответната страна е оспорила, че ответницата има качество
на потребител на доставяна от ищеца ел.енергия в обект на потребление ***.
Съдът намира така направеното оспорване за неоснователно,
предвид представените писмени доказателства от ищцовата
страна, а именно справка от имотния регистър, съобразно който ответницата е
собственик, респ. ползвател на процесния обект на
потребление още от 2013г.,придобит чрез покупко-продажба. В чл. 4, ал.1 ОУ на
дружеството понятието „потребител на енергия” се определя, като физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството
си. Регламентацията на договорните отношения между
страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с
решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установи,
че в процесния обект, находящ
се в *** за периода 04.05.2018г.-04.12.2018г. консумираната ел.енергия е
измервана от един електромер, тип NP71E,
с фабричен
номер 1125071612358534, който е в метрологична годност. Същият е преминал
метрологична проверка през 2016г. и метрологичната му годност изтича през
2022г. Експертът заяви в с.з., че електромерът отчита точно потребената
енергия и не са налице никакви данни за противното. Потребената
енергия за отчетния период за 214дни е от 6788квтч, от които за дневна -
4995квтч и 1793квтч - за нощна енергия. Остойностените
количества ел. енергия в процесните фактури са от
ежемесечните отчетени показания и не е налице корекционна
процедура, т.е. стойностите не са служебно начислени, като потеребеното
количесто ел. енергия е от 6788квтч на стойност
1361,27лева.
И след като СТИ е отчитало редовна консумация
на електроенергия, то съобразно
чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната
ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос. Съгласно чл.18а от ОУ
дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която
следва да съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на
плащане. Така, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от
изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период са издадени фактури №№
**********/20.06.2018г. за сумата от 120,34лева, №**********/19.07.2018г. за
сумата от 163,04лева, №**********/20.08.2018г. за сумата от 128,47лева,
№**********/20.09.2018г. за сумата от 173,40лева, №**********/19.10.2018г. за
сумата от 196,43лева, №**********/19.11.2018г. за сумата от 19лева,
№**********/20.11.2018г. за сумата от 385,37лева, №**********/20.12.2018г. за
сумата от 194,22лева. Или общо на стойност 1380,27лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за
плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението
си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл. 18а ОУ в издаваната от
ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното плащане. Или,
страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като
определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода
считано от падежа на всяка фактура до 26.01.2019г. в размер на 34,08лева. Съдът
установи размера на обезщетението за забава, изчислен чрез програмен продукт „Апис Финанси“, който е и съответен на заявения от 34,08лева
за периода. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 626,92лева, от които 100лева юк
възнаграждение, 76,92лева платена ДТ, 150лева депозит вещо лице, 300лева
депозит за особен представител. Съобразно изхода на спора, посочените разноски
следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство от 78,29лева. От тях 28,29лева платена ДТ и
50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК
***със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу Б.А.А. ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: 1380,27лева, представляваща цена на консумирана и
неплатена електрическа енергия за остойностяване и такса възстановяване, за
които са издадени фактури в периода 20.06.2018г. до 20.12.2018г. с №№
**********/20.06.2018г. за сумата от 120,34лева, №**********/19.07.2018г. за
сумата от 163,04лева, №**********/20.08.2018г. за сумата от 128,47лева,
№**********/20.09.2018г. за сумата от 173,40лева, №**********/19.10.2018г. за
сумата от 196,43лева, №**********/19.11.2018г. за сумата от 19лева, №**********/20.11.2018г.
за сумата от 385,37лева, №**********/20.12.2018г. за сумата от 194,22лева за аб. № ********** и кл. № **********, за обект находящ
се в ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.02.2019г.
до окончателното погасяване на задължението; сумата от 34,08лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за което вземане е издадена заповед № 1008/11.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2128/2019г. на ВРС,
10 състав.
ОСЪЖДА Б.А.А. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***сумата от 626,92лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
***, ЕИК ***сумата от 78,29, представляващи
направени в производството по ч.гр.д.№ 2128/2019г. на ВРС съдебно -
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: