ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. Монтана, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско
дело № 20231600500018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл.274 и сл. от ГПК по частна жалба на „Е.
м. З.“ ЕАД с ЕИК *, подадена чрез пълномощник юрк. М. В. против Разпореждане № *на
Районен съд-Берковица от 09.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № */2022 г., с което е
обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 08.08.2022 г. в полза
на жалбоподателя срещу лицето Й. Д..
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Поддържа, че в законоустановения срок е изпълнил указанията на заповедния съд да
предяви установителен иск срещу длъжника Й. Д. и да представи доказателства за това в
срок до 30.10.2022 г. Твърди, че на 24.10.2022 г. исковата молба, както и нарочната молба до
заповедния съд са предадени на куриер, като и двете са получени в канцеларията на съда на
16.11.2022 г. поради значително забавяне от страна на куриера да ги достави. В тази връзка
се твърди, че разпореждането на заповедния съд е изпълнено в срок и се моли същото да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба Й. Д. взема становище за неоснователност на същата.
Поддържа се, че неоправданото забавяне на пратката буди съмнение за достоверността на
подаването, движението и доставката й. Твърди се, че не са представени безспорни
доказателства за предявяването на иска в срок, поради което моли съдът да приеме, че
жалбата е неоснователна.
Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
оплакванията в частната жалба и въз основа на закона, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице с
правен интерес от обжалването против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:
1
На 04.08.2022 г. „Е.м. З.“ ЕАД е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Й. Д..
Берковския районен съд е издал Заповед за изпълнение № */08.08.2022 г., съобразно
която длъжникът следва да заплати на дружеството-кредитор сумата от 3 095,99 лева.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Д. подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което районният съд с Разпореждане № */20.09.2022 г. указал на
дружеството за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от съобщението. Указано е също, че заповедта ще бъде обезсилена, ако не представи
доказателства за предявяване на иска в срок. Препис от разпореждането е получено от
дружеството на 30.09.2022 г.
На 24.10.2022 г. дружеството-кредитор изпратило чрез куриер „С.П.“ ООД исковата
молба заедно с нарочна молба по заповедното производство до Берковския районен съд,
като така подадените документи постъпили в канцеларията на съда на 16.11.2022 г.
Предвид значителното забавяне от страна на куриера, респ. липсата на доказателства,
че искът е предявен в срок, районният съд издал Разпореждане № */09.11.2022 г., с което
обезсилил издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение на парично
задължение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
В настоящото производство спорното обстоятелство е дали са подадени в
законоустановения срок исковата молба и нарочната молба до заповедния съд. В тази връзка
МОС намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК, съгласно която
срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
С частната жалба жалбоподателят е представил доказателства – обратна разписка с
товарителница № *и извлечение от системата на куриера „С.П.“ ООД, видно от които
пратката е изпратена чрез куриер до РС-Берковица на 24.10.2022 г. и е получена на
16.11.2022 г. При това положение следва да се приеме, че е спазен месечният срок, който е
изтекъл на 30.10.2022 г., а обстоятелството, че молбите са постъпили в районния съд на
16.11.2022 г., е без значение с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК. Съобразно това
разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение следва да се отмени като
неправилно.
Предвид гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № */09.11.2022 г. по ч.гр.д. № */2022 г. по описа на
Районен съд-Берковица, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение,
като неправилно.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3