О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 05.11.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети ноември две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
като разгледа докладваното от
съдия Женя И.
гр. д. № 2222 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявеният
иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта
за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими,
относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора документи. По искането за приемане като доказателства
на 14 бр. снимки, приложени към отговора на насрещния иск, то съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване становището на другата
страна.
Следва да бъде назначена исканата от ищеца по първоначалните искове съдебно-икономическа експертиза,
като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, направи оглед
и проучване на място да отговори на поставените в исковата молба въпроси, тъй
като за изясняването на тези въпроси са необходими специални знания, а същите
имат значение за спора.
Следва да бъде дадена възможност
на страните да ангажират гласни доказателства, като водят за съдебното
заседание по двама свидетели за установяване на конкретно посочените от тях обстоятелства.
С отговора на първоначалната
искова молба ответниците са направили искане за спиране на производството по
делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на гражданско дело по описа на ОС – Стара Загора с
предмет нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №170, том II, рег.№1597,
дело № 101/2010г. на нотариус Стефка Чавдарова. Следва да бъде указано на ответниците най –
късно в съдебно заседание да представят доказателства за това си твърдение,
след което съдът ще се произнесе по искането им за спиране.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 04.12.2018 г., от 14,00 часа, за която
дата да се призоват страните и вещото
лице.
УКАЗВА на ответниците по първоначалните искове К.К.В. и В.Д.В., най – късно в съдебното
заседание, да представят доказателства за твърдението си за висящо дело пред ОС
– Стара Загора с Загора с предмет нищожност на договора за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №170, том II,
рег.№1597, дело № 101/2010г. на нотариус Стефка Чавдарова, след което съдът ще се произнесе по искането им за спиране на
производството по настоящото дело, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с
правно основание чл. 72, ал.1 ЗС.
Ищцата В.И.Г. твърди в исковата си молба,
че била собственик на недвижим имот, придобит по силата на договор за покупко-продажба,
материализиран в НА № 170, том II,
рег.№ 1597, дело № 101/21.04.2010г. на нотариус Стефка Чавдарова рег.№ 381, с
район на действие PC-Стара Загора, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 33, находящ се в град Стара Загора, ул. “Братя Жекови” № 111, вход А, ет.3,
построен върху държавна земя и съгласно кадастралната карта и кадастралния
регистър, одобрени със Заповед № РД- 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68850.518.553.4.33, находящ се в сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.518.553, който самостоятелен обект е с
предназначение жилище - апартамент с площ от 75,92 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна, кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 13, с площ
от 4 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху общинско дворно място.
Ищцата закупила описания
апартамент от двамата ответници в качеството им на продавачи и след сделката от
21.04.2010 г. те не й предали ключа от жилището и
останали в имота да живеят без правно основание,
като отказвали да го напуснат. Ищцата ги поканила да й предадат ключа от апартамента
и владението му, видно от нотариална покана рег.№ 8193/27.12.2013г., връчена им на 27.12.2013г. От констативен протокол от 13.01.2014г., акт № 6,
том I, рег.№ 242/2014г. на нотариус Радка Богданова рег.№ 435 на НК се
установявало, че ответниците не се били явили и не били
предали ключа и владението на апартамента на ищцата.
Поради това ищцата предявила
иск по чл.108 от ЗС против двамата ответници за предаване собствеността и
владението на процесния апартамент и на основание чл.59
от ЗЗД претендирала обезщетение за ползване без основание за времето от
27.12.2013г. до 21.02.2014г. Исковете били уважени с решение от 29.04.2015г. по
гр.д.№ 815/2014г. на PC Стара
Загора. Първоинстанционното решение било отменено с решение № 191/15.06.2016г. по гр.д.№ 1021/2016г.
на ОС-Стара Загора, като по възражение на
ответниците договорът за покупко-продажба на процесния апартамент, предмет на
НА № 170, том II, рег.№ 1597, дело № 101/21.04.2010 г.
бил признат за нищожен като привиден, а исковете по чл.108 и чл.59 от ЗЗД били
отхвърлени. С Решение № 327/17 от
28.03.2018г. по гр.д.№ 5411/2016г. ВКС, четвърто г.о. било обезсилено въззивното решение на ОС-Стара Загора в частта относно прогласената нищожност
на покупко-продажбата, отменено било решението в
отхвърлителните му части по исковете по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД. ВКС се произнесъл по съществото на спора,
като признал за установено по отношение на двамата ответници, че ищцата е
собственица на процесния апартамент, осъдил ги да предадат владението на
апартамента на нея и да й платят обезщетение 300 евро за ползване без основание
на жилището за периода от 27.12.2013г. до
21.02.2014г.
Въпреки окончателното решение
на ВКС ответниците продължавали да ползват апартамента
без основание и без да заплащат обезщетение от сключване на сделката на
21.04.2010 г. до момента. По описания начин ответниците
се обогатявали, като в пряка връзка с това ищцата
обеднявала поради липса на плащане на обезщетение за ползването на имота от
ответниците без правно основание.
Поради това за ищцата
възниквал правен интерес от предявяване на иск за
заплащане на обезщетение от ответниците.
Искането на
ищцата до съда е да постанови решение, с което на основание чл.59 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД да осъди ответниците К.К.В. и Beлик
Д.В. да й заплатят солидарно обезщетение за ползване
без правно основание на АПАРТАМЕНТ № 33 , находящ се в град Стара Загора, ул. „Братя Жекови” 111,
вход А, ет.3, в
размер на средния пазарен наем - по 150 евро месечно за времето от 03.05.2013г.
до 26.12.2013г. и за времето от 22.02.2014г. до
03.05.2018г. в общ размер на 8 700 евро с левова равностойност 17 015,72 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното издължаване, както и сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на
обезщетение за ползване без правно основание за периода от 03.05.2015г. до
02.03.2018г., както и направените разноски в
производството.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците К.К.В. и В.Д.В. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата
претенция като неоснователна. Твърдят, че договорът за
покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №170, том
II, рег.№1597, дело № 101/2010г. на нотариус Стефка Чавдарова, с район на действие Районен съд гр.Стара Загора,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 3664, акт №28, том IX, дело №1738 от
21.04.2010г., бил
нищожен, тъй като бил привиден.
Страните нямали действителна воля да
прехвърлят собствеността по отношение на
процесния имот - апартамент №33, находящ се в гр.Стара Загора, на
ул.Братя Жекови №111, вх.А. Действителната воля на страните била, чрез
извършената привидна сделка на покупко-продажба да им бъде отпуснат банков
кредит, който да се вложи в стартирането на малък бизнес в Италия от дъщерята
на ответниците (продавачи по привидната сделка) - Румяна В.
Костандиева и от сестрата на ищцата В.И.Г. - Галя И.Г..
Сестрата на ищцата Галя И.Г. живяла и работила заедно със
семейството на Румяна В. Костандиева в Италия в периода от 2005г. до 2011г.
Поради факта, че сумата от изтегления кредит щяла да се използва от Румяна Костандиева и Галя И., то и изплащането на
кредита ставало от семейството на Румяна Костандиева, което било доказано пред съда (пред Окръжен съд Стара Загора било постановено Решение №434 от 06.11.2015г. на Окръжен
съд-Стара Загора по гр.дело №1419/2015г., което не било
допуснато до касационно обжалване и било влязло в сила). Към настоящия момент съществувало образувано гражданско дело пред Районен съд-Стара Загора, което било
с предмет установяване и прогласяване
на нищожност на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №170, том II, рег №1597, дело № 101/2010г. на нотариус Стефка
Чавдарова с район на действие Районен съд гр.Стара
Загора, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г., посоченото дело било с №2053/2018г., като същото било препратено по компетентност на Окръжен съд-Стара Загора и към
настоящия момент ответниците очаквали придвижването му. Предвид това ответниците считат, че не бил изпълнен един от основните елементи на фактическия
състав на иска по чл.59 от ЗЗД, а именно изискването ищецът да е
безспорен собственик, поради което самият иск
се явявал неоснователен. Ответниците оспорват правото на собственост на ищецата върху имота. Следващият елемент от фактическия състав
на предявеният иск бил ползването на имота да е без правно основание
– ответниците категорично оспорват наличието на този елемент от фактическия състав, като твърдят, че имат основание
да владеят имота поради абсолютната симулация на договора за покупко - продажба. Оспорват и претендирания размер на обезщетението.
Твърдят, че са направили подобрения в имота. отговор като
насрещен иск срещу
претендираната сума, който включвал
правените подобрения в имота, разходите за поддръжка, заплащането на данъци.
В срока за отговор ответниците К.К.В. и
В.Д.В. са предявили насрещен иск за заплащане на извършените от тях подобрения в недвижимия имот: апартамент №33, находящ се в гр.Стара Загора,
ул. Братя Жекови №111, вх.А, ет.3.Претендираните
от тях подобрения се изразявали в следното:
1. подмяна на плочките в кухнята;
2. поставяне на ламиниран паркет в кухнята;
3. поставяне на ламиниран паркет в целия
коридор на апартамента;
4. подмяна на всички плочки в банята,
поставяне на окачен таван, поставяне на хънтър на тръбите, поставяне на теракот
на пода в банята;
5. поставяне на тапети в целия апартамент; .
6. поставяне на желязна входна врата на
апартамента;
7. замазване на тавана в целия апартамент;
Стойността на така изброените направени
подобрения възлизала
на сумата от 10 000 лева. Считат всичко подробно изброено
за подобрение в имота, тъй като с извършването им се увеличи функционалните
качества на апартамента. Безспорно изброените подобрения били подобрения в имота, защото
не биха могли да се отделят от него без да доведат до съществено увреждане на
имота.
Всички посочени подобрения били направени от ищците по насрещния иск със съзнанието, че те са собственици на посочения имот
поради факта, че сключеният договор за покупко-продажба под формата на
Нотариален акт №170 том II, рег.№1597 дело № 101/2010г. на нотариус Стефка
Чавдарова с район на действие Районен съд гр.Стара Загора бил нищожен, сключен при абсолютна симулация. Именно със
съзнанието, че имотът, в който живеели, бил техен собствен, двамата ищци по насрещнния иск извършвали посочените подобрения в имота,
както и го поддържали по тази причина.
Направените подобрения в имота касаели
периода м.юли 2010г. - м.декември 2016г. Ищците по насрещния иск твърдят, че ако съдът приемел, че ответницата по насрещния иск - В.И.Г. е собственица на спорния имот - апартамент
№ 33 в гр.Стара Загора, ул. Братя Жекови №111, вх.А, ет.3, то същата щяла да се
облагодетелства от направените подобрения. А с оглед посоченото, следвало да се приеме, че подобренията били направени от ищците по насрещняи иск К. и В. Великови, в качеството
им на добросъвестни подобрители.
Искането на ищците
по насрещния иск до районния съд е да постанови решенеие, с което да осъди ответницата
по този иск и ищца по първоначалния иск В.И.Г. да заплати на К.К.В.
и В.Д.В. сумата от 10
000лева, представляваща
направени подобрения в имот - апартамент № 33 с адрес: гр.Стара Загора,
ул.Братя Жекови №111, вх.А, ет.3, с които се е увеличила стойността му Претендират за направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата
по насрещния иск В.И.Г., с който твърди, че същият е недомустим, която счита предявения насрещен иск
за недопустим, като
неконкретизиран.
По същество счита насрещният иск за неоснователен и недоказан. Твърди, че в жилището не били
извършени изобщо нито едно от твърдените строителни
работи, като например - „подмяна на плочките в кухнята”, „подмяна на всички плочки в банята и окачен таван” и всички останали т.н. „подобрения”. Доколкото
съществували плочки в банята, в кухнята и другите
„подобрения”, посочени в насрещния иск, те били извършени преди продажбата на апартамента и били включени в продажната му цена, платена от ответницата по насрещния иск. Поради това те не подлежали на самостоятелно обезщетяване поради липса на
неоснователно обогатяване от нейна страна.
Ответницата по
насрещния иск представя като доказателства цветни фотоснимки на процесното жилище,
направени след нейния
въвод в жилището с протокол за
въвод във владение от 28.05.2018г. на ПЧСИ Елена Г. по изп.д.№ 1067/2018г. на
ЧСИ Гергана Начева per. № 765. Видно било, че
жилището освен мръсно и разхвърляно било и
изключително неподдържано. Всички плочки в кухнята и банята, ламинираният паркет, тапетите и останалото, било направено преди
повече от 20 години с оглед на неговия вид и модел. Твърдените
„подобрения”
в насрещния иск били толкова износени от времето, изхабени и
повредени, че нямали никаква стойност и пазарна цена. Ответницата по насрещния иск оспорва твърдението на ищците по насрещния иск относно периода на
извършените „подобрения”, като твърди, че те са
съществували преди извършване на процесната покупко-пордажба. Според нея насрещният иск бил погасен по давност. Давностният срок на исковете за
неоснователно обогатяване бил 5-годишен и към
момента на подаване на насрещния иск бил
изтекъл срокът на погасителна давност на исковата претенция за обезщетение по
чл.59 от ЗЗД. Това бил самостоятелен факт, годен да обуслови неоснователност
на насрещния иск. Ищците по насрещния иск
изобщо не уведомили ответницата като
собственица на процесния имот, че искат да извършат подобрения в него и не са
получавали нейното съгласие за това.Твърди, че . ищците по насрещния иск не били „подобрители” в процесното
жилище, тъй като не били извършвали
претендираните подобрения след закупуване на имота от ответницата. Още повече те не били „добросъвестни подобрители”, както се твърдяло в
насрещния иск. Не били налице законовите основания, за да се приеме, че
същите са били „добросъвестни подобрители”. Твърдението
им, че са имали съзнанието, че процесният
апартамент е техен, тъй като сделката, с която го били продали на
ответницата била нищожна като
привидна, не било законово основание да се приеме качеството
им на „добросъвестни подобрители”. Въпросът с валидността на процесната сделка
и липса на нейна нищожност като привидна, бил
разрешен окончателно след като ВКС се произнесъл с решение за нейната
валидност. Следователно сделката била
валидна от момента на сключването й. Още повече – ответницата по насрещния иск винаги и последователно в хода на
предишния съдебен процес с ищците по насрещния иск относно валидността на
покупко-продажбата оспорвала твърдението им, че сделката била нищожна. Поради това те нямали никакво правно основание да считат, че сделката е
нищожна и ако имали
подобно съзнание то било без основание и противоправно. От противоправното си поведение и
съзнание ищците не можели да черпят права. Ищците по насрещния иск предали ключовете
от жилището на ответницата чрез свой пълномощник на извършения въвод
във владение с Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от
28.08.2018г. При извършване на въвода
не изразили никакви претенции за заплащане на подобрения, нито искали да
упражнят право на задържане на жилището. Исковата претенция се появявала като насрещен иск по делото, което показвало, че този иск бил
защитна теза против първоначалния иск, отколкото действителна и обоснована
претенция.
Ответницата по
насрещния иск моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като
неоснователен и да й
присъди направените разноски
по производството за този иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
По иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД ищцата В.И.Г. следва
да докаже, че е
собственик на имота, че ответниците са ползвали фактически имота без наличие на правно основание за това за претендираните
периоди, както и размера
на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй
като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота -
наемната цена за този имот. По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
изискуемостта на главното вземане, датата на настъпването на падежа и размера
на обезщетението за забава.
По иска по чл. 72, ал. 1 ЗС ищците по насрещния иск К.К.В. и В.Д.В., следва да докажат, че са били добросъвестни владелци на имота към датата на извършване на подобренията на имота, извършените от тях подобрения и увеличената стойност на имота, вследствие тези подобрения. Ответницата по иска следва да докаже възражението си за изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№170, том II, рег.
№1597, дело №101/2010 г., нотариална покана от 27.12.2013 г., констативен
протокол акт №6, том № I, рег. №242/2014 г., схема №15-3070-13.01.2014г. на самостоятелен обект в
сгграда с идентификатор 68850.518.553.4.33, решение от 29.04.2015 по гр. д.
815/2014 г. на РС-Стара Загора, решение №191/15.06.2016 г. по в.гр.д.
№1021/2016 г. на ОС-Стара Загора, решение №327/28.03.2018 г. по гр.д.
№5411/2016 г. на ВКС, нотариален акт от 16.11.1989 г. по дело №511/1989 г.,
нотариално заверен договор за аренда на земеделска земя от 26.01.2011 г.,
нотариално заверен договор за аренда на земеделска земя от 24.01.2011 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №47, том VI, рег. №7389, дело №553/2009 г., саморъчно завещание от 19.07.1996 г.,
протокол за принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение от
28.05.2018 г.
По искането
за приемане като доказателства на 14 бр. снимки, приложени към отговора на
насрещния иск, то съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
изслушване становището на другата страна.
ДОПУСКА изслушването
на съдебно-икономическа експертиза със задачи, подробно посочени в исковата
молба.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Георги Д. Котаров, при депозит
от 150 лева, вносими от ищеца В.И.Г. в тридневен срок от получаване на
настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след
представяне на доказателство за внесен депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да ангажират гласни доказателства, като най-късно в
съдебното заседание, водят по двама свидетели за установяване на конкретно
посочените от тях обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА по първоначалните искове препис от отговора на двамата ответника по
първоначалните искове, ведно с приложенията, като му се укаже, че може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по
делото съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЦИТЕ по насрещния иск препис от
отговора на ответника по насрещния иск, ведно с приложенията, като им се
укаже, че може да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с
отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най – късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: