РЕШЕНИЕ
№ 3430
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330119104 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. А. В., ЕГН
**********, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 50
лева – платена при липса на основание по клаузата „Доброволен пакет – Доверие“ по
Договор за кредит № ****/02.05.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
****/02.05.2018 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сума в размер на 800 лева, при уговорена възнаградителна лихва от 34.40 % и
годишен процент на разходите от 49.74 %. Сочи, че общата стойност на плащанията била
956.76 лева. С клаузата на Раздел VІ „Доброволен пакет – Доверие“ било установено
задължение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 639.24 лева.
Изплащането на всички задължения по кредита следвало да бъде извършено на 12 месечни
погасителни вноски, всяка с размер на 133 лева за периода 15.06.2018 г. – 15.05.2019 г.
Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че размерът на текстовата част на шрифта е по-малък
от 12 пункта, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди и нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима
от потребителя. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, като размерът на същата надвишавал трикратния размер
на законната лихва. Твърди, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет услуги
противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че
възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като се касае за услуги, които
1
са свързани с усвояване и управление на кредита. Начисляването на възнаграждение за т.
нар. „Доброволен пакет – Доверие“ представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК, като в договора не бил посочен размерът на всяка една от услугите. Счита, че
клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна поради
цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното й противоречие с добрите
нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона. Твърди, че е
извършено пълно погашение на главницата. Счита, че сумата в размер на 50 лева е
платената при липса на основание по клаузата „Доброволен пакет – Доверие“ по Договор за
кредит № **** от 02.05.2018 г.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2022 г., е
допуснато изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на
първоначално предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 554 лева – платена без основание по клаузата „Доброволен
пакет – Доверие“ по Договор за кредит № ****/02.05.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Би Енд Джи
Кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва да са налице сочените от ищеца основания за недействителност на
процесния договор за кредит. Твърди, че договорът за кредит и общите условия са с шрифт
12 пункта, като това било заложено в системата на дружеството и този показател не се
променял. Процесният договор бил изготвен по ясен и разбираем начин, като
последователността в него не оставяла възможност неговото съдържание да бъде разбрано
неправилно. Изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК било спазено, като годишният процент на
разходите бил посочен в чл. 5 от договора. Оспорва твърдението, че заявените от
кредитополучателя допълнителни услуги са част от ГПР. Сочи, че същите не се калкулират в
ГПР, като в тази връзка се позовава на допълнителните разпоредби на ЗПК. Посочва, че
Доброволен пакет „Доверие“ никога не е бил задължителна предпоставка за отпускане на
кредит, а се предоставял единствено по желание на клиента. Годишният лихвен процент бил
посочен в договора, като в стандартния европейски формуляр била посочена лихвата за
всяка една от вноските по кредита. Изтъква, че лихвеният процент е фиксиран, като
ответното дружество не прилага референтен лихвен процент в своите правоотношения.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2022 г., е
допуснато изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличение на размера на
първоначално предявения осъдителен иск, както следва: за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 554 лева – платена без основание по клаузата „Доброволен
пакет – Доверие“ по Договор за кредит № ****/02.05.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2021 г., до
окончателното изплащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
С оглед становище на страните, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни се отделят обстоятелствата, че: между ищцата и „Би Енд Джи Кредит“ ООД
е сключен Договор за потребителски кредит № ****/02.05.2018 г., за предоставен кредит в
размер на 800 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2332/03.03.2022 г./
2
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Според подписания между страните и приет по делото Договор за кредит **** № ****
от 02.05.2018 г., на ищеца е предоставена сума в размер на 800 лева. Уговорена е между
страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 34.40 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) е 36.71 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на
12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 79.73 лева, като общият размер на всички
плащания е записан, че възлиза на 956.76 лева.
В раздел VІ от Договора, е било уговорено и закупуването на Допълнителен пакет
„Доверие“ за допълнителни услуги, като в чл. 22 от Договора е посочено, че
кредитополучателят дължи 12 месечни погасителни вноски по Допълнителния пакет
„Доверие“, всяка в размер на 53.27 лева, Следователно общата стойност на
възнаграждението по допълнителния пакет „Доверие“ възлиза на 639.24 лева, като сумата е
разсрочена на равни части, по 53.27 лева към всяка вноска.
В чл. 24 от Договора е посочено, че общото задължение на кредитополучателя по
кредита и по Доброволен пакет „Доверие“ възлиза на 1596 лева, по 133 лева всяка вноска.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата
сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 36.71 %, а ГЛП – 34.40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в
3
размер на 1 596 лева. Изрично, в чл. 24 от Договора, е отбелязано, че в тази обща сума е
включена стойността на Доброволен пакет „Доверие“, по който се дължи възнаграждение за
предоставените от ответника на ищеца услуги в размер на 639.24 лева.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги по Доброволен пакет „Доверие“,
съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В раздел VІ от Договора, в разпоредбите, касаещи Доброволен пакет „Доверие“ /чл.
19-чл. 24/, е уговорено, че кредиторът предлага, а кредитополучателят се съгласява, срещу
предвидени парични вноски, да осигури „допълнителни действия“, касаещи дейността на
кредитора, с цел минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на
плащанията на кредитополучателя по договора за кредит. Терминът „допълнителни
действия“ включва пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна
ангажираност на кредитора, вкл. при евентуално неизпълнение на задълженията по
договора, като обхваща следните действия на кредитора в полза на кредитополучателя, а
именно: (1) „Динамично плащане“ – кредиторът изпраща свой представител на домашния
адрес на кредитополучателя или на друго предварително уговорено с кредитополучателя
място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия (домашен адрес) на
кредитополучателя, в рамките на работното време на обслужващия го офис, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане; (2) „отлагане на вноска“ – кредиторът отлага
еднократно вноска до 14 дни след падежа на вноската, която кредитополучателят иска да
отложи при условие, че са настъпили обстоятелства, които затрудняват финансовото му
положение; (3) „разходи за събиране при забава – за сметка на кредитора“; (4) „без трета
вноска в месеца“ – кредиторът осигурява възможност, при настъпване на трета вноска в
месеца, да направи промяна на падежна дата по погасителния план; (5) „скорост“ – при
поискване от страна на кредитополучателя за обработка на документ, свързан с кредита,
кредиторът е длъжен да обработи документи незабавно и да не се води от установеният срок
за извършване на тези действия, който е 5 работни дни; (6) „безплатни документи“– всички
заверени с подпис и печат документи от страна на кредитора са безплатни; (7) „вътрешен
рефинанс без собствени средства“ – кредиторът предоставя възможност за вътрешно
рефинансиране на кредита; (8) „усвояване на кредита“ – кредиторът се задължава да
осигури сумата, за която кредитоискателят е бил одобрен, в брой, с воя представителен
офис, не по-късно от 2 часа след одобрение. Според чл. 21 от Договора, кредиторът и
кредитополучателят се съгласяват възнаграждението за закупения пакет Доброволен пакет
„Доверие“, в т.ч. и 30 % от него, дължими към момента на подписване на настоящия договор
за кредит, да бъде разсрочено за срока на договора, на равни вноски и добавено към
вноските за погасяване на главницата. Съгласно чл. 22 от Договора, кредитополучателят
дължи парични вноски по Допълнителния пакет „Доверие“, както следва: 12 равни месечни
вноски, всяка в размер на 53.27 лева, за периода от 15.06.2018 г. до 15.05.2019 г. Според чл.
23 от Договора, кредитополучателят се задължава да извърши плащане по вноските, в
сроковете, съобразно чл. 22. В чл. 24 от Договора е уговорено, че общото задължение на
кредитополучателя по кредита и Доброволен пакет „Доверие“ е 1596 лева, на 12 вноски,
всяка в размер на 133 лева.
4
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, част от услугите по чл. 19 от Договора представляват действия по
усвояване на кредита във времево отношение, а други - имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат кредитора да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по
него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с
тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 36.71 %
не отговаря на действителния такъв.
Предвид горното, съдът намира, че чрез клаузата за заплащане на допълнителни
услуги по Доброволен пакет „Доверие“, уговорена в договора, се нарушава императивната
норма на чл. 10а ЗПК. Формално в договора за кредит не са вписани такси за действия,
свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тези допълнителни услуги по
естеството си представляват именно заплащане на разходи, свързани с отпускането на
кредита. Доколкото, обаче в случая, е направено именно това – за Доброволен пакет
„Доверие“, е начислена такса, платима по погасителния план на кредита, по този начин
процесната такса се превръща в разход по кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 ЗПК и така се
надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от закона. Затова и тази клауза е нищожна на
основание чл. 19 ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф
1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тези
услуги прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази
връзка е и санкцията на нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи,
които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са
нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност, съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал. 1,
предл. първо ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Освен горните мотиви, за пълнота, следва да се посочи и, че е налице неравноправна
клауза за дължимост на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, с която реално се
5
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора.
Клаузата за дължимост на възнаграждението за пакет услуги е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Нищожността е пречка за възникване на
задължение по нея, поради което платените суми са предадени при начална липса на
основание и подлежат на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
След като съдът достигна до извод за недействителност на клаузата, визираща
заплащане на пакет от Допълнителни услуги „Доверие“, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата за
възнаграждение за допълнителни услуги е получена без основание и се дължи връщането й.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, ищецът е извършил
плащания по кредита в общ размер на 1354 лева, от които платените по допълнителен пакет
„Доверие“ са в общ размер на 556.70 лева.
Липсва основание за получаването й, поради което предявения иск в размер на 554
лева е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса; 150 лева– за ССЕ и
214 лева – СТЕ, общо 414 лева.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 4-6) е
посочено, че той се представлява безплатно от А.д. „Г.“, поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да
се присъди в полза на Адвокатското дружество, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството,
че последният не е реализирал този разход. От приложеното по делото Удостоверение за
регистрация по ЗДДС, се установява, че А.д. „Г.“ е регистрирано по ЗДДС. Ето защо и,
върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за МРАВ и чл. 66 ЗДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на Е. А. В.,
с ЕГН ********** от гр. П. ****, следните суми: 554 лева /петстотин петдесет и четири
лева/ - получена без основание по клаузата „Доброволен пакет „Доверие“ от Договор за
6
кредит с номер **** **** от 02.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда – 01.12.2021 г. до окончателното й погасяване, както и общо 414
лева /четиристотин и четиринадесет лева/ - деловодни разноски за производство по
настоящото гражданско дело № 19104/2021 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на А.д. „Г.“,
Булстат *********, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е. А. В., по настоящото гр.д. №
19104/2021 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7