Присъда по дело №92/2024 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 8/03.12.2024 г. по НОХ дело № 92/2024 г. по описа
на БРС, първи наказателен състав.

Срещу подсъдимия К. С. К. от с. Б., обл. В., са повдигнати две
обвинения, както следва:
-затова, че на 17.05.2024 г., ок. 15.45 ч., по Главен път I-1 /път Е-79/, при
км. 32+300, в землището на с. Р., обл. В., с посока на движение от изхода на с.
Р. в посока с. М., управлявал МПС: мотопед марка „Capriolo-50“ с поставена
регистрационна табела № 232TRI и номер на рама LAEAGZ4054B911279, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда,
установено по надлежния ред с техн. средство Алкотест Дрегер 7510 фабр. №
ARDM-0197, проба №02966 в 15.47 ч. на 17.05.2024 г. - престъпление по
чл.343 Б ал.1 от НК
и затова, че на 17.05.2024 г., ок. 15.45 ч., по Главен път I-1 /път Е-79/,
при км. 32+300, в землището на с. Р., обл. В., с посока на движение от изхода
на с. Р. в посока с. М., управлявал МПС: мотопед марка „Capriolo-50“ с
поставена регистрационна табела № 232TRI и номер на рама
LAEAGZ4054B911279, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно
Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС - престъпление по чл.345 ал.2
вр. ал.1 от НК
В с. з. прокурорът заявява, че поддържа повдигнатите обвинения, счита,
че са доказани, оспорва изводите на вещото лице по проведената съдебно-
психиатрична експертиза, досежно вменяемостта на Кр. К. и предлага на съда,
след като признае за виновен К. да му наложи минимална наказание
„лишаване от свобода“ или дори под специалния за престъпленията минимум.

Подс. Кр. К. не признава вината си и авторството на деянията, които му
се приписват, възползва се от правото си да не дава обяснения пред съда.
Защитникът на подсъдимия излага доводи за оправдаване – налична
невменяемост у К., поради психичните му проблеми, доказани от вещото
лице, водеща до невъзможност да се понесе наказателна отговорност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. К. С. К. е роден на ................................ г. в гр. Б., обл. В., живее в с.
Б., обл. В., българин, български гражданин, не женен, с начално образование,
осъждан, пенсионер по болест, с ЕГН **********.
На 17.05.2024 г., подс. К. К. употребявал алкохол. Въпреки това, към
15.40 ч. в същият ден, в с. Р., обл. В., се движел, управлявайки мотопед -
1

м.“Capriolo-50“ с регистрационна табела № 232TRI и рама с №
LAEAGZ4050B911279. В същото време в с. Р., обл. В., имало полицейски
служители – на РУ-Белоградчик, като наряд били разпределени там свид. В.
В.– мл. автоконтрольор и друг служител – св. Д. Д.. В хода на своята рутинна
проверка св. В. и Д., забелязали че по ул. „Младост“ /откъм бензиностанция
„Петрол“/ се задавал сив мотопед, без включени светлини и без водачът му да
е поставил предпазна каска на главата си. Когато водачът на мотопеда идвайки
по посочената улица , стигнал кръстовището й с ул .“Г. Д.“, но продължил по
първата / „Младост“/ с посока към изхода от селото, към съседно с. М.,
свидетелите подали звуков и светлинен сигнал за спиране към водача на
мотопеда. Последният отбил и спрял вдясно на пътя, в отбивка, намираща се
малко след табелата за изход от с. Р. – Главен път I-1 /път Е-79/, и по-точно при
км. 32+300 от него, в землището на с. Р.. В. В. , след като установил
самоличността на водача – подс. Кр. К., извършил проверка за наличие на
алкохол в кръвта на водача, с техническо средство – „ Алкотест Дрегер 7510 “.
То отчело 1,45 промила. К. не представил на проверяващите и СУМПС –
заявил, че няма такова, не представил и СРМПС. При проверка по ел. път в
системата на МВР, В. констатирал, че мотопеда наистина няма регистрация в
страна от ЕС. Свидетелите съставили три броя АУАН на К. за нарушения по
ЗДвП – освен за употребата на алкохол при управлението на МПС, за
управлението на нерегистрирано МПС и за не поставената предпазна каска, не
включените светлини на мотопеда и не носене на документи за регистрация на
МПС. На К. бил даден талон за медицинско изследване на кръвта и
подсъдимият бил придружен от служителите на полицията до ФСМП в гр.
Белоградчик. Там обаче, той отказал да предостави кръвна проба за
изследване, поради което и такова не било преведено и съгласно Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният
орган приел за определящ резултата от „Алкотест Дрегер“ – а именно 1,45
промила алкохол в кръвта. Образуваните админ. нак. производства срещу Кр.
К., досежно употребата на алкохол при управление на МПС и относно
управлението на не регистрирано МПС – били прекратени от Началник РУ-
Белоградчик и след това и отпочнато БП № 132/24 г. по описа на РУ-
Белоградчик – за деяния по чл.343 Б ал.1 от НК и чл.345 ал.2 от НК.
Подс. Кр. К. имал здравословни проблеми още от м.01.2024 г. –
кардиологични, вкл. претърпял остър инфаркт на миокарда, а още от 2023 г.
имал и психически проблеми – психично страдание, от преживян психо-
травмен момент, с последица - остра стресова реакция. През 2024 г. тези
психични проблеми се задълбочили. Като през есента на 2024 г. било
установено налично у К. психично разстройство , дължащо се на увреждане и
дисфункция на главния мозък, с давност от няколко месеца назад.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: показанията на свид. В. и Д., писмените доказателства, приобщени в
процеса – събирани в хода на досъдебното производство – вкл. свидетелство
2

за съдимост на подсъдимия ,и събраните в съдебното такова – писмени,
медицински документи, касаещи здравословния статус на подсъдимия и
заключение по назначена от съда Съдебно психиатрична експертиза.
Съдът отбелязва, че приетата от него фактическа обстановка, не се и
оспорва от заинтересованата страна по делото – подсъдимия.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, обсъждайки и
преценявайки всички събрани доказателства по делото, изпълнявайки
задължението си да направи за себе си аргументиран извод – дали е
осъществено или не, престъплението, което се приписва на подсъдимия, съдът
прие, че по делото не се установи извършването от субективна страна на двете
деяния, за които се повдига обвинение, респ. не се установи осъществяването
на субективните признаци на престъпленията по чл.343 Б ал.1 НК и чл.345
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Не се спори по делото, че подсъдимият Кр. К., на инкриминираните дата
и място, е бил водач на МПС – мотопед, м.“Capriolo-50“ с регистрационна
табела № 232TRI и рама с № LAEAGZ4050B911279, без мотопедът да е бил
надлежно регистриран в Р. България и въобще в страна от ЕС, водачът нямал и
СУМПС. В тази насока съдът възприема за достоверни показанията на свид.
В. и Д., както и резултатът /положителен/ от проведеното изпробването на К. с
техн. средство за наличие на алкохол в издишания от него въздух и
количеството/промили/ такъв.
На съда бяха представени редица писмени доказателства – медицински
документи от амбулаторни прегледи и епикризи, и такъв от Д“СП“ –Димово,
които сочат на различни здравословни проблеми у подсъдимия, които сами по
себе си не оправдават поведението на подсъдимия на 17.05.2024 г.
Но съдът, на база приетото по делото заключение по проведената
съдебно-психиатрична експертиза, приема, че е налице поне един
медицинските критерии, за да са направи извод за неспособността на
подсъдимия да понася наказателна отговорност – както към момента на
деянията, така и към момента на проведеното му освидетелстване /
последващо/, и тази неспособност е не временна /краткотрайна за напред/ , а
постоянна такава.
Заключението на вещото лице – лекар-психиатър не бе възприето за
достатъчно безспорно от страна на прокурора, но съдът не е съгласен с този
негов си извод – мотиви за което е изложил в определението си от с. з. преди
приключване на съдебното следствие, отказвайки провеждането и на тройна
съдебно психатрична експертиза. В. л., провело назначената от този съд
експертиза и приетото от него /съда/ заключение, категорично е заявило в това
заключение, поддържано и в с. з., че освидетелстваният подсъдим може да
разбира свойството, но не и значението на поведението си. Това се дължало на
неговото психично заболяване – психично разстройство, поради увреждане и
дисфункция на главния мозък. Медицинският специалист е констатирал, че
3

заболяването датира от началото на пролетта на 2024 г., и е било налично
както към момента на двете деяния, за които е обвинен К., така и към момента
на прегледа от д-р Кичашки. В. л. не е отговорило единствено на въпроса дали
това безспорно води до невменяемост или само я ограничава по някакъв начин
– видно от израза „заболяването затруднява лицето да носи наказателна
отговорност“, но този въпрос не му е и бил поставян от съда при назначаване
на експертизата, тъй като не е от неговата компетентност, а подлежи на
решение от съда. А съгласно съдебната доктрина и практика, за да се обуслови
юридически „невменяемост“ е достатъчно да е налице някой само от
медицинските критерии за нея – те са три / липсата на осъзнаване, разбиране
на свойството на деянието, липсата на осъзнаване, разбиране на значението на
деянието и невъзможност да се ръководят постъпките/, в случая - липсва
единият - невъзможност да се осъзнава значението на извършваните действия
от подсъдимия, последиците от тях.
Така, въз основа изготвеното заключение по проведената СПЕ, съдът
прие, че макар и фактическите действия на подсъдимия Кр. К. да
осъществяват обективните състави на вменените му престъпления, деянията
не са осъществени от субективна страна, т. к. не е са извършени виновно.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от НК, престъпление е само това деяние, което е
обществено опасно, обявено от закона за наказуемо и е извършено виновно.
Последното означава и изисква извършването да е осъществено от лице, което
е способно да осъзнава признаците на деянието и да има определено
отношение към резултата, а в случая нарушената способност на подсъдимия
да разбира значението на извършеното изключва виновното му поведение. В
това си състояние, същия е лице, което е действало в състояние на
невменяемост по см на чл. 33 ал. 1 от НК, поради което и съгласно посочения
текст се явява наказателно неотговорен. След като на първия въпрос, който
при постановяване на присъдата съдът е длъжен да обсъди, а именно: има ли
извършено деяние, което да е осъществено виновно от подсъдимия /чл. 301 ал.
1 т 1 от НПК/ отговорът е отрицателен, то и осъдителна присъда не би могла
да бъде постановена. И след като извършеното от подсъдимия, макар и да
покрива от обективна страна признаците на чл. 343 Б ал.1 и чл.345 ал.2 вр. ал.
1 от НК, с оглед установената липса на субективен състав не съставлява
престъпление, то и съгласно чл. 304 от НПК, подсъдимият следва да бъде
оправдан. / а не съдът да прекратява наказателното производство; в този
смисъл Решение № 320/1996 г. по н.д. № 90/96 г. на ВКС, Първо н.о.; Решение
№ 352/2001 г. по н.д. № 198/2001 г. на ВКС, Решение № 811/22.12.1999 г. по
н.д. № 763/1999 г., II н.о./
Спрямо подсъдим, който е извършил престъпление, но е невменяем,
могат да бъдат взети мерки по чл.89 от НК, но иницииране на процедурата за
прилагането им е от компетентността на прокуратурата и е извън
правомощието на съда в това производство. / вещо лице по делото – лекар-
психиатър, впрочем заяви, че подс. К. осъществява лечебна терапия
доброволно, приема предписани му медикаменти, респ. лекува се/
4

По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	8
Дата:	3 декември 2024 г.
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20241310200092
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2024 г.

Присъда по дело №92/2024 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите