Решение по дело №1755/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.210, ал.3, вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Производството е образувано по жалба от М. Р. С., С. С. С., Р. С. С. и А. С. С., представлявани от пълномощника- адвокат Р. Н., със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, против Решение № 7 от 19.08.2024г., на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 26 от 15.04.2024г. на Кмета на община Средец, в частта, в която е определена стойността на еднократно обезщетение за възникнал сервитут, с площ 0.544 дка, заета от стъпка на стълб по отношение недвижим имот- частна собственост, с [идентификатор].62.13, в землището на [населено място], общ.Средец, за обект „Нов присъединителен електропровод 110 kV от нова п/ст в ПИ с [идентификатор] до п/ст Дебелт в землището на [населено място] ЕККАТЕ 20273, община Средец, обл.Бургаска“. Сочи се, че жалбоподателите не са съгласни с така определеното им парично обезщетение, като считат стойността на обезщетението за занижена, спрямо пазарните цени на имотите в района. Иска се назначаване на съответна оценителна експертиза, която да даде заключение, с оглед определяне на пазарната стойност на площта от процесния недвижим имот, определена за сервитут, при съобразяване критериите на чл.65 от Закона за енергетиката. Иска се изменяне на решението, досежно определеното обезщетение за процесния имот и увеличаване на неговия размер. Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателите, редовно призовани, чрез процесуалния си представител, не се яявяват, а се представляват от пълномощника, който поддържа заявената претенция, счита обжалваният акт за незаконосъобразен и иска да бъде изменен, като бъде увеличено определеното обезщетение.

Ответната страна – Община Средец, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Представя пълната административна преписка по оспореното решение. С писмено становище, чрез законния представител на общината, се оспорва жалбата. Сочи, че е неоснователна. Счита, че са спазени нормативните изисквания при определяне на обезщетението и се иска оставяне на оспорването без уважение.

Заинтересованата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител в открито заседание. Оспорва жалбата в писмено становище, в което поддържа, че размерът на обезщетението е определен правилно. В открито съдебно заседание, чрез ю.к. М. пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а и от приложените доказателства се установява, че четиримата жалбоподатели М. Р. С., С. С. С., Р. С. С. и А. С. С. са собственици на поземлен имот с [идентификатор], в землището на [населено място], общ.Средец, като законни наследници на С. С. С., съгласно удостоверение за наследници, изх.№ 10-24-507 от 07.10.2024г. /л.10-11/. Имотът представлява земеделска зема /нива/, девета категория, с площ заета от сервитут 4.996 дка и площ, зает от стъпката на стълб- 0.544 дка, като се намира в землището на [населено място], общ.Средец, местност „Циганска чешма“.

С решение № 7 от 19.08.2024г. на (л.41 и сл.), е определен размера на обезщетението, дължимо на собствениците на засегнатите имоти от сервитута и трайно заета площ от стъпки на стълбове за обект за обект „Нов присъединителен електропровод 110 kV от нова п/ст в ПИ с [идентификатор] до п/ст Дебелт в землището на [населено място] ЕККАТЕ 20273, община Средец, обл.Бургаска“, като видно от него са включени 48 броя имоти, в землището на [населено място], общ.Средец.

Процесният поземлен имот е посочен под номер 30, съгласно обективираната от решението таблица на засегнатите имоти, с посочени по-горе данни.

Решението е взета на 19.08.2024г. от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед № 26 от 15.04.2024 г. (л.100) на кмета на Община Средец. Съгласно решението, надлежно назначената комисия по чл.210 от ЗУТ е определила размера на обезщетенията по чл.210 от ЗУТ във връзка с чл.64 от ЗЕ за всички имоти на територията на общината, включени в трасето за изграждане на процесния електропроводен обект по одобрения ПУП-ПП, а за процесният имот, собственост на жалбоподателите е определена „справедлива стойност на обезщетението за площта, трайно заета от стъпката на стълб“ в размер на 387 лева.

Посочената стойност се базира на оценителски доклад за определяне на такава стойност относно безсрочния сервитут върху части от поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на посочения електропроводен обект. Докладът е изготвен от оценител Т. Д. Н.. Използвани са 2 метода – 1.метод на посредственото сравнение и 2.метод на капитализиране на бъдещите рентни приходи. Относно имота на жалбоподателите, засегнатата площ от сервитута е 4.996 дка, а площта заета от стъпката на стълб- 0.544 дка., за която по първия метод е определено обезщетение в размер на 409 лв., а по втория – 450 лв. Посочена е справедлива стойност на площта заета от сервитут в размер на 387 лв. (л.75 от делото). Оценителският доклад предложил теглови коефициенти на оценките на база на метода на посредственото сравнение и метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи в съотношение 0,5 : 0,5.

С обжалваното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при О. С. са определени пазарните стойности на безсрочния сервитут върху части от поземлени имоти, засегнати от изграждането процесния електропреносен обект. Решението е базирано изцяло на оценителския доклад, а таблиците за оценки са неразделна част от него.

Решението е съобщено на наследници на С. С. С. /л.29-30 от делото/.

За изясняване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допуснато изготвянето на съдебно- икономическа /оценителна/ експертиза, изготвена от доц. д-р К. С.- агроном, оценител на земеделски земи, съобразно представен сертификат /л.173/. Вещото лице дава заключение, че справедливата пазарна стойност на паричното обезщетение при учредяване на безсрочен сервитут на поземления имот, собственост на наследниците на С. С., в землището на [населено място], м.Циганска чешма, с площ от 0.544 дка /трайно заета от стъпката на ел.стълб/ е в размер [рег. номер]. Използвани са два метода за оценка, а именно методът на пазарните сравнения /оценка по аналог/ и методът на поземлената рента. В табличен вид, на стр.4 от писменото заключение са цитирани източниците на данни досежно пазарни аналози за оценка на земеделска земя, в района на землището, към момента на изготвеното заключение и е определена средната пазарна стойност на имота, като земеделска земя- 2300 лева/дка. Стойността на сервитута, определена по метода на пазарните сравнения възлиза на 1251 лева, а стойността определена по втория метод /поземлената рента/ е 925 лв. Крайната стойност е определена въз основа на двата метода с избрани съответни тегловни коефициенти- 0.7 /на пазарните сравнения/, към 0.3 /метода на поземлената рента/. Описана е и приложената формула за определяне на стойността, съгласно критериите по чл.65, във вр. с чл.64, ал.5 от ЗЕ, като крайният резултат на изчисленото обезщетение е в размер на 1154 лева.

Заключението е представено по делото в срока по чл.199 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, на 15.01.2025г. и е прието по делото в открито заседание на 29.01.2025г., като неоспорено.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази от правна страна следното:

Жалбата е подадена от четири заинтересовани лица, адресати на акта по чл.210, ал.3 от ЗУТ, а доколкото се твърди занижаване на действителната пазарна стойност актът се явява неблагоприятен за оспорващите. Обжалването е направено в законоустановения срок, като е обжалван административен акт подлежащ на съдебен контрол. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, което обуславя разглеждането й по същество.

При обсъждане на фактите и обстоятелствата по съществото на спора, съдът взе предвид следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Комисия, назначена със заповед на Кмета на Община Средец, цитирана по-горе и представена по преписката. Комисията е заседавала в законен състав, в рамките на правомощията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.64 от ЗЕ.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма.

При приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта.

При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Това е така, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗЕ указва, че при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според втората алинея на тази разпоредба, сервитутите са: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

П. точка от третата алинея регламентира, че при упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове. Точка втора указва, че в засегнатите поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Според чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

Разпоредбата на чл.64, ал.6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Критериите, които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са предмет на правна уредба от чл.65, ал.1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

В настоящият случай, комисията по чл.210 от ЗУТ е определила размера на еднократно обезщетение дължимо на жалбоподателите за сервитут възникнал върху собствения /придобит по наследство/ поземлен имот, като е възприела сума, предложена от лицензиран оценител. Този начин на определяне на обезщетението противоречи на второто предложение на чл.64, ал.6 от ЗЕ, който допуска размерът на обезщетенията да бъде определен от лицензиран оценител, но само при наличие на взаимно съгласие от страните. Т. взаимно съгласие в конкретния случай не се доказва и не се твърди да е налице. Именно това противоречие с приложимата материалноправна разпоредба е довело до издаване на незаконосъобразно решение от комисията по чл.210 от ЗУТ.

Според заключението на вещото лице за определяне на пазарната стойност, в случая размерът на еднократното обезщетение по чл.65, вр. с чл.64 от ЗЕ е в размер [рег. номер]. за засегната от сервитута площ от поземления имот на жалбоподателите. Съдът намира, че експертът е изложил подробни съображения за определената стойност, излагайки конкретни източници и цитирани пазарни аналози. Заключението е изготвено при съблюдаване указанията на чл.65, ал.1 от ЗЕ. Предвид изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута за посочения имот се явява справедлива пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ и съдът я кредитира вместо оценката, изготвена в рамките на административното производство. Съдът кредитира приетото по делото заключение на вещото лице, тъй като то е изготвено при съобразяване с данните от реални аналози с имоти находящи се в землището на населеното място, в което землище се намира и имота на жалбоподателите и е съобразено с начина на трайно ползване. Следва да се съобрази и факта, че съгласно чл.64, ал.3, т.2, б.“а“ от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в Наредбата по ал. 9.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания оспореният акт да бъде изменен именно в оспорената част относно размера на дължимото на жалбоподателите обезщетение за учредяване на ограничено вещно право върху притежавания от тях /придобит по наследство/ поземлен имот, в землището на [населено място], м. „Циганска чешма“, което обезщетение следва да се увеличи съобразно заключението на вещото лице от 387 лева на 1154 лева.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Те включват заплатена държавна такса в размер на 40 лв. /по 10 лева за всеки от четиримата/ и 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза. Видно от представените по делото пълномощни на общия процесуален представител липсват данни за платено адвокатско възнаграждение. Обаче, пълномощникът на жалбоподателите /адвокат Р. Н./ е направил изрично искане за присъждане на такова за представителство на четиримата жалбоподатели, по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, като се сочи, че жалбоподателите са нейни близки. Това обстоятелство е заявено още в жалбата и по него липсва спор. Следва да се вземе предвид, че настоящото производство е с материален интерес, доколкото се иска завишаване на присъденото обезщетение, при което материалният интерес по делото е именно разликата между определеното с решението обезщетение и това, което реално следва да се присъди и което попада в диапазона „до 1000 лева“. При положение, че сумата от 387 лева е определена още с административния акт и заплащането й на собствениците /жалбоподатели/ не е предмет на съдебния спор, материалният интерес по делото следва да се прецени въз основа на разликата между тази сума и действителното обезщетение. В противен случай, би се стигнало до превратно тълкуване на материалния интерес. Пределите на оспорването включват определяне на възнаграждение над сумата, която вече е определена от колективния орган при Община Средец, а не присъждане на обезщетение, което се определя за първи път от съда, с оглед изхода от делото. При това положение, не би могло да се твърди, че материалният интерес включва и първоначално посочената сума, чието заплащане е безспорно и е дължимо без необходимостта от образуване на настоящото съдебно производство, още повече, че направеното пред съда искане е само да се измени решението на органа, в посока увеличаване на обезщетението, а не въобще да се присъжда такова за първи път със съдебното решение. В този смисъл, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се прецени именно като се приспадне разликата между действителното обезщетение и първоначално определеното и така полученият аритметичен резултат попада в границата на материален интерес „до 1000 лева“. Съгласно предвиденото в чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /загл. изм., обн. ДВ, бр.14 от 2025г./ адвокатско възнаграждение следва да се определи по критериите на нормативния акт, а съобразно фактическата и правна сложност на делото, респективно обсъденият по-горе материален интерес следва да бъде в размер на 400 лв. В случаят не се констатира фактическа и правна сложност на спора, като са проведени две съдебни заседания с кратка продължителност и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева е справедлив. Не би могло да се определя такова възнаграждение поотделно за всеки един от четиримата жалбоподатели, при положение, че е подадена обща жалба от всички тях и действията по представителство на лицата са извършени общо и за четиримата, а освен това няма четири отделни договора за правна защита и съдействие, сключени поотделно с всеки от оспорващите, за да има формално основание за определяне на отделно възнаграждение, а са представени само отделни пълномощни. Обобщено, разноските, които следва да се присъдят в полза на жалбоподателите възлизат общо на 348.47 лева и включват платена държавна такса в размер на 40 лева, както и 4 лева преводни такси и внесеният депозит за вещо лице в размер на 300 лева, с добавяне на 4.47 лева преводна такса. Сумата от 400 лева адвокатски хонорар за процесуалното представителство на четиримата следва да се присъди в полза на адвоката-пълномощник. Разноските следва да се заплатят от Община Средец, доколкото същата е ответник по делото.

Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 7 от 19.08.2024г., на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 26 от 15.04.2024г. на Кмета на община Средец, в частта, в която е определена стойността на еднократно обезщетение за възникнал сервитут, с площ 0.544 дка, заета от стъпка на стълб по отношение недвижим имот- частна собственост, с [идентификатор].62.13, в землището на [населено място], общ.Средец, за обект „Нов присъединителен електропровод 110 kV от нова п/ст в ПИ с [идентификатор] до п/ст Дебелт в землището на [населено място] ЕККАТЕ 20273, община Средец, обл.Бургаска“, като УВЕЛИЧАВА обезщетението от 387 лева [рег. номер]. /хиляда сто петдесет и четири лева/.

ОСЪЖДА Община Средец, представлявана от кмета на общината, да заплати на М. Р. С., С. С. С., Р. С. С. и А. С. С., сумата от 348.47 лв. /триста четиридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, съставляваща общ размер на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Община Средец, представлявана от кмета на общината, да заплати на адвокат Р. Н. от АК-Бургас сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 1755 от 2024г. на АС-Бургас, на жалбоподателите М. Р. С., С. С. С., Р. С. С. и А. С. С., определено на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /загл. изм., обн. ДВ, бр.14 от 2025г./

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.215, ал.7, т.5, вр. с чл.210, ал.1 от ЗУТ.