Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 78

 

гр. Сливница, 19.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 120 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу НП № 23-002437 от 21.02.2019 г., издадено от Екатерина Иванова Асенова- директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“- София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., за нарушение на 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което са развити подробни съображения. Поддържа се, че не е бил спазен редът за връчване на наказателното постановление, че нарушението не е било описано надлежно, а бланкетно, което е огрничило правото на защита на наказаното лице, както и че налагането на санкция допълнително би влошила финансовото положение на дружеството и би забавило допълнително изплащането на сумите. Поддържа се, че няма данни как наказващият орган е определил размера на имуществената санкция за нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като никъде в НП не е описан размерът на трудовото възнаграждение (макар и да се касае за неизплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ), което не е било платено, което пък е от съществено значение за определяне на тежестта на извършеното нарушение, а оттам и за размера на наложеното наказание Сочи се, че в случая неправилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено в противоречие със закона.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като издадено съобразно изискванията на закона. Сочи, че изтъкнатите от управителя на жалбоподателя съображения не обосновават приложението на чл. 415в КТ, като подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 25.02.2019 г., видно от разписката, а жалбата е подадена на 01.03.2019 г.), до родово и местно компетентния съд (съобразно мястото на извършване на нарушението- Завод за рециклиране на гуми в гр. Габер, общ. Драгоман, доколкото се касае за носимо парично задължение), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* се управлява и представлява от законния си представител- управителя Ивайло Янков Янков, и има седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Връбница“, ж.к. „Индустриална зона“, ул. „3020“ № 34, ет. 6 и стопанисва Завод за рециклиране на гуми в гр. Габер, общ. Драгоман- „ГУМИ ЕКО“.

На 01.08.2018 г., на място в обект на контрол- охрана на Завод за рециклиране на гуми, гр. Габер, общ. Драгоман, и в периода от 13.08.2018 г. до 17.08.2018 г. за приключване на проверката по документи, служители на ДИТ – София област извършили проверка относно спазването на трудовото законодателство от страна на посоченото дружество в качеството му на работодател. Проверката била инициирана по повод постъпили от работници сигнали за неизпълнение на задълженията на работодателя по КТ. В хода на проверката били установени нарушения на Кодекса на труда и в нарочен протокол № 1828609 от 17.08.2018 г. за извършена проверка били дадени предписания за отстраняването им. Под т. 13 между задължителните предписания фигурирало и това работодателят да изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, на лицата Асен Рашков Петров и Бойко Ангелов Наков, с прекратени трудови правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Определен бил срок за изпълнение на предписанието до 20.09.2018 г. Протоколът, съдържащ всички задължителни предписания, бил връчен на пълномощника на дружеството  Калин Иванов на датата  на съставянето му.

След връчването на посочения протокол и до изтичането на посочения срок за изпълнение на предписанието под номер 13, работодателят не изплатил обезщетенията за прекратяване на трудовия договор по чл. 221, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 КТ  на посочените в него лица. Дружеството не обжалвало дадените задължителни предписания.

С писмо от 19.11.2018 г., връчено на надлежно упълномощения представител на дружеството Калин Иванов на същата дата, ДИТ- София област определили дата за явяване на представител на дружеството в дирекцията за съставяне на АУАН, а именно 28.11.2018 г., от 10.00 часа. Във връзка с така определената дата, по електронната поща на контролния орган постъпило електронно писмо, с което представителят на дружеството уведомил ДИТ- София област, че явяването му на 28.11.2018 г. е невъзможно, поради което моли проверката да бъде отложена за 10.12.2018 г.

В периода от 05.11.2018 г. до 10.12.2018 г. Ж.П.-*** нейни колеги от този контролен орган извършили последваща проверка на дейността на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, в хода на която установили, че предписанието под номер 13 не било изпълнено в указания срок, като включително и до датата на проверката обезщетенията на работниците не били изплатени. Не били изпълнени и другите дадени указания за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците Димитър Милков Марков, Симеон Методиев Атанасов и Славка Евтимова Величкова за м.01.2018 г., м.02.2018 г., м.03.2018 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г. и м.06.2018 г., както и тези, дадени за работниците Асен Рашков Петров и Бойко Ангелов Наков- за заплащане на трудовите им възнаграждения за м.12.2017 г., м. 01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г., както и тези за заплащане на същите двама работници на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ. Допълнително било констатирано и ново нарушение на разпоредбите на КТ, а именно неизплащане на трудовите възнаграждения на работниците Димитър Милков Марков, Симеон Методиев Атанасов и Славка Евтимова Величкова за м.09.2018 г. и м.10.2018 г., във връзка с което били дадени и нови задължителни предписания. За констатираното бил съставен протокол № 1842686 от 10.12.2018 г., връчен на упълномощения представител на дружеството Калин Иванов на 11.12.2018 г.

Видно от представените по делото от представителя на жалбоподателя ведомости, обезщетението, начислено на работника Асен Рашков Петров на основание чл. 221 КТ, възлиза в размер на 663,70 лв., а това по чл. 224 КТ в размер на 158,92 лв., или общо 822,62 лв., а дължимо на работника след удържане на ДОД- в размер на 740,36 лв. Обезщетението, начислено на работника Бойко Ангелов Наков на основание чл. 221 КТ, възлиза в размер на 659,70 лв., а това по чл. 224 КТ в размер на 157,96 лв., или общо 817,66 лв., а дължимо на работника след удържане на ДОД- в размер на 735,89 лв.

Видно от представеното по делото Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, трудовото правоотношение с работника Асен Рашков Петров е било прекратено, считано от 02.04.2018 г., когато е било прекратено и това с работника Бойко Ангелов Наков.

На 10.12.2018 г. (с оглед изрично заявеното от надлежно упълномощения представител на дружеството) и в отсъствие на представител на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, свидетелката Д.Г.С. на длъжност главен инспектор отдел „Безопасност на труда и контролна дейност“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, оправомощена съгласно Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г. и Заповед № 89/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, да осъществява проверки на територията на гр. Драгоман и да съставя АУАН, в присъствието на свидетелите Ж.Г.П. и К.Й.В., съставила АУАН № 23-002437, с който установила нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ заради неизпълнението на задължителното предписание № 13, съдържащо се в Протокол 1828609, връчен на 17.08.2018 г., в указания в него срок и включително до приключването на последващата проверка, а именно за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, на лицата Асен Рашков Петров и Бойко Ангелов Наков, с прекратени трудови правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 КТ.

АУАН бил предявен на надлежно упълномощения представител на дружеството Калин Иванов на 11.12.2018 г., който го подписал без възражения, като допълнително представил и сведение, подписано лично от него, с което заявил, че към 11.12.2018 г. заплатите за периода от м.12.2017 г. до 06.2018 г. не са платени, като не са платени и обезщетенията по чл. 224 и чл. 221, ал. 1 КТ.

Въз основа на посочения АУАН директорът на ДИТ- София област- инж. Екатерина Иванова Асенова издала атакуваното понастоящем наказателно постановление № 23-002437 от 21.02.2019 г.,, с което при идентичност на фактическата обстановка приела извършване на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ и наложила на дружеството санкция в размер на 2000,00 лева.

Процесното наказателно постановление, заедно с още седем други, било изпратено до седалището и адреса на управление на жалбоподателя с писмо с обратна разписка, като било връчено на Лалка Г. на 25.02.2019 г., видно от известие за доставяне ИД PS 1000 03PJ2J E.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 23-002437/10.12.2018 г., протокол № 1828609 от 17.08.2018 г., протокол № 1842686 от 10.12.2018 г., пълномощно, подписано от управителя на дружеството жалбоподател, с нотариална заверка на подписа, извършена на 20.06.2016 г., идентификационна карта, ведомост от 10.08.2018 г. и ведомост за м.04.2018 г. за дължимите суми на Асен Рашков Петров и Бойко Ангелов Наков, писмо от 19.11.2018 г., извлечение от електронна поща от 28.11.2018 г., сведение от 11.12.2018 г., подписано от Калин Иванов, Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г. и Заповед № 89/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № 3-0058 от 11.12.2014 г на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № 1160 от 15.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика на Д.Г.С. и известие за доставяне ИД PS 1000 03PJ2J E, както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите К.Й.В., Ж.Г.П., Д.Г.С. и Г. Цветанова Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им, а частният диспозитивен документ- пълномощно, удостоверява и надлежно учредената представителна власт на Калин Иванов.

Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели, които безпротиворечиво изясняват обстоятелствата, от значение за предмета на доказване.

Посочения доказателствен материал е непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му анализ, доколкото доводите, развити в жалбата, не касаят фактическата обстановка, а допуснати нарушения на процесуалните правила, респ. приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и с необходимото съдържание съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.

Компетентността на контролния орган и на административнонаказващия орган се установява от представените по делото Заповед № 3-0011 от 03.01.2018 г. и Заповед № 89/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № 3-0058 от 11.12.2014 г на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № 1160 от 15.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ и длъжностна характеристика на Д.Г.С..

Същевременно както АУАН, така издаденото въз основа на него НП, съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано подробно от фактическа страна, като с НП същото е подведено и под съответната правна норма, а именно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като възражението на жалбоподателя, че в НП не се съдържат данни за размера на трудовото възнаграждение, дължимо на работниците и незаплатено от работодателя, е неоснователно, доколкото в настоящия случай се касае за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което е било надлежно начислено от работодателя в представените по делото ведомости и с размера на което работодателят е бил запознат, доколкото именно той е определил същия.

Няма данни и за нарушение на чл. 40 ЗАНН, доколкото актът е съставен на посочената от представителя на дружеството жалбоподател дата, на която е следвало да се яви, а именно- 10.12.2018 г., а връчен на същия представител на 11.12.2018 г. при явяването му в ДИТ-София област.

Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение при връчването на НП, доколкото същото би било релевантно при евентуална преценка за спазване на срока за обжалването му, който в конкретния случай е бил спазен, като предвид постъпилата в съда жалба не може да се приеме, че жалбоподателят не се е запознал със съдържанието на наказателното постановление, което от своя страна да е ограничило правото му на защита.

Наказателното постановление е издадено и в съответствие с изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ следва да се налага имуществена санкция на юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание, дадено от контролните органи по кодекса. В случая между страните е безспорно, а така се установи и от доказателствата, че органите на ДИТ – София област са дали надлежно задължително предписание на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, което е било връчено чрез обективиралия го протокол на надлежно упълномощеното от управителя на дружеството лице- Калин Иванов. В дадения срок до 20.09.2018 г., предписанието не било изпълнено и не било обжалвано пред Административен съд- София област. Затова е правилна и преценката, че дружеството следва да бъде санкционирано на основание чл. 415, ал. 1 КТ, в която разпоредба изпълнително деяние е описано именно като неизпълнение от страна на работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и която разпоредба няма бланкетен характер, респ. не е необходима привръзката й с конкретна друга нарушена разпоредба на трудовото законодателство.

Наложената санкция е определена в близък до минималния законов размер, а именно 2000,00 лв., като същата е напълно адекватна на нарушението, изразяващо се в незаплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ не на едно, а на две лица, а също и с оглед данните за допуснати множеството нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, които, макар и да не са били санкционирани с влезли в сила наказателни постановления, обосновават и  налагането на по-тежко наказание. Следва да се отбележи, че по делото няма данни за наличие на каквито и да било смекчаващи обстоятелства, които да обосновават налагане на по-леко наказание, и по-конкретно такова в минимален размер, с оглед което съдът намира за правилна и преценката на наказващия орган относно размера на имуществената санкция, наложена на жалбоподателя за конкретното нарушение на трудовата дисциплина.

Съдът намери, че не са налице законовите основания нарушението да бъде преквалифицирано като такова по чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като не бяха представени доказателства, че нарушението е отстранено незабавно, нито, че не са настъпили вредни последици за работниците. От материалите по делото се установи, че работниците не са получавали дължимото им се обезщетение в много дълъг период от време, включително и след посочения от свидетелките период, така че това безспорно е довело до ограничаване на имуществената им сфера, като наред с това прекратяването на трудовото правоотношение, станало причина за възникване на задължението за заплащане на обезщетение, е на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- неплащане на трудово възнаграждение от страна на работодателя, което пък е основната принципна причина да се престира труд по трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав, не споделя доводите, изложени в жалбата, за наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на горецитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените (типичните) случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл. 28 ЗАНН. С извършеното нарушение са засегнати съществено обществените отношения, свързани със изпълнение на основните задължения на работодателя, обусловени от прекратяването на сключените трудови договори на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а именно да заплати обезщетението за срока на предизвестието, дължимо наред с незаплатените трудови възнаграждения, станали причина за прекратяване на трудовия договор, което, предвид липсата за извършени плащания и към момента на разглеждане на делото, съдът намира, че засяга в изключително голяма степен правата на работниците да получат средства за своята и на домакинството си издръжка, респ. вредните последици, макар и невключени в състава на нарушението, неминуемо са налице. С оглед на горното съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна. 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 23-002437 от 21.02.2019 г., издадено от Екатерина Иванова Асенова- директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“- София, с което на „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Връбница“, ж.к. „Индустриална зона“, ул. „3020“ № 34, ет. 6, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, за нарушение на 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: