№ 18556
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА М. Гражданско дело
№ 20251110107236 по описа за 2025 година
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск от МБАЛ „Св. А.-С.“
ЕАД срещу З. Д. И. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 109, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1022 лева, представляваща главница за медицински услуги във
връзка с оказана на ответника (здравнонеосигурено лице) болнична помощ за периода
от 13.10.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2024 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12212/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът З. Д. И. е постъпил в Клиника по
нервни болести при УМБАЛ „С. А.-С.“ АД на 13.10.2019 г., като му е приложен целият
алгоритъм на лечение по Клинична пътека № 50 - Диагностика и лечение на
исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза за периода 13.10.2019 г. – 17.10.2019 г.
Поддържа, че при служебно извършена от лечебното заведение справка в базата данни
на НАП е установено, че към момента на предоставяне на медицинската помощ
пациентът е с невъзстановени здравноосигурителни права. При изписване от лечебното
заведение З. Д. И. е подписал Заявление-декларация, в която е декларирал, че не е
здравно осигурен при условията и по реда на ЗЗО, няма доходи, няма вземания,
влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лева, не
притежава движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на
доходи, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за
издръжка/гледане, не е прехвърлял жилищен или вилен имот и/или идеални части от
тях срещу заплащане през последната една година, не е прехвърлял чрез договор за
дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях
през последната една година. Със заявлението-декларация ответникът е декларирал
още, че е лице, отговарящо на условията на ПМС № 17 от 31.01.2007 година за
определяне условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и
1
лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат
доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в
здравноосигурителния процес, с оглед незаплащане на цената на извършваните по
съответната клинична пътека медицински дейности от декларатора. С писмо от
12.11.2019 г., директорът на дирекция „С. П.-М.“ - Младост е уведомил ищцовото
лечебното заведение, че ответникът не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4 от ПМС №
17/31.07.2007 г. и няма право на целево заплащане на оказаната болнична медицинска
помощ срещу представен разходооправдателен документ. Предвид изложеното, иска
уважаване на предявения иск.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба извън
законоустановения едномесечен срок. В него оспорва иска по основание и размер,
включително твърденията, че към момента на оказване на медицинската помощ е бил с
невъзстановени здравноосигурителни права. Твърди, че с постъпването му в болницата
дъщеря му е заплатила дължимите здравноосигурителни вноски. Оспорва да е
подписвал приложените към исковата молба заявление-декларация и декларация за
съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация и лични данни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 109, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период ответникът е бил приет в
лечебното заведение и по отношение на него е проведено лечение по съответната
клинична пътека, в т.ч. всички проведени медицински дейности и изследвания; че
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права и ищецът го е информирал
за това и за цената на предоставените услуги, както и размерът на дължимото
възнаграждение за предоставените услуги. В тежест на ответника при установяване
на горните обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане,
респективно, че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението да
заплати предоставената му медицинска помощ.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от ищеца МБАЛ „С. А.“
АД – София, ответникът е бил приет на 13.10.2019 г., където е постъпил по спешност с
оплаквания по повод изкривяване на ляв устен ъгъл и промяна в годора, залитане при
ходене във всички посоки, предимно наляво и затруднения в преглъщането. Поставена
е диагноза исхемичен мозъчен инсулт /тромботичен/ в басейна на дясната средна
мозъчна артерия. Мултиинфарктна енцефалопатия, вътрешна и външна неоклузивна
хидроцефалия, квадрипирамидален синдром с левостранна централна хемипареза и
лезия на VII и XII ЧМП вляво по централен тип. Левостранна хемихипестезия,
Артериална хипертония 3 степен.
На пациента са извършени следните изследвания: ЕКГ, КТ на глава,
рентгенография на бял дроб и сърце, доплерова сонография на екстракраниални
съдове, ПКК. Извършени са консултации с ендокринолог. Не са проведени инвазивни
диагностични и терапевтични процедури. Изписан е на 17.10.2019 г. Медицинската
епикриза представлява официален свидетелстващ документ - изготвен от длъжностно
лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на
чл.179 ал.1 от ГПК, поради което се ползва с обвързваща формална доказателствена
сила за съда.
Следователно доказано е по делото въз основа на епикризата, че ищецът е
предоставил твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответника.
От представената справка на НАП, към дата 13.10.2019 г. ответникът е бил с
2
прекъснати здравноосигурителни права с неплатени здравни осигуровки за м. 11 и 12
2018 г. и за месеците 1 – 8 2019 г.
Съгласно писмо изх. № ЗСП/Д-С-М/1388/07.11.2019 г. от Агенция за С. П.-М.
до ищеца, ответникът по делото З. Д. И. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 1 ПМС
№ 17/2007 г.
Приложени са по делото декларации /л. 9 – 11/, на които е даден вид да са
подписани от ответника, чиято истинност е оспорена извън преклузивния срок за това.
От ответника е ангажирано писмено доказателство – удостоверение, издадено
на 24.10.2019 г. от НАП, съгласно което З. Д. И. е с непрекъснати здравноосигурителни
права, като удостоверението е издадено по повод искане от същата дата.
Представен е ценоразпис по клинични пътеки за стационарно лечение на
здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права – български
граждани и граждани на ЕС без европейска здравноосигурителна карта и
чуждестранни граждани, видно от която за клинична пътека 50, представляваща
диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, дължимата цена
е 1022 лв. Приложения по делото ценоразпис за всяка клинична пътека не посочва
поотделно дейностите, които включва, поради което следва да се приеме, че цената е
пакетна и включва всички извършени изследвания и проведени лечения по преценка
на лекуващия лекар. Не е установено по делото обаче ответникът да е бил уведомен за
този ценоразпис към момента на хоспитализация.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. В случая ответникът е имал
неплатени месечни осигурителни вноски, поради което здравноосигурителните му
права са били прекъснати. Съгласно чл. 2 и ал. 3 на чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че
лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60
месеца, като същите се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по
ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Ответникът в хода на процеса ангажира доказателства, от които се установява,
че няколко дни след изписването той е с непрекъснати здравноосигурителни права,
респективно същите са били възстановени към този момент.
Същевременно съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът не
установи да е предоставил информация за цената на медицинската услуга.
Съгласно чл. 86, ал. 2, т. 6 Закон за здравето при хоспитализация пациентът има право
да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация,
лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение
№ 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г. на ВКС, IV ГО, че съществува връзка
/"корелация"/ между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран
за всички услуги и цени на лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1
ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с прекъснати
здравноосигурителни права. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 109,
ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на болничното
заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента
на хоспитализирането и в случай, че същият е с прекъснати здравноосигурителни
права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една
медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в
3
извънболничната и болничната помощ. Чрез задължението за уведомяване по чл. 86,
ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява възможност да възстанови своевременно
здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски,
да се откаже от лечението си или да избере друго лечебно заведение. В съответствие с
основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от
пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на
неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за
приложението й съдът следи служебно. Като не е изпълнил реално задължението си
по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, ищецът е нарушил правата на ответника като пациент и той не
е бил запознат с цените на приложимите към него съгласно КП № 50 медицински
услуги, манипулации, лечение и лекарствените продукти. По този начин той
фактически е бил лишен от алтернативните възможности, с които разполага по закон –
да избере дали да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените
до момента вноски съгласно чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или
да избере друго лечебно заведение. Ето защо ищецът следва да понесе последиците от
виновното неизпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова
тежест останат разходите за лечението на ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият
претендира такива, но не доказва извършването им. Представен е договор за правна
защита с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., платимо при
подписване на договора. В договора обаче липсва удостоверително изявление, че
възнаграждението реално е платено. От друга страна в приложения списък по чл. 80
ГПК ответникът поддържа искане за присъждане в негова полза на сумата от 500 лева
за платено адвокатско възнаграждение. Съществуващата неяснота относно размера на
платената сума, както и дали такава реално е платена, дава основание на съда да счете,
че разноски не се дължат поради недоказването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 422 ГПК от
МБАЛ „Св. А.-С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу З. Д. И., ЕГН **********
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 109, ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1022 лева, представляваща главница за медицински услуги във
връзка с оказана на ответника (здравнонеосигурено лице) болнична помощ за периода
от 13.10.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2024 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12212/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5