Решение по дело №835/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 389
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20214520200835
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Русе , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200835 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ЕМИР 2012“ ЕООД против Наказателно
постановление № 38-0000744 / 25.03.2021 г. на директора на РД “АА” гр.Русе,
с което за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лв. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Претендира се обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено. Редовно призовани, не изпращат
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по делото.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и изложените от
страните доводи, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Според АУАН и НП административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана, затова че на 05.09.2020 г., 06.10.2020 г.,
1
03.11.2020 г. и 01.12.2020 г. е допуснал обществен превоз на пътници по
редовна автобусна линия с водач Осман Рейхан Ш., който не отговарял на
изискванията за психологическа годност, тъй като имал издадено
удостоверение за това, чийто срок на валидност бил до 20.03.2020 г.
Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на ЗАНН, което да опорочава наказателното постановление до такава
степен, че да води отмяната му.
От доказателствата по делото действително се установява, че водачът
Осман Рейхан Ш. имал издадено удостоверение за психологическа годност с
валидност до 20.03.2020 г. и на посочените дати е осъществил обществен
превоз превоз на пътници по редовна автобусна линия.
Дружеството-жалбоподателят е „превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от
ЗАвП, доколкото в качеството си на юридическо лице, регистрирано като
търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на пътници с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел, както и че притежава лиценз на
№ 10053 за международен автобусен превоз на пътници. Съгласно чл. 7а, ал. 2
от ЗАП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите
по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
При факта на липса на удостоверение за психологическа годност на
водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да
му възлага извършването на превоз на пътници. В противен случай нарушава
именно нормата на чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАП.
Така дружеството е осъществило от обективна страна състава на
нарушението на чл.96г, ал.1, пр.2 вр. с чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП, тъй като е
допуснало водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност да управлява превозно средство за обществен превоз на товари.
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал.1 от ЗАП, за това нарушение на
юридическите лица налага имуществена санкция в размер 3000 лв.
Затова правилно наказващият орган е определил наказанието по вид и
размер, който е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.
Не са налице и условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
деянието по нищо не се отличава от другите нарушения от същия вид.
Действително налице е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18
2
от ЗАНН, а именно, че когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. В случая за всеки от извършените превози на пътници на
визираните дати, е налице извършено отделно нарушение, което е следвало да
се санкционира в унисон с чл.18 от ЗАНН. Вариантът, който АНО е
приложил, като за всяко от тях е наложил едно наказание е по-благоприятен
за дружеството-жалбоподател. Затова настоящата инстанция намира, че този
порок е несъществен и не нарушава правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да се потвърди.
По тези мотиви и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000744 /
25.03.2021 г. на директора на РД “АА” гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3