Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 31. 03. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети март през двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6111 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.” АД *** против Л. М. В.М., гражданка на ***. В молбата се твърди,
че с договор за студентски кредит от *** год. ищцовото дружество е отпуснало на
ответницата кредит в размер на 82 144, 86 лв. Твърди се, че съгласно чл. 5
от договора крайният срок за погасяване на кредита е бил 01. 04. 2033 год. Твърди
се, че съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят ползва гратисен период от
71 месеца, считано от датата на сключване на договора до 01. 03. 2023 год.
Твърди се, че на *** год., 27. 03. 2017 год. и 02. 10. 2017 год.
кредитополучателят е усвоил три суми, всяка в размер на 6 845, 41 лв. Твърди
се, че впоследствие кредитополучателят не предоставил на банката за два поредни
семестъра документ, удостоверяващ качеството му на редовен студент, съобразно
условията, уговорени в чл. 13 ал. 2 т. 1 от договора. Твърди се, че поради това
банката е обявила вземането за възстановяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуемо, за което е уведомило кредитополучателя чрез уведомление. Твърди се,
че волеизявлението на банката е стигнало до кредитополучателя чрез залепване на
уведомление съгласно чл. 47 от ГПК чрез *** *** и протокол за връчване към
нотариалната покана. Твърди се, че освен неиздължената главница съгласно чл. 6
ал. 3 от договора кредитополучателят дължи на ищеца и мораторна лихва, както и
такси за нотариалната покана. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 22 947, 17 лв., представляваща
главница, сумата от 1 017, 02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02. 01. 2020 год. до 11. 06. 2020 год., и сумата от 72, 00 лв., представляваща
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Вземането на „Ю.Б.” АД *** произтича от договор за студентски
кредит с дата ***год. По силата на този договор ищецът е предоставил на
ответницата кредит в размер на 82 144, 86 лв. Уговорено е, че кредитът се
предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 6 845, 41 лв. Посочено е, че
договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на
погасяване на кредита 01. 04. 2033 год. Съгласно чл. 13 ал. 2 от договора
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че
кредитополучателят не предостави на банката документ от съответното висше
училище или научна организация, удостоверяващ качеството му на студент или
докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. От
приложеното по делото писмо от ***год. на декана на *** към ***се установява,
че поради системно неизпълнение на задълженията си по учебен план ответницата е
била отстранена от университета, за което е издадена заповед № ***/ *** год. Безспорно
е също така, че вследствие на това ответницата не е представила на ищеца
документа, посочен в чл. 13 ал. 2 от договора. При съобразяване на горните
обстоятелства е ясно, че е налице неизпълнение от страна на ответницата на
нейни задължения по договора за кредит, което от своя страна е обусловило
реализирането от страна на ищцовото дружество на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Тук е мястото да се отбележи, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката- ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител, както
е в случая, представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник /така:
решение № 198- 2019- I т. о., решение № 86- 2020- I т. о. и др. /. Размерът на
задължението на ответницата след обявената предсрочна изискуемост се установява
от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно.
С
оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца „Ю.Б.” АД е налице вземане срещу ответницата
Л. М. В.М. в размер на претендираните
суми. Горното обуславя основателността на предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове и налага пълното им уважаване.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените деловодни разноски в размер на 4 020, 26
лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Л. М. В.М., гражданка на ***, с ЛНЧ **********, с лична
карта № ***, издадена на *** год., с постоянен адрес: ***, ***, ***, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д.Б.Ш. и М.И.В., следните суми:
-сумата
от 22 947, 17 лв., представляваща изискуема главница по договор за студентски
кредит № *** от *** год., ведно със
законната лихва, считано от 11. 06. 2020 год. до изплащане на сумата;
-сумата
от 1 017, 02 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 02. 01. 2020 год. до 11. 06. 2020 год.;
-сумата
от 72, 00 лв., представляваща такси, и
-сумата
от 4 020, 26 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: