Решение по ЧНД №4413/2025 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по НЧД № 4413/2025 г. по описа на СГС, НО,
30 състав.
Производството е по чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Постъпило е удостоверение от 24.05.2025 г. от Ведомство за
корекционно-възпитателна работа, отдел „Правен“, Швеция по член 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР/ на Съвета от 2021г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
Предлага се българският съд да признае и приеме за изпълнение Решение на
Апелативния Областен съд за Западна Швеция, постановено на 13.08.2024г.,
по дело №B4554-24/2024г., влязлo в сила на 10.09.2024г., с което се изменя
присъда на Районен съд –Гьотеборг от 10.06.2024г. по дело №B21444-23,
Швеция, , по отношение на българския гражданин Б. И. С. -роден на ********
година, с което на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест години, за извършено престъпление по чл.1,ал.1,т.4 и ал.2, както и
чл.3,ал.2 от Закона за наказанията за на Кралство Швеция.
В съдебно заседание представителят на СГП предлага да се признае
решение на Апелативен областен съд на Западна Швеция, влязло в сила на
10.09.2025 година по отношение на Б. И. С., като инвокира доводи, че са
налице всички законови предпоставки за това.
Служебният защитник на осъдения С.-адв. К., пледира, че са налице
основания за признаване на съдебното решение на Кралство Швеция. Моли от
наказанието „лишаване от свобода“ да се приспадне времето, през което С. е
бил задържан и е изтърпял част от присъдата си в Кралство Швеция.
Осъденият Б. И. С., призован редовно за съдебното заседание чрез негов
родственик не се явява. Същият се намира в затвор на територията на Швеция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.
Съдът е сезиран с удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАНЛСМВЛС , от
чието съдържание е видно, че издаващата държава Швеция изисква от съд на
изпълняващата държава-Република България, провеждането на производство
за признаване и изпълнението на решение на Апелативният Областен съд за
Западна Швеция, постановено на 13.08.2024г., по дело №B4554-24/2024г.,
влязлo в сила на 10.09.2024г., с което се изменя присъда на Районен съд –
Гьотеборг от 10.06.2024г. по дело №B21444-23.
С процесния съдебен акт българският гражданин Б. И. С. е бил признат
за виновен за престъпление по чл.1,ал.1,т.4 и ал.2, както и чл.3,ал.2 от Закона
за наказанията за на Кралство Швеция, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години.
От документите, приложени по делото, а именно: справка за съдимост за
Б. И. С., както и документи, изпратени от издаващата държава- решение на
1

Апелативният Областен съд за Западна Швеция, постановено на 13.08.2024г.,
по дело №B4554-24/2024г., присъда на Районен съд –Гьотеборг от 10.06.2024г.
по дело №B21444-23, както и писмо на Криминална служба на Швеция, с
което се уточнява датата на раждане на осъдения, то по несъмнен начин по
делото се установява самоличността на последния. Б. И. С. е български
гражданин, роден на ******** г., неосъждан (реабилитиран) в Р.България,
адрес: гр.****, ЕГН **********.
В удостоверението е посочено, че Б. С., заедно с Ф.С. на 05.12.2023г. до
Сандшьобака, град Мьолндал, Швеция, са транспортирали и съхранявали
поотделно 5004 грама кокаин, с ниво на чистота 84%, който не е бил
предназначен за тяхна собствена употреба, като престъплението се счита за
особено тежко-престъпление по чл.1,ал.1,т.4 и ал.2, както и чл.3,ал.2 от
Закона за наказанията за на Кралство Швеция .
При тези фактически и правни рамки съдът установи, че
инкриминираната деятелност, за която е наложено с влязло в сила решение на
Апелативният Областен съд за Западна Швеция, постановено на 13.08.2024г.,
по дело №B4554-24/2024г., влязлo в сила на 10.09.2024г., с което се изменя
присъда на Районен съд –Гьотеборг от 10.06.2024г. по дело №B21444-23
наказание лишаване от свобода от шест години, съставлява престъпление и по
българския наказателен закон – чл.354а, ал.2 вр. с ал.1, пр.4 от Наказателния
кодекс на Република България. Изложените както в Удостоверението, така и в
съдебните актове на шведските съдилища обстоятелства, описват обективните
и субективни признаци на престъпление по чл.354а, ал.2,вр. с ал.1,пр.4 от НК-
осъденият Б. С. без надлежно разрешение е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество-кокаин, което е в големи размери.
В Удостоверението по чл. 3 от ЗПИИАННЛСМВЛС е посочено, че в
издаващата държава-Швеция, срокът на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ от 6 /шест/ години следва да бъде изтърпяно изцяло от осъдения
български гражданин, като изпълнението на така наложеното с шведския
съдебен акт наказание, предвид неговия размер, не е погасено по давност.
Осъденият Б. С. не се ползва с имунитет по българското
законодателство, както и е лице, което е наказателно отговорно по българското
законодателство, предвид своята възраст. Съдебният акт, постановен от
шведски съдебен орган, чието признаване и приемане за изпълнение се иска, е
постановен в присъствие на осъденият Б. С., като последният се е явил лично
при провеждане на съдебния процес срещу него пред шведския съд, видно от
данните съдържащи се в Удостоверението по чл. 3 ЗПИИАННЛСМВЛС.
Доколкото осъденият български гражданин Б. С. към момента се води
неосъждан (реабилитиран) на територията на Република България, видно от
приложената за него по делото справка за съдимост, преди постановяване на
съдебния акт от шведския съд, чието изпълнение се иска, то и в случая не е
необходимо да е налице изискването установено с нормата чл. 28, ал. 1, т. 7
ЗПИИАННЛСМВЛС, а именно издаващата държава Швеция, да е дала
съгласие да не се прилага принципът на особеността. Българският съд
констатира, че по отношение на осъдения Б. С. не са наложени принудителни
2

медицински мерки с шведския съдебен акт, предмет на признаване и
изпълнение от българския съд и съдебният акт не се отнася за престъпление,
което съгласно българското законодателство се счита за извършено на
територията на Република България.
На следващо място съдът установи, че не са налице основанията за отказ
от признаване на решението, предвидени в чл.15 от закона, а именно
предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от ЗПИИАННЛСМВЛС,
българският гражданин се намира на територията на издаващата държава и е
дал съгласие за признаване и изпълнение на съдебния акт. Признаването на
съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по
давност съгласно българското законодателство; осъденият не се ползва с
имунитет; възрастта му е такава, че той представлява лице, което може да бъде
наказателноотговорно; към момента на получаване на съдебния акт от съда за
изтърпяване остават много повече от 6 месеца от наложеното наказание;
съдебният акт е постановен в съдебен процес, в който осъденият е участвал.
В настоящото производство е допустимо делото да бъде разгледано в
отсъствието на осъдения, тъй като той е редовно призован чрез пълнолетен
член от семейството си и знае за воденото производство.
На следващо място съдът взе предвид също така, че удостоверението по
чл. 3 от ЗПИИАННЛСМВЛС е относимо към влезлия в сила акт, т.е. налице е
решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, което
представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана
наказателна отговорност на българския гражданин Б. С.. Този съдебен акт
съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на
Приложение 1 от българския закон.
Поради всички изложени съображения съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИАННЛСМВЛС за признаване и
приемане за изпълнение съдебно решение на Апелативният Областен съд за
Западна Швеция, постановено на 13.08.2024г., по дело №B4554-24/2024г.,
влязлo в сила на 10.09.2024г., с което се изменя присъда на Районен съд –
Гьотеборг от 10.06.2024г. по дело №B21444-23,Швеция, с което на българския
гражданин Б. И. С. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6
/шест/ години, за извършено от него престъпление по чл.1,ал.1,т.4 и ал.2, както
и чл.3,ал.2 от Закона за наказанията за на Кралство Швеция, съответстващо на
престъпление по чл.354а, ал.2,вр. с ал.1,пр.4 от НК на Република България.
С оглед приетото за изпълнение наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б.‘а“ от ЗИНЗС, съобразявайки се със срока на наложеното на осъдения
наказание „лишаване от свобода“, съдът определи първоначален строг режим
за изтърпяването му.
На основание чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода, съдът зачете и приспадна
срока на изтърпяната част на наказанието и временното задържане на лицето
3

от общия срок на определеното наказание, а именно от 05.12.2023г. до
фактическото предаване на Б. И. С. на българските власти.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	803
Дата:	20 ноември 2025 г. (в сила от 5 декември 2025 г.)
Съдия:	Николай Николов

Дело:	20251100204413
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 юли 2025 г.

Решение по ЧНД №4413/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите