Р Е Ш Е Н И Е
№700
Бургас,
30/06/2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание
на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 577
по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.68 от Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр./ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.К. ***, против
решение № 95 от 07.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация
/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка №
440/2021 г. по описа на КЗД, с което е установено, че с действията си
министърът на здравеопазването не е осъществил дискриминация по защитени
признаци по чл.4, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр. „увреждане“ и
„лично положение“, обвързан с
ваксинационния статус на лицето.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа седизаращата
съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на решението на КЗД и
преписката да се върне за произнасяне от друг състав на КЗД или да се постанови
решение по същество, с което да се приеме, че заповед №РД-01-856 от 19.10.2021
г. на министъра на здравеопазването е дискриминационна и че го е подложила на
неравноправно третиране-ограничения на социален, културен и стопански живот заради
ваксинационния му статус - неваксиниран срещу COVID-19 поради медицински
противопоказания, спрямо ваксинираните лица, притежаващи „зелен сертификат“.
Ответникът по жалбата - Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, редовно
уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на
жалбата. Представя преписката по постановяване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - министър на здравеопазването, редовно уведомена, не
се представлява. Писмено е изразено становище за недопустимост, алтернативно за
неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен
интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
Производството пред Комисията за
защита от дискриминация е инициирано по жалба на И.Д.К. с твърдения, че заповед
№ РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването е дискриминационна,
тъй като с въведените с нея противоепидимични мерки в т.1-25 - забрана за осъществяване на всички социални, културни,
спортни и стопански дейности, го подлага на неравноправно третиране като лице,
което не е ваксинирано срещу COVID-19 в сравнение с
ваксинираните лица, притежаващи т.нар.„зелен сертификат“, за които в т. 31 от заповедта
са предвидени изключения от забраната. Сочи, че не може да се ваксинира поради
медицински противопоказания; не може да получи сертификат за скорошно проболедуване от COVID-19, защото оттогава са
изминали повече от шест месеца и единствената възможност за него да участва в
социалния, културния и стопанския живот на страната е да плаща всеки път цената
на тестовете за COVID-19 и лабораторните манипулации,
поради което е поставен в по-неблагоприятно положение заради ваксинационния си
статус и здравословното си състояние спрямо ваксинираните лица в нарушение на ЗЗДискр. Към жалбата е
приложил амбулаторен лист, че е преболедувал COVID-19 през 2020 г.; амбулаторен лист, че страда от автоимунно
заболяване на щитовидната жлеза и
резултати от тест, че има антитела срещу COVID-19 .
Предвид отмяната на заповед №
РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването с последваща негова заповед
№ РД-01-890/03.11.2021 г. председателят на КЗД е дал указания на К. да обоснове
правен интерес от подадената жалба. В отговор К. е уточнил, че е бил подложен
на дискриминация през целия период на действие на заповед №
РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради което за него
е налице интерес КЗД да се произнесе в този смисъл, за да може той да потърси
правата си по гражданско правен ред и по ЗОДОВ/л.39 от делото/.
На
13.12.2021 г. с разпореждане № 1324 на председателя на Комисията за защита от
дискриминация/КЗД/ е образувана преписка № 440/2021 г., за извършена
дискриминация по признаците „лично положение”, във връзка с ваксинационния
статус на лицето и „увреждане“, разпределена за разглеждане от петчленен разширен заседателен
състав/л.41 от делото/.
След
определяне на председател на състава и докладчик по преписката/л.43 от делото/,
докладчикът е провел процедура по проучване по реда на чл.55 ЗЗДискр., в
рамките на която е изискал писмено становище и доказателства от министъра на
здравеопазването/л.45 от делото/.
На
31.01.2022 г. от министъра на здравеопазването е депозирано становище,
изх.№37-00-16, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата/л.47-50
от делото/.
В
съответствие с правилото на чл.59, ал.3 ЗЗДискр. Страните са поканени да се
запознаят с материалите по преписката.
В
изпълнение на нормата на чл.60, ал.1 ЗЗДискр. докладчикът по преписката е
изготвил и представил доклад-заключение на председателя на състава с
предложение да се насрочи заседание по разглеждането й с призоваване на
страните/л.52-54 от делото/.
Преписката
е разгледана в едно открито заседание на 16.11.2022 г., в присъствие на
страните и е разпитан като свидетел бащата на жалбоподателя, за което е
съставен протокол/л.60-64 от делото/.
Производството пред КЗД по
преписка № 440/2021 г. е приключило с постановяване на оспореното в настоящото
производство решение № 95 от 07.03.2023 г. на Комисия за защита от
дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че
с действията си министърът на здравеопазването не е осъществил дискриминация по
отношение на жалбоподателя по защитени признаци съгл. чл.4, ал.1 и ал.2 ЗЗД
„увреждане“ и „лично положение“,
обвързан с ваксинационния статус на лицето.
При тези факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, решение № 95 от 07.03.2023 г. на Комисия за
защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, според нормите на чл.47
и 64 ЗЗДискр. като преписката е разпределена за разглеждане на петчленен разширен
заседателен състав, съобразно чл.48,
ал.3 ЗЗдискр.
На второ място, същото е в предвидената писмена
форма /по арг. от чл.66 ЗЗДискр./ с установените в текста реквизити. Решението е мотивирано в достатъчна степен
с изложените в него фактически и правни основания. Съставът на комисията е приел, че К. не е посочил
конкретни измерения на твърдяното от него ограничаване на възможността да
участва в социалния, културния или стопанския живот на страната, които да са в
пряка и непосредствена връзка с посочената от него заповед на министъра на
здравеопазването. Приел е също за недоказано твърдението му, че е посъветван от
медицински специалисти да не предприема ваксинация срещу COVID-19, тъй като е
диагностициран с автоимунно заболяване. Позовал се е на решение № 10 от
23.07.2020 г. на Конституционния съд на Република България и е обосновал извод,
че въведените противоепидемични мерки със заповеди на министъра на
здравеопазването целят осигуряване на безопасна среда, ограничаване
разпространението на COVID-19 и опазване живота и
здравето на гражданите, но и предвиждат много алтернативни възможности за
допускане на гражданите до социлана среда, които обхващат всички възможни групи
лица - такива които са ваксинирани, такива, които са преболедували и такива,
които не са нито ваксинирани, нито преболедували, като за всяка от тези групи
лица съществува възможност да отговорят на въведените изисквания и да бъдат
допуснати до онези обществени обекти, достъпът до които е ограничен по силата
на цитираната заповед. В тази връзка е посочено в мотивите на заповедта, че за
лицата, които не разполагат с валиден документ за преболедуване, съществува възможност за представяне на
валиден документ за ваксинация, в случай, че са ваксинирани срещу COVID-19 или валиден документ за изследване, включително и
удостоверение за наличие на антитела. Посочено е също, че от страна на
държавата са предприети действия по осигуряване на бързи антигенни тестове,
чрез които се провеждат изследвания за COVID-19 на желаещите граждани, в резултат на което цената за
провеждане на това изследване е значително по-ниска и включва само пробовземането и
административната работа, свързана с отчитане на резултатите в Националната
информационна система за борба с COVID-19 и издаване на сертификат
за изследване.
С оглед
изложеното неправилно жалбоподателят твърди необоснованост и немотивираност на
решението.
На трето място,
при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.
В хода на образуваното по жалбата
производство пред КЗД е проведено открито заседание, на което са изяснени
становищата на страните и са събрани доказателства, а решението е взето с
мнозинство от членовете на заседателния състав, т.е спазена е процедурата,
предвидена в нормите на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр./ чл. 50 - 64 от ЗЗДискр./
Петчленен разширен заседателен състав състав
при КЗД, видно от проведеното проучване, е извършил пълно, обективно и всестранно
изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9
ЗЗДискр. правилно разпределение на доказателствената тежест в производството за
защита от дискриминация-страната, която твърди, че е жертва на дискриминация
следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране
не е нарушено.
На следващо място, оспореното
решение е съответно на материалния закон, при следните съображения:
Разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.,
посочена като едно от правните основание за постановяване на обжалваното
решение въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Забраненото от законодателя дискриминационно третиране се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други при сравними сходни белези/по арг. от чл.4, ал.2 ЗЗДискр./.
Анализът на цитираните разпоредби
налага извода, че лицето, което твърди, че спрямо него е осъществен акт на дискриминация
трябва да изложи факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност
създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно
третиране спрямо него на основа на някои от защитените признаци в чл.4, ал.1
ЗЗДискр.
В конкретния случай е безспорно,
че със заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването са
въведени противоепидимични мерки в
т.1-26, представляващи ограничения за посещения на определени обществени и
търговски обекти или извършване на меропирятия, а едновременно с това и
изключения от тези ограничения в т.31 при определени условия и по отношение на
следните категории лица: ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни
документи за ваксинация или преболедуване по смисъла на заповед №
РД-01-733/27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването или лица, които представят
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест /до 48 часа преди влизане в
обекта/мероприятието, удостоверено чрез валиден документ, съгласно заповед №
РД-01-733/27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването/л.30-32 от делото/.
Жалбоподателят не оспорва
законосъобразността на въведените със заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, предвид изрично
направеното от него изявление в жалбата, а намира за дискриминационни
допуснатите от тях изключения за лицата, които са ваксинирани срещу COVID-19. Счита, че е бил подложен на неравно третиране в
сравнение с тези лица, заради ваксинационния си статус - не е бил ваксиниран
поради медицински противопоказавия, т.е на основание защитен признак „лично положение“
и „увреждане“, доколкото е бил лишен от пълните възможности,
предвидени за тях за участие в социалния културния и стопанския живот на
страната.
След появата на ваксини против COVID-19 и след установяване, че след преболедуване се придобива имунитет срещу
вируса, държавата, търсейки баланс между интересите на отделни групи граждани,
от една страна въвежда противоепидемични мерки, а от друга - предвижда
изключения от тях. Поради това и въвежда т.нар „зелен сертификат“. Наличието му предполага
или ваксиниране, или преболедуване от COVID-19 или наличие на отрицателен
резултат от направен съответно до 72 часа PCR или до 48 часа бърз антигенен тест. Тези изключения съдът
приема като пропорционално засягане на правата на гражданите с цел търсене на
баланс между отделни групи интереси. Не е възможно да се даде приоритет на
никой конкретен интерес. Българските здравни власти са следвали препоръките,
огласени в съообщенията на Европейския център за превенция и контрол на
заболяванията, като са дали възможност на гражданите да избират една от трите
възможности - да се ваксинират или да направят един от двата вида тестове, с
които да удостоверят отрицателен резултат. Невъвеждане на такива изключения
също би означавало, че биха останали важащи само ограничителни мерки и правата
на гражданите отново биха били
засегнати.
Гражданите, които не желаят да се
ваксинират въз основа на свободния си избор, могат законосъобразно да търпят
определени необходими и пропорционални ограничения, които имат за легитимна цел
опазване на общественото здраве и са необходими в едно демократично общество за
постигане на тази легитимна цел и това не представлява нарушение на техните
права и на Закона за защита от дискриминация.
Действително хората, които имат
трайни медицински противопоказания за ваксиниране са ограничени и това е така,
тъй като невъзможността за поставяне на ваксина се дължи на обективни причини,
които са извън волята и контрола на пациента. Случаят на жалбоподателя И.Д.К. обаче не е такъв, защото по делото липсват доказателства в подкрепа
на твърденията му.
Освен това, както бе посочено и
по-горе със заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването
са предвидени изключения от ограничителните противоепидемични мерки за достъп
до обществени обекти/мероприятия не само за ваксинираните лица, но и за лицата,
които представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест. Обратно на твърденията на
жалбоподателя възможността за представяне на отрицателен резултат от антигенен
тест е била предвидена още със заповед №
РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването. Ето защо, доколкото и
за жалбоподателя е била осигурена възможност да се възползва от предвидените в
т.31 изключения от заповедта на министъра на здравеопазването, той не е бил
подложен на неравно третиране спрямо ваксинираните лица.
Като е достигнал до същите изводи,
петчленният разширен заседателен състав на КЗД е постановил законосъобразно
решение, при правилно тълкуване и приложение на закона и в съответствие с
преследваната от него цел.
По тези съображения жалбата на И.К.
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този резултат и
предвид направеното искане в полза на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева,
определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Д.К. ***, против решение № 95 от 07.03.2023 г. на Комисия за защита от
дискриминация/КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 440/2021 г. по описа на КЗД, с което е установено, че с
действията си министърът на здравеопазването не е осъществил дискриминация по
защитени признаци съгл. чл.4, ал.1 и ал.2 ЗЗД „увреждане“ и „лично положение“,
обвързан
с ваксинационния статус на лицето.
ОСЪЖДА И.Д.К. ***, да заплати на Комисия
за защита от дискриминация/КЗД/ разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението
може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: