№ 9141
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110144674 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответника Д. Н. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 14604/24.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18025/2023 г.
по описа на СРС, 76 с-в,, а именно: 556.47 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ул. ж.к. ***, аб. № 292171, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на
заявлението в съда /04.04.2023 г./ до изплащане на вземането; 56.98 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.; 77.31 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда
/04.04.2023 г./ до изплащане на вземането, както и 13.65 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до
21.03.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение на
съществуващото между страните облигационно правоотношение е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията,
като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за
1
ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед
за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Ч. е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
реалната доставка на топлинна енергия в недвижимия имот в посочения
размер, както сочи, че имотът е бил необитаем и в същия не е ползвана
студена вода. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да
претендира заплащане на суми за услуга дялово разпределение, доколкото не
са налице договорни отношения между него и ответника.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо инженеринг“
ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулатвино
съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, възникнало на соченото правно основание,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява от приетия по делото /л. 121/ Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от
държавен жилищен фон, че на на 08.12.1968 г. родителите на ответника –
Неделчо Димитров Ч. и Златка С. Чоревска са закупули процесния недвижи
имот.
Не се оспорва, а и се установява по делото от представеното
2
удостоверение за наследници, че ответникът Д. Н. Ч. е единствен наследник
по закон на починалия като вдовец Неделчо Димитров Ч..
Предвид изложеното, при липса на данни за последващи
разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в
рамките на исковия период собственик на процесния недвижим имот,
респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се
явява именно ответникът, който е придобил собствеността върху имота по
наследство от неговите родители.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени
доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника не са
3
начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление /независимо,
че в имота има 6 броя отоплителни тела/, а единствено за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Общата им стойност възлиза на сумата от 564.38 лева – т.е. повече от исковата
претенция.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира, се установява
се за процесния исков период има постъпило плащане в размер на сумата от
5.17 лева, като след неговото приспадане дължимата неплатена стойност на
потребената в имота топлинна енергия възлиза именно на исковата сума от
556.47 лева.
Предвид изложеното, предявеният главен иск за заплащане на цената
на потребената в имота топлинна енергия се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на претенциите за заплащане на цена на услугата
дялово разпределение, съдът намира следното:
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цената на
услугата дялово разпределение от ответника на основание чл. 22 ал. 2 и чл. 36
ал.1 и ал. 2 ОУ, съгласно които дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, като клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец, а редът и начинът на заплащане на услугата “дялово
разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците,
извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин
на Клиентите.
Ирелевантно е в случая за основателността на претенцията
обстоятелството коя точно фирма за дялово разпределение е била контрагент
на топлофикационното предприятие, доколкото легитимиран да претендира и
получи плащане за цената на услугата всякога е самият продавач на
топлинна енергия /“Топлофикация София“ ЕАД/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така
предявените искове за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е реално извършвана в процесния период. По
делото се установява с помощта на приетите писмени доказателства и приета
експертиза, че за исковия период начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 77.31 лв., като няма
данни, според приетата ССчЕ за извършени погасителни плащания, поради
което и този иск се явяват изцяло основателен.
Върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
4
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до
размера на сумата от 54.07 лева /съобразно заключението на приетата ССчЕ/.
За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 56.98
лева, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
5
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 13.65 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в
заповедното производство.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в исковото
производство в размер на 75 лева – заплатена държавна такса, 600 лева –
депозити за извършване на СТЕ и ССчЕ, като е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева. С оглед на това, общият размер на сторените
разноски възлиза на сумата от 675 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 659.13 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски
за исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете. Същият е
претендирал и доказал извършването на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева /съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка – л. 123/.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да
се присъди сумата от 13.50 лева.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – определено то съда
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете,
страната има правно на разноски в размер на 73.20 лева.
Длъжникът не е претендирал разноски в заповедното производство,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. Н.
Ч., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена Заповед № 14604/24.05.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18025/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в,
6
а именно: 556.47 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ж.к. ***, аб. №
292171, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаването на заявлението в съда /04.04.2023 г./ до изплащане на
вземането; 54.07 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.; 77.31 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на
заявлението в съда /04.04.2023 г./ до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника Д. Н. Ч., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
за горницата над уважения размер от 54.07 лева до пълния размер на
претенцията от 56.98 лева - лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г. и
за сумата от 13.65 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед № 14604/24.05.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18025/2023 г. по описа на
СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. Ч., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
659.13 лева. – сторени от ищеца разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 73.20 лева –
сторени от заявителя разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Н. Ч., ЕГН **********, сумата от
13.50 лева – сторени от ответника разноски в исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“
ЕООД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7