Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 3896 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от В.С.В., с ЕГН ********** ***, офис 2, с която
се иска да бъде признато за установено, че същият НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - П.”
АД - гр.П., предст. от изп.дир. Любомир Спасов, със седалище и адрес на
управление - гр.П., кв.”Мошино” ТЕЦ "Република” ЕИК ********* сумата от
2751,38 лева за собствения му топлофициран апартамент, находящ се в гр. П.,
кв.”Т.” бл** //апартамент//, която обща сума представлява сбора от сумите,
както следва - 1704,73 лева главница за неплатена топлинна енергия за
горепосочения имот за периода от 01.03.2002 год. до 30.04.2009 год., както и
сумата от 898,55 лева законна лихва за забава за месечни плащания за същия имот
за периода от 30.04.2002 год. до 11.02.2010 год., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на заявлението - 26.08.2010 год. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 148,10 лева и които
суми, са погасени по давност към датата па завеждане на исковата молба.
В исковата
молба е посочено, че ответникът е собственик на топлофициран недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.П., кв.”Т.” бл//вх.//, ап//и съответно има
качеството „потребител/клиент/ на топлинна енергия за битови нужди спрямо
ответника, т.е. налице е облигационна връзка между страните по повод доставка
на топлинна енергия за битови нужди, съгласно Общи условия на дружеството.
Ответникът е
подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по образувано ч.гр.д. № **** г. по описа на РС - П.. На
топлофикационното дружество е издадена ЗИПЗ № ****/27.08.2010 г. и издаден
изпълнителен лист от 02.03.2011 г. за сумата от 2751,38 лева, представляваща
сбора от сумите, както следва - сумата от 1704,73 лева главница за неплатена
топлинна енергия за горепосочения имот за периода от 01.03.2002 год. до
30.04.2009 год., както и сумата от 898,55 лева законна лихва за забава за
месечни плащания за същия имот за периода от 30.04.2002 год. до 11.02.2010
год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
заявлението - 26.08.2010 год. до плащане, както и съдебни разноски в размер на
148,10 лева.
Въз основа
на посочената заповед за изпълнение на парично задължение и издаден
изпълнителен лист е било образувано с молба вх. № 01815/28.04.2011 г. изп.д. №
329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д., по което не са били извършвани никакви
действия на принудително изпълнение, които да водят до прекъсване на давността
и начало на нова давност. От момента на образуване на изпълнителното дело,
частния съдебен изпълнител е предприел действия по извършване на справки от
съответните общински администрации и държавни институции /НАП, МДТ, КАТ/
досежно имущественото състояние на длъжника и наличието на регистрирани
тр.договори или др. вземания, дв. вещи-МПС-та и т.н. Съществуват данни по делото
за изпращане на ПДИ с изх. № 04465/28.10.2011 г. - неполучена; както и данни за
изпращане на покана за принудително изпълнение за опис на движими вещи
/насрочен за 28.02.2012 г./ получена от съпругата В.. С Молба вх. № 05115/07.06.2016 г. от страна
на взискателя за извършване на справки досежно имущественото състояние на
длъжника и в условията на алтернативност за налагането на запори. С
Постановление от 06.11.2016 г. съдебния изпълнител прекратява производството по
изп.д. № 329/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответната страна
е получила на дата: 10.11.2016 г. чрез юк. П. Й. уведомление за прекратяване на
изпълнителното производство и на дата: 01.12.2016 г. с Молба вх. № 08943 е
поискала връщане на оригинала на изпълнителния лист.
При
извършена месец 07.2020 г. устна справка в кантората на съдебния изпълнител се
сочи, че ответникът установява, че оригиналът на изпълнителния лист все още се
намира по делото, което вече е перимирано и архивирано.
Описано е,
че доколкото предявяването на отрицателен установителен иск не е обвързано със
срок, а правният интерес за ищеца е обусловен от това, че при ответника и по
партида с абонатен № ********** е налично задължение на ищеца към ответника и,
предвид липсата на друг ред за защита, така предявеният иск, следва да бъде
разгледан по същество. Оспорва се
дължимостта на така посочените суми, с оглед института на давността. С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по тълк.д. №2/2013 год. по описа на
ОСГТК на ВКС - т. 14 било дадено задължително тълкуване на спорните въпроси
относно това - с кои действия се прекъсва давността, като изрично беше
посочено, че подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
издаването на изпълнителен лист не прекъсват давността, когато не е подавано
възражение по чл. 414 ГПК и не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК
/какъвто е процесният случай/, а същевременно с т. 10/стр.23/ от същото
Тълкувателно решение беше посочено кои са изпълнителните действия, които водят
до прекъсване на давността в изпълнителния процес, сред които не са -
образуването на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, справки за имущественото състояние на длъжника, а такива са -
запор, възбрана, опис на вещи, публична продан и други подобни, каквито
изпълнителни действия са били извършвани по посоченото изпълнително дело спрямо
доверителят ми, а именно:изпращане на покана за принудително изпълнение за опис
на движими вещи /насрочен за 28.02.2012 г./ и Постановление от 06.11.2016 г. на
съдебния изпълнител, с което прекратява производството по изп.д. № 329/201 1 г.
на основание чл. 433, ал. I, т. 8 от ГПК.
На основание
чл.120, вр.чл. 111, б.”в”, вр.чл.119 ЗЗД, ответникът се позовава на настъпила
погасителна давност за всички суми - предмет на ч.гр.д. № **** по описа на ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на
които е било образувано изп.д. № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д. и които
суми, са погасени по давност към датата на завеждане на настоящата искова
молба, която давност е спряна на 06.11.2016 г. и окончателно изтекла на
06.11.2019 г.
С оглед на
гореизложеното е обоснован правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за
недължимост на процесиите суми, като погасени по давност към датата на
завеждане на настоящата искова молба, тъй като давността никога не е била
спирана или прекъсвана за тях, а и погасяването на главното вземане -
главницата, винаги води до погасяване на акцесорните вземания - лихви и
разноски, съгласно чл. 119 ЗЗД; респ. налице е правен интерес от водене на
настоящото дело, тъй като /към м.07.2020 г./ все още тези суми се водят по
партида с аб.№ ********** в дружеството, като задължение за ТЕ и ответника не
желае да ги отпише като съществуващо задължение, независимо от погасяването им
по давност, като и не признава да са се погасили по давност /по изложени аргументи на юристите на
дружеството, с оглед налично изпълнително дело/ и на това основание да са
недължими от потребителя.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че В.С.В., с ЕГН **********
***, офис 2 НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - П.” АД - гр.П., предст. от изп.дир.
Любомир Спасов, със седалище и адрес на управление - гр.П., кв.”Мошино” ТЕЦ
"Република” ЕИК ********* сумата от 2751,38 лева за собствения му
топлофициран апартамент, находящ се в гр. П., кв.”Т.” бл** //апартамент//,
която обща сума представлява сбора от сумите, както следва - 1704,73 лева
главница за неплатена топлинна енергия за горепосочения имот за периода от
01.03.2002 год. до 30.04.2009 год., както и сумата от 898,55 лева законна лихва
за забава за месечни плащания за същия имот за периода от 30.04.2002 год. до
11.02.2010 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на заявлението - 26.08.2010 год. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски в размер на 148,10 лева и които суми, са погасени по давност към
датата па завеждане на исковата молба.
ДОКАЗАТЕЛЕСТЕВНИ
ИСКАНИЯ- съдът да изиска и приложи служебно ч.гр.д. № **** год. по описа на
ПРС; както и ИД № 329/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д., с адрес на кантора в гр. П.,
ул. „Р.Д.“ № 6, като същите са били уважени от съда и по делото са приобщени
посочените писмени доказателства.
Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС., която е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу В.С.В., с
ЕГН ********** ***, офис 2, за
следните вземания: че дължи на
ответното дружество сумата от 2751,38 лева за собствения му топлофициран апартамент,
находящ се в гр. П., кв.”Т.” бл** //апартамент//, която обща сума представлява
сбора от сумите, както следва - 1704,73 лева главница за неплатена топлинна
енергия за горепосочения имот за периода от 01.03.2002 год. до 30.04.2009 год.,
както и сумата от 898,55 лева законна лихва за забава за месечни плащания за
същия имот за периода от 30.04.2002 год. до 11.02.2010 год., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на заявлението - 26.08.2010
год. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 148,10 лева,
за които има издаден изпълнителен лист от 02.03.2011 г. за сумата от 2751,38 лева,
представляваща сбора от сумите, както следва - сумата от 1704,73 лева главница
за неплатена топлинна енергия за горепосочения имот за периода от 01.03.2002
год. до 30.04.2009 год., както и сумата от 898,55 лева законна лихва за забава
за месечни плащания за същия имот за периода от 30.04.2002 год. до 11.02.2010
год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
заявлението - 26.08.2010 год. до плащане, както и съдебни разноски в размер на
148,10 лева.
Поради липса
на данни от които да се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта
по частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 02.03.2011 г., която е крайната възможна дата за влизане в сила на обсъжданата
заповед. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 02.03.2011 г., като на тази дата е издаден и
изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело, като молбата е с вх. № 01815/28.04.2011
г. изп.д. № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е
направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото
състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело №329/2011
год. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че съдебният изпълнител е
изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение с изх. № 04465/28.10.2011 г. - неполучена;
както и има данни за изпращане на покана за принудително изпълнение за опис на
движими вещи /насрочен за 28.02.2012 г./ получена от съпругата В.. С Молба вх. № 05115/07.06.2016 г. от
страна на взискателя за извършване на справки досежно имущественото състояние
на длъжника и в условията на алтернативност за налагането на запори. С
Постановление от 06.11.2016 г. съдебния изпълнител прекратява производството по
изп.д. № 329/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответната страна
е получила на дата: 10.11.2016 г. чрез юк. П. Й. уведомление за прекратяване на
изпълнителното производство и на дата: 01.12.2016 г. с Молба вх. № 08943 е
поискала връщане на оригинала на изпълнителния лист.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение
№ 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 02.03.2011 г., която е крайната възможна дата за влизане в сила
на обсъжданата заповед-издаването на изп. Лист
по цитираното ч.грд. (липсват
доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 28.04.2011
г., когато взискателят е подал молба с № 01815/28.04.2011 г. и е било образувано изп.д. № 329/2011 год. по описа
на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани
първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника. В цитираната молба
е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото
състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното дело № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение на 28.10.2011 г. - неполучена; както и има данни за изпращане на покана за принудително изпълнение за опис на движими вещи /насрочен за 28.02.2012 г./ получена от съпругата В.. Следователно основателни са доводите на ищеца, че за времето от 28.02.2012 г./ -изпращане на покана за принудително изпълнение за опис на движими вещи не са били извършвани действия по изп. Делото и след датата 28.02.2012 г. и делото е пермирано на 28.02.2014 г., въпреки че след тази дата е постъпила молба сМолба вх. № 05115/07.06.2016 г. от страна на взискателя за извършване на справки досежно имущественото състояние на длъжника и в условията на алтернативност за налагането на запори и с Постановление от 06.11.2016 г. съдебният изпълнител прекратява производството по изп.д. № 329/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответната страна е получила на дата: 10.11.2016 г. чрез юк. П. Й. уведомление за прекратяване на изпълнителното производство и на дата: 01.12.2016 г. с Молба вх. № 08943 е поискала връщане на оригинала на изпълнителния лист, то това не влияе на горните изводи. Изтекъл е срок по-голям от две години, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, а и съдебният изпълнител не е извършвал такива по своя инициатива. Тоест процесното изпълнително дело се е прекратило по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 28.02.2014 г.. -делничен ден и в условието на действие на ППВС 3/80г. оттогава е започнала да тече в полза на ищеца предвидената от закона погасителна петгодишна давност, която е изтекла на 28.02.2019г.- и всички последващи действия на ЧСИ след пермиране на делото не могат да породят действия, като същото е било прекратено по силата на закона, макар и да няма постановление на ЧСИ в посочения смисъл. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът
намира, че в рамките на две години, считано от 28.02.2012 г. до
28.02.2014 г не са
извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без
да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 28.02.2014 г. изпълнителното производство
по изп. д. № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д. е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Този
извод не се променя от обстоятелството, че не е било издадено постановление на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо
издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният
извод не се променя и от обстоятелството, че след този период са извършвани
действия по делото, като същите не могат да породят своето правно действие. В
допълнение може да се посочи, и че съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други.
Тъй като производството по изпълнително дело № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д.
е премирано на 28.02.2014 г. Следва да се посочи, че няма данни за
реализиране на описа, но дори и да брой от тази дата времето на пермиране на
делото или от по-ранната дата, то пак изводите на съда са за основателност на
исковата претенция.
Горното
налага извод, че започналата да тече давност на28.02.2014 г. е изтекла на 28.02.2019
г., а исковата молба е подадена
на 30.12.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Това
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 110,
06 лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело
и 450 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 584,06 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.В., с ЕГН ********** ***, офис 2, с която се иска да бъде признато за установено, че същият НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация - П.” АД - гр.П., гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от 2751,38 лева за собствения му топлофициран апартамент, находящ се в гр. П., кв.”Т.” бл** //апартамент//, която обща сума представлява сбора от сумите, както следва - 1704,73 лева главница за неплатена топлинна енергия за горепосочения имот за периода от 01.03.2002 год. до 30.04.2009 год., както и сумата от 898,55 лева законна лихва за забава за месечни плащания за същия имот за периода от 30.04.2002 год. до 11.02.2010 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на заявлението - 26.08.2010 год. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 148,10 лева , за които е било образувано по изп. дело № 329/2011 год. по описа на ЧСИ С.Д.,, с район на действие Окръжен съд - гр. П., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА
ЗАПЛАТИ на В.С.В., с
ЕГН ********** ***, офис 2,, сумата
в размер на 584, 06
лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ****г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: